РЕШЕНИЕ

№ 615/09.08.2019г., гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Ива Байнова

Членове: Кремена Костова - Грозева

Павлина Господинова

при секретаря Диана Динкова…..………………...……….........................……в присъствието на

прокурора Валентина Радева-Ранчева……………….............……....……………………като разгледа докладваното от Председателя АНД (К) №445 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Д.Г.С. ***, с посочен съдебен адрес ***, подадена чрез процесуален представител, против Решение №26/06.02.2019г. , постановено по АНД №13/2019г. по описа на Районен съд Свиленград, с което НП № 136/2018г. на Председателя на Патентно ведомство на Република България е изменено в частта му относно размера на наложената глоба и е потвърдено в останалата му част.

Касаторът счита решението за незаконосъобразно, неправилно, необосновано и несправедливо. Твърди, че съдът не се е произнесъл по всички наведени доводи като е формирал неправилни изводи за развила се законосъобразно административнонаказателна процедура и за безспорно извършено нарушение. Съдът не отчел факта, че цялостната процедура по съставяне , издаване и връчване на АУАН и НП е осъществена при многобройни нарушения на процедурни правила от категорията на съществените, ограничаващи правото му на защита. Неправилно приел също, че е извършено нарушение по съответния законов текст и определил свръхтежко и несъразмерно, респ. несправедливо наказание. Моли да се отмени решението, както и изцяло НП.

Ответникът - Патентно ведомство на Република България, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Не ангажира становище по жалбата.

Представителят на ОП - Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на проверка пред РС-Свиленград е било НП № 136/2018г. , издадено на 25.10.2018г. от Председателя на Патентно ведомство на Република България, с което на Д.Г.С. за извършено нарушение на чл.81 ал.1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) и на основание чл.81, ал.1 от ЗМГО, е наложена глоба в размер на 1000 лева, а на основание чл.81 ал.5 от ЗМГО са отнети в полза на държавата стоките – предмет на нарушението и е разпоредено предаването им за унищожаване.

С обжалваното Решение №26/06.02.2019г. , постановено по АНД №13/2019г. по описа на Районен съд Свиленград е изменил НП в частта на наложената глоба като е намалил размера ѝ от 1000 лв на 750 лв и е потвърдил същото в останалата му част относно отнемането в полза на държавата на стоките – предмет на нарушението и предаването им за унищожаване.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд приел, че са спазени всички правила от съставянето на акта до приключване на административнонаказателната процедура. Приел е, че НП изхожда от компетентен орган като са пазени формата и редът за издаването му, спазени са процесуалните срокове по чл.34 от ЗАНН предвид проведеното наказателно производство, а съдържанието му отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Посочил е, че деянието е описано пълно, точно и ясно, а дадената правна квалификация по чл.81 ал.1 от ЗМГО е релевантна на въведените фактически твърдения. Предвид неконстатирането на допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, съдът е приел, че не е нарушено правото на защита на наказаното лице. По същество съдът е преценил, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказва извършването на описаното в НП нарушение. Относно наложената глоба е приел, че от страна на наказващия орган не е съобразена в пълна степен разпоредбата на чл.27 от ЗАНН като не са взети предвид определящи критерии в тази връзка и липсват аргументи за определяне на размера ѝ над средния такъв в рамките на предвидения. Счел е , че за постигане на визираните в чл.12 от ЗАНН цели, адекватна се явява санкция в размер от 750 лв.

Касационната инстанция не споделя крайния извод на районния съд за законосъобразност на наказателното постановление.

Основателно е оплакването на касатора, че административнонаказателната процедура е проведена при съществени процесуални нарушения, което не е било отчетено от районния съд.

Видно е от събраните по делото доказателства, че с оглед установените при извършена на 05.10.2017г. полицейска проверка данни за извършено от Д.Г.С. престъпление, срещу последния е било образувано наказателно производство за престъпление по чл.172б ал.1 от НК, първоначално започнато като бързо, а впоследствие преобразувано като досъдебно производство по общия ред - ДП №478/2017г. по описа на РУ-Свиленград, за това, че на 05.10.2017г. в гр.Свиленград, обл.Хасково в постройка, представляваща бивш търговски обект, без съгласието на притежателя на изключително право използва в търговската дейност марка без правно основание, а именно – 18 чифта обувки (боти) с поставен на тях знак „Х. Д.“. С Постановление от 19.02.2018г. на прокурор при Районна прокуратура – Свиленград наказателното производство по ДП № 478/2017г. е било прекратено като материалите по същото са изпратени на Патентно ведомство на Република България за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо Д.Г.С. по чл.81 ал.1 от ЗМГО.

Постановлението от 19.02.2018г. за прекратяване на образуваното наказателно производство на прокурор при Районна прокуратура – Свиленград, ведно с материалите по ДП № 478/2017г., са постъпили в Патентно ведомство на Република България на 07.03.2018г., видно от поставения входящ регистрационен номер върху писмото, с което са изпратени от РП-Свиленград. Във връзка с изпратените от РП-Свиленград материали, на 13.03.2018г. Председателят на Патентно ведомство на РБългария е издал Заповед №136/13.03.2018г. , с която е наредил на М. И. – младши експерт в Патентното ведомство, да състави акт съгласно чл.82 ал.1 от ЗМГО. В изпълнение на тази заповед, от посочения служител е бил съставен на Д.Г.С. АУАН № 58/25.04.2018г. за нарушение на чл.81 ал.1 от ЗМГО, връчен на 22.06.2018г. със съдействието на РУ на МВР – Свиленград. На 25.10.2018г. е било издадено процесното НП № 136/2018г., връчено на С. на 23.11.2018г. При така установената хронология на действията по административнонаказателната процедура, се налага извод, че същата е незаконосъобразно проведена.

АНО не е отчел, че в случая е приложима разпоредбата на чл.36 ал.2 от ЗАНН, съгласно която без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува, освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган.

В случая образуваното срещу Д.С. наказателно производство е било прекратено, поради което общото правило на чл.36, ал.1 от ЗАНН не е приложимо, а е налице изключението по ал.2 на същата разпоредба, доколкото фактическата обстановка, възприета от актосъставителя съвпада изцяло с тази, описана в постановлението на наблюдаващия прокурор и не са събирани нови доказателства.Предвид последното, не е било необходимо на нарушителя да се съставя акт , а е следвало да се пристъпи към издаване на НП при съблюдаване на 6 –месечния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН , който в случая следва да се отчита от момента на получаване на прокурорската преписка в Патентно ведомство – 07.03.2018г. Съставянето на АУАН е довело до пропускане на срока за издаване на НП, който в случая е изтекъл на 07.09.2018г. НП е издадено на 25.10.2018г., към който момент възможността за ангажиране административнонаказателната отговорност на Д.С. е преклудирана като е изтекъл и едногодишният срок от извършване на нарушението. Издавайки НП след изтичане на сроковете по чл.34 от ЗАНН, административнонакаващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, достатъчно да обоснове отмяната на санкционния акт.

Налице е и още едно основание за отмяна на НП. В същото е посочено , че изхожда от Председателя на Патентно ведомство на РБългария, а е подписано със запетая като липсват данни за подписалото го лице. Доказателства в тази насока не са събирани в първоинстанционното производство, но дори и районният съд да бе проявил необходимата процесуална активност, при липсата на данни за името и длъжността лицето, подписало НП вместо председателя на Патентното ведомство, то е нямало как да бъде изяснено дали санкционният акт е издаден в хипотезата на делегиране на правомощия или в хипотезата на заместване, респ. дали изхожда от компетентен орган по чл.85 от ЗМГО. Последното обосновава извод, че НП е издадено от некомпетентен орган.

Допуснатите при провеждане на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения не са отчетени от районния съд. Административнонаказателната отговорност на Д.С. е незаконосъобразно ангажирана, поради което като районният неправилно е потвърдил НП.

По изложените съображения оспореното решение е валидно и допустимо, но постановено в несъответствие със закона, поради което следва се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, отменящо НП.

Водим от изложеното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №26/06.02.2019г. , постановено по АНД №13/2019г. по описа на Районен съд Свиленград и вместо него

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 136/2018г. на Председателя на Патентно ведомство на Република България с което на Д.Г.С. за извършено нарушение на чл.81 ал.1 от Закона за марките и географските означения и на основание чл.81, ал.1 от ЗМГО, е наложена глоба в размер на 1000 лева, а на основание чл.81 ал.5 от ЗМГО са отнети в полза на държавата стоките – предмет на нарушението и е разпоредено предаването им за унищожаване.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1.

2.