АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание

на двадесет и първи август две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия В.Желева ЧК адм.дело №728 по описа на съда

за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от АПК.

Образувано по частна жалба на „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД, ЕИК 201******, подадена чрез пълномощника му адв.Е. К.Т., с посочен по делото съдебен адрес, против Определение №37 от 23.04.2019 г., постановено по гр.дело №3 по описа на Ивайловградския районен съд за 2019 г., с което е било прекратено производството по делото.

В частната жалба се твърди, че производството по гр.дело №3/2019 г. на Районен съд – Ивайловград е било образувано по искова молба срещу Кмета на Община Ивайловград, който с Уведомително писмо изх.№30-00-753 от 20.11.2018 г. отправил на „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД предизвестие за прекратяване на Договор за наем на земеделска земя от 02.08.2018 г. Сочи се, че исковата претенция била с правно основание чл.124 от ГПК и РС – Ивайловград бил сезиран с искане да признае за установено по отношение на ответника, че Договор за наем на земеделска земя от 02.08.2018 г. не е прекратен. Уточнява се, че към момента на сезирането на съда все още не била издадена Заповед №038/25.01.2019 г. на Кмета на Община Ивайловград за прекратяване на същия Договор, която от своя страна била оспорена по реда на АПК и във връзка с която в РС – Ивайловград било образувано гр.дело №29/2019 г. Твърди се, че с обжалваното Определение РС – Ивайловград приел, че Уведомително писмо изх.№30-00-753 от 20.11.2018 г. представлявало индивидуален административен акт, а депозираната искова молба представлявала жалба, която следвало да се разгледа по реда на АПК и допустимостта ѝ да се преценява съгласно разпоредбата на чл.159 от АПК. Изводите на районния съд в тази насока се считат за неправилни и незаконосъобразни. Излагат се съображения, че цитираното Уведомително писмо не покривало белезите на индивидуален административен акт. На контрол по реда на АПК подлежала само Заповедта на Кмета, с която се прекратявало наемното правоотношение. Аргумент в тази насока била и разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет Ивайловград. В случая се касаело за договорни и нормативно регламентирани отношения. Предизвестието за прекратяване на Договора се извършвало на основание чл.33, ал.1 от Наредбата, който текст препращал към ЗЗД, т.е. в тази си част от процедурата по прекратяване кметът и наемателят следвало да се третират като равнопоставени страни, намиращи се в договорни отношения. Счита се, че доколкото издаването на Заповед за прекратяване на наемното правоотношение представлявало ИАА, то отправянето на предизвестие не представлявало волеизявление на административен орган, имащо властнически характер, а същото правно действие имало оповестителен гражданско-правен характер. Твърди се, че правилно от страна на дружеството не били предприети действия по оспорване на Уведомително писмо с изх.№30-00-753 от 20.11.2018 г. преди изтичане на срока по предизвестието, тъй като с подаването на жалба срещу предизвестието не можел да се постигне правния ефект на защита срещу прекратяването на Договора. Неправилно районният съд приел, че по силата на Уведомителното писмо Договорът за наем на земеделска земя бил прекратен. Неправилността на обжалваното прекратително Определение се основавала на погрешното разбиране на РС – Ивайловград относно последиците от връчването на Уведомителното писмо с предизвестие за прекратяване. Неправилно районният съд приел, че Уведомителното писмо представлява индивидуален административен акт и неправилно приел оспорването на същия за просрочено. Твърди се, че липсата на предмет, подлежещ на обжалване, обуславяла разрешаването на въпроса по реда на исковото производство, а наличието на процесуален правен ред за защита по чл.124, ал.1 от ГПК обуславяла неговата допустимост.

Претендира се обжалваното Определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В срока по чл.232 от АПК не са постъпили възражения от насрещната страна по жалбата.

Частната жалба е процесуално допустима за разглеждане, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното Определение състав на Ивайловградския районен съд е приел, че образуваното пред него дело е по жалба против прекратяване на Договор за наем на земеделски земи от 02.08.2018 г., вписан в Служба по вписванията при РС – Ивайловград с вх.№385/22.08.2018 г., акт.№102, том I, сключен между жалбоподателя „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД и Община Ивайловград. Счел, че прекратяването на този Договор било извършено с Уведомително писмо изх.№30-00-753 от 20.11.2018 г., получено от наемателя на 23.11.2018 г., като същевременно отбелязал, че с това писмо на жалбоподателя било предявено едномесечно предизвестие на основание раздел IV, чл.7, т.3 от Договора. Съдът направил извод, че цитираното Уведомително писмо, както и допълнително изпратеното на жалбоподателя Писмо изх.№30-00-844/07.12.2018 г., получено на 13.12.2018 г., осъществявали признаците на индивидуален административен акт, съгласно изискванията на чл.21 от АПК, като приел, че съгласно §19, ал.1 от ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ бр.39 от 2011 г.), същите подлежат на обжалване пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК. Извършил е преценка на допустимостта на жалбата съгласно разпоредбата на чл.159 от АПК. Цитирал е текста на чл.149, ал.1 от АПК и е приел, че жалбата е подадена след посочения в закона срок, с което се преклудира правото на жалбоподателя да оспорва изявлението на административния орган за прекратяване на договора за наем. Съдът формирал краен извод за недопустимост на жалбата и на основание чл.159, ал.5, във връзка с чл.149, ал.1 от АПК прекратил производството по делото.

Тези изводи на съда са неправилни, като формирани при допуснати съществени процесуални нарушения.

Следва да се има предвид, че гр.дело №3/2019 г. е образувано, след като Районен съд – Ивайловград е бил сезиран с постъпила на 04.01.2019 г. Искова молба от Т.И. М.– Управител на „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД, срещу Д. Д. О.– Кмет на Община Ивайловград, с посочено правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. В петитума на Исковата молба е направено искане за постановяване на решение, по силата на което да се признае за установено по отношение на ответника – Кмета на Община Ивайловград, че Договора за наем на земеделска земя от 02.08.2018 г., вписан в Служба по вписванията гр.Ивайловград с вх.№385/22.08.2018 г., акт.№102, том I, не е прекратен.

Т.е. дружеството – частен жалбоподател в настоящото производство, е сезирало районния съд с отрицателен установителен иск, предявен на основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ответникът по този иск, в депозиран пред районния съд Отговор на исковата молба, не оспорва фактите, като сочи, че едва с последващо издадена (след образуване на делото) Заповед №038/25.01.2019 г. на Кмета на Община Ивайловград, получена на 31.01.2019 г., Договорът за наем на земеделска земя от 02.08.2018 г. бил прекратен. Изрично възразява, че не било ясно формулирано искането към съда.

В случая се установява, че Ивайловградският районен съд е квалифицирал претенцията не като граждански иск, а като оспорване по реда на АПК, като е пренебрегнал заявеното от ищеца, както и не е изяснил предпоставките за предявяване на исковата претенция.

Съгласно чл.124, ал.1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В процесния случай заявената от „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД претенция е била да се установи, че конкретен сключен от дружеството договор за наем, не е прекратен. Но в обстоятелствената част на исковата молба не е конкретизиран момента, към който се отнася същата претенция, нито е обоснован интереса на ищеца от установяването на този факт. Още повече, че ответната страна в отговора си не оспорва изложените в исковата молба факти, а твърди, че прекратяването на договора настъпва едва по силата на последващ административен акт. Тези непълноти в изложението на обстоятелствата, на които се основава искът, не са проверени от съда, както и не е извършена преценка относно правосубектността на заявения ответник, предвид факта, че договорът за наем е сключен с Община Ивайловград. Едва след отстраняване на нередовностите на исковата молба районният съд е следвало да извърши преценката дали дружеството предявява искова претенция, или оспорва индивидуален административен акт.

За пълнота следва да се отбележи, че настоящата инстанция не споделя възприетото от районния съд становище, че изпратеното от Кмета на Община Ивайловград до дружеството – наемател по договора, Уведомително писмо с изх.№30-00-753 от 20.11.2018 г., отговаря на определението за индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 до ал.4 от АПК, който да подлежи на съдебен контрол по реда на АПК.

В действителност районният съд не изяснил същността на заявения спор, като при нередовна искова молба, въпреки заявения петитум на установителен иск е приел, че се касае за оспорване на индивидуален административен акт по реда на АПК.

Съдът е следвало да даде указания в насока да бъдат отстранени така установените нередовности, като се изясни каква е действителната воля на сезиралия го субект – с какво точното искане е сезиран съда, както и срещу кого е предявена исковата претенция, ако се установи, че действително е предявен иск. За съда не съществува процесуална възможност сам да определи наличието на правен интерес у ищеца, или кой следва да бъде конституиран като ответна страна при предявен установителен иск, нито може при така заявения петитум с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да приеме, че се оспорва административен акт.

Настоящият състав намира, че доколкото въпросът относно предмета на спора по делото е останал неизяснен от съда, то прекратителното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяната му по смисъла на чл.209, във връзка с чл.236 от АПК.

Изясняване на този въпрос от решаващия съд налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Ивайловградския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, при спазване на дадените в настоящото определение указания.

С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя поисканите и действително направени по настоящото дело разноски в общ размер на 300 лева, от които 150 лева внесена държавна такса и 150 лева заплатено възнаграждение за един адвокат.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №37 от 23.04.2019 г., постановено по гр.дело №3 по описа на Ивайловградския районен съд за 2019 г., с което е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на същия състав на Ивайловградския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.

ОСЪЖДА Община Ивайловград да заплати на „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД, ЕИК 201******, разноски по делото в размер на 300 (триста) лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.