Р Е Ш Е Н И Е

№ 298

10.04.2019 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: Диана Динкова

Прокурор: Николай Гугушев

като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №321 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2, във връзка с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М.Х., гражданин на И., с посочен по делото съдебен адрес:***, РПЦ Харманли – ДАБ, против Решение №УПХ-65 от 06.03.2019 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.

Жалбоподателят намира решението за незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Твърди, че обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си на произход били свързани с наличието на заплаха за неговия живот и сигурност. Както оспорващият многократно заявил пред интервюиращия орган, проблемите му в И. започнали преди 28 години, когато тогавашната власт му отнела И.ското гражданство. Друг основен проблем, който не бил взет под внимание от ДАБ, била заплахата, която го грозяла поради факта, че било от хазарски етнически произход. Решил да не чака да пострада и избягал с надеждата да живее в страна, където може мирно и спокойно да живее и работи. Не можел и не искал да се завърне в И.. Жалбоподателят твърди, че в решението били изложени формални съображения и това не можело да се възприеме като надлежно мотивИ.е на административния акт и било основание за отмяна на същия. Счита, че бежанската му история сочела наличието освен на хипотезата на чл.8 от ЗУБ, също така и на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Не била събрана подробна информация за състоянието на сигурността в И., от която да се направи извода за това, че в страната са гарантИ.и основните човешки права и държавата е в състояние да предостави ефективна закрила на своите граждани. При постановяване на решението административният орган не се съобразил с методологията на Европейската служба за подпомагане в областта на убежището към Европейската Комисия, публикувана на интернет страницата ѝ, изискваща цялостен подход при преценката на основанията за предоставяне на статут, което било свързано най-вече със събиране на доказателства от повече от един източник и анализирането им в количествено и качествено отношение. В нарушение на принципите на истинност и съразмерност същият не обсъдил в цялост дори съдържащата се в Справка вх.№МД-118/14.02.2019 г. фрагментирана информация и не положил никакви усилия да събере допълнителна информация от общодостъпни източници. Сочи се, че принципът „забрана за връщане“ (non-refoulement) бил главното основание на закрилата на бежанците. Квалификационната директива, преразгледана през 2011 г., въвела в правото на ЕС набор от общи стандарти за признаването на лицата за бежанци или като такива, нуждаещи се от международна закрила. Това включвало правата и задълженията, свързани с тази закрила, ключов елемент от които била забраната за връщане съгласно чл.33 от Женевската конвенция от 1951 г. Жалбоподателят се позовава на член 18 и член 19 от Хартата за основните права на ЕС и чл.2 и чл.3 от ЕКПЧ и твърди, че съгласно константната практика на ВАС, пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителя, което включвало както обстоятелствата, свързани с опасенията му от преследване, така и с реалната ситуация в страната му по произход, представлявало нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ и на основание чл.173, ал.2, във вр. с чл.146, т.3 и т.4 от АПК и чл.90 от ЗУБ, решението следвало да бъде отменено и върнато на административния орган за ново произнасяне.

Претендира се отмяна на обжалваното решение със законните последици от това.

Ответникът, Интервюиращ орган при Регистрационно приемателен център (РПЦ) – гр.Харманли към ДАБ, чрез процесуалния си представител навежда в писмени бележки подробни доводи за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище за неоснователност на жалбата и счита, че същата следва да бъда отхвърлена.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С подадени до Държавната агенция за бежанците молба с вх.№105400-1872/06.12.2018 г. чрез Дирекция „Миграция“ – МВР (с имена М. М. М. Х.от И.) и молба вх.№1655/18.12.2018 г. чрез РПЦ – гр.Харманли при ДАБ – МС (с имена М.Х., без гражданство), регистрирани с Рег.№УП-14713/18.12.2018 г., жалбоподателят е поискала закрила от властите на Република България.

