logo                               Р Е Ш Е Н И Е

                            10.07.2019г., гр.Хасково

            Административен съд – Хасково, пети състав, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

Съдия: Кремена Костова-Грозева

 

разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева адм. дело №1214 по описа за 2018 година.

Производството по делото е образувано по повод на жалба на „Тракия-97“ЕООД, със седалище в гр.С., представлявано от Управителя Ф. Г., против Ревизионен акт /РА/ № 160026117009153-091-001/17.05.2018г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, в която е потвърден с Решение №642/12.11.2018г. на Директор на дир.“ОДОП“-Пловдив при ЦУ на НАП, с което в тежест на дружеството жалбоподател са установени задължения за ДДС общо в размер на 12 504,95лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 843,62лв., в т.ч. по периода, както следва : от м.08 до м.12/2015г. в размер на 3604,81лв. главница и лихви в размер на 893,50лв. и от м.01 до м.10/2017г. в размер на 8900,14лв. главница и 950,12лв. лихви, както и в частта, в която е изменен РА и е отказано право на приспадане на данъчен кредит за периода м.01 до м. 12/2016г., като е установено задължение за ДДС в размер на 2 938,28лв. и лихва от 492,12лв.

С Решение №304/03.06.2019г. Съдът уважи частично обжалването, като със същото постанови и присъждане на разноски за всяка от страните, съразмерно на уважената/отхвърлена част от оспорването, като прие, че на оспорващия се следват разноски в размер на 1472,00лв., представляващи 92% от разноските, доказани от страната /1600,00лв./, а в полза на ответника Съдът присъди разноски в размер на 107,08лв., представляващи 8% от възнаграждението за един юрисконсулт, определено по реда на чл.8, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г., което бе определено в размер на 1338,50лв.

 Недоволен от решението в частта на присъдените в полза на оспорващото дружество разноски, процесуален представител на ответника го обжалва по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК с молба рег. № 4044/19.06.2019г. В същата се сочи в алтернатива следното:

На първо място се твърди, че ХАС не се произнесъл по направено в срок искане по чл.161, ал.3 от ДОПК, като се мотивира, че той намира приложение, тъй като страната жалбоподателя е приложила доказателства, кредитирани и от Съда, след решението на Директора на дир. „ОДОП“, дори и едва пред Съда, поради това следвало да се приложи правилото на цитирания текст от ДОПК.

На второ място се твърди, че отменената част на процесния РА била в общ размер на 16 604,57лв. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. при интерес над 10 000лв., какъвто бил конкретният случай, възнаграждението било 650 лв. + 2% за горницата на 10 000лв., т.е. 1028,05лв.

По това съображение се счита, че така определеното в решението възнаграждение за адвокатска защита в размер на 1300лв. било неправилно, както и да се съобразял съда с направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на осн. чл.78, ал.5 от ГПК. Претендира се Съдът да определи такъв размер от 1025,05лв.  

Молбата е изпратена за становище от жалбоподателя в 7 дневен срок от получаването й, като такова е депозирано на 04.07.2019г., с искане да се остави без уважение по изложени конкретни доводи.

Съдът, като съобрази данните по делото, намира процесното искане по чл.248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за допустимо, като изходящо от активно легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен пълномощник и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК.

Разгледано по същество, то е напълно неоснователно по следните съображения:

Относно твърдението за непроизнасяне по искането за прилагане на чл.161, ал.3 от ДОПК.

За съда не е спорно, че такова искане е своевременно заявено от ответната страна. Съгласно чл.161, ал.3 от ДОПК в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4.

Съдът не споделя доводите на ответника за приложимост на тази разпоредба. В мотивите на решението си съдебният състав изрично сочи фактически доводи, чрез които приема, че приложените пред Съда писмени доказателства, са вече били изпратени до горестоящия административен орган- Директор дир. „ОДОП“ при ТД на НАП Пловдив, които се поддържат и тук. Това се следва от приложената на л. 14 разписка, която е коментирана в съдебния акт. Не отговаря на действителността твърдението, че допълнителните доказателства постъпват при решаващия орган след датата 12.11.2018г. Видно и от цитираните от самия орган доказателства на л.114 и л.122 от делото, същите удостоверяват изпратени от ревизираното дружество и получени в ТД на НАП документи съотв. на дати 02.11 и 08.11.2018г., което е ПРЕДИ датата на решението на директора на въпросната дирекция, а именно 12.11.2018г. Изобщо не е вярно, защото остава недоказано твърдението на ответника, че новите доказателства са получени едва на 15.11.2018г. Такива данни /пощенски разписки или подобни/ не са налични по делото, а напротив налични са други такива, удостоверяващи по надлежен ред съвсем различни дати, а твърдяното обстоятелство, че между етажите на една и съща сграда, преминаването на кореспонденция отнема 4-5 дни, първо не е доказано, второ е и ирелевантно за възприемане на тезата на органа, че следва да се приложи в този случай чл.161, ал.3 от ДОПК.

При безспорна установеност, че до решаващият орган са изпратени на два пъти документи и това е преди датата на решението му, съотв. на 02 и 07.11.2018г. /виж мотивите на решението/, а не както се твърди на 15.11.2018г., то Съдът правилно не е приложил правилото на чл.161, ал.3 от ДОПК и е разпределил отговорността за разноски съобразно чл.161, ал.1 от ДОПК.

Не се спори, че уговореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съобразно приложените доказателства е в размера на 1 300лв. В тази насока се претендира и изменение на частта на решението за разноските и на осн. чл.78, ал.5 от ГПК. Съдът в решението си е възприел възражението за прекомерност за неоснователно, като се е мотивирал с нормата на чл.8, ал.2 /коректното е ал.1/, т.4 от Наредба №1/2004г. Именно този текст следва да намира приложение, а не цитираният в молбата чл.7, ал.2, т.4, доколкото делото не е с граждански, а с административен характер с определен имуществен  интерес. Освен това дори и според приемания от ответника за приложим текст на чл.7, ал.2, т.4 от наредбата също се предвижда възнаграждението да се определя по следния начин: 830 лв. плюс 3% за горницата над 10 000лв. Цитираните показатели в молбата са от стара редакция на нормата /още от 2009г./, която отдавна не намира приложение. Ето защо и при прилагане на правилния текст на чл.8, ал.1, т.4 от Наредбата, то минималното възнаграждение за един адвокат е в размер на 1063,37лв., доколкото материалният интерес по делото е в размер на 17 778,96лв. При положение, че договореното е от 1 300 лв., което е с около 240 лв. по-голямо от минималното по наредба, Съдът не намира основание, предвид обема на процесуалните действия на пълномощника на ответника и естеството на делото, че същото се явява прекомерно уговорено, и следва да отхвърли като неоснователно и второто алтернативно предявено искане за изменение на Решение №304/03.06.2019г. в частта на разноските.

Въпреки, че нормата на чл. 161, ал.2 от ДОПК предвижда, че при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото Съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, то именно тя предоставя право на съда да преценява дали да намали адвокатското възнаграждение, като законодателят само ограничава прага под който не може да се адвокатското възнаграждение. Разпоредбата на чл.161 от ДОПК е специална по отношение на чл. 78, ал.5 от ГПК и поради това именно тя намира приложение. С нея Съдът има правото да намали размера на възнаграждението за адвокат, дори и да няма искане за намаляване от страните, но с оглед използвания от законодателя израз "може", следва да се възприеме довода, че това правомощие е предоставено изцяло на свободната преценка на съда дали да намали или не възнаграждението в едната хипотеза.

Както вече се мотивира по-горе в конкретния случай, съдебният състав намира, че няма основания за намаляване на уговореното адвокатското възнаграждение на адвоката в размер на 1300лв., защото има съответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на жалбоподателя и е близко до размера на минималното такова по наредбата.  

Наведените доводи за изменение на решенето в частта на разноските, Съдът намира за изцяло неоснователни и поради това следва да отхвърли и молбата за това като неоснователна.

Предвид горното и на основание чл. 248, ал.3, във вр. с ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, съдът

РЕШИ:

 

 ОТХВЪРЛЯ искането на Директор дир. „ОДОП“ при ТД на НАП Пловдив, чрез процесуален представител за изменение на Решение  №304/03.06.2019г. на АдмС – Хасково, постановено по а.д. № 1214/2018г. в частта му, в която Дирекция „ОДОП“ при ТД на НАП Пловдив е осъдена да заплати на „Тракия-97“ЕООД, със седалище гр. С., ЕИК 126****** разноски в размер на 1472,00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните.

                          

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: