Р Е Ш Е Н И Е № 46

24.04.2019г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Хасково в закрито с.з. на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, открито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Костова-Грозева к.а.н.д. №11 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

С Решение №228/17.12.2018г., постановено по АНД №457/2018г., Районен съд – Димитровград отменил Наказателно постановление №11-01-239 от 25.09.2018г. на Директор АДФИ, с което на И. Д., в качеството му на Кмета на Община Димитровград и първостепенен разпоредител с бюджет по бюджета на общината по см. на чл.11, ал.3 от ЗПФ извърши нарушение на чл.126, вр. с §2 от ДР на ЗПФ, като на осн. чл.32, ал.1, т.1, вр. с чл.35, ал.1 от ЗДФИ му била наложена административна санкция „глоба“ в размер на 200 лева.

Обстоятелства по обжалването

Касаторът – АДФИ, чрез процесуален представител обжалва в срок решението.

В подробната касационна жалба се навеждат доводи за неправилността на обжалваното решението на РС поради неправилно прилагане на материалния закон.

На първо място се твърди, че към визираната в НП дата на нарушението безспорно се установявало, че санкционираното лице в посоченото му качество на Кмет на Община Димитровград, използвал свободни бюджетни средства по бюджета на общината в размер на 50 235 лв. за финансиране на разходи извън дейностите по снегопочистване и зимно поддържане, получени през 2016г., като към края на 2016г. тези средства не били възстановени по предназначението си.

Деянието изцяло се субсумирало под хипотезата на чл.126 от ЗПФ, както от обективна, така и от субективна страна, с оглед на което правилно се ангажирала отговорността на наказаното лице на посоченото правно основание.

От изложеното в АУАН и в НП безспорно ставало ясно какво било административно-наказателното обвинение. Безспорно свободните средства били използване през годината за други дейности, което било позволено и не се възпрепятствала дейността по снегопочистване, за която те били определени. Законът обаче изисквал в края на съотв. година предназначението на тези средства да не се променя. Т.е. използването на въпросните средства не по предназначението им не е нарушение по см. на закона, а такова било невъзстановяването им в края на годината.

От целокупния доказателствен материал се установявало, че въпросните средства били ползвани за финансиране на други дейност, което не било нарушение. Нарушението обаче настъпило в края на бюджетната 2016г., а именно на 31.12.2016г., когато използваните средства с даденото им целево предназначение, не били възстановени, като е следвало да се посочат като преходен остатък. По този начин задълженото лице е променило тяхното предназначение в разрез с изисквания на чл.126 от ЗПФ. Щом не се доказвало, че към края на годината тези средства се използвали за снегопочистване, то нямало значение за какви цели били използвани, щом те не били тези, за които се определяли въпросните бюджетни средства. Задълженото лице е трябвало да предприеме всички действия по възстановяване на тези средства с посоченото предназначение, като нямало значение дали бил или не настъпил вредоносен резултат.

На второ място се сочи, че неправилно РС приемал неправилно приложение на санкционната норма на чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ. Излагат се конкретни доводи в тази насока. Коментира се и неприложимост на чл.28 от ЗАНН.

Ответникът по касационната жалба не изразява становище по нея.

Представителят на ОП - Хасково дава писмено заключение по чл.217, ал.4, изр. трето от АПК, за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт.

Правни съображения

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е основателна.

За да постанови решението си, РС приел от фактическа страна, че за Община Димитровград били определени средства от централния бюджет за финансиране на дейностите по снегопочистване и поддържане на общинските пътища в общ размер на 116 300 лева, като с платежен документ били преведени на 22.01.2016г. по дебитна сметка на общината такива в размер на 87 225лв., а останалите средства в размер на 29 075 лв. били преведени на 28.01.2016 г. и отчетени по §31-12. Въззивният съд приел за установено пред него още и, че общо отчетените средства през 2016г. за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища били в размер на 55 054 лв. без ДДС или 66 065лв. с ДДС, като неусвоените средства по финансирания трансфер към 31.12.2016г. били в размер на 55 235 лв. Установил също, че тези средства били използвани за погасяване на банков кредит.

Въз основа на тези фактически установявания, РС приел от правна страна, че част от отпуснатите и неизползвани целеви бюджетни средства /за снегопочистване и поддържане на пътищата/ били използвани за други цели – обслужване на банков кредит, като по делото се представяло писмено доказателства, че един ден след съставянето на АУАН /11.04.2018г./ тези средства били възстановени в държавния бюджет. Според въззивния съд задължение на наказващия орган било да установи и докаже всички елементи от състава на вмененото нарушение, а в случая вменяваното на наказаното лице съдържало много елементи. В случая на практика, според РС, липсвало описание на нарушението, освен това, че се променяло предназначението на целеви средства, което не можело да се свържи с някое от изпълнителните деяние, описани в чл.126 от ЗПФ. На второ място и според въззивния съд, тази разпоредба включвала в себе си няколко условия, които се предполагали. Задължението по чл.126 от ЗПФ не било самостоятелно и следвало да се преценява на базата на останалите елементи от самото нарушение. Тяхната неустановеност на практика означавало и неустановеност на вменяваното административно нарушение. На последно място РС приел довод за допуснато нарушение и на посочената санкционна норма.

Касационната инстанция споделя установените от РС факти, релевантни за решаващата роля на съда. Същите са безспорни и надлежно установени.

Изградените обаче на тях правни доводи и изводи са неправилни и поради това не се споделят от касационната инстанция.

Не се споделя на първо място доводът на РС, че даденото описание в АУАН и в НП не сочи в себе си всички съставомерни за вменената като нарушена норма на чл.126 от ЗПФ елементи и поради това на практика липсва описание на такова нарушение. В тези актове на наказващия орган, се съдържа изключително подробно описание на фактите от обективната действителност, които е необходимо да се сочат, за да се обосновава от обективна страна извършване на нарушение на чл.126 от ЗПФ.

Този текст, както правилно се цитира в процесното въззивно решение, гласи следното: Временно свободните средства по бюджета на общината могат да се ползват за текущо финансиране на одобрените по бюджета на общината разходи и други плащания, при условие че не се нарушава своевременното финансиране на делегираните от държавата дейности в определените им размери, както и на местните дейности, и се спазват относимите за общините фискални правила по този закон, като не се променя предназначението на средствата в края на годината.

Цялата хронология по получаване на въпросните целеви бюджетна средства по съотв. трансферна сметка на Община Димитровград, както и движението по нея, вкл. отчетени средства и използвани такива, има своето надлежно и ясно описание както в АУАН, така и в НП. Също много ясно се визира в тези актове, че от цялата общо преведена стойност на въпросните бюджетни средства за снегопочистване и поддръжка на общинската пътна мрежа в Община Димитровград е имало неизразходвани средства в ясно конкретизиран размер от 50 235лв., които обаче средства не са били възстановени като средства за постигане на целта, за която са трансферирани по общинската сметка, а с тях е погасен банков кредит и така към 31.12.2016г., тези средства не са налични /не са възстановени/.

Много правилно в касационната жалба се сочи, че даденото описание в АУАН и в НП подробно описва всички елементи от състава на вменената за нарушена правна норма на чл.126 от ЗПФ. Правилно е твърдението, че законът позволява през текущата бюджетна година, разпоредителите с бюджетни средства, ако имат свободни такива от отпуснатите им, да извършват с тях други плащания, но това без да се променя предназначението на тези средства към края на годината.

При безспорна установеност, че към 31.12.2016г. свободните средства от въпросния целеви трансфер в размер на 50 235 лв. не са били възстановени в съотв. бюджетна сметка като такива за снегопочистване и пр., а са послужили за погасяване на банков заем, което не е в съответствие с тяхното определено предназначение, то напълно основателно на задълженото лице, в случая Кмета на Община Димитровград, е повдигнато административно-наказателното обвинение за това, че към 31.12.2016г. същият е извършил нарушение на чл.126 от ЗПФ, тъй като е променил предназначението на тези целеви средства. Няма спор, че тази сума е част от отпуснати бюджетни средства с точно и ясно конкретизирана цел, дори и да е допустимо по закон с тях да се финансират и други дейност на общината, то в края на бюджетната година те следва да бъдат възстановени като такива. Именно в това се изразява и извършеното от задълженото лице, както и именно такива обективни факти се описват в АУАН и в НП.

Също неправилен е и вторият довод на РС, на който основава своят краен правен извод. Няма никакъв спор, че по см. на чл.11, ал.3 от ЗПФ, именно Кметът на общината е първостепенен разпоредител с бюджетни средства и като такъв той е отговорен за съставянето, изпълнението и отчитането на общинския бюджет.

Именно кметът на общината, като първостепенен разпоредител с бюджета на общината се явява административно-наказателно отговорния субект за вмененото му с НП нарушение на чл.126 от ЗПФ , тъй като има качеството на длъжностно лице, на когото е вменено управлението и контрола на бюджетните средства. Като такова, Кметът на общината е длъжен да спазва нормативите, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност и всяко нарушение на това му задължение представлява неспазване на финансовата дисциплина, за което следва да носи отговорност именно по реда на чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ.

Съгласно цитираната правна норма при упражняването на инспекционна дейност по този закон виновните длъжностни лица, както и лицата, които работят по граждански договори за управление и контрол, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват: за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт - с глоба от 200 до 2000 лв. Т.е. разпоредбата сочи два кръга административно-наказателни субекти - длъжностни лица и лица, работещи по граждански договори за управление и контрол, като те имат правомощия, свързани с бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност. Няма спор, че средствата за делегирани от държавата дейности съставляват съставна част от общинския бюджет съгласно чл. 45, т. 3 от ЗПФ и управлението им се регулира от нормите, уреждащи бюджетните взаимоотношения между общинския и централния бюджет.

Отделно в чл. 44, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА се определя кой организира изпълнението на общинския бюджет и това е общинският кмет. При това ясно установено законодателно положение, отговорността за отчитане на бюджетните средства за делегираните от държавата дейности се носи от Кмета на общината и неправилно районният съд изказва съмнения, че конкретно наказаното лице неправилно е определено като субект на отговорността по чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ.

За пълнота на проверката, касационната инстанция приема за законосъобразен и съобразен с тежестта на извършеното нарушение определения от органа размер на наложената глоба, а именно 200 лв. Наложеното наказание е определено в минималния предвиден в закона размер, което определя същото, като съобразено с конкретната фактическа обстановка, при която извършеното нарушение се явява първо такова за наказаното лице.

По изложените съображения касационният състав счита, че атакуваното решение е постановено при неправилно прилагане на материалния закон, поради което същото следва да се отмени. Доколкото пред районния съд са събрани всички относими по делото доказателства от значение за решаване на същото по същество и при наличието на безспорни доказателства за извършено административно нарушение на посочения законов текст, след отмяна на атакуваното решение следва да се постанови друго, с което да се потвърди процесното наказателно постановление, тъй като няма допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, правилно е приложен материалния закон, а наложената глоба е на минимално установените предели, при съблюдаване на неговите цели, предвидени в чл.12 от ЗАНН и при правилна индивидуализация на същото по смисъла на чл.27 от ЗАНН.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №228/17.12.2018г., постановено по НАХД №457 по описа на Районен съд – Димитровград за 2018 година. Вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №11-01-239 от 25.09.2018г. на Директор на Агенцията за държавна финансова инспекция.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: 1.

2.