На 18.12.2018 г. с Регистрационен лист Рег.№УП-14713 е извършена регистрацията на същия като М.Х., мъж, без гражданство (поправено на 20.12.2018 г. като „гражданство И.“, на основание Докладна записка Рег.№УП-14713/20.12.2018 г.), етническа принадлежност – *****, роден на *** г. в И., гр.М., със същия постоянен адрес, религия – **********, с **** образование, професия ******. Изброени са документи за самоличност – национален паспорт, издаден от И. на 23.02.1991 г., валиден до 23.02.1994 г., национално свидетелство за управление на МПС, издадено от И. на дата 10.11.2007 г., валидно до 10.11.2017 г., 1 бр. военна книжка. Към Регистрационния лист е приложен и списък с имена и данни за родителите, братята и сестрите, съпругата и децата на чужденеца.

Въз основа на подадената молба, с чужденеца е проведено интервю, обективирано в Протокол Рег.№УП-14713/21.12.2018 г., с цел определяне отговорната държава-членка, както и за изясняване причините, поради които е напуснал страната си и е подал молба за закрила в Р.България.

В интервюто жалбоподателят заявява, че съпругата му М. А. и децата му С.Х. – ***** години, М. Х. – **** години и А. Х. – **** години, се намирали в Г., в град Б., от три години били там и още били в производство за международна закрила. Сочи, че със съпругата си били женени от преди повече от 25 години, обаче нямали официален граждански брак, а само религиозен брак. Искал да се събере с тях на територията на Г., това му била целта, тъй като семейството му имало нужда от него и той имал нужда от тях.

Интервюираният разказва, че напуснал И. преди около 8 месеца нелегално, без документи, за Т., където останал в лагер за бежанци в град И. около 5 месеца. След това се скрил в ремаркето на един товарен камион и тръгнал към България. В Р.България влезнал на 18.10.2018 г. нелегално, скрит в същия камион и стигнал на 40 километра след град София. След това шофьорът спрял да разтоварва и ги видял, след което били задържани от полицията. Целта му била да стигне до Г. при семейството си.

Сочи, че последният му адрес в И., на който живеел до напускането на страната, бил в град М.. Бил гражданин на И., но преди около 28 години му отнели гражданството, защото баща му имал проблеми с властта тогава.

Декларира, че не е бил арестуван и не е бил осъждан в държавата си по произход или в друга държава, че не се е занимавал с политика, не е членувал в политическа партия или организация, не е участвал в някоя религиозна организация, общност или секта. Заявява, че етническата му принадлежност е „хазара“. На въпроса дали е имал проблеми заради принадлежността си към тази етническа група отговаря: „На хазарите в И. не се дава хубава работа и не може човек да заеме хубав пост на работа“. Декларира, че не е имал проблеми заради изповядваната от него религия – *******. Разказва, че учил до пети клас във вечерното училище в град М., работел като ***** от 25 години в същия град, имал собствен сервиз. Майка му, тримата му братя и две сестри били в И., живеели в град М.. На въпроса дали е имал проблеми с официалната власт в страната си обяснява, че имал проблеми с властите в И., защото те му отнели гражданството преди 28 години. Тогава той бил млад и не знаел защо са му го отнели. Бил отбил задължителната военна служба, но въпреки това му отнели гражданството. Тогава отнели гражданството на баща му и на цялото семейство. Роднините му, които се намирали в И., също имали проблеми, защото и те били с отнето гражданство. На въпроса защо е напуснал И. интервюираният отговаря, че основната причина била това, че искал да отиде при семейството си в Г.. Другата причина била отнетото му преди 28 години гражданство. Твърди, че бил подавал заявление да му го върнат, но не му го връщали. Искал да отиде до Г., понеже бил голям любител на природата и там да започне работа в озеленяването на паркове. Изрично заявява, че към него лично не е имало отправени заплахи и не му е било оказвано насилие. На въпроса защо подава молба за закрила в Р.България отговаря, че след като го задържали тук в България, адвокат от БХК му казал, че трябва да подаде молба тук, за да може да стигне до Г.. Заявява, че не искал да се завръща в И., искал да отиде при децата си в Г., искал помощ от България, за да може да стигне до Г..

На основание чл.67а, ал.2, т.1 от ЗУБ е издадено Решение №ДХ-8527/02.01.2019 г. на Интервюиращ орган при ДАБ – МС, с което е образувано производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила на М.Х.. Решението е връчено на адресата си на 03.01.2019 г., като последният, чрез преводач, е запознат със съдържанието му на разбираем за него език.

С Решение №12956/18.02.2019 г. на Решаващ орган при ДАБ – МС, на основание чл.67в, т.1 от ЗУБ е прекратено производството за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила на М.Х. и е взето решение за продължаване на производството за предоставяне на международна закрила на същия в Република България. В решението е посочено, че на основание чл.10 на Регламент (ЕС) №604/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета на 11.01.2019 г. Република България е отправила към Федерална Република Г. искане с референтен №********за поемане на отговорност на М.Х., а на 15.02.2019 г. германските власти изпратили нотификация до Р.България, с която информирали, че отказват да поемат отговорност за чуждия гражданин, поради обстоятелството, че съпругата му и децата им са получили отказ за предоставяне на международна закрила на 28.09.2016 г. и следователно случаят не попадал в предметния обхват на Регламент (ЕС) №604/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета и по-конкретно в разпоредбата на чл.9, чл.10 и чл.11. Решението е връчено на адресата си срещу подпис и в присъствието на преводач на 26.02.2019 г.

С Решение №УПХ-65/06.03.2019 г. на Интервюиращ орган при Регистрационно приемателен център – Харманли към ДАБ – МС, издадено на основание чл.70, ал.1, във връзка с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и въз основа на проведеното интервю в условията на ускорена процедура в производството по общия ред, е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на М.Х..

В решението административният орган е изложил мотиви, че молбата на заявителя е явно неоснователна по смисъла на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Посочил е, че в разказаната бежанска история няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава и наличие на реална опасност от бъдещо такова в страната на произход на молителя по някоя от причините, които се сочат в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Преценил е, че твърдението на кандидата, че на хазарите в И. не се дава хубав пост на работното място, не може да се определи като акт на преследване, а кандидатът за закрила дори не е заявил да е лично засегнат от това. Посочил е, че твърдението му за отнето И.ско гражданство преди 28 години не е подкрепено с доказателства, а от заявеното, че кандидатът притежавал собствен автосервиз и от 25 години работел в него, както и че притежавал валидно до 2017 г. свидетелство за управление на МПС, е направен извод, че властите в И. нямат негативно отношение към него и спрямо него не е имало никакви конкретни действия на преследване по смисъла на закона. В решението е посочено също, че спрямо кандидата не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, че не се установяват предпоставките на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, като чужденецът и не прави съответните релевантни твърдения. Обсъдена е ситуацията в И. и е прието, че същата не може да се определи като вътрешен въоръжен конфликт, т.е. общата ситуация по отношение на сигурността не изпълнява предпоставките на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

На 11.03.2019 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 12.03.2019 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на ДАБ определя интервюиращите органи на Държавната агенция за бежанците, които провеждат ускорена процедура в производство по общия ред, а по делото е представена Заповед №РД 05-422/08.06.2017 г. на Председателя на ДАБ, с която Е. Д. Ч., младши експерт в Регистрационно приемателен център – гр.Харманли, е определен за интервюиращ орган.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство по общия ред се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 10 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорена процедура в производството по общия ред, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.

Съгласно чл.67б, ал.3 от ЗУБ, с образуването на производство по Раздел Iа (за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила) сроковете по чл.70, ал.1 и чл.75 спират да текат до определяне на компетентната държава – членка на Европейския съюз, за разглеждане на молбата за международна закрила.

В случая регистрацията на М.Х. е извършена на 18.12.2018 г., срокът по чл.70, ал.1 от ЗЧРБ е спрял да тече от постановяване на Решение №ДХ8527 на 02.01.2019 г., до влизане в сила на Решение №12956/18.02.2019 г. (7 дни след връчването му на 26.02.2019 г.), поради което към датата на издаване на процесното решение – 06.03.2019 г. предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорена процедура се явява спазен.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган при РПЦ – гр.Харманли към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се споделят изложените в жалбата възражения за немотивираност на акта. Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е позовал интервюиращият орган (изм.ДВ бр.80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) гласят: Молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1 – се позовава на основания извън предмета на този закон, и т.2 – не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване.

В оспореното решение са изложени фактически твърдения както относно наличието на последните две основания, а именно, че чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване и изложените от него причини излизат извън предмета на закона, така и съображения относно наличието на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Доколкото законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка на посочените групи условия, то административният орган е длъжен да посочи какво приема за установено по всяко релевантно условие, което в случая е сторено в обжалваното решение. Изложените в акта фактически обстоятелства са подробни, не са формални и бланкетни, и по мнение на настоящия съдебен състав надлежно мотивират явната неоснователност на подадената от чужденеца молба за закрила.

При извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът намира оспореното решение за законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил като причина за напускане на страната си по произход – И., някоя измежду изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ.

Интервюираният изрично заявява, че не е имал проблем заради изповядваната от него религия – *****, ****, не е имал проблеми с официалните власти в страната си, не е членувал в политическа партия или организация, не е участвал в религиозна организация, общност, секта и др. Не му е било оказвано насилие, не е бил задържан или арестуван. От така обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, а заявените от кандидата мотиви, обуславящи желанието му да получи закрила, не попадат в предметния обхват на ЗУБ. Изложените от жалбоподателя твърдения за проблеми заради принадлежността му към етническата група „хазара“, правилно не са оценени като релевантен мотив за предоставяне на закрила. Правилно интервюиращият орган е преценил твърденията, че „на хазарите в И. не се дава хубава работа“ за общи и неконкретизирани по отношение личността на заявителя. Споделя се изцяло от настоящия състав и извода на административния орган, че твърденията на кандидата относно лишаването му от И. гражданство преди 28 години освен че не са доказани, не обосновават наличието на материалноправните предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ, тъй като не се установява от доказателствата негативно отношение на И. власти към кандидата и конкретни действия на преследване по смисъла на закона спрямо него. Сред изложените от кандидата в интервюто причини за напускане на И. не се навеждат твърдения за физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки – дискриминационни, или прилагани с цел дискриминация, които да представляват действия на преследване спрямо него по смисъла на чл.8, ал.5 от ЗУБ. Дори да му е било отнето И. гражданство, както твърди, чужденецът в продължение на 28 години след това е живял необезпокоявано на територията на държавата си по произход, работил е, притежавал е собствен автосервиз, свидетелство за правоуправление на МПС и не твърди да е засегнат по някакъв начин от това отнемане. Не може да се установи осъществено спрямо жалбоподателя преследване в И. като съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост.

Установява се, че жалбоподателят не е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец или с предоставен хуманитарен статут, тъй като по делото са налице данни, че съпругата му и пълнолетните му синове са получили отказ за предоставяне на международна закрила на 28.09.2016 г. от властите на Федерална Република Г.. Доколкото не са заявени други причини от хуманитарен характер, по отношение на оспорващия не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.8 и ал.9 от ЗУБ.

Правилна е и преценката на административния орган за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващия и не се установява в държавата си по произход той да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.

По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

Административният орган е извършил преценката си за страната по произход въз основа на информацията, обективирана в Справка вх.№МД-118/14.02.2019 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ относно актуалната обществено-политическа обстановка в Ислямска република И.. Интервюиращият орган е констатирал, че актуалната ситуация в И. не може да се определи като вътрешен въоръжен конфликт. Въз основа на това не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Настоящият съдебен състав намира така извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна. Предвид оценяването, че в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в И. следва да е изключително, каквото не се установява, видно от цитираната информация за обстановката там. От анализа на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията, съдържаща се в представената по делото Справка с вх.№МД-118/14.02.2019 г. следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Ситуацията в И. не може да се определи като вътрешен въоръжен конфликт, и дори да се завърне в държавата си по произход, жалбоподателят би могъл да води нормален начин на живот, както майка му, братята и сестрите му, които според данните от приложението към регистрационния лист продължават и към момента да живеят в И..

Интервюиращият орган е обсъдил всички относими към случая факти и обстоятелства, като не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на решението, изложил е пълни, подробни и обосновани мотиви и е направил правилна преценка на събраните данни. Въз основа на тези данни обосновано е преценил, че посочените от търсещия закрила чужденец причини за напускане на И. не съответстват с основанията, изискуеми от действащото право, за да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут.

Предвид установеното наличие на фактическите предпоставки за издаването на акта на административния орган, както и съответствието им с направеното административно разпореждане, оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби. Решението съответства на целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна, и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Х., гражданин на И., против Решение №УПХ-65 от 06.03.2019 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

СЪДИЯ: