ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№………/16.07.2019г., гр.Хасково

Административен съд – Хасково, в закрито заседание на шестнадесети юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №256 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от И.А.Д. ***, със съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник, против Акт за тълкуване и допълване на основание чл.62 ал.1 и ал.3 от АПК на Удостоверение №8/21.01.2019г. за наличие или липса на акт за държавна собственост, обективиран в писмо изх.№ДС-19-417/8 от 11.02.2019г. на Областния управител на област Хасково.

Жалбоподателят счита обжалвания акт за незаконосъобразен като постановен в противоречие с материалния закон и неговата цел.

Сочи,че с Молба вх.№ДС-19-417/7/28.01.2019г. подал писмено искане до Областния управител на област Хасково за тълкуване и допълване на Удостоверение №8/21.01.2019г. за липса или наличие на акт за държавна собственост по отношение на ПИ №37 по неодобрения кадастрален план на с.Ж., общ.И., обл.Х.. Искането му било продиктувано от факта, че с издаденото на основание чл.77 вр. чл.82а от ЗДС вр. чл.587 ал.1 от ГПК удостоверение не ставало ясно има ли наличие или липса на акт за държавна собственост по отношение на цитирания имот съгласно записванията в актовите книги за държавна собственост. Заявявайки административната услуга по издаване на това удостоверение, приложил редица документи. С писмо изх.№ДС-19-417/2/ и /4/ административният орган дал указания приложените към заявлението документи да се представят в оригинал, поискал и заснемане на имота по реда на ЗКИР и представянето на скица, издадена от СГКК. В отговор на дадените указания с Молба вх.№ДС-19-417 от 18.01.2019г. жалбоподателят представил описаните в нея документи в оригинал, както и обосновал отказа си за заснемане на имота по реда на ЗКИР и представянето на скица от СГКК, тъй като имотът бил индивидуализиран в пълна степен с представената скица №147, изготвена от общинска администрация и представляваща извадка от действащия неодобрен кадастрален план на с.Ж.,, изработен през 1971г. и единствен съгласно представеното удостоверение №113/14.09.2018г. на Кмета на Община Ивайловград. Жалбоподателят сочи, че в този план, макар и неодобрен, е нанесен имот №37, а в разписния лист към него той фигурира като собственик. Сочи,че въз основа именно на този неодобрен кадастрален план от 1971г. са издавани предходни документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения и независимо дали е одобрен по надлежния ред, наличния кадастрален план на с.Ж., е действащ /при липсата на стар ПУП и други планове/ и е такъв до приемане на кадастрален план или влизане в сила на кадастрална карта за урбанизираната територия на с.Ж., като служи за идентифициране на отразените в него имоти, вкл. и на описания в скицата. Сочи,че към настоящия момент няма заповед за одобрение на кадастрална карта за урбанизираната територия на с.Ж., като видно от КИС на АГКК тази територия била означена като поземлен имот 29074.888.9901, представляващ урбанизирана територия, НТП за друг обществен обект, комплекс с площ от 74 174 кв.м., стар номер 000002, без заповед за одобрение на ККК. В този смисъл жалбоподателят считал даденото му указание за индивидуализация на имота за незаконосъобразно, тъй като с представената скица имотът бил индивидуализиран по действащия план на с.Ж.,, а обратното щяло да препятства признаването, упражняването или прекратяването на вещните права и интереси на собствениците на имоти в такива територии. Административният орган издал Удостоверение №8 в уверение на това, че само част от поземлен имот пл. №37 по неодобрения кадастрален план на с.Ж.,, общ.И. , ведно със сградите в тази част не са актувани с акт за държавна собственост. Като пояснение било допълнено, че част от поземления имот попада извън регулация, в ПИ 29074.6.155 по КК на с.Ж.,, одобрена със Заповед №РД-18-738/14.03.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК. Считайки така издаденото удостоверение за непълно и неясно, жалбоподателят подал искане на основание чл.62 ал.1 и ал.3 от АПК за неговото допълване и изясняване на действителното му съдържание като бил издаден обжалвания акт, обективиран в писмо изх.№ДС-19-417/8 от 11.02.2019г. С него се допълвало, че издаденото удостоверение е само за частта от имота, попадаща в урбанизираната територия на с.Ж.,, тъй като част от имот пл.№37 на неодобрения кадастрален план на с.Ж., попадал извън регулацията на селото и за тази част не била приложена скица по действаща КК, в писмо изх.№ДС-19-417/8 от 11.02.2019г., която да идентифицира имота – условие при издаване на удостоверението. Посочвало се също, че за издаване на исканото удостоверение за посочения в заявлението имот, била необходима оригинална, актуална скица по действащата КК на имота извън урбанизирана територия и история на имота по КВС.

Жалбоподателят счита акта за допълване и тълкуване за незаконосъобразен, противоречащ на материалния закон и целта му. Излага съображения, че за удовлетворяване на поисканата административна услуга е необходимо единствено наличието на установен пред административния орган правен интерес на заявителя. Сочи,че законният му интерес е обусловен от факта, че исканото удостоверение е необходим елемент в нотариалното производство по чл.587 ал.2 от ГПК, за да се снабди с нотариален акт за право на собственост върху идеални части от имота. Сочи,че извън компетенциите на административния орган е да преценява дали са налице предпоставките за издаване на нотариален акт. Задължението му се свеждало единствено до вписване в удостоверението на служебно установеното обстоятелство дали имотът, предмет на производството по чл.587 от ГПк е актуван като държавен или не. В случая в кореспонденция с община Ивайловград административният орган установил, че в землището нас.Ж., са актувани два имота с АДС, които не съвпадат с посочения в заявлението, нито с този с идентификатор 29074.6.155, за който се твърдяло, че е налице застъпване. При извършване на удостоверяването административният орган действал в условията на обвързана компетентност без право на преценка при наличие на доказан правен интерес дали да извърши или не заверката. Единствено нотариусът/съдията по вписванията имал право да реши придобил ли е заявителят на основание изтекла придобивна давност правото на собственост върху имота, респ. да издаде или да откаже издаването на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Дори и при наличие на данни за конкуриращи права върху имотите, административният орган бил длъжен да издаде поисканото удостоверение като не можел да мотивира отказа си с евентуално засягане на права.

Според жалбоподателя с искането си за представяне на друга актуална скица за имота по действащата КК на имота извън урбанизираната територия на селото и на история на имота по КВС, административният орган излязъл извън пределите на обвързаната си компетентност. Така административният акт бил незаконосъобразно мотивиран с непредставянето на скица по действащата КК. С оглед разпоредбата на чл.8 ал.1 от ЗКИР, административният орган бил задължен сам да си набави тази информация в случай, че му била нужна. Ето защо дори и при установена конкуренция на права върху имота, каквато в случая се индикирала с твърдяното застъпване на имота по заявлението с имот с идентификатор 29074.6.155, органът бил длъжен да издаде исканото удостоверение, обслужващо производството по чл.587 от ГПК. Отделен бил въпросът, че твърдяното застъпване с имот идентификатор 29074.6.155 касаело земи по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, стопанисвани от общината , а не от Държавата и за тях нямало основание да е бил издаден АДС. Още повече,че съгласно представеното Удостоверение изх.№94-00-2649/1 от 03.12.2018г. на Кмета на Община Ивайловград, поземленият имот и построената в него двуетажна масивна жилищна сграда не били общинска собственост. Жалбоподателят цитира разпоредбите на чл.19 ал.1 т.8 от ЗСПЗЗ и на §23 от ПЗР на ЗСПЗЗ като сочи,че към настоящия момент с изменение на ЗСПЗЗ , обн. Д.в. бр. 10/06.02.2009г. е отпаднала забраната по чл.19 ал.1 т.8 от ЗСПЗЗ. Позовава се и на разпоредбата на чл.142 ал.1 от АПК като счита, че обжалваният акт е издаден в нарушение на материалния закон.

В заключение жалбоподателят счита, че Областният управител е следвало да издаде поискания удостоверителен документ, а не да събира ненужна от гледна точка на естеството на производството информация , вкл. да изследва дали същия или част от него е в регулация или извън населено място, дали границите му се определят с план по КВС или действаща КК и да изисква актуална скица на имота извън урбанизираната територия, което само по себе си било неизпълнимо условие. Мотивирайки издадения от него документ само за част от заявения имот, административният орган издал незаконосъобразен акт, който следвало да бъде отменен.

По изложените в жалбата съображения, жалбоподателят моли да се отмени индивидуалния административен акт на Областния управител на област Хасково за тълкуване и допълване на Удостоверение №8/21.01.2019г. за наличие или липса на акт за държавна собственост, обективиран в писмо изх.№ДС-19-417/8 от 11.02.2019г., ведно със свързания с него индивидуален административен акт - Удостоверение №8/21.01.2019г. за наличие или липса на акт за държавна собственост по отношение на ПИ №37 по неодобрения кадастрален план на с.Ж., общ.И., обл.Х. и делото да се изпрати като преписка на компетентния административен орган за решаване на въпроса по същество. Претендира разноски съгласно представен списък. Съображения в подкрепа на твърденията си излага и в писмени бележки чрез пълномощника си.

Ответникът – Областен управител на област Хасково, в писмо вх.№1367/26.02.2019г. изразява становище за недопустимост на жалбата, а в случай, че се приеме за допустима, я оспорва като неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление рег.№ДС-19-417/12.12.2018г. И.А.Д. чрез пълномощник е поискал от Областния управител на област Хасково да му бъде издадено удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост за следния недвижим имот - поземлен имот 37 по неодобрения кадастрален план на с.Ж.,, общ.И . Посочил е, че имотът е идентичен с описания в н.а. №76, т.I, от 19.12.1991г. и н.а. №78, т.I от 19.12.1991г. като съгласно документите за собственост същият е с площ от 2000 кв.м., а по кадастрални граници по плана на с.Ж., – 2160 кв.м., че е застроен с двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 70 кв.м., с включено външно стълбище с площ от 8 кв.м., както и с масивен навес със застроена площ 74 кв.м. без режим на търпимост към момента, при граници на имота:път, поземлен имот 47 , земи по КВС и поземлен имот 25.

Към заявлението е приложил заверени копия от: Молба-декларация по чл.587 от ГПК чрез Кмета на община Ивайловград до съдия по вписванията при РС-Ивайловград, ведно с удостоверение изх.№94-00-2649/1 от 03.12.2018г., съгласно което имотът и построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, посочени в молбата-декларация не са общинска собственост, както че същите са декларирани и записани на И.А.Д.; Скица № 147 от 14.09.2018г., издадена от техническа служба при Община Ивайловград; удостоверение за данъчна оценка; Удостоверение изх.№113/14.09.2018г. на Община Ивайловград; н.а. №76, т.I, н.д.№124/91г. от 19.12.1991г.; н.а. №78, т.I, н.д.№125/91г. от 19.12.1991г. ; удостоверение за търпимост №42/27.09.2018г. за строеж „масивен навес със застроена площ 74 кв.м. , находящ се в поземелн имот 37 по плана с.Ж.,, общ.Ивайловград.

Във връзка с подаденото заявление Областният управител на област Хасково е изпратил до И.Д. *** писмо изх.№ДС-19-417-(1) от 14.12.2018г. Със същото е изискал от заявителя да представи приложените към заявлението скица и Удостоверение изх.№113/14.09.2018г. в оригинал. Уведомил го е, че при извършена проверка в актовите книги на държавна собственост е установено наличието на АДС №610 (3425) от 23.07.1971г. за имот в с.Ж., който не е идентифициран с квартал, парцел или планоснимачен номер, както и че има издадени АДС по одобрена със Заповед №1101/08.07.1965г. регулация на селището. Посочил е, че представената скица №147/14.09.2018г. е копие по неодобрен кадастрален план като е необходимо имотът да се заснеме по реда на ЗКИР, а скицата да се издаде от СГКК въз основа на влязла в сила КК за имота. Посочил е също, че представеното удостоверение за данъчна оценка е със срок до 31.12.2018г.

От община Ивайловград е изискал да идентифицира имота, актуван с АДС №610 (3425) от 23.07.1971г. и да представи в Областна администрация Хасково за служебно ползване оригинална скица за този имот. Изискал е също да се удостовери дали имотът, актуван АДС №610 (3425) от 23.07.1971г. или част от него, е идентичен с ПИ 37 по неодобрения кадастрален план на с.Ж. , общ.И., както и дали ПИ 37 или части от него попадат в земи по КВС.

В отговор е постъпило писмо изх.№06-00—165/2 от 21.12.2018г. на Община Ивайловград ( вх.№ДС-19-417-(2) от 28.12.2018г.). Със същото е изпратено Удостоверение №14/20.12.2018г. на Кмета на Община Ивайловград, в което е отразено с кои имоти по кадастралната карта на с.Ж., е идентичен имот, актуван с АДС №610 (3425) от 23.07.1971г., вкл. сградата в него; посочено е, че имотите, актувани с АДС №610 (3425) от 23.07.1971г. – земя и сграда, или части от тях не са идентични с ПИ 37 по неодобрения кадастрален план на с.Ж.,; посочено е също, че част от ПИ 37 по неодобрения кадастрален план на с.Ж., попада извън регулация в поземлен имот с идентификатор 29074.6.155 по кадастралната карта на с.Ж.,, за който е приложена скица №15-952188 от 20.12.2018г. , издадена от СГКК-Хасково

На 08.01.2019г. И.Д. отново е подал Заявление за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост с вх.№ ДС-19-417-(3) по отношение на имота, описан в предходното заявление. С писмо изх.№ ДС-19-417-(4) от 11.01.2019г. Областният управител на област Хасково е уведомил заявителя за необходимостта от представяне на приложените към заявлението документи в оригинал, както и за представяне на скица на имота, издадена от СГКК.

С Молба вх.№ ДС-19-417-(5) от 17.01.2019г. заявителят е приложил исканите му документи в оригинал, а по отношение на указанието за заснемане на имота и представяне на скица от СГКК е изразил становище за незаконосъобразността му.

От Областния управител на област Хасково е издадено Удостоверение №8/21.01.2019г. в уверение на това, че част от поземлен имот с пл.№37 по неодобрения кадастрален план на с.Ж., общ.И., обл.Х., ведно със сградите построени в тази част, не са актувани с акт за държавна собственост. В удостоверението е посочено, че съгласно Удостоверение №14/20.12.2018г. на Община Ивайловград, част от поземлен имот с пл.№37 по неодобрения кадастрален план на с.Ж.,, попада извън регулацията, в поземлен имот с идентификатор 29074.6.155 по КК на с.Ж.,, одобрена със Заповед №РД-18-738/14.03.2018г. на ИА на АГКК.

С Искане вх.№ ДС-19-417(7) от 28.01.2019г., жалбоподателят е поискал на основание чл.62 ал.3 от АПК тълкуване и допълване на издаденото Удостоверение №8/21.01.2019г., считайки съдържанието му за неясно.

В отговор на искането е издадено писмо изх.№ДС-19-417/8 от 11.02.2019г. на Областния управител на област Хасково, което според жалбоподателя обективира акт по смисъла на чл.62 ал.1 и ал.3 от АПК. С него жалбоподателят отново е уведомен, че с оглед Удостоверение №14/20.12.2018г. на Община Ивайловград, съгласно което част от поземлен имот с пл.№37 по неодобрения кадастрален план на с.Ж.,, попада извън регулацията на селото, не е представил скица по действащата кадастрална карта на същото, одобрена със Заповед №РД-18-738/14.03.2018г. , с която да се идентифицира имота, както и че не е представил и решение на ОСЗ за възстановяване на тази земеделска земя, както и история на имота по КВС, поради което удостоверението е издадено за частта от имота, попадаща в урбанизираната територия на с.Ж.,.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за недопустима като счита, че оспореното писмо не обективира актове по смисъла на чл.62 ал.1 от АПК и на чл.62 ал.3 от АПК, с обжалване на каквито е сезиран.

Съгласно чл.62 ал.1 от АПК преди изтичане на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. За нанесените промени се съобщава на заинтересованите лица. Решението за допълване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.

Допълване по чл.62 ал.1 от АПК е налице, когато индивидуалният административен акт не обхваща предмета на производството в неговата пълнота и волята на административния орган е частично изразена.

В случая производството по Заявление рег.№ДС-19-417/12.12.2018г. и последващо идентично Заявление вх.№ ДС-19-417-(3)/08.01.2019г. е приключило с издаване на Удостоверение №8/21.01.2019г. Удостоверението е издадено само за частта от описания в заявлението имот, находяща се в урбанизираната територия на с.Ж.,. С така издаденото удостоверение исканата административна услуга е частично удовлетворена т.е. налице е частичен отказ от извършването ѝ като според настоящият състав именно това е актът, който засяга неблагоприятно жалбоподателя и подлежи на оспорване. Видно от съдържанието на писмо изх.№ДС-19-417/8 от 11.02.2019г., Областния управител на област Хасково не е обективирал допълващо волеизявление, а по-скоро е изложил съображенията си, на които е отказал да изпълни в цялост поисканата административна услуга. В тази връзка съдът счита, че липсва акт по смисъла на чл.62 ал.1 от АПК, който да подлежи на обжалване по предвидения в кодекса ред.

Според съда не е налице и акт по чл.62 ал.3 от АПК. Според тази разпоредба органът, издал решението, по искане на страните изяснява писмено действителното му съдържание, като тълкуване не може да се иска, след като актът е изпълнен. Актът за тълкуване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.

Посочената разпоредба урежда правната възможност за заинтересованите лица да искат от административния орган, издател на съответния акт, да направи негово тълкуване, ако волята му е неясна. С тълкувателния акт се изяснява смисъла на издадения административен акт към момента на неговото издаване, като тълкуването е начин за отстраняване на допусната неяснота на административен акт. Такава в случая не е налице. Волята на административния орган да удовлетвори поисканата административна услуга само по отношение на частта от имот №37 по неодобрения кадастрален план на с.Ж.,, находяща се в урбанизираната територия на селото, е ясно изразена, не се нуждае от тълкуване и съответно такова не е направено в писмо изх.№ДС-19-417/8 от 11.02.2019г. Както се посочи по-горе, писмото съдържа обосновка на причините, поради които поисканата административна услуга не е удовлетворена в цялост.

По изложените съображения жалбата се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Водим от горното и на основание чл.159 т.1 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението от 16.05.2019г., с което е даден ход по същество на делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.А.Д. ***, със съдебен адрес ***, против Акт за тълкуване и допълване на основание чл.62 ал.1 и ал.3 от АПК на Удостоверение №8/21.01.2019г. за наличие или липса на акт за държавна собственост, обективиран в писмо изх.№ДС-19-417/8 от 11.02.2019г. на Областния управител на област Хасково.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№256/2019г. по описа на Административен съд - Хасково.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: