РЕШЕНИЕ

№604/09.08.2019г., гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на десети юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Ива Байнова

Членове: Кремена Костова - Грозева

Павлина Господинова

при секретаря Диана Динкова ..............….....…………...………...............…в присъствието на

прокурора Валентина Радева-Ранчева..….......................…..………………………………...като разгледа докладваното от Председателя КАНД №153 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) – Хасково, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №19/10.01.2019г., постановено по АНД №527/2018г. по описа на Районен съд- Димитровград. С оспореното решение е отменено НП №26-000-690/23.10.2018г. на Директора на ДИТ-Хасково, с което на ЕТ „Т-Макс-Г.Д.”*** на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер 1500 лв.

Касаторът счита решението за неправилно. Твърди, че при постановяването му съдът е допуснал нарушение на закона, като го е приложил неправилно. По отношение на фактическата страна делото било безспорно изяснено. От събраните в съдебно заседание доказателства се установявало извършването на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, като работодателят – ЕТ не бил изпълнил задължително предписание на ДИТ - Хасково, дадено с т.2 от Протокол за извършена проверка № ПР1822914/04.07.2018г., с краен срок за изпълнение 10.08.2018г. Счита за незаконосъобразни и неправилни изводите на съда, че в процедурата по съставяне на акта и издаване на НП са допуснати съществени нарушения, изразяващи се в неясно описание на даденото предписание и на нарушението, както и че преценката за законността на предписанието влиза в обхвата на съдебния контрол за законосъобразност на НП. В тази връзка излага съображения, че ЕТ имал възможност да обжалва предписанието, но след като не направил това, административният акт бил в сила и следвало го изпълни в указания срок. Преценката за законност на предписанието била извън обхвата на съдебния контрол относно законосъобразността на НП, поради което районният съд не разполагал с правомощието да го отмени, нито да го разглежда по същество. В този смисъл била и трайната съдебна практика.

По изложените съображения касаторът моли да се отмени оспореното решение и да се потвърди НП.

Ответникът – ЕТ „Т-Макс-Г.Д.”*** , не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно, и потвърждаване на НП.

Касационната инстанция като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното решение Районен съд – Димитровград е отменил НП №26-000-690/23.10.2018г. на Директора на ДИТ-Хасково, с което на ЕТ „Т-Макс-Г.Д.”*** на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер 1500 лв.

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че в процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице. Приел е, че в случая нарушението , както и даденото предписание, е описано неясно, доколкото дава възможности за тълкуване или доизясняване на дължимото изпълнение съобразно разпоредбата, въвеждаща такива задължения. Приел е, че преценката за съответствието на предписанието със законовите разпоредби е в обхвата на съдебния контрол за законосъобразност на НП, издадено за неизпълнението му. В тази връзка е посочил, че след като ЕТ е пропуснал да оспори предписанието пред административния съд, то може да стори това и в производството по обжалване на НП, издадено за неизпълнението му, макар и непряко като районният съд не разполага с правомощието да отмени предписанието, но следва да го прецени по същество в рамките на проверката за правилността на НП. Приел е, че в случая даденото предписание е неясно, доколкото не съответства на конкретно задължение, въведено от правна норма. Изложил е съображения, че задължението за измервания на импеданса на контура „фаза – защитен проводник” или „фаза- проводник РEN” за съществуващото електрообзавеждане произтича от разпоредбата на чл.267 от Наредба №16-116 от 08.02.2008г. , който обаче има три алинеи като втората и третата са с по три отделни точки, визиращи различни хипотези и изисквания като текстовото описание на предписанието може да бъде отнесено както към ал.2, така и към ал.3 на нормата. Посочил е, че наред с това съществуват и различни срокове на периодичност на измерванията без да става ясно в случая кой от тях е изтекъл или би трябвало да бъде спазен. Единствено отбелязването от контролния орган , както и АНО, че не са представени протоколи от такива измервания не внасяло яснота дали изобщо са правени такива измервания или не са правени периодични такива в последствие. Не ставало ясно също дали това измерване следва да е по някоя от трите точки на ал.2 или по някоя от трите точки на ал.3 от чл.276. Съдът е посочил, че тази изначална неяснота на предписанието е пренесена и в административнонаказателното производство и така съществено са засегнати правата на нарушителя, доколкото последният следва да се защитава срещу конкретно вменено му деяние, съответстващо на конкретна правна норма, която е нарушена, а не сам да доизяснява тези обстоятелства.

Съдът е констатирал също, че е налице допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно посочване на датата на санкционираното деяние, но е приел, че то не е съществено.

Касационната инстанция счита, че решението на районния съд е правилно.

Споделя се извода, че административнонаказателната процедура е проведена при допуснати съществени процесуални нарушения.

Правилно районният съд е приел, че в конкретния случай съществува неяснота в описанието на нарушение, изразяваща се в неяснота на даденото предписание, за неизпълнение на което е бил санкциониран касационният ответник.

В случая е дадено задължително предписание, изразяващо се в предприемане от страна на работодателя ЕТ на необходимите действия, осигуряващи извършването на ел.измервания на импеданса на контура „фаза-защитен проводник” или „фаза-проводник PEN”, за съществуващото електрообзавеждане в проверявания обект, с което да се определи ефективност на зануляване съгласно изискванията на чл.197 във връзка с чл.200 ал.1 т.2 от Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания на ЗБУТ/Д.в. бр.88/99г./ във връзка с чл.267 от Наредба №16-116 от 08.02.2008г. за техническа експлоатация на електрообзавеждането (обн. Д.в. бр.26 от 07.03.2008г.) със срок за изпълнение 10.08.2018г.

