Р Е Ш Е Н И Е № 638

09.08.2019г., гр.Хасково

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Хасковският административен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на шести август през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

при секретаря Ангелина Латунова

и в присъствието на прокурора Николай Гугушев

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. № 867 по описа на съда за 2019г.

Производството е по реда на чл.84 ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Г.Х., гражданин на А., с адрес: РПЦ Х. - ДАБ, срещу Решение № УПХ - 245/15.07.2019г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините оспорващия да напусне страната си на произход били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Жалбоподателят твърди, че изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Заплахата за него не можело да бъде пренебрегната, тъй като не можел да се обърне към полицията или другите държавни органи в Пакистан или А.. Подари това нямало как да се завърне в Пакистан или да остане в А.. Нямал друг избор, освен да избяга от А., иначе щял да пострада, животът за бежанците като него там бил изключително труден. Не можел да се завърне и страната си произход, поради влошаващата се обстановка с всеки изминал ден, а и поради лични причини, застрашаващи живота му. Причината да избяга от Пакистан била заплахата за живота и свободата му, както и невъзможността за издържа и задоволява нуждите на семейството си. Там водил добър начин на живот, докато братята на баща му не стреляли по него. Това било реална заплаха и не отговаряли на истината твърденията на административния орган, че бил заявил заплаха за живота си. Ако не съществувала такава, нямало да търси убежище в България, на хиляди километри от дома си. Не можел да се върне и в А., където живял около три години, заради влошаващата се обстановка там. Поради засиленото присъствие на талибаните се страхувал за живота си и взел решение да напусне страната. Това обстоятелство обаче не било обсъдено и не било взето предвид под никаква форма от ответника ДАБ при издаването на обжалвания акт. Административният орган не разгледал поотделно и в тяхната съвкупност изложените от жалбоподателя факти, обуславящи основателността на искането му за предоставяне на статут на бежанец. Евентуалното му завръщане в А. или Пакистан щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Поради това счита, че спрямо него били налице обстоятелствата, визирани в чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. Вътрешното разселване в случая не било приложимо, тъй като не било препоръчвано от ВКБООН, защото защитата от страна на племето и семейството била ограничена до областите, в които съществували фамилни и племенни връзки. Организацията съветвала да се избягва връщане в райони, в които липсвали такива връзки, включително в урбанизираните части на страната. В частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващия орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на акта преценил, че молителят не заявил за него да бил налице риск от нечовешко или унизително отнасяне. Такъв риск бил налице и той не можел да се завърне в страната си поради изложените обстоятелства. Навеждат се доводи, че административният орган не се съобразил при постановяване на обжалвания акт с методологията за Европейската служба за подпомагане в областта на убежището към Европейската комисия, публикувана на интернет-страницата ѝ. Отбелязва, че решението било издадено въз основа на официалните справки на ДАБ за актуалното положение в Пакистан и А., не били обсъдени обаче никакви други източници на информация. Липсвал коментар за тежкия бомбен атентат в Кабул на 31.05.2017г., при който имало много цивилни жертви. В същата справка се съдържали и други данни за такива атентати. В жалбата се обективират и цитати от публикации в различни медии от 2017г. за ситуацията в А., като се прави обобщен извод, че макар в страната да не е налице въоръжен конфликт в тълкувания от органа смисъл, бил налице конфликт, който в значителна степен засягал цивилните лица, като конфликтът не бил само в една област и не било възможно контролирането му от официалните власти. Предвид последното се счита, че ситуацията може да бъде определена като безогледна по своите последици, доколкото данните сочили, че обстановката в А., в месеците преди и след решението на органа, че в страната ставали непрекъснати самоубийствени атентати, при които загивали цивилни лица. Във връзка с горното се навежда довод, че направената от ответника преценка за неприложимостта на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ била извършена едностранно и превратно, без да била обсъдена в пълнота и взаимна връзка наличната информация. Твърди се, че ситуацията в Пакистан и А. достигала степен на безогледно насилие и била на такова ниво, което предполагало предоставянето на хуманитарен статут. Излагат се подробни съображения, въз основа на които се твърди, че мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на принципа (non refoulement) – забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която била застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и реципиран в българското законодателство в нормата на чл.4, ал.3 от ЗУБ. Евентуалното завръщане на жалбоподателя щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Хиляди хора напуснали района училища били разрушение в резултат на ръководените от метежниците военни действия срещу властите. Съгласно константната практика на ВАС, пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителя, което включвало както обстоятелствата, свързани с опасенията му от преследване, така и с реалната настояща ситуация в страната му по произход, представлявал нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ и на основание чл.173, ал.2 във вр. с чл.146, т.3 и т.4 от АПК, и чл.90 от ЗУБ следвало решението да бъде отменено и върнато на административния орган за ново произнасяне. В тази насока в жалбата се цитира съдебна практика. Моли се за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът - Интервюиращ орган на ДАБ при МС (Н. П.), чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище, че решението на административния орган следва да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“ – МВР под вх.№105400-728/19.06.2019г. (под името Г. Р. Н. от А.) и чрез администрацията на РПЦ – гр. Х. към ДАБ, под вх.№617/04.07.2019г., заведени в ДАБ под рег.№УП 14997/04.07.2019г., Г.Х., гражданин на А., поискал закрила от властите в Република България. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната е била установена с Декларация по чл. 30, ал.1, т. 3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Г.Х., гражданин на А., роден на ***г. в Пакистан, пров. Х. П.. Попълнен бил Регистрационен лист към молбата, в който търсещият закрила бил записан като Г.Х., роден на ***г. в Пакистан, пров. Х. П., общ. М. и с постоянен адрес:***, пров. К., А., религия – м., с., етническа принадлежност – п., образование - основно, професия - ш., кмет, ж., без документи за самоличност.

С Писмо рег. №УП 14997/05.07.2019г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Х. изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила, като в писмото било посочено, че при задържането на лицето същият се представил като Г. Р. Н., роден на ***г., гражданин на А.. Такова становище не е приложено към преписката.

На 04.07.2019г. с кандидата било проведено интервю, резултатите от което били отразени в протокол рег. №УП 14997. В хода на същото, жалбоподателят потвърдил казаното от него при попълване на регистрационния лист, като допълнил, че бил гражданин на А., роден в Пакистан. Работил като ш. и домоуправител, бил и кмет. Имал лична карта, издадена в А., но в момента не я носел. Роден бил в Пакистан, в село Даргай и до 2016г. живял там, след което семейството му се завърнало в А. и в момента се намирало в гр. Джелалабад. В същия град той работил като ш., нямал постоянна работа. Заради своето бъдеще и това на децата си тръгнал за Франция. В средата на март 2019г. напуснал А., нелегално, за Пакистан, след това преминал в Иран, Турция и Гърция. В началото на юни 2019г. влязъл в България, с помощта на трафикант, по река от Турция към Гърция, после вървял пеша и му съобщили, че вече били в България. До гр. София стигнал с кола, след което бил задържан. Нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност. Не бил арестуван или осъждан. Не членувал в политическа партия или организация. Не му било оказвано насилие. В отговор на въпроса какъв бил конкретният повод за напускане на родината, посочил, че когато бил в Саудитска Арабия, на гости през 2013г., починал баща му. Парите свършили и започнали финансовите проблеми. Парите на баща му били при чичовците му. Имал виза за една година за Саудитска Арабия, но чичовците му помогнали да го депортират в А.. След като починал баща му, те /чичовците/ не им дали парите и проблемите започнали, дори им взели земята. Веднъж стреляли по него, майка му го спасила, но те казали, че нямало да го оставят жив. Това се случило преди две години, тогава се преместили в гр. Джелалабад, за да бъдели на по-сигурно място. Напуснал града, за да стигне някъде, където да получи документи и да изтегли семейството си. Това били проблемите му, други нямал, не се оплакал в полицията за случая. Не останал в Пакистан, защото срокът на бежанската му карта изтекъл. Взели му отпечатъци в България, затова подал молба за закрила тук.

С Решение № УПХ 245/15.07.2019г., Интервюиращ орган при ДАБ, РПЦ – Х., отхвърлил молбата за предоставяне на международна закрила на Г.Х., на основание чл.70, ал. 1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Административният акт бил съобщен на чужденеца на 16.07.2019г., като същият бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него. Жалбата била подадена чрез органа и регистрирана на 17.07.2019г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 16.07.2019г. Жалбата е подадена на 17.07.2019г., следователно е депозирана в преклузивния срок по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до местно компетентния административен съд, срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице други основания по чл.159 от АПК. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за изцяло неоснователна, като съобрази следното:

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Н. П., младши експерт в Регистрационно приемателен център – гр. Х., определен със Заповед № РД05-227/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Обжалваният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му. Не се установява при постановяването му да има допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Решението е издадено в ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 04.07.2019г., а оспорения акт е издаден на 15.07.2019г., т.е. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.

В хода на производството пред интервюиращия орган при РПЦ – гр. Х. с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Не се установява и нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото се не установява да е дадено, но следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а съгласно разпоредбата на чл.58 ал.9 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Ето защо на се налице основанията по чл.146, т.1-3 от АПК.

Съдът, при извършения от него служебен контрол, счита, че оспореното решение е съответно на материалния закон и заложената в него цел.

Според чл.70, ал.1 от ЗУБ при наличие на основание по чл.13, ал.1 от ЗУБ в срок от десет работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорената процедура в производство по общия ред, като вземе решения за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Т.е. органът, след като изслуша бежанската история на конкретния молител за убежище, има правната възможност да издаде решение по чл.70, ал.1, като неговата преценка за това подлежи на съдебен контрол. За да е правилно такова решение, следва освен да не се установяват предпоставки на чл.8, ал.1 и ал.9, чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 от ЗУБ и да е налице едно от алтернативно предвидените обстоятелства в чл.13, ал.1, т.1-14 от с.з. Това задължава органа да прецени едновременно дали в бежанската история няма данни за приложение на чл.8, ал.1 и ал.9, съотв. на чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, но и дали е налице едно или повече от основанията, визирани в чл.13, ал.1 от ЗУБ.

Видно е, че конкретното решение е издадено в хипотезата именно на чл.70, ал.1 от ЗУБ, като преценката на органа за това съдът намира за напълно правилна, защото воден от данните от интервюто с молителя се следва извод, че същият не удостоверява преследване по см. на чл.8 от ЗУБ, поради което не се установяват предпоставки за закрилата по чл.8 от ЗУБ, нито за такава по чл.9 от ЗУБ, а и са налице визираните като правни основания такива по чл.13, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. В тази насока са налице подробни мотиви в процесното решение.

Причините, които българският законодател урежда като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за закрила данни, като се отчита произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да даде или да се получава от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, оспорващият не излага никакви основателни причини за напускане на страната си на произход - А., релевантни по смисъла на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Такива основания липсват и относно държавата, в която същият е пребивавал продължително време – Пакистан. Административният орган, извършвайки единствено възможната преценка чрез данните от бежанската история на жалбоподателя, достига до обоснован извод относно явната неоснователност на конкретната молба за закрила и преценката му, че е налице основание да приложи чл.70, ал.1, вр. с чл.13, ал.1 от ЗУБ съдът намира за напълно правилна в този случай.

Видно от изнесеното в проведеното на 04.07.2019г. интервю, чужденецът не навежда никакви конкретни и логически обосновани твърдения за извършени спрямо неговата личност репресии или преследвания по смисъла на чл.8 ал.5 от ЗУБ, нито такива, които да са предприемани спрямо членове на семейството му по някоя или някои от причините, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ било в А., било в Пакистан. В тази връзка правилно органът приема, че от материалите по преписката не се следва извод за осъществено спрямо чужденеца преследване в тези страни по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в ал.1 на цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Заявеното от чужденеца не се свързва с нито една от посочените в нормата причини. При това положение правилен се явява изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска страната си, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство, без да сочи конкретни факти, водещи до основателни опасения от преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Жалбоподателят признава, че основната причина за напускане на А. и на Пакистан са проблеми от битов характер, породени от неразбирателство с негови роднини за имоти и пари. Така заявеното от търсещия закрила обстоятелство обаче не съставлява основание за предоставяне на статут на бежанец, защото не се обхваща от регламентираните закона хипотези.

Правилно се мотивират правно и приложените хипотези на чл.13, ал.1, т.1 – 2 от ЗУБ, тъй като не само, че не са налице предпоставки за бежански статут, но данните не сочат на обективни и реално съществуващи опасения от преследване по отношение на молителя, а и същият се позовава на основания извън този закон /ЗУБ/, заявявайки, че иска да достигне до страна от Западна Европа, за да живее и работи спокойно и издържа семейството си.

Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай, чужденецът въобще не навежда като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Дори напротив - от бежанската му история става ясно, че нито е арестуван, нито осъждан в държавата си по произход и няма никакви проблеми с А.ските власти.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.

Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15 б.”в” от Директива 2004/83/ЕО /отм./ на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на чл. 15 от последната се преповтаря от текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е със запазено значение.

В конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се позовава на фактите от приложените в преписката Справки на Дирекция „Международна дейност” на ДАБ с вх. №МД-365/13.06.2019г. относно Ислямска Република А. и вх.МД-318/22.05.2019г. относно Пакистан. На основание чл.21, т.8 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Цитираните справки се изготвя от компетентен орган, в кръга на правомощията му, представляват официални писмени документи и обвързват съда да приеме за доказани фактите, които удостоверяват с тях.

При подробен анализ на съдържащите се в административната преписка справки Съдът намира, че от техните данни не се следва извода за наличие на безогледно насилие, като характеризиращ белег на безспорно съществуващия и към настоящ момент въоръжен конфликт на територията на А. и Пакистан. Въпреки информацията за сложността на ситуацията в тези страни и за наличието на отделни конфликти и въоръжени сблъсъци, най вече в А., то същите към този момент не могат да се определят нито по своя характер, нито по своя интензитет и териториален обхват, като такива, които в контекста на изложената бежанска история да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя.

Разширенията, които се дават в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО, се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи.

От изложеното по-горе относно ситуацията в А. и Пакистан, от допълнително представените пред съда актуални Справки вх.№ МД-438/24.07.2019г. за Ислямска Република А. и Справки вх.№ МД-428/17.07.2019г. за Пакистан, както и от събраните по делото доказателства, се следва изводът, че степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и понастоящем в тези страни не достига такова високо ниво и не е със завишен интензитет, поради което не може да се приема, че цивилно лице поради самия факт на пребиваването си там се излага на реална опасност да търпи тежки и лични заплахи. Напротив - приетата писмени справки на Дирекция ”Международна дейност“, данните в които не се опровергават от събрания по делото доказателствен материал, сочат, че за жалбоподателя съществува ефективна възможност да се ползва от закрилата, която държавните органи предоставят в тези държави. В този смисъл е и практика на ВАС, изразена в Решение № 8485 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2318/2009 г., 5-членен състав и Решение № 8983 от 21.06.2012 г. по адм. д. № 1264/2012 и др. Съблюдавайки същата, интервюиращият орган правилно отхвърля молбата за закрила на жалбоподателя и в тази ѝ част като неоснователна. Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Административният орган изпълнява задълженията си и извършва задълбочена проверка доколко личните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство се явяват обективни. Данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган и изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, се явяват правилни и законосъобразно изведени.

Противно на твърденията в жалбата, не се установява в хода на административното производство жалбоподателят да излага причини за напускане на страната му по произход, които да попадат в предметния обхват на ЗУБ. Освен това нелегалното преминаване на границата на България, както и останалите заявени обстоятелства, сочат най-вече на стремеж към осигуряване на по-добро социално-икономическо положение, но не и на реална нуждата от търсене на международна закрила поради преследване по смисъла на българското и европейско законодателство по отношение на статута на бежанците.

С оглед изложеното, Съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и не страда от порок, налагащ отмяната му, поради което следва да се потвърди, а подадената против него жалба, да се отхвърли като неоснователна.

Водим от гореизложеното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Г.Х., гражданин на А., срещу Решение № УПХ - 245/15.07.2019г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

Решението не подлежи на обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: