Р Е Ш Е Н И Е № 639

13.08.2019г., гр.Хасково

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Хасковският административен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на шести август през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

при секретаря Ангелина Латунова

и в присъствието на прокурора Николай Гугушев

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №758 по описа на съда за 2019г.

Производството е по реда на чл.84 ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Ф.З.М.- гражданка на И., с адрес: *** - ДАБ, срещу Решение № УПХ 224/21.06.2019г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си на произход били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на оспорващата. Както заявила пред ДАБ, причината да избяга от И. била заплахата за нейния живот и свобода. Проблемите на оспорващата в И. били свързани както с демонстрациите на съпруга ѝ против властта, следствие на което той имал осъдителна присъда, така и с решението, което взела да смени религията си и да приеме християнството, защото ислямът ограничавал свободата ѝ. В нейната родина това било равносилно на смърт и сменилите религията си мюсюлмани в И. били неверници и подлежали на обесване. Животът и свободата им били в опасност, затова решила да не чакат да пострадат и избягала с надеждата да живее в страна, където може мирно и спокойно да изповядва това, в което вярва. В обжалваното решение били изложени формални съображения. Това не можело да се възприеме като надлежно мотивИ.е на обжалвания административен акт и било основание за отмяна на същия. В нарушение на закона административният орган не преценил обстоятелствата и фактите, касаещи бежанската история на оспорващата. Решаващият орган не изследвал най-важният факт от бежанската ѝ история, а именно съдбата на хората, отказали се от исляма и приели друго изповедание, а отговорът на този въпрос щял да изясни на съда каква била съдбата на тези хора. Счита, че бежанската ѝ история сочела наличието освен на хипотезата на чл.8 от ЗУБ, също така и на хипотезата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Не била събрана подробна информация за състоянието на сигурността в И., от която да се направи извода за това, че в страната били гарантИ.и основните човешки права и държавата е в състояние да предостави ефективна закрила на своите граждани при наличие на решение, с което ѝ се отказвала закрила. Видно от мотивите на решението, административният орган обсъдил източници на информация за страната на произход на оспорващата вх. №МД-348/06.06.2019г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информацията, съдържаща се в която била разгледана при приложимостта на хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според жалбоподателката, справката, на която се позовавал интервюиращият орган, не описвала реалната обстановка в страната ѝ на произход, след като в заключение се твърдяло, че „не се установява да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствие си на територията на държавата си по произход, тя би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха..“. Заявила многократно пред интервюиращия орган, че се страхува за живота си, защото И. осъждал остро отричането от Исляма и смяната на религиозната принадлежност на мюсюлманите. Навеждат се доводи, че административният орган не се съобразил при постановяване на обжалвания акт с методологията за Европейската служба за подпомагане в областта на убежището към Европейската комисия, публикувана на интернет-страницата ѝ. Излагат се подробни съображения, въз основа на които се твърди, че мотивИ.ото произнасяне относно ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на принципа (non refoulement ) – забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която била застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и реципИ. в българското законодателство в нормата на чл.4, ал.3 от ЗУБ. Съгласно константната практика на ВАС, пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителя, което включвало както обстоятелствата, свързани с опасенията му от преследване, така и с реалната настояща ситуация в страната му по произход, представлявал нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ и на основание чл.173, ал.2 във вр. с чл.146, т.3 и т.4 от АПК, и чл.90 от ЗУБ следвало решението да бъде отменено и върнато на административния орган за ново произнасяне. В тази насока в жалбата се цитира съдебна практика. Моли се за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът - Интервюиращ орган при ДАБ, РПЦ - Харманли (Г. М.), чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище, че решението на административния орган следва да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“ – МВР под вх.№105450-1456/04.06.2019г. (под името З. Ф.от И.) и чрез администрацията на РПЦ – гр. Харманли към ДАБ, под вх.№551/12.06.2019г., заведени в ДАБ под рег.№УП 14965/12.06.2019г., Ф.З.М., гражданка на И., поискала закрила от властите в Република България. Попълнен бил Регистрационен лист към молбата, в който търсещата закрила била записана като Ф.З.М., родена на ***г. в И., гр. Ш., със същия постоянен адрес, религия – християнин, протестант, етническа принадлежност – персиец, образование - висше, професия студент, омъжена, документи за самоличност: национален паспорт №140245850 изд. от И. на 02.01.2017, валиден до 03.01.2022, други документи – фотокопие на копие на л.к., върнато след р-я. в приложение къв регистрационния лист било посочено, че съпругът на молителката – А. Х.на 37г. бил в България.

С Писмо рег. №УП 14965/13.06.2019г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила, като в писмото било посочено, че на границата чужденката се представила като З. Ф., родена на ***г., от И..

С Писмо рег. №УП 14965/14.06.2019г. на ДАБ – второ по ред писмо, Директорът на РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила, като в писмото било посочено, че на границата чужденката се представила като З. Ф., родена на ***г., от И.. Посочено било също, че в първото писмо била допусната техническа грешка на ЛНЧ, което било изписано неправилно. Такова становище не е приложено към преписката.

На 18.06.2019г. с кандидата било проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което били отразени в протокол рег. №УП 14965/18.06.2019г. В хода на производството жалбоподателката потвърдила всичко казано по време на регистрация. Посочила, че представила паспорта си. Нямала други имена. Напуснала И. легално през КПП за Турция на 26.05.2019г., но били платили на служител, за да им сложи някакъв печат и влезли със съпруга ѝ в Турция. Пътували с автобус. Изчакали го малко /служителят/, той дошъл с паспортите и им посочил Турция. Платили му за този печат, и за този на съпруга ѝ, и за нейния. В България влезли след ден престой в Турция със съпруга ѝ с едни техни роднини, които живеели във Великобритания, с тяхната лека кола. Били се скрили в колата. Не ги видели като излизали от Турция, но вече на българската граница ги хванали полицаите. Разпитвали я една нощ и после я настанили в затворения лагер. Нямала близки роднини в държава-членка на ЕС. Съпругът ѝ имал майка в Англия. Последният адрес в страната ѝ бил в гр. Ш.. Винаги била живяла там. Не разполагала с виза. Заявила, че е персийка. Нямала проблеми заради това с властите. Заявила, че е християнка. Преди две години си сменила религията, изповядвала до тогава ислям. Това се случило в Турция. Семейството ѝ, родителите ѝ били мюсюлмани-шиити. Посочила, че не била имала проблеми заради изповядваната от нея религия, защото никой в И. не знаел за това. Не се била занимавала с политика. Не била арестувана, нито осъждана в държавата си по произход или в друга държава. В страната си имала близки роднини – родители и двама братя, всички живеели в Ш.. Заявила, че била с висше образование. Учила в гр. Ш., специалност – бизнес мениджмънт. Работила в една фирма. Занимавала се с продажба, работила около три години. Заявила, че била омъжена, съпругът ѝ бил с нея. Деца нямали. Женени били от шест години.

Относно причините да напусне страната си посочила, че понеже съпругът ѝ бил осъден на смърт, успели с парична гаранция да го изкарат от затвора. Бил осъден заради политическа дейност. Той участвал в демонстрации против властта и затова отишъл в затвора, не не искал да споделя много с нея, защото се връщал към миналото и имал кошмари, но знаела, че заради участие в демонстрации бил осъден. Преди две години влезнал в затвора. След като платили гаранцията му, го пуснали от затвора и вече на втория ден напуснали страната. В Турция приела христянската религия. Преди две години, ходили със съпруга ѝ на почивка. Там били около шест месеца, първо били в Анталия, Анкара, Фетийе, Мармарис, после в Кушадасъ. Там били отишли като туристи. После отишли в град Денизли и там били седнали в парка, дошло едно момиче – И.ка и тя им подарила библия. Поканила ги в църквата и първата неделя те отишли в църквата там. Два месеца посещавала само в неделните дни църквата в Денизли. Закарали ги до Памуккале, където се провел ритуала, вкарали я в басейн с топла вода, дали им специални дрехи от църквата тогава отец Паям, заедно с други хора ги потопил във водата. Питали я дали знае, че Христос бил възкръснал и я попитал дали вярва в баща, син и свети дух. И казал … в името на отца, сина и светия дух си покръстена. След това се върнали в И., защото баща ѝ щял да бъде оперИ. от дискова херния. Върнали се в И., живели там спокойно, докато не се случило всичко това със съпруга ѝ. На 31.12.2017г. арестували мъжа ѝ. Седмица след като арестували мъжа ѝ, дошли две жени в дома им и ѝ казали да издаде неговите приятели – с кого работи, кои му били приятелите, защо вършел такива неща, но тя казала, че нямала представа какво я питат. Заминали си, но след седмица-две дошли пак я питали и тогава ѝ казали, че ако не съдейства, мъжът й ще бъде обесен, а тя щяла да стане жена на един гвардеец. Не било упражнявано насилие върху нея. Нямало други причини, поради които напуснала страната си, освен това, което казала за съпруга си. Заявила, че не би се завърнала в държавата си по произход, докато този режим бил на власт, нямало да се връщат там.

С Решение № УПХ 224/21.06.2019г., Интервюиращ орган при ДАБ, РПЦ – Харманли, отхвърлил молбата за предоставяне на международна закрила на Ф.З.М., на основание чл.70, ал. 1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Административният акт бил съобщен на чужденката на 25.06.2019г., като същата била запозната със съдържанието му на език, разбираем за нея. Жалбата била подадена чрез органа и регистрИ.а на 26.06.2019г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателката на 25.06.2019г. Жалбата е подадена на 26.06.2019г., следователно е депозИ.а в преклузивния срок по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимИ.а страна, отправена е до местно компетентния административен съд, срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, като съобрази следното:

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Г.М.М., младши експерт в Регистрационно приемателен център – гр. Харманли, определена със Заповед № РД05-217/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Атакуваният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му. Не се установява при постановяването му да има допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Решението е издадено в ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се образува с регистрИ.ето на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистрИ. на 12.06.2019г., а оспореният акт е издаден на 21.06.2019г., т.е. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.

В хода на производството пред интервюиращия орган при РПЦ – гр. Харманли с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюИ.ия в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Не се установява и нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото се не установява да е дадено, но следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а съгласно разпоредбата на чл.58 ал.9 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Ето защо на се налице основанията по чл.146, т.1-3 от АПК.

Съдът, при извършения от него служебен контрол, счита, че оспореното решение не е съответно на приложения материален закон и заложената в него цел.

Според чл.70, ал.1 от ЗУБ при наличие на основание по чл.13, ал.1 от ЗУБ в срок от десет работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорената процедура в производство по общия ред, като вземе решения за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Т.е. органът, след като изслуша бежанската история на конкретния молител за убежище, има правната възможност да издаде решение по чл.70, ал.1, като неговата преценка за това подлежи на съдебен контрол. За да е правилно такова решение, следва освен да не се установяват предпоставки на чл.8, ал.1 и ал.9, чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 от ЗУБ и да е налице едно или повече от алтернативно предвидените обстоятелства в чл.13, ал.1, т.1-14 от с.з. Това задължава органа да прецени едновременно дали в бежанската история няма данни за приложение на чл.8, ал.1 и ал.9, съотв. на чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, но и дали е налице едно или повече от основания, които се установяват в чл.13, ал.1 от ЗУБ.

Заявителката още в регистрационния си лист сочи, че навлиза в Р.България съпроводена от своя съпруг, който също подава молба за закрила. Видно от цялостното изложение на бежанската история, освен данните за приемане на християнската религия, т.е. за промяна на преди изповядваната религия, заявителката изрично сочи, че основната причина да напусне със съпруга си И. е неговото задържане от официалните власти поради участието му в демонстрации, както и опасността от осъдителна присъда против него, вкл. и за държавна измяна. Т.е. в своята бежанска история тя се позовава на факти от бежанската история на съпруга си, с който съгласно §1, т.3 от ДР на ЗУБ се явяват членове на семейство. Съгласно практиката на ВАС, която е изразявана в техни решения, позоваването на факти от бежанска история на друг член от едно семейство, ползва друг член, само по силата на тяхната връзка.

Освен това и според практиката на този състав, когато отделни членове на семейството подават индивидуално своте молби за закрила, органът е длъжен макар и да се произнася с отделени решения, при постановяването им да отчита наличието на семейната връзка. Нещо, което тук е направено, видно от приложения в преписката потокол от интервюто на съпруга на жалбоподателката, но крайната прецента на органа е неправилна.

Конкретното решение е издадено в хипотезата на чл.70, ал.1 от ЗУБ, но Съдът го намира за неправилно. Воден от данните от интервютата на молителката и съпруга й, вкл. и от обясненията на двамата, дадени в с.з. пред съда, не се следва извод, че същите не удостоверяват преследване по см. на чл.8 от ЗУБ, поради което не се установяват предпоставки за закрилата по чл.8 от ЗУБ, нито че по отношение на съпруга на молителката Ф.З.М. не е налице такава по чл.9 от ЗУБ, както и, че са налице визИ.ите като правни основания такива по чл.13, ал.1, т.1-2 от ЗУБ.

По делото се представят от страна на оспорващата легализИ. превод на документ „Предупреждение/призовка“ /л.79-80/ номер на архив 900051, от дата 17.10.2018г., издадена от Върховен съд на Ислямска Република И., Шести отдел на Революционен съд град Ш. с получател А. Х. Ш. от гр. Ш., ул. „Х.“ №*. Видно от превода на този документ, посоченото лице /съпруга на молителката/ следва да се яви на 25.11.2018г. на адрес гр. Ш., бул. „Дж. К.“, срещу Лунапарка, в 11.00 часа. Като причина за призоваването се сочи „заради действия на лицето против националната сигурност. Пропаганда против режима. Предприемане на действия срещу реда, клевета срещу основателя на Ислямската Република, клевета срещу предводителя, оскърбление на светините /богохулство/. Прзовката издадена от Хосейни- следовател на шести отдел на Обществена и революционна прокуратура на Ш..

Едновременно с този документ, пред съда се представа и прие легализИ. превод на Присъда (задочна) №9814726134700049 с номер за архивИ.е в отдела 90051, издадена на дата 08.07.2019г. от отдел 2 на Революционен съд на обл. Фарс (Ш.), видно от която обвинеямият А. Х. Ш., син на А. Р., се осъжда за общо пет престъпления : 1. по чл.498 от Ислямския наказателен кодекс - на 5 години затвор за действия срещу националната сигурност ; 2. По чл.500 от Ислямския наказателен кодекс – на два месеца затвор и 74 удара с камшик за пропаганда против свещения ред на Ислямска република И.; 3. По чл.514 от Ислямския наказателен кодекс – на две години затвор за пренебрежение към основателя на Ислямска република И. и върховния водач на страната; 4. По чл.262 от Ислямския наказателен кодекс – на смърт за погазване светините на исляма (богохулство); 5. За смяна на религията от Свещения ислям към християнство, поради което се приема за вероотстъпник, се осъжда на смърт. В присъдата е посочено, че обвиняемият се осъжда на 7 години и 2 месеца затвор, 74 удара с камшик и смърт чрез обесване с въже. Видно от приложения по това дело протокол от с.з. по а.д. № 759/2019г. по описа на този съд, въпросните писмени доказателства са представени и по делото на съпруга на жалбоподателката, вкл. са били част и от самата административна преписка.

Сами по себе си тези доказателства сочат, че изводите на решаващия орган в неговото решение, че молителката М. не сочи причини, релевантни по см. на чл.8 и чл.9 от ЗУБ, а изнесените от нея данни са извън предмета на ЗУБ и не са такива, които сочат на основателни опасения от преследване, са необосновани, което прави постановения административен акт неправилен и постановено в противоречие с приложения закона.

Причините, които българският законодател урежда като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за закрила данни, като се отчита произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да даде или да се получава от държавата по произход. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай, чужденката удостоверява пред органа, че нейният съпруг изрично навежда като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция и тя се позовава в своята бежанска история изрично на това обсотятелство. Именно то се сочи и като основната причина семейството да напусне И.. Към онзи момент фактът на промяната на тяхната религия не е афишИ. пред официалните власти и поради това не се и сочи от двамата И.ци за причина да напуснат страната си на произход.

Съдът намира за безспорно доказан фактът от бежанска история на настоящата жалбоподателка и на нейния съпруг, че последният е бил арестуван за своята политическа дейност в И. и че заради това има издадена задочно присъда в държавата си по произход за няколко наказания, сред които и такива, които са унижаващи /като 74 удара с камшик/, вкл. и има смъртна присъда. Това означава, че историята на г-жа М. и тази на нейния съпруг, на която тя самата се позовава, сочат на данни за преследване и реална опасност от такова, вкл. и напълно основателни опасения, че те ако се завърнат в И., това ще означава привеждане на издадената смъртна присъда чрез обесване на нейния съпруг, вкл. и за последващи репресии спрямо самата нея, поради факта на осъждане на г-н Ш. А. Р..

Нелогични, напълно в асинхрон с данните от интервютата на двамата съпрузи /които би следвало да се отчетени/ са доводите и изводите на ответника, че молбата на г-жа М. е явно неоснователна, което прави и атакуваното решение неправилно, поради нарушение на приложения закон. Това налага отмяната му и връщане на преписката за ново произнасяне от Председателя на ДАБ, който следва да отчете всички релевантни данни, за които са налични и писмени доказателства относно факта на преследване против съпруга на молителката, на осъждането му на смърт чрез обесване заради богохулство, вкл. и за наличието на още четири присъди.

В заключение, съдът намира, че крайният му извод не се променя, дори и отчитайки решението на състав на АССГ, което се представя от пълномощника на ДАБ. Видно от данните по него, заявителят, чиято жалба се отхвърля от съдия Наталия Ангелова е заявявал като основна причина за преследването си в И. това, че същият се е отказал от исляма и е приел християнството. В процесния случай обаче основният довод за опасения от преследване и други репресии на молителката в страната й на произход е факта, че нейният съпруг има издадена смъртна присъда и опасността от нейното привеждане в действие, ако семейството й бъде върнато обратно в И.. Всички тези доводи са и надлежно доказани чрез писмени доказателства, което сочи на изпълнение на задълженията на молителката за статут да даде задоволителни обяснения относно фактите, чрез които обоснова своята бежанска история и това тя го прави във възможно най- кратът срок, още при провеждане на задължителното интервю.

Предвид гореизложеното оспорения акт следва да се отмени. Преписката следва да се върне на интервюиращия орган за ново произнасяне по подадената от жалбоподателя молба за закрила със становище по чл.74 от ЗУБ, след което същата, ведно със становището да се представи на Председателя на ДАБ за вземане на решение. При новото произнасяне в образуваното вече производството по общия ред, следва да бъдат обсъдени в цялост и взаимна връзка всички представени от търсещата закрила документи, вкл. и присъдата на съпруга й, като с оглед на данните в тях, да се извърши нова преценка относно възможността за предоставяне на закрила при отчитане на опасността съпругът на жалбоподателката да бъде засегнат от тежки посегателства по см. на чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ с оглед факта на наложеното му смъртно наказание и още четири други наказания, вкл. и 74 удара с камшик.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Ф.З.М. от И., с ЛНЧ ********** Решение №УПХ 224/21.06.2019г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

ВРЪЩА преписката на Интервюиращия орган при РПЦ- Харманли към ДАБ при МС за произнасяне със становище по чл.74 от ЗУБ, след което същата, ведно със становището следва да се представи на Председателя на ДАБ за вземане на решение, при съблюдаване на дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението не подлежи на обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: