РЕШЕНИЕ

 

№ 610/09.08.2019г., гр.Хасково                                                                                                                                    

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на десети юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                               Председател: Ива Байнова

                                                                                         Членове:  Кремена Костова-Грозева                                                                                                          

                                                                                                      Павлина Господинова

при секретаря  Диана Динкова………………………………...……….....в присъствието на

Прокурор Валентина Радева-Ранчева............................………………………………като разгледа докладваното  от   Председателя   АНД(К) № 503 по описа за 2019 година , за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

            Образувано е по касационна жалба на Н.Р.М. ***, срещу Решение №80/05.03.2019г., постановено по АНД №1657/2018г. по описа на Районен съд-Хасково, в частта му, с която е потвърдено НП №45-0000233/05.11.2018г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”– Хасково относно нарушенията по т.1 и т.2 от същото.

            Жалбоподателят счита, че решението в тази му част е неправилно и незаконосъобразно като  постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Счита, че при постановяване на решението в тази му част районният съд не е разгледал и не е взел предвид доводите му за отмяна на НП. По отношение на описаното в т.1 от НП нарушение сочи, че разпоредбата на чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП съдържа три хипотези като в случая не било посочена коя точно от тях се визира, с което се нарушавало правото му на защита. Освен това за първи път в НП наказващият орган преквалифицирал нарушението като такова на чл.33 т.3 от Наредба №2/15.03.2003г. на МТС вр. чл.8 ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТИТС, с което отново се нарушавало правото му на защита. Твърди също, че дори и да се приеме за извършено нарушението, същото неправилно било санкционирано на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП, тъй като не попадало в хипотезата на тази разпоредба. По отношение на описаното в т.2 от НП нарушение заявява, че неправилно съдът го е приел за доказано без да обсъди  доводите му за отмяна на НП в тази му част. Изразява несъгласие с направения от съда извод за неоспорване на описаната в НП относно  това нарушение фактическата обстановка и твърди, че не го е извършил. Неправилно АНО извършил преквалификация на това нарушение като по този начин засегнал правото му на защита. Твърди също, че при описание на нарушението по т.2 от НП некоректно е изписана разпоредбата, на основание която се сочело, че е издадена наредбата, изискванията за професионална квалификация по която се приемали за нарушени, като не ставало ясно дали се има предвид чл.76 или чл.7“б“ от ЗАвтП. Твърди, че не е извършил вменените му нарушения като описаните такива в акта и в НП не отговаряли на действителността. Счита също, че актът и НП били издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила без да е посочен точен час  на нарушението, както и при допуснати други нарушения на ЗАНН, а освен това изхождали от некомпетентни длъжностни лица.

            По изложените съображения, доразвити в  писмени бележки, моли да се отмени решението в оспорената му част.

            Ответникът – Областен отдел „Автомобилна администрация” (ОО”АА”)– Хасково, не ангажира становище по жалбата.  

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което пледира за оставяне в сила на решението в оспорената му част като правилно и законосъобразно.

            Касационната инстанция като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК намира за установено следното:

            Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

            С оспореното решение Районен съд-Хасково е потвърдил НП №45-0000233/05.11.2018г. на Началника на ОО”АА” – Хасково в частта му по т.1 и т.2, с която за нарушение на чл.33 т.3 от Наредба №2/15.03.2002г. на МТС във вр. с чл.8 ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТИТС , съотв. за нарушение на чл.33 т.4 от Наредба №2/15.03.2002г. на МТС във вр. с чл.2 ал.1 от Наредба №41/04.08.2008г. на МТ и на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП)  на Н.Р.М. са наложени глоби от по 2000 лв за всяко от двете нарушения, и е отменил НП в частта му по т.3 относно описаното нарушение на чл.37а т.5 от ЗАвт, за което на основание чл.93в ал.17 т.2 от ЗАвтП му е била наложена глоба в размер 1500 лв.   

За да постанови този резултат съдът е приел, че административнонаказателната процедура е проведена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения като не е споделил наведените в тази връзка доводи в жалбата. Приел е за безспорно установено, че в случая жалбоподателят е извършвал обществен превоз на пътници от без да е притежавал към момента на проверката удостоверение за психологическа годност, с което е осъществил нарушението по чл.33 т.3 от Наредба №2/15.03.2002г. на МТС. В тази насока е съобразил, че съгласно Наредба №36/15.05.2006г. на МТИТС психологическата годност на водача се удостоверява с надлежна издадено удостоверение, а издаденото такова на жалбоподателя е било валидно до 25.09.2015г. Посочил е, че с оглед описанието на нарушението и правната му квалификация, правилно същото е санкционирано по реда на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП. Приел е също, че към посочената в акта и в НП дата жалбоподателят не е притежавал карта за квалификация, изискуема съгласно чл.2 ал.1 от Наредба №41/04.08.2008г. на МТ , с което е осъществил нарушението по чл.33 т.4 от Наредба №2/15.03.2002г. на МТС като в тази връзка е съобразил обстоятелството, че водачът притежава категория за управление на МПС „Д“ . Приел е нарушението за доказано и законосъобразно санкционирано на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП. Изложил е и съображения, че за описаните в  т.1 и т.2 от НП  нарушения не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. 

            Касационната инстанция споделя изводите на районния съд.

Решението в оспорената му част е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Няма спор между страните, че към момента на извършената на 22.09.2018 г. проверка от контролните органи на ОО"Автомобилна администрация" касаторът е осъществявал обществен превоз на пътници по описания в акта и в НП маршрут. Не е спорно също, че превозът е осъществяван с автобус, собственост на дружество, притежаващо изискващият се за тази дейност лиценз. 

В чл.33 от НАРЕДБА № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси (Наредба №2/15.03.2015г.), са въведени изискванията, на които следва отговаря водачът на автобус за обществен превоз на пътници. Според чл.33 т.3 и т.4 от Наредба №2/15.03.2015г.,  последният следва да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и да отговаря на изискванията за професионална квалификация по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от ЗАвтП. Именно за неспазване на визираните в чл. чл.33 т.3 и т.4 от Наредба №2/15.03.2015г. изисквания е санкциониран в случая касаторът.

Правилно районният съд е приел за доказани и двете, вменени на касатора нарушения като изводите му се подкрепят от събраните по делото доказателства. Изложените в подкрепа на тези изводи мотиви в първоинстанционното решение изцяло се споделят от касационната инстанция като с оглед разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК не е необходимо да се преповтарят.

Неоснователно е оплакването на касатора за нарушаване правото му на защита, поради непосочването на конкретната хипотеза на чл.152 ал.1 т.2 при описание на нарушението по т.1 от НП. С оглед качеството, в което е санкциониран последният, а именно като водач, осъществяващ обществен превоз на пътници, и предвид описанието на нарушението, изразяващо се в това, че не е психологически годен, поради липса на валидно удостоверение за психологическа годност, е ясно, че се касае за издадената на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП НАРЕДБА № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (Наредба №36/15.05.2006г.). Действително тази наредба е конкретизирана едва в НП, но последното не означава преквалифициране на нарушението, както е посочил, АНО. Деянието, описано в т.1 от НП е правно квалифицирано още с АУАН, а именно като такова по чл.33 т.3 Наредба №2/15.03.2015г., а направената в НП привръзка с чл.8 от Наредба №36/15.05.2006г. не може да се приеме за преквалифициране на нарушението, доколкото по този начин само се доуточняват причините, поради които актосъставителят, респ. АНО са приели, че водачът не е психологически годен.

Не се споделят доводите на касатора, че деянието следвало да се санкционира по реда на чл.178 ал.5 от ЗДвП. Видно от описанието на нарушението по т.1 от НП, касаторът е наказан за това, че извършва обществен превоз на пътници без да е психологически годен като специфичното обстоятелство в случая е осъществяването на обществения превоз с автобус. Предвид последното и доколкото Наредба №2/15.03.2015г. е издадена на основание чл.18 от ЗАвтП (§2 от ПЗР на същата), то правилно районният съд е приел, че конкретното нарушение е наказуемо по реда на чл.93 ал.1 от ЗАвтП, явяваща се специална по отношение на чл.178 ал.5 от ЗДвП.

Настоящият състав не споделя и оплакването на касатора за недоказаност на нарушението по т.2 от НП, както и за засягане правото му на защита, поради некоректно описание на това нарушение. Противно на твърденията в касационната жалба, не се установява неяснота при посочване на разпоредбата , въз основа на която е издадена наредбата, съдържаща изискванията за професионална квалификация, на които е  прието, че не отговаря водачът . Ясно и четливо както в АУАН, така и в НП е посочено, че се касае за наредбата по чл. 7б ал.5 от ЗАвтП (в редакцията му към момента на извършване на нарушението),  а именно НАРЕДБА № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация ( Наредба №41/04.08.2008г.) , съгласно чл.2 ал.1 от която, водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от посочените категории, вкл. категория „D“ (каквато има и касаторът), трябва да притежават карта за квалификация на водача.  Тя удостоверява, че водачът на моторни превозни средства от посочените в чл.2 ал.1 от Наредба №41/04.08.2008г. категории, извършващ с тях обществени превози или превози за собствена сметка е преминал успешно курсове за начална квалификация или курсове за периодично обучение – последното в случаите по §2, ал.1 от ПЗР на  Наредба № 41/04.08.2008г., когато правоспособността за управление на МПС от визираните категории – в случая „D“, е придобита преди 10 септември 2008 г., какъвто е и настоящият.

Неоснователно е оплакването на касатора за неизследване на въпроса от кой момент притежава правоспособност за управление на МПС от тази категория. Това обстоятелство АНО е съобразил, видно от приложената към административнонаказателната преписка извадка от система за преглед на DQC карта, според която касаторът е придобил категория за управление на МПС „D“, през 2000г. Установяването на този релевантен за съставомерността на деянието момент е достатъчен за преценка относно изтичането на сроковете по  §2, ал.3 от ПЗР на  Наредба № 41/04.08.2008г., които са нормативно определени. В случая касаторът е следвало да премине първия курс на периодично обучение в срока по §2, ал.3, т. 4. от същата наредба - до 31 декември 2012 г. Този срок безспорно е изтекъл към момента на проверката, респ. на съставянето на АУАН, а жалбоподателят е имал задължение да разполага с карта за квалификация на водача. Непритежването на такава обосновава и извода, до който е достигнал АНО, респ. първоинстанционния съд, че водачът не отговаря на изискването за професионална квалификация , респ. че е осъществил нарушение на чл.33 т.4 от Наредба №2/15.03.2015г. , законосъобразно санкционирано по реда на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП.

            Неоснователно е и твърдението на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на административнонаказателната процедура.  Оплаквания в тази  насока са били навеждани и пред районният съд, който правилно не ги е споделил.

            По изложените съображения настоящата инстанция намира, че решението в оспорената му част е валидно и допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №80/05.03.2019г., постановено по АНД №1657/2018г. по описа на Районен съд-Хасково в оспорената му част,  потвърждаваща  НП №45-0000233/05.11.2018г. на Началника на ОО”АА” – Хасково в частта му по т.1 и т.2, с която за нарушение на чл.33 т.3 от Наредба №2/15.03.2002г. на МТС във вр. с чл.8 ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТИТС , съотв. за нарушение на чл.33 т.4 от Наредба №2/15.03.2002г. на МТС във вр. с чл.2 ал.1 от Наредба №41/04.08.2008г. на МТ и на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози на Н.Р.М. са наложени глоби от по 2000 лв за всяко от двете нарушения.

Решението е окончателно.

 

Председател:                                                    Членове: 1.                            

 

 

 

                                                                                         2.