РЕШЕНИЕ
№ 608 /09.08.2019г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на десети юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Кремена К. -
Грозева
Павлина Господинова
при секретаря Диана Динкова ……....………….……...………...............…
в присъствието на
прокурора Валентина
Радева-Ранчева............……................………………………………...
като разгледа докладваното от Председателя АНД (К)
№465
по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба от И.Х.Х. ***, със съдебен адрес *** ..-..-… , подадена чрез
процесуален представител, против Решение
№ 71/15.03.2019г., постановено по
АНД №14/2019г. по описа на Районен
съд –
Димитровград,
потвърждаващо Наказателно постановление №716/28.12.2018г. на Началник РУ на МВР
– Димитровград, с което на касатора за нарушение на чл.8 ал.3 от Закона за
закрила на детето (ЗЗДет) и на основание чл.45 ал.3 от ЗЗДет е наложена глоба в
размер 300 лева.
Решението се
обжалва с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност, поради
постановяването му при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.
Твърди се неправилност на направения от съда извод, че при издаване на
обжалваното наказателно постановление не били допуснати съществени процесуални
нарушения. В съставения АУАН не било посочено ясно мястото на извършване на
нарушението, с което съществено се затруднявало правото на защита, както и
преценката дали разклона с.Д.представлява публично място, включващо се във
фактическия състав на описаното в акта и в НП нарушение. Не ставало ясно и как било преценено от АНО, че
именно касаторката полага грижи за детето и съотв., че тя е нарушителят, а не
другият родител, с когото били разделени. Непълнотата на закона относно тази
преценка не давала правомощие на съда да го допълва. Законът обаче бил ясен по
отношение извършване на преценка за маловажност на нарушението и нарушителя, а в
случая такива данни АНО не събрал, нито направил справка за другия родител.
Твърди се и неправилност на приетото от съда, че касаторката не знаела къде е
детето. Не ставало ясно как е направен този извод, тъй като още в обясненията си
последната посочила, че го е поверила на разпитания свидетел. В тази връзка се
твърди, че липсват доказателства, установяващи извършване на нарушението. Посочените в акта свидетели били такива
при съставянето му, а не при извършване на нарушението. Не били прецени от съда
възраженията, че не ставало ясно как е установено именно касаторката да е автор
на нарушението. В НП не бил посочен точен час на проверката , а освен това в
имало и разминаване между акта и НП относно времето на извършването ѝ. Изразява
се и несъгласие с извода на съда, че непосочването на конкретното предложение от
посочената за неспазена правна норма не представлява съществено нарушение. В
акта и в НП не се посочвало, че става въпрос за второто предложение от двете хипотези на нормата, нито било
отразено, че детето е навършило 14 години. Последното било от съществено
значение с оглед правото на защита, а освен това всяко от двете предложения било
отделно нарушение, предвид различната часова рамка, в която децата могат да са
без придружител , като в първия случай въобще липсвала такава възможност. Съдът
приел, че възрастта на детето може да се извлече от ЕГН, но не се мотивирал защо
не приема за съществено нарушение липсата на конкретика в тази насока. Съдът
неправилно дал вяра на показанията на полицейските служители без да отчете
служебната им зависимост , както и противоречията в тези показания. Твърди се
също и нарушаване правата на детето по време на проверката. Излагат се и
съображения, че вмененото деяние е несъставомерно, доколкото изпълнителното
деяние на чл.45 ал.3 от ЗЗДет включва при условията на кумулативност както
неизпълнение на задължението по чл.8 ал.3 от ЗЗДет , така и на задължението по
чл.8 ал.4 от с.з. като при изпълнение на едното от тях липсва нарушение. Твърди
се, че в случая непълнолетното дете е било придружено от пълнолетно лице, но
това упоменато във възражението срещу акта обстоятелство не било коментирано в
НП. Освен това пълнолетното лице присъствало при проверката, но даже не било
посочено като свидетел. Това лице било отведено в полицията и в последствие
освободено, а детето било задържано до пристигане на родителката му. Коментира
се даденото в пар.1 от Наредба за специализирана закрила на деца на обществени
места определение за „обществени места” като се твърди, че общественото място е
закрито, а в случая конкретика в тази насока липсвала. Твърди се също , че
случаят е маловажен и била приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, както и че
не ставало ясно как е определен размерът на наложената глоба.
По изложените в
жалбата съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и на наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба – РУ на МВР - Димитровград, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково пледира за
оставяне в сила на
обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното решение, Районен съд – Димитровград е
потвърдил Наказателно постановление
№716/28.12.2018г.
на Началник РУ на МВР – Димитровград, с което на И.Х.Х. за нарушение на чл.8
ал.3 от ЗЗДет и на основание чл.45 ал.3 от ЗЗДет е наложена глоба в размер 300
лева.
За да постанови обжалваното решение, съдът е посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП. Разглеждайки спора по същество е приел, че нарушението е доказано по безспорен начин и жалбоподателката основателно е била санкционирана. Приел е, че при определяне на наказанието са спазени разпоредбите на чл.27 ал.1 и ал.2 от ЗАНН и правилно глобата е наложена в минималния предвиден в закона размер.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя фактическите констатации и правни изводи на районния съд. Същите са законосъобразни и обосновани - изведени въз основа на правилен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства. От събраните гласни доказателства пред районния съд, чрез разпита на свидетелите, както и от приетите писмени доказателства по делото се установява по категоричен начин, че на посочените в АУАН и НП време и място, при извършена полицейска проверка е установено, че като родител И.Х.Х. не е придружила непълнолетния си син – 16 –годишния В. И. Х., на обществено място след 22:00 часа. По този начин И.Х.Х. безспорно е извършила нарушение на чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето. В същата е посочено, че родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14- , но не е навършило 18-годишна възраст.
Изложените съображения в
обжалваното решение, че жалбоподателката е
извършила описаното в НП административно нарушение са правилни и обосновани и изцяло се споделят от настоящата
инстанция, поради което и с оглед разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2
от АПК не е необходимо да се преповтарят.
Неоснователно е твърдението на касационната
жалбоподателка, че при съставяне на акта и издаване на
НП са допуснати съществени процесуални нарушения.
Идентични на изложените в
касационната съображения в тази насока са били изтъквани и пред районния
съд, който е обсъдил същите и правилно не ги е възприел.
Не са допуснати и твърдените
процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Съдът е обсъдил и дал мотивиран
отговор на всички оплаквания в жалбата, правилно частично не е кредитирал и
показанията на разпитания свидетел Веселинов с оглед констатираните противоречия
в тях относно момента на проверката и
качеството му на придружител на непълнолетното дете.
Неоснователни са и
твърденията за приложимост на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в случая. Извършеното в случая административно нарушение не може да се
третира като маловажно такова по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, доколкото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
други нарушения от същия вид. Следва
да се има предвид и характера на
обществените отношения, предмет на регулиране с разпоредбите на ЗЗДет и целите му, които
са насочени към защита правата и интересите на малолетните и непълнолетните
деца.
Предвид горното, настоящият състав, при извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено без да са допуснати нарушения на закона. Касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а решението на Районен съд - Хасково като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.
Водим от изложеното и
на основание чл.221, ал.2, пр.1 от
АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 71/15.03.2019г., постановено по АНД №14/2019г. по описа на Районен съд – Димитровград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.