РЕШЕНИЕ

№ 5791
София, 17.04.2019

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:	ИВАН РАДЕНКОВ ЮЛИЯН КИРОВ

при секретар	Свилена Маринова	и с участието
на прокурора	Тодор Мерджанов	изслуша докладваното
от съдията	ЮЛИЯН КИРОВ
по адм. дело № 553/2018.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Х. Абдулгани против Решение № 758/ 17.11.2017 г. по адм. дело № 1013/ 2017 г. на Административен съд– Хасково (АС Хасково).
В жалбата са изложени твърдения, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът е следвало да приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ.
Смята, че при постановяване на решението първоинстанционният съд е подходил формалистично. Счита, че в случая следва да се представи субсидиарна закрила чрез хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.
Намира за доказано по делото, че обстановката в Ирак е динамична и се характеризира с висока степен на несигурност и риск за цивилното население.
Касационният жалбоподател Х. Абдулгани, в съдебно заседание чрез адв. Тодоров поддържа жалбата като излага съображения, че административният орган е постановил неправилно решение.
Ответникът Председателят на Държавната Агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС), в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Минкова изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли да се потвърди решението, като законосъобразно, а жалбата да бъде отхвърлена.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.
С обжалваното решение на Административен съд– Хасково е отхвърлена жалбата на Х. Абдулгани- [гражданство], срещу Решение № 13673/ 10.07. 2017г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците.
След анализ на установената фактическа обстановка адм. съд приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган - председател на ДАБ и отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивирано с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му. В своята преценка не констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Счита, че не са налице причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на хуманитарен статут, посочени в чл.9 от ЗУБ. След като е разгледана информацията от Справка с вх. №МД-149/ 07.02.2017г. на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ, изготвена от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, решаващият съд намира, че не следва извода за наличие на безогледно насилие, като характеризиращ белег на въоръжен конфликт на територията на Ирак.
Според решаващият съд изводът на Председателя на ДАБ- МС, за липса на предпоставки за предоставяне хуманитарен статут на жалбоподателя е правилен. Определя, като законосъобразен извода на председателя на ДАБ, че не се установяват предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ, не са налице предпоставките на чл.9, ал.6 ЗУБ и останалите основания, визирани в чл.9, ал.8 от ЗУБ.
Изложени са съображения, че административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни.
Намира за правилни и законосъобразни изводите на органа, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ.
С оглед изложеното и предвид обстановката в Република Ирак съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на адм. съд е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя.
Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи.
Обосновани са изводите на адм. съд за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Неоснователни са и релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е постановено при съществено нарушение на съдебно производствените правила, тъй като не са отчетени всички факти от личното му положение, свързани с настоящата ситуация в страната. В съдебното производство адм. съд е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход.
Административният орган се е съобразил със задължителните указания, дадени с Решение № 13129/ 02.12.2016г. по адм. дело № 10825/ 2015г. на ВАС и е проверил доколко изразените опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни.
Видно от мотивите на обжалвания адм. акт, ДАБ е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в страната. От същата справка не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на Ирак.
Обосновано от адм. съд се приема, че в случая липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени. В тази връзка стандартите във вр. с чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО, във вр. чл. 9 ЗУБ не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя.
Въпреки наличната информация за сложността на ситуацията в страната и за наличието на конфликти, то същите не биха могли да се определят нито по своя характер, нито по своя интензитет и териториален обхват, като такива, които в контекста на изложената бежанска история да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя.
По делото са налице данни, че обстановката в Ирак се нормализира. От приложените по делото справки е видно, че Ирак е обявил победа над Ислямска държава в [населено място], където жалбоподателят твърди, че е последният му адрес. Видно е също, че броят на завръщащото се население в провинция Ниневия продължава да се увеличава, като хиляди бежанци са се завърнали в родните си региони в Мосул. Ирак ползва подкрепа на международната общност за възстановяване на основната инфраструктура и къщи в град Мосул. Значителни финансови средства са отпуснати от Програмата на ООН за развитие, която цели населението да се завърне по домовете и да възобнови нормалния си живот, като се възстановят комунално- битовите услуги, здравеопазването и образованието.
В случая не може да се направи извод, че лицето, върнато в страната, се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства само поради факта на присъствието си на тази територия. Съобразно данните от справките от 11. 09. 2017 г. и 26.03.2019 г. на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ за актуалната обстановка в страната е възможно завръщането на жалбоподателя в Ирак без да бъдат нарушени основните му човешки права до степен, че да се приеме нарушение на чл. 3 ЕКПЧ. На следващо място е от значение обстоятелството, че съществува сигурен регион - Иракски Кюрдистан, в който са приети значителен брой вътрешно разселени лица, които имат достъп до здравеопазване и подпомагане, в това число от международната общност. Несъмнено обстановката в Иракски Кюрдистан, и в Сюлеймания, където е живял оспорващия преди да напусне страната си по произход и където и понастоящем живеят негови роднини обстановката е стабилна.
Това, че чужденецът има добро поведение и помага в лагера, като извършва преводи от арабски, съотнесени към бежанската история на лицето, не обосновават наличието на хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.
С оглед на обстановката в Ирак и предвид това, че иракският гражданин не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход, поради реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му следва изводът за липса на предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на Административен съд– Хасково следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно.
Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 АПК,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 758/ 17.11.2017 г. по адм. дело № 1013/ 2017г. на Административен съд – Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.