РЕШЕНИЕ

№ 5137
София, 08.04.2019

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:	ТОДОР ТОДОРОВ ЮЛИЯ ТОДОРОВА

при секретар	Маринела Цветанова	и с участието
на прокурора	Момчил Таралански	изслуша докладваното
от председателя	ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
по адм. дело № 6124/2018.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от С. Лъженски с адрес в [населено място] чрез процесуален представител адвокат Челебиев против решение № 198 от 28.03.2018г. на Административен съд Хасково по адм. дело № 1096/2017г. С него се отхвърля жалбата на Лъженски против решение № 1012-26-232-3 от 26.09.2017г. на директора на ТП на НОИ Хасково.
Поддържат се доводи за неправилност на решението, като се сочат отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като от съдържанието на жалбата се извличат като такива необоснованост и нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му.
Ответникът, директорът на ТП на НОИ Хасково не се представлява и не взема становище по жалбата..
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.
Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение. С него се потвърждава разпореждане, с което е отказано на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО и чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 КСО отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Спорни пред съда са въпросите за категорията труд в периода 22.08.1988г. - 3.04.1995г. на длъжност "шофьор" във фирма "ФЗС-Инженеринг" ООД гр. Димитровград, който счита че е от втора категория, неправилно зачитане по реда на чл. 104, ал. 3 КСО трудов стаж в АЕЦ "Козлодуй" с продължителност от 2г., 3м. и 1д. и неправилно зачитане по реда на чл. 104, ал. 2 КСО времето на работа в Коми- Русия на длъжността "пещостроител" в "Стройремонтинвест СВ" ЕООД и "Вулкан Цимент" АД. Полагания труд бил на работни площадки с първа категория и на основание чл. 67 от ПКТП/отм/ следва да се определи съгласно вредностите и тежестите за първа категория. Съдът е разгледал по същество жалбата като от фактическа страна е установил, че за периода в АЕЦ Козлодуй 30.10.1979 г. -1.02.1982г. на длъжността "манипулант радиационна безопасност и дозиметрия" този период е признат като такъв от първа категория, като положен преди 2000 г. на основание т.1а от ПКТП/отм/ като спорът е относно това по кой ред да бъде превърнат. Счита, че неправилно постъпва административния орган като го превръща по чл. 104, ал. 2 КСО, а следва да бъде превърнат по реда на чл. 104, ал. 3 КСО. По тези възражения съдът приел, че нормата е неотносима към претенцията на жалбоподателя поради което приел жалбата в тази част за неоснователна. По втория процесен период -стажът в "Стройремонт инвест СВ" ЕООД гр. Димитровград - 1.04.1996. - 1.10.1997г. от 1г. и 6м. с претенция на основание чл. 67 от ПКТП /отм/ претенцията е приета за неоснователна да бъде категоризиран трудът от първа категория. Съображенията са, че този претедниран период от 1г. и 6м. е признат от административния орган 1г. и 4 м. че е от втора категория и няма основание да бъде признат за такъв от първа категория. От доказателствата по делото съдът е приел че не установяват вредностите и тежестите в прякото циментопроизводство и приложимата норма е тази на т. 25 от ПКТП /отм/ и правилно не е приложен чл. 67 от ПКТП/отм/. По отношение на третия спорен период 22.08.1988г до 3.04.1995г. на длъжност "шофьор" в "ФЗС - Инженеринг" ООД съдът от доказателствата по делото и в административната преписка не се установява да е управлявал товарен автомобил с товароносимост над 12 тона.
Предвид установеното от фактическа и правна страна съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Решението е правилно.
В производството пред административния съд жалбоподателят е подал жалбата си чрез процесуален представител адвокат. Същата е оставене без движение за уточняване на претенцията от фактическа и правна страна. В разпореждане от 23.10.2017г. съдът е указал на страните доказателствената тежест относно установяването на обстоятелствата от значение за спора от които черпят благоприятни последици. По делото е била назначена съдебно икономическа експертиза, заключението на която е прието в заседанието, проведено на 27.02.2018г. Жалбоподателят чрез процесуалния си представител е заявил да се приеме заключението и е искал събиране на гласни доказателства. При събраните доказателства не се установява претенцията на жалбоподателя относно категоризирането на труда в спорните периоди какъвто правилен извод е извел съдът в обжалваното решение. Съдът няма задължение да указва на страните, че доказването е успешно или не, а има задължение само да посочва, че за някои обстоятелства не се сочат доказателства - чл. 171, ал. 4 АПК. Поради това възраженията за необоснованост на мотивите и за нарушение на материалния закон преценени във връзка с доказателствата по делото са неоснователни. Приложението на материалния закон следва да се преценява към момента на подаване на заявлението като административният орган и съдът са приложили правилно действащите норми към този момент. Претенцията за приложение на отменени разпоредби извън хипотезата на §9 от ПЗР на КСО е неоснователно като съдът споделя изцяло мотивите на първата инстанция по фактическата обстановка и приложението на материалния закон.
Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221 , ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 198 от 28.03.2018г. на Административен съд Хасково по адм. дело № 1096/2017г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.