РЕШЕНИЕ

№ 5646
София, 15.04.2019

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:	СТЕФКА КЕМАЛОВА МАРТИН АВРАМОВ

при секретар	Милка Ангелова	и с участието
на прокурора	Георги Христов	изслуша докладваното
от съдията	МАРТИН АВРАМОВ
по адм. дело № 7707/2018.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.
Г. Павлова обжалва Решение № 173/20.03.2018 г. по адм. дело № 1112/2017 г. на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Заповед № 17-0254-000361/04.10.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от началник РУП към ОДМВР – Хасково, РУ Димитровград.
Ответникът - началникът на РУП - Димитровград при ОДМВР - Хасково, не взема участие в процеса.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на атакуваното решение.
Касационната жалба е допустима, но неоснователна.
Предмет на заповедта е прилагането на ПАМ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца, на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП в хипотезата на управление на товарен автомобил от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. ППС с рег. [рег.номер на МПС] е управлявано от Д. Делчев - водач с отнето СУМПС, като тези факти не са спорни.
Основният касационен довод за непринадлежността на касатора към субектите, на които следва да бъде наложена ПАМ, е неоснователен.
Субект на административната мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП (в релевантната редакция – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) може да бъде единствено собственикът на превозното средство, независимо дали той съвпада с управлявалото го лице. От представената пред административния съд справка от системата „АИС - Регистрация на МПС и техните собственици“ /л. 35/ е видно, че като собственици на товарния автомобил фигурират ЕТ „Маркет Мейкър - Г. Павлова“ и касаторът Г. Павлова.
Предпоставката за определяне на надлежния субект на ПАМ според чл. 171, т. 2а ЗДвП е принадлежността на правото на собственост. Законодателят не е предвидил възможност при съсобственост на МПС само единият титуляр на правото да бъде лишаван от управлението на превозното средство, нито пък ПАМ е приложима единствено при еднолична собственост върху МПС.
В случая дори не е налице и съсобственост, доколкото ЕТ, противно на твърдението в жалбата, не е юридическо лице, а физическо лице с регистрирано търговско качество (вж. чл. 56 ТЗ). Т.е. налице е тъждество между възможния субект и адресата на заповедта, което изключва поддържаното от касатора нарушение, относимо към материалната законосъобразност на акта.
Разпоредителната част на заповедта ясно и недвусмислено изразява волята на органа да наложи ПАМ с конкретно съдържание – чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК. Допуснатите неточности в акта са от технически характер и по никакъв начин не се отразяват на законосъобразността му, респ. не ограничават правото на защита на адресата на мярката.
Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 173/20.03.2018 г. по адм. дело № 1112/2017 г. на Административен съд – Хасково.
Решението е окончателно.