ПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11990
София, 23.08.2019

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА СТЕЛА ДИНЧЕВА

при секретар		и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдията	СТЕЛА ДИНЧЕВА
по адм. дело № 9429/2019.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности"-Пловдив, ЦУ на Националната агенция за приходите (НАП), чрез процесуалния му представител срещу Определение № 80 от 18.07.2019 год. постановено по адм. д. № 856 по описа на Административен съд Хасково за 2019 год. С атакуваното определение е отменено разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-354-0412188/20.06.2019 год. издадена от административния орган - запечатване на търговски обект заведение за „Бързо хранене“ находящ се в гр. Хасково, бул. „България“ Централен зеленчуков пазар и забрана на достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
По изложени в частната жалба твърдения се поддържа, че определението е неправилно, тъй като административният орган е изложил конкретни мотиви за необходимостта от допускане на предварително изпълнение. Първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил нормите на чл. 188 от ЗДДС във връзка с чл. 60, ал. 1 от АПК. Възразява се срещу изводите му, че не са налице предпоставките за допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ. Целта на предварителното изпълнение е да се защитят особено важни държавни интереси като осуетяване извършване на други нарушения от този вид. Иска се определението да бъде отменено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и разноски.
Ответникът по частната жалба "Флоур Крафт" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул.“Крали Марко“ № 11, вх.А, ет.3, ап.2 представлявано от И. Димитров-управител намира частната жалба за неоснователна.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на частната жалба, данните по делото, доводите на страните и провери изцяло оспорения съдебен акт, приема за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение административният съд е отменил разпореждане, с което е допуснатото предварително изпълнение на принудителна административна мярка, обективирана в заповед № ФК-354-0412188/20.06.2019 год. на Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП-София, с която на ответника по частната жалба е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект заведение за „Бързо хранене“ находящ се в гр. Хасково, бул. „България“ Централен зеленчуков пазар и забрана на достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че нито е обосновано, нито е доказано съществуването на обстоятелства, които законът в разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК регламентира като материалноправно основание за допускане на предварителното изпълнение на заповедта и на наложената с нея ПАМ. Приел е, че не е обоснована нито нуждата от защита на особено важен държавен интерес, нито съществуваща опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или труднопоправими вреди за фиска, както и наличието на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено. Общо формулираните мотиви в заповедта не изпълняват изискването на чл.60, ал.2 от АПК за мотивираност на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на ПАМ. Актът не съдържал конкретни и относими факти и съображения, които да обосновават извод за необходимост от предварително изпълнение на наложената мярка при прилагането на някоя от законово регламентираните предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК.
Неустановяването по делото на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, поради липса на конкретно посочени фактически основания за допускане на предварителното изпълнение, според съда обосновава извод, че разпореждането е незаконосъобразно.
Определението е правилно.
Административният орган изрично е разпоредил предварителното изпълнение на заповедта на основание чл. 188 ЗДДС, във връзка с чл. 60 от АПК. Съгласно чл. 188 от ЗДДС ПАМ по чл. 186, ал. 1 от същия закон подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. Това налага издаване на изрично и мотивирано разпореждане за допускане на предварително изпълнение и посочване на конкретната хипотеза от чл. 60, ал. 1 от АПК, която е налице. Текстът в заповедта относно допускане на предварителното изпълнение представлява преразказ на чл. 60 АПК, без конкретни фактически и правни мотиви за приложение на разпоредбата.
В разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК са уредени няколко хипотези при наличието, на които е допустимо предварително изпълнение на акта, когато това се налага за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.
В настоящия случай спорното разпореждане е издадено след неправилна преценка, че предварителното изпълнение на заповедта е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения обект от задълженото лице, респективно за правилно определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, както и поради съществуваща опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено, и предвид това, че от закъснение на изпълнението могат да последват значителни и трудно поправими вреди за бюджета. Правилно съдът е приел, че доказването на извършването на административното нарушение по Наредбата за отчитане на извършените плащания в брой в търговския обект е въпрос по съществото на делото относно законосъобразността на самата принудителна административна мярка.
Действително, обществените отношения свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки или услуги в или от търговските обекти, са пряко свързани с фискалните интереси на държавата и предполагат засилена охрана в законово очертаните рамки - съобразно целите на закона (чл. 4, ал. 2 АПК), но без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК). Както принудителната административна мярка, така и допускането на нейното изпълнение трябва да бъдат необходими за постигане на целта на закона, но и да са съразмерни по тежест с установените факти и преследваната цел. Не става ясно с какво се обосновава особено важният държавен интерес в конкретния случай и защо административният орган счита, че изпълнението на акта ще бъде осуетено или сериозно затруднено и че от закъснение на изпълнението могат да последват значителни и трудно поправими вреди. Очевидно законодателят не счита, че е налице особено важен държавен интерес във всеки случай, когато се констатират нарушения при регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство и се налага принудителна административна мярка по чл. 186 ЗДДС, тъй като не е предвидил предварително изпълнение на мярката по силата на закона.
Затова при допускане на предварително изпълнение в тежест на административния орган е да прецени всяко конкретно обстоятелство и да посочи конкретните фактически основания, наложили допускането на предварителното изпълнение на акта, което в настоящия случай не е сторено. Посоченото от административния орган не почива на конкретни фактически основания и съвпада по принцип с целта на самата принудителна административна мярка, която е с преустановителен и превантивен характер и в този смисъл има отношение към един от елементите за нейната законосъобразност. За да се обоснове обаче необходимостта от предварително изпълнение е следвало да бъдат посочени допълнителни съображения, обуславящи наличието на изтъкнатите основания залегнали в закона.
Определението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 236 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 80 от 18.07.2019 год. по адм. д. № 856/2019 год. по описа на Административен съд Хасково.
Определението не подлежи на обжалване.