№65
гр. Хасково, 09.08.2019г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО,
в закрито съдебно заседание на девети август през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВА БАЙНОВА ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия
КОСТОВА-ГРОЗЕВА чкад №732 по описа
за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството
е по реда на чл.229 и сл. от АПК.
Образувано е по частна жалба на „Глобъл
Био Хърбс Бългериа“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. П., общ. Ивайловград,
подадена чрез пълномощник адв. Т.- САК, срещу Определение №38/23.04.2019г.,
постановено по гр. дело №29 по описа за 2019г. на Районен съд Ивайловград, с
което на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК,
производството по делото било спряно до приключване на гр. дело №3/2019г. по
описа на Районен съд Ивайловград с влязъл в сила съдебен акт.
В
частната жалбата се излагат доводи за неправилност на определението поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че не била налице
връзка на преюдициалност между делата. Иска се отмяна
на съдебния акт, а делото да се върне на Районен съд Ивайловград за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът - Кметът на Община Ивайловград
не взема становище по частната жалба.
Административен съд Хасково, намира частната жалба за допустима, като подадена срещу
подлежащо на обжалване определение, с което временно се прегражда разглеждането
на делото, от страна, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230
АПК. Разгледана по същество, същата се явява и основателна.
За
да постанови обжалваното определение Районен съд Ивайловград приел, че с
оспорената пред него Заповед №038/25.01.2019г., издадена от Кмет на Община
Ивайловград на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.7, ал.3 от Договор за наем на
земеделски земи от 02.08.2018г. и писмо-предизвестие с изх. № 30-00-844/07.12.2018г.,
считано от 25.01.2019г. се прекратявал наемния договор между страните. Посочил
и че в Районен съд Ивайловград било образувано гражданско дело №3/2019г. между
същите страни – Община Ивайловград и „Глобъл Био Хърбс Бългерия“ ЕООД, с
предмет прекратяване на Договор за наем на земеделски земи от 02.08.2018г.,
вписан в Службата по вписвания при РС- Ивайловград с вх. №385/22.08.2018г.,
сключен между горепосочените страни. Приел, че прекратяването на процесния
договор било извършено с Уведомително писмо №30-00-753 от 20.11.2018г., с което
било предявено на жалбоподателя едномесечно предизвестие на основание Раздел IV, чл.7, т.3 от същия. Предизвестие е отправено и с писмо
изх. № 30-00-844/07.12.2018г. В тази връзка Съдът заключил, че цитираните писма
и оспорената заповед били с характер на индивидуални административни актове по смисъла
на чл.21 от АПК, с които се целяло един и същ правен резултат и с трите акта се
прекратявал сключения между страните договор с изрично писмено волеизявление на
представляващия административния орган, с което се засягали правата по договора
на другата страна, като същият се прекратявал. В заключение и по изложените
съображения районният съд приел, че била налице преюдициалност между висящия
процес по спора, по който било образувано гр. дело №3/2019г. и впоследствие
образуваното гр. дело №29/2019г. по описа на Районен съд Ивайловград, поради
които на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК постановил спиране
на производството по гр. дело №29/2019г.
При
така установеното, касационната инстанция намира следното от правна страна: определението
е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.
Член 229, ал. 1, т. 4 ГПК намира приложение в
административното производство на основание чл. 144 АПК. Така приложената от РС
правна разпоредба изисква наличие на преюдициална връзка между две дела, образувани пред
един или различни съдилища, решението на първото от които да е от значение за
правилното решение на спора по делото, по което производството се спира.
Разпоредбата на цитирания текст допуска спиране на висящо съдебно производство,
когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има
значение за правилното решаване на спора.
Разрешаването на основния спор, налице ли
са предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК и които
обуславят законосъобразност на постановеното спиране на производство пред
районния съд, изисква отговор от съда на въпросите какъв е характера на
правоотношението /административен или облигационен/, коя нормативна уредба намира
приложение относно казуса, предвид обстоятелството, че обект на договорното
наемно правоотношение е земеделска земя – общинска собственост, и относимо ли е
към случая Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015г. на ОСГК на ВКС и Първа
и Втора колегия на ВАС по тълк. дело №2/2014г. Едва изследвайки тези въпроси и след
попълване на делото с всички относими по спора доказателства, а не без да бъдат
изложени задълбочени съображения, които биха могли да го насочат към други
правни изводи, може да се обоснове довод относно това, налице ли е основанието,
които се визира в чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за постановяване спиране на производството по гр. дело № 29/2019г.
по описа на Районен съд Ивайловград, който е с предмет на разглеждане Заповед №038/25.01.2019г., издадена от кмета на Община
Ивайловград, с която се разпорежда прекратяване, считано от 25.01.2019г. на договор
за наем на земеделска земя от 02.08.2018г. сключен между Община Ивайловград и
„Глобъл Био Хърбс Бългерия“ ЕООД и образуваното в същия съд гр. дело №3/2019г.,
с посочен от подателя на исковата молба предмет, макар и касаещ отново
прекратяването на посочения по-горе договор.
Районният
съд следва да има предвид, че с оглед характера на земеделската земя/имот
отдаването ѝ под наем може да се извършва както по реда на Закона за
общинската собственост, така и по реда на ЗСПЗЗ, което от друга страна определя
и нормативния ред, по който ще става прекратяването на наемните правоотношения, зависимо
от техния административно-правен или гражданско-правен характер. Не на последно
място, районният съд следва да съобрази и това, дали волеизявлението на Кмета
на общината, материализирано в оспорената заповед, следва да се разглежда като
властническо волеизявление на административен орган в кръга на неговите
правомощия или като едностранно гражданско-правно изявление за прекратяване на
наемен договор между равнопоставени субекти по съществуващо облигационно
правоотношение.
Без
да изяснил тези релевантни спорни въпроси по делото и постановявайки спиране на
производството, първоинстанционният съд постановява едно неправилно
определение, което следва да се отмени, а
делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия, при спазване на указанията на
административния съд, изложени в мотивите на настоящото определение.
С
оглед изхода на спора и направеното от частния жалбоподател искане за
присъждане на сторените по делото разноски
в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение и внесената по сметка на
Административен съд Хасково държавна такса, същите като доказани в размер на
300 лева следва да бъдат присъдени.
По
изложените съображения и на основание чл.235
АПК, Административен съд Хасково,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №38/23.04.2019г., постановено по гр. дело №29/2019г.
по описа на Районен съд Ивайловград, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 от
ГПК, във вр. с чл.144 от АПК е постановено спиране на производството по делото
до приключване на производството по гр. дело №3/2019г. по описа на Районен съд
Ивайловград с влязъл в сила съдебен акт.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по него, при
спазване на указанията на административния съд, изложени в мотивите на
настоящото определение.
ОСЪЖДА Община Ивайловград да заплати в полза на „Глобъл Био Хърбс
Бългерия“ ЕООД, ЕИК 201******, със седалище и адрес на управление с. П., общ. Ивайловград,
представлявано от управителя Т.И. М., направените по делото разноски в размер
на 300 / триста /лева.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2.