Р Е Ш Е Н И Е

№499

гр. Хасково, 04.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на пети юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Николай Гугушев от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия П.Костова адм. дело №3 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по протест на Прокурор в Окръжна прокуратура – Хасково срещу чл.28, ал.1 в частта „…не по-дълъг от една година…“, чл.29, чл.39, ал.5, чл.23, ал.7 и чл.51 в частта „или от определени от него лица“ от Наредба №7 за условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд, приета от Общински съвет М..

В протеста се твърди, че Наредба №7 за условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд (Наредбата) била приета на основание чл.45а от ЗОС от Общински съвет – М. с Решение №193 от 15.04.2005г., актуализирана с Решение №241/30.09.2010г. и по съществото си била подзаконов нормативен административен акт по смисъла на чл.75, ал.1 от АПК, тъй като съдържала административноправни норми, отнасяла се за неопределен и неограничен брой адресати и имала многократно правно действие. С оглед изложеното следвало да се заключи, че при въвеждането на правните норми в Наредбата било недопустимо да бъде пренебрегната рамката, наложена в чл.76, ал.3 от АПК. В протеста се излагат подробни съображения за противоречие на разпоредбата на чл.28, ал.1 от Наредбата в частта „… не по-дълъг от една година…“ с нормата на чл.45, ал.1 от ЗОС, тъй като в чл.45, ал.1 от ЗОС регламентирания срок бил две години. На следващо място се навеждат доводи, че съдържанието на текста на чл.29, ал.1 от Наредбата се припокривало с текста на чл.45, ал.2 от ЗОС (отм. – ДВ, бр. 54 от 2008г.). Анализират се разпоредбите на чл.45а, ал.1 от ЗОС, чл.45 от ЗОС, чл.42, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗОС, като се прави извод, че съпоставката на чл.45 ЗОС и чл.29, ал.1 от подзаконовия акт указвала, че от местния орган на власт са „дописани“ условия, при които могат да се обитават резервни общински жилища, тъй като и срокът може да е по-дълъг от 2 години (според чл.38, ал.2 от ЗМСМА един мандат на кмет на общината и на кмет на район или кметство е 4 г.), и условията за настаняване по чл.45 от ЗОС не са налице. На следващо място, в чл.39, ал.5 от Наредбата било предвидено, че когато плащането не се извърши в определения срок, заповедта се отменя от кмета на общината и преписката за продажба се прекратява. Сочи се, че нормата на чл.47, ал.1 от ЗОС установявала възможността общински жилища, предназначени за продажба, да се продават след решение на общинския съвет на конкретно определени лица, като условията и редът за продажба се определят от общинския съвет в същата наредба (чл.47, ал.3 от закона). В протеста се сочи, че компетентността на органа следвало да е установена със закон, като било недопустимо допълването ѝ с подзаконов нормативен акт. В ЗОС не била предвидена възможност за отмяна на влязъл в сила административен акт, с който било признато правото на едно лице да закупи общинско жилище от административния орган – издател. Отмяната на такъв акт, който не бил оспорен пред съда, можело да бъде извършена само при приложението на извънредния способ по чл.99 и сл. от АПК, а в случая уредбата на заповедта не се основавала на правилата на кодекса, като изключения от предвидения ред можело да се правят само със закон, но не и в общинска наредба. На следващо място се сочи разпоредбата на чл.23, ал.7 от Наредбата, като се твърди, че противоречи на ЗОС и отново се извежда довода, че законовата уредба не предвиждала възможност за отмяна на влязъл в сила административен акт, с който било признато право на едно лице да бъде настанено в общинско жилище. Дадената с разпоредбата компетентност на кмета да отмени заповедта си в процедурата по настаняване под наем в общинско жилище излизала извън определените в ЗОС рамки. На следващо място се твърди, че при съпоставка и анализ на разпоредбите на чл.51 от Наредбата и чл.22, ал.5 от ЗМСМА се констатирало, че не е налице съответствие между двата текста, като разпоредбата на подзаконовия нормативен акт недопустимо разширявала кръга на лицата, които законовата норма определяла като административнонаказващи органи. Излагат се подробни съображения, въз основа на които се твърди, че разпоредбата на чл.51 от Наредбата в частта „или от определени от него лица“ противоречала на приложимите материалноправни норми – чл.47, ал.2 от ЗАНН и чл.22, ал.5 от ЗМСМА. С оглед изложените твърдения се предлага отмяна на разпоредбите на чл.28 ал.1 в частта „…не по-дълъг от една година…“, чл.29, чл.39, ал.5, чл.23, ал.7 и чл.51 в частта „или от определени от него лица“ от Наредба №7 за условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд, приета от Общински съвет М.. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, редовно призована, Окръжна прокуратура - Хасково се представлява от прокурор Г., който поддържа протеста и моли за решение, с което да бъдат отменени посочените разпоредби от Наредба №7 за условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд, приета от Общински съвет М.. Моли да бъдат присъдени направените разноски.

Ответникът, Общински съвет – М., редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Докладна записка Кметът на Община М. предложил на Общински съвет – М. да приеме следното решение: „На основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА Общински съвет М. приема: 1. Да бъде създадена комисия, която да предложи необходимите промени по Наредба №7 за условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд в Община М.. Комисията да се състои от 5 члена – 2 от общинската администрация и 3 общински съветници.“

В докладната записка е посочено, че Наредба №7 за условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд е приета с Решение №193 от 15.04.2005г. на Общински съвет М., на основание чл.45а от Закона за общинската собственост. Посочено е също, че от 2005г. до момента Наредба №7 на ОбС – М. и наемната цена не са изменяни, поради което е необходимо да бъде извършена актуализация. За целта се предлага Общински съвет – М. да приеме посочения проект за Решение.

С Решение №231/29.07.2010г., на основание чл.21, ал.2 и чл.48 ал.1 от ЗМСМА, Общински съвет - М. е решил следното: 1. Да бъде създадена временна комисия, която да актуализира и предложи необходимите промени по Наредба №7 за условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд в Община М.. Комисията да се състои от 5 члена – 2 от общинската администрация и 3 общински съветници: Председателите на Постоянните комисии – П. М.; К. С. и Д. С. за Председател на комисията – П. М..

В гласуването при приемане на Решение №231/29.07.2010г. са участвали 11 общински съветници (от общо 11, съгласно отразеното в представения по делото Протокол №32 от 29.07.2010г. от заседание на Общински съвет – М.), от които 10 общински съветници са гласували „за”, 1 общински съветник е гласувал „против“, няма гласували „въздържал се”.

С Решение №241/30.09.2010г., Общински съвет - М. е решил следното: На основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА и във връзка с чл.45“а“ от ЗОС Общински съвет М. приема актуализирана Наредба №7 за условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд.

В гласуването при приемане на Решение №241/30.09.2010г. са участвали 11 общински съветници (от общо 11, съгласно отразеното в представения по делото Протокол №34 от 30.09.2010г. от заседание на Общински съвет – М.), от които 11 общински съветници са гласували „за”, няма гласували „против“ и „въздържал се”.

По делото се представя в актуалната ѝ действаща редакция Наредба №7 за условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд, приета от Общински съвет - М. (Наредбата).

Видно от отразеното в Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата, същата е приета с Решение №193/15.04.2005г. на Общински съвет – М., актуализирана с Решение №241 от 30.09.2010г., чл.35 – с Решение №245 от 30.09.2010г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Протестът е процесуално допустим. Предмет на оспорване са конкретни разпоредби от подзаконов нормативен акт, действащ на територията на Община М.. На основание чл.186, ал.2 от АПК прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт. Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред съда е частично и касае само посочените разпоредби от Наредба №7 за условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд, приета от Общински съвет – М., което е допустимо съгласно чл.185, ал.2, вр. ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т.е. без ограничение във времето.

Разгледан по същество, протестът е основателен.

Нормата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА предвижда компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същия член, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. С оглед горното, наредбата, чиито разпоредби се протестират, е приета от компетентен орган – Общински съвет – М., съобразно чл.21, ал.2 от ЗМСМА.

Общинският съвет е орган на местното самоуправление и решава самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност, както и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи – чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА. В изпълнение на предоставените им правомощия, общинските съвети са овластени да приемат подзаконови нормативни актове - Наредби, с които уреждат, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение – чл.76, ал.3 от АПК, във вр. с чл.8 от ЗНА, във вр. с чл.21, ал.2 от ЗМСМА.

Съдът констатира, че подзаконовият нормативен акт е издаден при съществено нарушение на административно производствените правила, разписани в чл.26-чл.28 от ЗНА. Според чл.26 от ЗНА (в приложимата към момента на актуализиране на Наредбата редакция на разпоредбата), изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност (ал.1). Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, като на заинтересованите лица се предоставя най - малко 14 - дневен срок за предложения и становища по проекта (ал.2).

А разпоредбата на чл.28 от ЗНА урежда изисквания за мотивите към подзаконовите административни актове. Нормата (в приложимата редакция) предвижда, че проектът на нормативен акт заедно с мотивите, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Мотивите, съответно докладът съдържат: причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Разпоредбата на чл.28, ал.3 от ЗНА изрично предвижда, че проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, според посочените изисквания, не се обсъжда от компетентния орган. В случая в докладната записка относно актуализиране на Наредбата не се съдържат каквито и да е мотиви, обуславящи приемане на акта. Действително, представени са Докладна записка, както и Становище от Временната комисия, избрана от Общинския съвет с Решение №231 от Протокол №32/29.07.2010г. и Заповед №120/20.08.2010г. на Кмета на Община М., относно актуализация на Наредба №7 за условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд в Община гр. М.. Внесеният проект е приет на заседание на Общинския съвет, проведено на 30.09.2010г., като видно от протокол № 34/30.09.2010г., при приемането е имало разисквания, но нито в докладната записка и становището, нито в протокола са посочени причините, целите, които се поставят и т.н. Мотивите за изработването на нормативния акт осигуряват реализиране на предоставената от закона възможност на заинтересованите лица за изразяване на мнения и становища и те задължително следва да бъдат налице при обсъждането им и при запознаването на заинтересованите страни с проекта. Мотивите дават представа как е формирана волята на вносителя на акта, поради което те са от съществено значение за адресатите на акта, така, че последните да могат да разберат фактите и причините, накарали вносителя на акта да възприеме съответния вариант на уредба на обществените отношения. В случая липсват мотиви, както и доклад, а според разпоредбата на чл.28, ал.3 от ЗНА, проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията на ал.2, не се разглежда от компетентния орган.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорените текстове на чл.28 ал.1 в частта „…не по-дълъг от една година…“, чл.29, чл.39, ал.5, чл.23, ал.7 и чл.51 в частта „или от определени от него лица“ от Наредба №7 за условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд, приета от Общински съвет Маджарово, са приети при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, налагащо отмяната им.

Отделно от изложеното, съдът намира, че оспорените разпоредби противоречат и на материалния закон, по следните съображения:

В разпоредбата на чл.28, ал.1 от Наредбата се сочи следното: „В резервните жилища се настаняват под наем за срок не по-дълъг от една година лица: 1. жилищата на които са станали негодни за обитаване в резултат на природни и стихийни бедствия и аварии или са застрашени от самосрутване; 2. в семействата на които са налице остри социални или здравословни проблеми; 3. жилищата, на които са отчуждени по реда на глава трета от Закона за общинската собственост.“.

Чл.43 от Закона за общинската собственост постановява, че в жилища за отдаване под наем се настаняват: 1. лица с жилищни нужди, установени по реда на наредбата по чл.45а, ал.1; 2. наематели на общински жилища, които се засягат от ново строителство, надстрояване или пристрояване, основен ремонт или реконструкция; 3. лица, жилищата на които са възстановени на бившите им собственици по реда на чл.7 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти.

В чл.45, ал.1 от Закон за общинската собственост се предвижда, че в резервните жилища се настаняват под наем за срок не по-дълъг от две години лица: 1. жилищата на които са станали негодни за обитаване в резултат на природни и стихийни бедствия и аварии или са застрашени от самосрутване; 2. в семействата на които са налице остри социални или здравословни проблеми.

Разпоредбата на чл.45а, ал.1 от Закона за общинската собственост изрично дава правомощия на общинските съвети да регламентират на местно ниво отдаването под наем на жилища на общината, като посочва, че условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл.43 и 45 се определят с наредба на общинския съвет. В специалния закон обаче не са предвидени правни възможности за общинските съвети при приемане на наредба да регламентират по различен начин от Закона за общинската собственост максималният срок за настаняване под наем в резервните жилища.

Съгласно чл.8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗНА, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а в чл.8 от ЗНА и чл.76, ал.3 от АПК е предвидено, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредените от тях обществени отношения с местно значение. Според чл.15, ал.1 от ЗНА, нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Тоест уредбата, която дава общинската наредба, следва да уточнява и конкретизира законовата уредба съобразно местните условия, но не може да е в противоречие със закона, или да преурежда по различен начин вече уредени от закона обществени отношения.

При съобразяване на цитираните разпоредби се налага извод, че за Общински съвет - Маджарово не е налице правна възможност да регламентира по различен начин от този в Закона за общинската собственост максималният срок за настаняване под наем в резервните жилища.

В случая регламентацията в подзаконовия нормативен акт е в пряко противоречие с чл.45, ал.1 от Закон за общинската собственост. Предвид последното, нормата на чл.28, ал.1 в частта „не по-дълъг от една година“ от Наредба №7 за условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд, приета от Общински съвет - Маджарово, противоречи на чл.15, ал.1 от ЗНА и чл.8 от ЗНА, тъй като общинският съвет е намалил максималният срок за настаняване под наем в резервните жилища, ограничавайки го до една година, като така не се е съобразил и е стеснил законовите рамки на чл.45 от Закона за общинската собственост, визиращи настаняване под наем в резервните жилища за срок не по-дълъг от две години.

Включването на израза „не по-дълъг от една година“ в чл.28, ал.1 от Наредбата не съответства на строгата законова регламентация на административната дейност, разписана в акт от по-висока степен. Поради това в протестираната част горепосочения текст от Наредбата следва да се отмени, като незаконосъобразен.

На следващо място, разпоредбата на чл.29, ал.1 от Наредбата гласи следното: „С решение на Общинския съвет в резервния жилищен фонд могат да се настаняват за срока на мандата им, кметове, зам. кметове и кметски наместници, които нямат жилище в съответното населено място и не са извършвали сделки с недвижими имоти на територията на Община М. след 13.03.1990г.“, а в ал.2 е предвидено, че: „Настанителната заповед се издава от Кмета на Община М. въз основа на прието от Общинския съвет решение.“.

Съдът в настоящия състав намира за основателни развитите в протеста доводи за незаконосъобразност на разпоредбата на чл.29 от Наредбата.

Разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗОС ясно регламентира, че в резервните жилища се настаняват под наем за срок не по-дълъг от две години лица: 1. жилищата на които са станали негодни за обитаване в резултат на природни и стихийни бедствия и аварии или са застрашени от самосрутване; 2. в семействата на които са налице остри социални или здравословни проблеми.

Определянето на жилищната нужда и настаняването в тези жилища е подчинено на нормативно регламентирана административна процедура, установена от общинския съвет в наредба, по силата на законовата делегация от чл.45а от ЗОС. Тук е мястото да се посочи, че в чл.45 на ЗОС е съществувала алинея 2, която е отменена (Обн. ДВ, бр. 54 от 13.06.2008г.) и която е регламентирала, че с решение на общинския съвет в резервни жилища могат да се настаняват и кметове, заместник-кметове и кметски наместници, които нямат жилище в съответното населено място - за времето, през което заемат съответната длъжност, от което следва, че към момента, такава законова възможност не съществува. След отмяната на тази разпоредба ЗОС вече не допуска възможност, в резервни жилища да се настаняват под наем такива лица - кметове, заместник-кметове и кметски наместници, които нямат жилище в съответното населено място, поради което същата към настоящия момент се явява материално незаконосъобразна. При това положение е безспорно, че протестираната норма на чл.29 от Наредбата противоречи на законова норма – на нормата на чл.45, ал.1 от ЗОС, поради което следва да бъде отменена.

Протестираната разпоредба на чл.39, ал.5 от Наредбата гласи следното: „Когато плащането не се извърши в определения срок, заповедта се отменя от Кмета на Общината и преписката за продажба се прекратява“. Има се предвид визираната в ал.2 на чл.39 от Наредбата заповед на Кмета на общината, която се издава след решението на общинския съвет за продажба на жилището.

Оплакването, изложено в протеста относно незаконосъобразността на горецитираната разпоредба, се свежда до липса на предвидена в ЗОС възможност органът - издател на влязлата в сила заповед, с която е признато правото на дадено лице да закупи общинско жилище т.е. кмета на общината, да отмени същата, поради липса на компетентност за това.

Доколкото ЗОС въобще не предвижда възможност за отмяна на подобна влязла в сила заповед от издателя ѝ, то съдът счита оплакването в протеста за основателно. В тази връзка следва да се отчете, че решението за продажба на общинско жилище съгласно нормата на чл.47, ал.1 от ЗОС се взема от Общинския съвет, а кметът на общината по силата на чл.44, ал.1, т.7, предл.1 от ЗМСМА единствено организира изпълнението на това решение. Заплащането на дължимите суми, посочени в заповедта на Кмета на общината по чл.39, ал.2 от Наредбата е условие за сключване на договор за продажба на общинското жилище, поради което неизпълнението му не може да бъде основание за отмяна на заповедта, а ще има за последица несключване на такъв договор т.е. няма да се осъществи гражданско-правния елемент от фактическият състав на продажбата на общинско жилище. Последното обаче не е основание за отмяна на влязлата в сила заповед по чл.39, ал.2 от Наредбата, нито може да се осъществи по реда на чл.99 от АПК, вкл. и от Кмета на общината като неин издател. С оглед общите разпоредби на АПК компетентността на един орган да издава административни актове следва да е установена със закон. Съгласно чл.4, ал.1 АПК, административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона, а разпоредбите, които ги визират не могат да се тълкуват разширително.

По изложените съображения съдът счита, че протестираната разпоредба на чл.39, ал.5 от Наредбата е незаконосъобразна като несъответстваща на нормативни актове от по-висока степен и следва да се отмени.

Протестираната разпоредба на чл.23, ал.7 от Наредбата гласи: „Ако настаненото семейство не заеме определеното жилище в едномесечен срок от предаването му с протокол-опис, заповедта се отменя от органа, който я е издал и на същото не се предлага друго жилище за настаняване през текущата година, а се включва в списъка през следващата година.“.

Съгласно чл.15 от ЗОС наемните правоотношения се прекратяват в изрично посочените хипотези в т.1-8 (поради неплащане на наемната цена за повече от един месец или поради системното ѝ неплащане в срок; поради извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, разрешени по установения ред, когато се засягат ползваните помещения; поради лошо управление; с изтичането на срока за настаняване; когато наемател по чл.14, ал.4, 5 и 6, придобие в собственост помещения от същия вид, годни за постоянно ползване; когато наемателят престане да отговаря на условията, установени с наредбата по чл.8, ал.2; когато помещенията се ползват в нарушение на забраните по чл.11; други основания, определени с наредбата по чл.8, ал.2 или в договора), като в закона няма предвидена възможност за административния орган да отменя своята заповед за настаняване под наем. Установената в ал.7 на чл.23 от Наредбата правна възможност да се отмени от издателя му влязъл в сила и проявил своето действие индивидуален административен акт е в противоречие с разпоредбата на чл.99 от АПК. Няма пречка в наредбата да се предвидят основания за прекратяване на вече възникналото наемно отношение, но неговото действие е недопустимо да бъде прекратено с отмяна на акта за възникването му, който вече е влязъл в законна сила.

С последната частично оспорена разпоредба на чл.51 от Наредбата е предвидено, че „За съставените актове от длъжностните лица се издават наказателни постановления от Кмета на общината или от определени от него лица“.

Прокуратурата счита, че израза „или определени от него лица“ е незаконосъобразен, защото противоречи на ЗАНН и ЗМСМА. Съгласно чл. 47 ал. 1 от ЗАНН административни наказания могат да налагат: а) ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; б) длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ; в) съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи.

Със ЗАНН не е регламентирано делегиране на правомощия по издаване на наказателни постановления от кметовете на общини на други определени от тях длъжностни лица, когато делегирането е предвидено в наредба. Следователно това е допустимо само ако е предвидено в специален закон. Специалният закон по отношение на ЗАНН е ЗМСМА. В чл. 21 ал. 2 от ЗМСМА е предвидено, че в изпълнение на правомощията си общинския съвет издава наредби, правилници, инструкции, решения, декларации и обръщения, а ал. 5 на чл. 22 позволява при констатирани нарушения на тези наредби кметът на общината или негов заместник да издава наказателни постановления. Чрез използването на израза „или определени от него лица“ в Наредбата, ОбС е допълнил законодателното решение като е предвидил наказателни постановления да могат да се издават и от лица извън посочените от закона.

Налице е несъответствие на частично оспорената разпоредба с чл. 22 ал. 5 от ЗМСМА, като Наредбата недопустимо разширява кръга на лицата, които законовата норма определя като административно наказващи органи, както и противоречаща на чл. 8 от ЗНА, поради което разпоредбата на чл. 51 от Наредбата в частта „ или определени от него лица“ следва да бъде отменена.

Предвид изложеното, оспорените разпоредби се явяват материално незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.

При този изход на спора, в полза на Окръжна прокуратура - Хасково следва да се присъдят направените в производството разноски, които са в размер на 20.00 (двадесет) лева, представляващи заплатената такса за обнародване на оспорването в ДВ.

Водим от горното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, Административен съд Хасково

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по протест на прокурор от Окръжна прокуратура Хасково разпоредбата на чл.28, ал.1 в частта „…не по-дълъг от една година…“, разпоредбите на чл.29, чл.39, ал.5, чл.23, ал.7 и чл.51 в частта „или от определени от него лица“ от Наредба №7 за условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд, приета от Общински съвет М..

ОСЪЖДА Общински съвет М. да заплати на Окръжна прокуратура Х., разноски по делото в размер на 20.00 (двадесет) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се разгласи по реда на чл.194 от АПК при неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.