№ 164 / 20.03.2019г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково, в
публичното заседание
на двадесети февруари
две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария Койнова
Прокурор Делчо Лавчев
като разгледа докладваното от съдия Господинова
адм.д.№59 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.185 и сл.
на
Административнопроцесуален кодекс.
С протест на прокурор в
Окръжна прокуратура гр.Х., е направено предложение Административен съд –
Хасково, да отмени разпоредбата на чл.23, ал.6 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общинския
жилищен фонд в Община С., приета с Решение №288/09.09.2005г. на Общински
съвет С. – в частта „заповедта за настаняване се отменя от органа, който я е
издал и“, да се отмени разпоредбата на чл.28, ал.1, т.3, чл.29, ал.1 и ал.2,
чл.39, ал.5 - изцяло, както и чл.51 в частта „или от определени от него лица“
от същата наредба. Твърди се, че наредбата била приета на основание чл.45а от Закона за общинската
собственост и била подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.75, ал.1 от АПК,
тъй като съдържала административноправни норми, отнасяла се за неопределен и
неограничен брой адресати и имала многократно действие. В съдържанието на
оспорения акт не била спазена рамката, наложена в чл.76, ал.3 от АПК, съгласно
която общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат обществените
отношения с местно значение съобразно нормативните актове от по-висока степен.
Счита се, че посочените разпоредби противоречат на нормативен акт от по-висока
степен. В чл.23, ал.6 от наредбата било посочено, че ако настаненото семейство
не заеме жилище в едномесечен срок от предаването му с протокол – опис, то
заповедта за настаняване се отменя от органа, който я е издал, а на това
семейство не се предлага друго жилище за настаняване през текущата година и то
се включва в списъка за следващата година. Компетентността на административния
орган се установявала със закон и било недопустимо тя да бъде допълвана с
подзаконов нормативен акт. Както ЗОбС не съдържал изрична правна възможност за
отмяна на влязъл в сила индивидуален административен акт за настаняване под
наем в общинско жилище, така и в чл.99 от АПК не се предвиждала такава отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1, т.3, оспорена в настоящото производство,
в резервните жилища се настанявали под наем за срок не по-дълъг от една година
лица, чийто жилища са отчуждени по реда на Глава Трета от ЗОбС. В чл.45 от ЗОбС
били изчерпателно изброени условията за настаняване в резервните общински
жилища, а с посочената разпоредба наредбата разширявала тези хипотези чрез
въвеждане на допълнително условие. Ако за посочената категория лица с отчуждени
жилища били настъпили остри социални нужди, то в тия случаи би могла да се
прилага разпоредбата на т.2 от ал.1, чл.28 от наредбата. Така т.3 на същия
текст се явявал частен случай на общо формулираното правило в закона и било
недопустимо то да се разширява чрез подзаконов акт. Съгласно чл.29 от наредбата
в резервния жилищен фонд може да бъдат настанени в срока на мандата им кметове,
зам. Кметове и кметски наместници, които нямат жилище в съответното населено
място и не са извършвали сделки с недвижими имоти на територията на общината
след 13.03.1990г., като настанителната заповед се издава от кмета на общината
въз основа на решение на общинския съвет. Разпоредбата на чл.45 от ЗОбС
регламентирала срока и условията, при които могат да бъдат настанявани лица в
резервните жилища на всяка община и уредбата била изчерпателна, тъй като
законодателят използвал способа на крайно изброяване. Систематическото
тълкуване на разпоредбите на чл.42 от ЗОбС, в който са посочени видовете
общински жилища според предназначението им, и чл.45 от същия закон, сочи че
втората норма се прилага само при наличие на предпоставките, включени в нея.
Регламентираната възможност за настаняване в жилища от резервния фонд на
общината на посочените длъжностни лица било в противоречие със законовите
разпоредби за тоя вид обществени отношения, поради което нормата на
подзаконовия акт следвало да бъде отменена. В разпоредбата на чл.39 от
наредбата били регламентирани правила относно процедурата за извършване на
продажба на общински жилища. Съгласно ал.4 на посочената разпоредба сключването
на договор между общината и определения купувач се предхожда от заплащане на
цената, която е определена със заповед на кмета, както и срока, в който следва
да бъде заплатена. В ал.5 на чл.39 от наредбата било посочено, че ако плащането
не се осъществи в определения срок, то кметът отменя заповедта си и преписката
за продажба се прекратява. Тази възможност за отмяна на индивидуален
административен акт от неговия издател не съществувала в закона.
Компетентността на административния орган следвало да е установена със закон и
било недопустимо тя да бъде допълвана с подзаконов нормативен акт, тъй като
било извън рамките на законовото препращане. В административнонаказателните
разпоредби от наредбата – чл.51, било предвидено, че за съставени от
длъжностните лица актове се издават наказателни постановления от кмета или от
определени от него лица. Недопустимо било да се разширява кръга от
административнонаказващи лица, което било в противоречие с разпоредбата на
чл.47, ал.2 от ЗАНН, а именно: кметовете могат да възлагат правата си на
наказващ орган, когато това е предвидено в закон, указ или ПМС.
Административнонаказващите разпоредби на ЗОбС били отменени, а правилото в
разпоредбата на чл.22, ал.5 от ЗМСМА се отнасяло до заместниците на кмета, като
под понятието заместник следвало да се разбира или длъжностно лице, което
изпълнява правомощията на титуляра при негово отсъствие, или длъжностно лице,
което заема такава конкретна длъжност по щатното разписание на съответната
администрация. Отделно от това в обхвата на чл.47, ал.2 от ЗАНН не били
включени наредбите на общинските съвети, което водело до извод, че
регламентираната с наредбата възможност за издаване на наказателни
постановления от длъжностни лица, писмено упълномощени от кмета, нарушава
посоченото вече общо правило. До същия извод водело и систематическото
тълкуване на чл.39, ал.4, чл.22, ал.5 и чл.44, ал.1, т.9, пр.1 и 2 от ЗМСМА,
според което изричната компетентност за издаване на наказателни постановления
принадлежи на кмета, респективно – неговия заместник. Предлага се отмяна на
разпоредбите на чл.23,
ал.6 от Наредба за реда и условията за
управление и разпореждане с общинския жилищен фонд в Община С., приета с
Решение №288/09.09.2005г. на Общински съвет С. – в частта „заповедта за
настаняване се отменя от органа, който я е издал и“, да се отмени разпоредбата
на чл.28, ал.1, т.3, чл.29, ал.1 и ал.2, чл.39, ал.5 - изцяло, както и чл.51 в
частта „или от определени от него лица“ от същата наредба, като незаконосъобразни поради
противоречието им с разпоредби на нормативен акт от по-висок ранг, както се
иска да се присъдят разноските по делото.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Действащата Наредба за реда и условията за
управление и разпореждане с общинския жилищен фонд в Община С. е издадена на основание
чл.45а от ЗОбС и е приета с Решение на ОбС №288/09.09.2005г., представено по делото.
На заседанието са присъствали 13 общински съветници и гласували За – 13, Против
– 0, Въздържали се – 0, които не са посочени поименно. Мотиви за приемане на наредбата са изложени в докладна
записка №4274/29.08.2005г. на Председателя на ОбС, но в нея не се съдържат
съображения за приемане на оспорените разпоредби, освен посоченото, че има
промени в ЗОбС. Видно от Протокол №21 от 09.09.2005г.
по т.7 съветниците преминават към гласуване, като подкрепят докладната записка
без разисквания.
На основание чл.27, ал.5 от Закона
за нормативните актове – в действащата към момента на приемане на наредбата
разпоредба – изм. и доп. ДВ бр.69/1999г. решенията на ОбС се обявяват на
населението. Видно от интернет страницата на
Община Симеоновград решението за приемане на наредбата и наредбата са публикувани.
Видно от Решение №112/15.07.2004г. на основание чл.42
от ЗОбС са определени 32 броя общински жилища за отдаване под наем и 1 брой –
като ведомствено.
Предмет на оспорване са
конкретни разпоредби от наредба и които са относно правомощия на длъжностни
лица в процедурата по отдаване под наем на общински жилища и за продажба на
общински жилища – чл.23, ал.6 и съответно чл.39, ал.5; условията за настаняване
– чл.28, ал.1, т.3, чл.29, както и административнонаказателна разпоредба,
касаеща правомощия да се издават наказателни постановления от длъжностни лица,
определени от кмета на общината. На основание чл.186, ал.2 от АПК прокурорът може да
подаде протест срещу подзаконов нормативен акт. Оспорването на подзаконовия
нормативен акт пред съда е частично и касае само посочените разпоредби, като
две от разпоредбите се оспорват в отделни техни части, а не изцяло /чл.23, ал.6
и чл.51/, което е допустимо съгласно чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от АПК. Освен това
разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда, че
оспорването на подзаконовите нормативни актове не е ограничено във времето.
Тези обстоятелства обуславят процесуалната допустимост за разглеждане по
същество на протеста, подаден от прокурор в Окръжна прокуратура Хасково.
на чл.21, ал.2 от ЗМСМА е въведено правомощие
на общинския съвет да приема правилници, наредби, инструкции, решения,
декларации и обръщения. Съгласно чл.76, ал.3 от АПК във вр. с чл.8 от ЗНА всеки
общински съвет може да издава наредби, с които урежда съобразно нормативните
актове от по-висока степен неуредени от
тях обществени отношения с местно значение. Не се спори по делото, че
протестираните текстове на наредбата са приети с решение, взети на редовно
проведено заседание на общинския съвет, при наличие на кворум и необходимото
към този момент мнозинство на общинските съветници. Поради това следва да се
приеме, че наредбата е приета от компетентен орган и в съответната форма.
Така не е налице
основание за отмяна по чл.146, т.3 във вр. с чл.196 от АПК на оспорените
разпоредби, но съдът установи основание за отмяна по чл.146, т.4 от АПК.
В разпоредбата на чл.23, ал.6 от наредбата се
установява компетентност на административния орган – кмета на общината, да
отмени своя заповед за настаняване под наем, издадена на основание чл.23, ал.1
от наредбата. Предвидено е това да стане при наличието на следните
обстоятелства – ако настаненото семейство не заеме определеното жилище в
едномесечен срок от предаването му с протокол-опис. Но съгласно чл.15 от ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват в изрично посочените
хипотези т.1 – 8 /поради неплащане на наемната цена за повече от един месец или
поради системното ѝ неплащане в срок;
поради извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване,
разрешени по установения ред, когато се засягат ползваните помещения; поради лошо управление;
с изтичането на срока за настаняване; когато наемател по чл.14, ал.4, 5 и 6 придобие в собственост
помещения от същия вид, годни за постоянно ползване; когато наемателят престане
да отговаря на условията, установени с наредбата по чл.8, ал.2; когато помещенията се
ползват в нарушение на забраните по чл.11; други основания,
определени с наредбата по чл.8, ал.2 или в договора/, като в закона
няма предвидена възможност за административния орган да отменя своята заповед за
настаняване под наем. Установената в ал.6, чл.23 от наредбата правна възможност
да се отмени от издателя му влязъл в сила
и проявил своето действие индивидуален административен акт е в
противоречие с разпоредбата на чл.99 от АПК. Няма пречка в наредбата да се
предвидят основания за прекратяване на вече възникналото наемното отношение, но
неговото действие е недопустимо да бъде прекратено с отмяна на акта за
възникването му, който вече е влязъл в законна сила.
Оспорените
разпоредби на чл.28, ал.1, т.3 и чл.29 от наредбата са
относно условията за настаняване на лица в резервните общински жилища. Съгласно
чл.42,
ал.1 от ЗОбС
по своето предназначение общинските жилища са:
1./ за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди; 2./ за
продажба, замяна и обезщетяване на бивши собственици, чиито имоти са отчуждени
за общински нужди; 3./ ведомствени; 4./ резервни, като ал.2 предвижда, че
жилищата по ал.1 се определят от общинския съвет по предложение на кмета на
общината и могат да се променят съобразно потребностите в общината. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗОбС в
резервните жилища се настаняват под наем за срок не по-дълъг от две години
лица: 1./ жилищата на които са станали
негодни за обитаване в резултат на природни и стихийни бедствия и аварии или са
застрашени от самосрутване; 2./ в семействата на които са налице остри социални или
здравословни проблеми, като това посочване е изчерпателно. Но оспорените
текстове разширяват така посочените хипотези и въвеждат две нови групи от лица,
определени по т.3, ал.1, чл.28 от наредбата – лица, чийто жилища са отчуждени
по реда на Глава Трета от ЗОбС, както и съгласно чл.29 – кметове, зам. кметове
и кметски наместници, които нямат жилище в съответното населено място и не са
извършвали сделка с недвижими имоти на територията на общината след
13.03.1990г. Посоченото разширяване е недопустимо да бъде извършено с
подзаконов нормативен акт, тъй като законодателят при определянето на лицата,
които могат да бъдат настанени в резервните общински жилища, е използвал
способа на крайно изброяване.
По отношение на
чл.39, ал.5 от оспорената наредба, съдът взе предвид, че същата е предвидена в
Раздел Първи – Продажба на общински жилища, на Глава Трета – Разпореждане с
имоти от общинския жилищен фонд, като част от процедурата за продажба на общински жилища. Систематичното ѝ място е след разпоредбата на
чл.36, ал.1, съгласно която продажбата се извършва след решение на общинския съвет, като въз основа
на решението кметът на общината издава заповед – чл.39, ал.2 от наредбата.
Текстът на ал.5, чл.39, предмет на оспорване по
законосъобразност, гласи,
че когато плащането не се извърши в определения срок, то заповедта се отменя от
кмета на общината и преписката за продажба се прекратява. На основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА общинският съвет има правомощие да приеме
решение за разпореждане с общинско имущество. Специалната уредба в чл.47, ал. 1 от ЗОбС е в синхрон с общата разпоредба на ЗМСМА и предоставя
компетентност на същия орган на местно самоуправление да вземе решение за
продажба на общински жилища. Така следва
извод, че единствено общинският съвет може да постанови както положителен за адресата акт на
разпореждане, така и отказ, както и да преразгледа вече взето свое решение за
продажба. Именно решението на общинския съвет е административният акт по смисъла
на чл.21 от АПК, с който се създават
права и задължения за лицата, които са страни в административното правоотношение.
Последващи издавани актове от кмета на общината, като част от производството по изпълнение
на вече взето от общинския съвет решение за продажба, не могат да имат самостоятелно правно
значение и не могат да съдържат волеизявления с различно съдържание от вече разпореденото с акта на
общинския съвет. Всяка промяна в разпоредения краен резултат за решаване на
въпроса за продажба следва да изхожда като волеизявление на овластения от
закона орган,
а това е общинският съвет. Не е допустимо
прекратяване на процедурата от друг орган, било този, който е натоварен с изпълнение
на решението. В този смисъл съдът намира, че с правилото на чл.39, ал.5 от наредбата недопустимо общинският
съвет е прехвърлил предоставена му с чл.47, ал.1 от ЗОбС изрична компетентност
за издаване на акт за разпореждане с общински
жилища, което е в нарушение и с принципа за законност, визиран в чл. 4, ал. 1 от АПК – административните
органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. Законовите
разпоредби по предоставяне компетентност на органите са императивни, поради
което е недопустимо прехвърляне на компетентност с подзаконов нормативен акт
при липсата на законова делегация за това.
С последната частично оспорена разпоредба – чл.51 от
наредбата, е предвидено правомощие за кмета на общината да определи длъжностни лица,
които да издават наказателни постановления, като мястото на оспорената
разпоредба систематично е в Глава Четвърта на наредбата – Административнонаказателни
разпоредби. Предвиденото в този текст разширяване на административнонаказващите
органи е недопустимо, тъй като е в противоречие с разпоредбата на чл.47, ал.2
от ЗАНН,
като се има предвид и че в обхвата на тази разпоредба не се включват наредбите
на общинските съвети. Глава Девета,
Административнонаказателни разпоредби, на ЗОбС е отменена – ДВ, бр.54/2008г., а съгласно
посоченото в чл.22, ал.5 от ЗМСМА наказателни постановления се издават
единствено от кмета на общината или от негов заместник въз основа на акт,
съставен от длъжностни лица, посочени в наредбата. В случая като заместник се
сочи длъжностно лице, което изпълнява правомощия на кмета – титуляр, при негово
отсъствие, или длъжностно лице, което заема такава конкретна длъжност по
щатното разписание на съответната администрация, но не може да се приеме, че
това може да бъде всяко длъжностно лице след упълномощаване от кмета, тъй като
законът не предвижда подобна възможност.
В тази връзка следва да
бъдат споделени изцяло доводите на Окръжна прокуратура Х. за противоречие на разпоредбата на
чл.23, ал.6 от Наредба за реда и
условията за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд в Община С.,
приета с Решение №288/09.09.2005г. на Общински съвет С. – в частта „заповедта
за настаняване се отменя от органа, който я е издал и“, на разпоредбата на чл.28,
ал.1, т.3, чл.29, ал.1 и ал.2, чл.39, ал.5 - изцяло, както и на разпоредбата на
чл.51 в частта „или от определени от него лица“ от същата наредба, със закона – съответно с
чл.99 от АПК, чл.45 и чл.42 от ЗОбС, чл.47, ал.2 от ЗАНН и чл.22, ал.5 от ЗМСМА,
поради което оспорените разпоредби се явяват материално незаконосъобразни и
следва да бъдат отменени.
С оглед крайния извод на
съда в полза на Окръжна прокуратура Х. следва да се присъдят направените в
производството разноски в размер на 20,00 лева, представляващи заплатената
такса за обнародване на оспорването в ДВ.
Мотивиран така и на
основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по протест на прокурор при Окръжна
прокуратура Х. разпоредбата
на чл.23, ал.6 от Наредба за реда и
условията за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд в Община С.,
приета с Решение №288/09.09.2005г. на Общински съвет С. – в частта „заповедта
за настаняване се отменя от органа, който я е издал и“, разпоредбата на чл.28,
ал.1, т.3, чл.29, ал.1 и ал.2, чл.39, ал.5 - изцяло, както и чл.51 в частта „или
от определени от него лица“ от същата наредба
ОСЪЖДА Общински съвет С.
да заплати на Окръжна прокуратура Х. разноски по делото в размер на 20,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се разгласи по реда на чл.194 от АПК при неподаване на
касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени.