О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №63

 

02.08.2019г., гр.Хасково

 

 

Административен съд – Хасково, в закрито заседание на втори август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         Председател:  Хайгухи Бодикян

                                                                               Членове:   Пенка Костова

                                                                                                  Росица Чиркалева

 

разгледа докладваното от съдия Чиркалева частно КАД № 730 по описа за 2019 година.

 

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК.

Образувано по частна жалба на „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД, ЕИК ..., подадена чрез пълномощник, против Определение №36 от 22.04.2019г., на Районен съд – Ивайловград, с което е било прекратено производството по гр. дело №5/2019г. по описа на съда за 2019г.

В жалбата се сочи, че производството по гражданко дело №5 по описа на Районен съд – Ивайловград за 2019г. било образувано по искова молба срещу кмета на община Ивайловград, който с уведомително писмо изх.№30-00-754/20.11.2018г. отправил предизвестие до „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД за прекратяване на договор за наем на земеделска земя от 27.07.2018г. Уточнява се, че исковата претенция, с която съдът бил сезиран била с правно основание чл.124 от Гражданско-процесуалния кодекс за признаване на установено по отношение на кмета на община Ивайловград, че договора за наем на земеделска земя от 27.07.2018г. не е прекратен. Към момента на сезирането на съда все още не била издадена Заповед №087/27.02.2019г. на кмета на община Ивайловград, по силата на която въпросният договор за наем бил прекратен, която от своя страна била оспорена по реда на АПК и във връзка, с която в РС – Ивайловград било образувано гр.д. №36/2019г. Твърди се, че с атакуваното определение районният съд приел, че уведомително писмо изх.№30-00-754/20.11.2018г. представлява индивидуален административен акт, както и че депозираната пред него искова молба представлявала жалба, която следвало да се разгледа по реда на АПК, като преценил, че допустимостта на жалбата следвало да се преценява съгласно разпоредбата на чл.159 от АПК и установил, че срока по чл.149, ал.1 от АПК не бил спазен и на това основание прекратил делото. Счита се, че изводите на районния съд са неправилни и незаконосъобразни. Цитираното уведомително писмо не покривало белезите на индивидуален административен акт. На контрол по реда на АПК подлежала само заповедта на кмета, с която се прекратявало наемното правоотношение. Горното се подкрепяло и от разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет Ивайловград. В случая се касаело за договорно и нормативно регламентирани отношения. Предизвестието за прекратяване на договора се извършвало на основание чл.33, ал.1 от Наредбата, който препращал към ЗЗД, т.е в тази си част от процедурата по прекратяване кмета и наемателя следвало да се третират като равнопоставени страни, намиращи се в договорни отношения. Счита се, че отправеното предизвестие за прекратяване на договора има оповестителен гражданско-правен характер, а не властнически такъв, представляващ волеизявление на административен орган, т.е. писмото не било индивидуален административен акт. Сочи се още, че в случая не са били предприети действия по оспорване на уведомително писмо изх.№30-00-754/20.11.2018г., а районния съд неправилно приел, че по силата на същото договорът за наем на земеделска земя бил прекратен. По изложените съображения се иска отмяна на оспорения съдебен акт. Претендират се разноски по делото.

Ответникът – кмет на община Ивайловград, не изразява становище по частната жалба.

Административен съд - Хасково, след като обсъди събраните по делото доказателства и след проверка на обжалваното определение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна.

С обжалваното определение Районен съд – Ивайловград е приел, че образуваното пред него дело е по жалба против прекратяване на Договор за наем на земеделски земи от 27.07.2018г., вписан в Служба п вписванията при РС – Ивайловград с вх. №384/22.02.2018г., акт.№101, том 1, сключен между  „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД и Община Ивайловград. Счел, че прекратяването на този договор било извършено с Уведомително писмо изх.№30-00-754/20.11.2018г., получено от наемателя на 21.11.2018г., като същевременно отбелязал, че с това писмо на жалбоподателя било предявено едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем. Съдът направил извод, че цитираното уведомително писмо осъществява признаците на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като посочил и реда, разписан в §19, ал.1 от ЗИД от Закона за стопанисването и ползването на земеделските земи (бр.39 от 2011г.), за разглеждане на акта, по местонахождение на имота по реда на АПК от районния съд. При преценката на допустимостта на „жалбата“ приложил разпоредбата на чл.159 от АПК. Цитирал текста на чл.149, ал.1 от АПК, като приел, че „жалбата“ била подаден след посочения в закона срок, с което се преклудирало правото на жалбоподателя да оспорва изявлението на административния орган за прекратяване на договора за наем. Съдът формирал краен извод за недопустимост на „жалбата“ и на основание чл.159, ал.5, във връзка с чл.149, ал.1 от АПК прекратил производството по делото.

Настоящата инстанция намира атакуваното определение на районния съд за постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

Следва да се има предвид, че Районен съд – Ивайловград е сезиран с искова молба, с която е отправено искане да се постанови решение, по силата, на което да се признае за установено по отношение на ответника – кмета на община Ивайловград, че Договор за наем на земеделска земя от 27.07.2018г., вписан в Служба по вписванията гр.  Ивайловград с вх. №384/22.02.2018г., акт.№101, том 1, не е прекратен.  Жалбоподателят изрично е посочил, че желае така предявения иск да бъде разгледан, като такъв по реда на чл.124, ал.1 от ГПК.

Така предявената искова молба районният съд, видно от приложеното гр.д. №5/2019г., с разпореждане №20 от 08.01.2019г. е оставил без движение иска за отстраняване на нередовност, а именно заплащане на дължимата държавна такса, като други указания не са давани на сезиралата съда страна. След внасяне от дружеството ищец на държавната такса, съдът е насрочил делото за разглеждане по реда на АПК, като е приел предявения иск, като „жалба“ против индивидуален административен акт – Уведомително писмо изх.№30-00-754/20.11.2018г., което касаело прекратяване на Договор за наем на земеделски земи от 27.07.2018г., след което е прекратил делото, като намерил „жалбата“ срещу този „акт“ за просрочена.

          Така изложеното води на извода, че Районният съд Ивайловград сам е определил вида на исковата претенция, като е приел че е сезиран с жалба срещу индивидуален административен акт, което производство следва да протече по реда на АПК, а не с искова претенция подлежаща на разглеждане по реда на ГПК. 

         Следва да се има предвид, че единствено сезиралия съда субект може да заяви, какво е отправеното до съда искане, а при наличие на неяснота по отношение на същото за съда, последният следва да даде указания в тази насока и да изясни каква е действителната воля на лицето и с какво точното искане е сезирал съда. За съда не съществува процесуална възможност сам да определи, какво следва да е отправеното от страната искане и да разгледа спора според своето виждане за това.

По изложените съображения, настоящият състав счита, че атакувания съдебен акт следва да бъде отменен, като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, а делото да се върне за ново разглеждане от същия съд при спазване на дадените в настоящото определение указания.

В допълнение следва да се посочи, че възприетото от ревизираната инстанция, като индивидуален административен акт - Уведомително писмо изх.№30-00-754/20.11.2018г. на кмет на Община Ивайловград, не изпълва белезите на чл. 21 от АПК и не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК.

С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по настоящото дело разноски в общ размер на 300 лева, от които 150 лева внесена държавна такса и 150 лева заплатено възнаграждение за един адвокат.

 

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение №36/22.04.2019г., постановено по гр.дело №5/2019г. по описа на Районен съд – Ивайловград.

ВРЪЩА гр. дело №5/2019г. по описа на Районен съд – Ивайловград за разглеждане от същия съд, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.

ОСЪЖДА Община Ивайловград да заплати на „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД, ЕИК ... сумата от 300 /триста/ лева, от които 150 лева внесена държавна такса и 150 лева заплатено възнаграждение за един адвокат.

Определението не подлежи на обжалване.

                                     

                                      

 

Председател:                                                Членове:1.

                                                

                                                  2.