ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11980
София, 22.08.2019

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА МАРИЯ НИКОЛОВА

при секретар		и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдията	МАРИЯ НИКОЛОВА
по адм. дело № 9270/2019.

Производство по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба подадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/ чрез процесуален представител юрк. М. Костадинова срещу определение № 83 от 22.07.2019г. постановено по административно дело № 873 по описа за 2019г. на Административен съд - Хасково (АС - Хасково) в частта, с която е отменено разпореждане за предварително изпълнение на наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект – бутик № 27, находящ се в гр. Хасково, бул. „България“, покрит пазар, сектор „Г“ и забрана достъпа до него за срок от 10 дни, стопанисвано от „ГАТС“ ЕООД, представлявано от Г. Хафузова обективирано в Заповед за налагане на ПАМ № ФК-389-0412170/02.07.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП.
Частният жалбоподател счита, че оспорваното определение е незаконосъобразно - необосновано и неправилно. Твърди, че жалбоподателят не е доказал, че от допуснатото по закон предварително изпълнение е засегнат негов интерес, който е равен по значимост на посочените в чл. 60, ал. 1 АПК. Сочи, че административният орган е посочил конкретни аргументи, за да допусне предварителното изпълнение. Иска отмяна на определението в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции по представен списък. Алтернативно в случай, че жалбата не бъде уважена прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по частната жалба – „ГАТС“ ЕООД я оспорва по съображения изложени в писмено възражение. Иска частната жалба да се остави без уважение. Не претендира разноски. Алтернативно в случай, че жалбата бъде уважена прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция и иска такова за първата инстанция да не се присъжда.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след съвещание намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение АС – Хасково е отменил разпореждане за предварително изпълнение на наложена ПАМ - запечатване на търговски обект – бутик № 27, находящ се в гр. Хасково, бул. „България“, покрит пазар, сектор „Г“ и забрана достъпа до него за срок от 10 дни, стопанисвано от „ГАТС“ ЕООД, представлявано от Г. Хафузова обективирано в Заповед за налагане на ПАМ № ФК-389-0412170/02.07.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП. В частта, с която е оставено без разглеждане искането на „ГАТС“ ЕООД, представлявано от Г. Хафузова за спиране на допуснатото с разпореждане по чл. 60 от АПК предварително изпълнение на наложената ПАМ запечатване на търговски обект – бутик № 27, находящ се в гр. Хасково, бул. „България“, покрит пазар, сектор „Г“ и забрана достъпа до него за срок от 10 дни, стопанисвано от „ГАТС“ ЕООД, представлявано от Г. Хафузова обективирано в Заповед за налагане на ПАМ № ФК-389-0412170/02.07.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП определението не е обжалвано и е влязло в сила.
За да отмени разпореждането съдът е приел, че изложените от административния орган съображения за допускане на предварителното изпълнение са общи и неконкретизирани. Посочил е, че нарушението наред с констатираното визуализиране на фискалния бон със съответния номер и дата, регистриращ продажбата, не сочи на извод за съществено засегнат държавен интерес, който е необходимо да се защити чрез предварителното изпълнение на наложената ПАМ. Отчел е, че този фискален бон е издаден от съседен обект на нарушителя и от друго фискално устройство, регистрирано за този друг обект, но е приел, че основната фискална функция не е нарушена, с оглед отчитането на продажбата и нейното отразяване чрез друго фискално устройство, но на същия търговец.
Определението е правилно.
Заповедта за принудителната административна мярка по отношение на търговски обект бутик № 27, находящ се в гр. Хасково, бул. „България“, покрит пазар, сектор „Г“ стопанисван от търговеца „ГАТС“ ЕООД, съдържаща и разпореждане за предварително изпълнение, е издадена заради неиздаване на фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, което към момента на проверката не е било в работен режим, при осъществена контролна покупка на един брой детска количка на стойност 7,20 лева заплатени в брой. За извършената контролна покупка е издаден фискален касов бон № 00527 от работещо и въведено в експлоатация фискално устройство, намиращо се в съседен търговски обект /срещу проверявания/, стопанисван от „ГАТС“ ЕООД.
ПАМ по чл. 186, ал. 1 от Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/ съгласно чл. 188 ЗДДС подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. Предвид изричното препращане допускането на предварителното изпълнение се осъществява с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК при наличие на някоя от предпоставките, предвидени в същата разпоредба. В случая ПАМ е приложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС за допуснато нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министъра на финансите /Наредба Н-18/2006г./ вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Допуснатото от органа предварително изпълнение е мотивирано със: защита на особено важен държавен интерес – спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства; съществуването на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено; при хипотеза, в която от закъснението на неизпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.
Издаването на фискална касова бележка е задължение на работещите в търговските обекти съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006г. На преценка за допускане на предварителното изпълнение следва да подлежи не стойността на покупката, а това дали при такова нарушение не се отчитат действителните обороти в обекта, респ. не се заплащат дължимите за тях данъчни задължения. По принцип неиздаването на касова бележка при продажбата предполага организация на търговеца насочена към отклонение от данъчното облагане. Допускането на предварителното изпълнение следва да съобразява дали търговецът е създал такава организация. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в процесния случай не е налице съществено засегнат държавен интерес, който е необходимо да се защити чрез предварителното изпълнение на наложената ПАМ. Безспорно е установено, че търговецът е издал фискален бон за извършената контролна покупка, макар и от фискално устройство в друг негов обект, съседен на проверявания. Следователно покупката е отчетена и не е засегната контролната дейност на приходната администрация, като е възможно да се установи фактически реализирания оборот от дружеството, поради което доводите на съда, че мотивите на органа за допускане на предварителното изпълнение са бланкетни, са правилни. Неоснователно частният жалбоподател твърди, че е посочил конкретни аргументи, за да допусне предварителното изпълнение. В мотивите си за допускане на предварителното изпълнение административният орган е посочил, че е преценил големината на търговския обект, неговото местонахождение, посещаемостта и цените на предлаганите артикули – детски играчки. Не е отчел обаче, че за извършената контролна покупка е издаден фискален бон, макар и от фискално устройство, което се намира в друг обект /срещуположен/ на същото дружество. Не са били налице предпоставки за допускане предварителното изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ, тъй като както правилно е посочил и първоинстанционния съд не е налице съществено засегнат държавен интерес, който е необходимо да се защити чрез предварителното изпълнение на наложената ПАМ. Административният орган не е доказал наличието на условия за допускане на предварителното изпълнение, предвидени в разпоредбата на чл. 60 АПК.
По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила в частта, с която е отменено разпореждането за допускане на предварително изпълнение.
С оглед изхода на спора и липса на претенции от ответната страна разноски не следва да бъдат определяни.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 83 от 22.07.2019г. постановено по административно дело № 873 по описа за 2019г. на Административен съд - Хасково в частта, с която е отменено разпореждане за предварително изпълнение на наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – бутик № 27, находящ се в гр. Хасково, бул. „България“, покрит пазар, сектор „Г“ и забрана достъпа до него за срок от 10 дни, стопанисвано от „ГАТС“ ЕООД, представлявано от Г. Хафузова обективирано в Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-389-0412170/02.07.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП.
Определението е окончателно.