Не е спорно, че предписанието е влязло в сила, като работодателят не го е обжалвал по реда на чл.405 от КТ. Не е спорно също, че предписанието не е изпълнено. Независимо от последното обаче следва да се има предвид, че настоящото производство е от административно-наказателен характер, поради което с оглед законосъобразното ангажиране на отговорността за неизпълнение на предписанието, е необходимо ясно и точно да са посочени конкретните предписани действия, които следва да се предприемат от задълженото лице. В случая видно от представения по делото Протокол № ПР1822914/04.07.2018г. – т.2, не става ясно какви точно мерки следва да предприеме работодателят. На първо място проверяващите не са установили какви енергопотребители, респ. какви електрически уредби са налице в обекта на проверката – магазин, за които е било необходимо да се извърши ел.измерване на импеданса на контура „фаза-защитен проводник” или „фаза-проводник PEN”, с оглед на което да се определи ефективността на зануляването. Посочената разпоредба на чл.267 от Наредба №16-116 от 08.02.2008г. визира критериите и показателите, по които се проверява ефективността на зануляването, както и периодичността, в която се извършва измерване и оценка на импеданса на защитния контур „фаза-защитен проводник” или „фаза-проводник PEN” в зависимост от вида на електрическите уредби (стационарни или с временен характер). Не става ясно също кои точно изисквания за експлоатация на енергопотребителите (чл.200 ал.1 т.2 от Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд) не са спазени от работодателя, респ. действията, които трябва да предприеме за спазването им. Не е конкретизирано във връзка с посочената в АУАН и НП норма на чл.197 от Наредба №7/23.09.1999г., създава ли използваното работно оборудване (също неописано от проверяващите) риск от поражения при индиректен допир до електрически ток, с оглед предприемането на конкретни мерки. Предвид изложеното, за ответника по касацията остава абсолютно неясно какво предписание му се дава, в какъвто смисъл е и приетото от районния съд.

Неизпълнението на едно неясно и непрецизно дадено предписание, не следва да влече санкционни последици. Обстоятелството, че предписанието не е обжалвано от работодателя не води до различен извод. Производството по чл.405 от КТ е административно и дори в случая такова да е било проведено, то резултатът от него не би довел до изясняване на дължимото поведение, доколкото разпоредените с административния акт последици, следва да са ясно и конкретно изразени като е недопустимо съдът да замества волята на административния орган. Действително, както се сочи от касатора, при влязло в сила предписание, за задължения субект остава единствено да го изпълни, но това е нормалното поведение, следващо от ясно, конкретно и точно указване на дължимите за изпълнение действия, а в случая такава яснота и конкретика липсват.

Касационната инстанция държи да отбележи, че в административнонаказателното производство, образувано за неизпълнение на дадено предписание, преценката за яснота на предписанието е свързана с тази за спазване на изискването по чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за ясно и адекватно описание на нарушението, даващо възможност на сочения за нарушител да разбере какво противоправно деяние му се вменява. В тази връзка не се споделят доводите на районния съд, че ако задълженият да изпълни предписанието не го е обжалвал по реда на АПК, то може да стори това в административнонаказателното производство, макар и непряко.В административнонаказателното производство, приключило със санкционен акт за неизпълнено задължително предписание, съдът не осъществява контрол за законосъобразност на самото предписание, нито разполага с правомощия да го отмени. В това производство съдът преценя доколко нарушението е ясно и конкретно описано, респ. дали описанието му позволява на санкционираното лице да се ориентира във фактите, срещу които следва да се защитава, като тази преценка в случая включва и яснотата на даденото предписание, без да се коментира неговата законност.

Извън несподелените доводи на районния съд, настоящата инстанция намира за правилен извода, че в случая описанието на вмененото противоправно деяние не съдържа необходимата конкретика и яснота, а последното безспорно засяга правото на наказаното лице да организира адекватно защитата си като допуснато нарушение е съществено. Ето защо като е отменил НП, районният съд е постановил решението си в съответствие със закона, а оплакването на касатора за неправилното му приложение е неоснователно.

За пълнота на изложението, настоящата инстанция счита за необходимо да посочи, че не споделя приетото от районния съд относно погрешното посочване на датата на нарушението. Съдът правилно е констатирал, че в случая санкционираното деяние е извършено на 11.08.2018, а не както е прието от контролните органи – на 13.08.2018г., но неправилно е счел това разминаване за несъществено нарушение с мотиви, че не накърнявало правата на наказания, а предписанието не било изпълнено и към посочената в акта и в НП дата. Дата на нарушението е задължителен елемент от обективната му страна, поради което правилното ѝ посочване е от съществено значение както за адекватното осъществяване правото на защита на наказаното лице, така и за преценката на съда относно извършване на конкретното нарушение и законосъобразността на наложеното за него административно наказание, вкл. има отношение към преценката за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. В случая датата 13.08.2018г. неправилно е определена.

Независимо от частично несподелените съображения на районния съд, оспореното решение е валидно, допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие със закона, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №19/10.01.2019г., постановено по АНД №527/2018г. по описа на Районен съд - Димитровград.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1.

2.