Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 209
03.04.2019г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:
Хайгухи Бодикян
Членове:
Пенка Костова
Росица Чиркалева-Иванова
при секретаря Гергана Мазгалова и
в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура -
гр.Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева-Иванова АНД (К) №20 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от „ИВАТ ИНВЕСТ“ ЕООД - гр.Х., представлявано от
управителя Х. А. Ц., подадена чрез пълномощник, против Решение №414/20.11.2018г.,
постановено по АНД №1358/2018г. по описа на Районен съд - Хасково, с което е
потвърдено Наказателно постановление №45-0000180 от 04.09.2018г., издадено от
Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация“- гр.Хасково.
Касационният
жалбоподател счита оспореното решение за неправилно, поради нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Смята, че в акта си съдът не обсъдил направените възражения и неправилно
установил фактическата обстановка. Твърди, че неправилно бил приет факта на
извършване на нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП, тъй като тази разпоредба
не съдържала конкретни изискване за психологическа годност. В тази връзка
навежда довод за неправилно определена правна квалификация на нарушението,
представляващо нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, налице била дори липса на
правна квалификация. Сочи, че визираната за нарушена в потвърденото от районния
съд НП разпоредба на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП е бланкетна, като за
квалифициране на нарушението наказващият орган бил длъжен да посочи наименованието
на подзаконовия акт, който бил нарушен, и конкретните разпоредби от него. Не било
ясно кое от изискванията на Наредба №36 от 15.05.2006г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания,
издадена от министъра на транспорта, не било спазено. В чл.2, ал.1 и ал.2 от
същата, изискванията за психологическа годност се отнасяли до познавателната,
психомоторната и личностната сфера на психиката, като те включвали качествени и
количествени критерии за годност. В чл.3, ал.2 и ал.4 от наредбата били
изброени конкретните изисквания. Предвид последното се счита, че съществено
било нарушението при описанието на извършеното, тъй като ако било предвидено
само едно изискване за психологическа годност, което в случая не било налице,
то можело да се приеме, че наказаното лице щяло да бъде наясно какво изискване
се твърди да не било изпълнил. Твърди се нарушаване правото на защита на
наказаното дружество.
Ответникът
- Областен отдел “Автомобилна администрация“ - гр.Хасково не ангажира становище
по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково, пледира за оставяне в сила на
първоинстанционното решение.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията
в жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба
е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С
атакуваното Решение №414/20.11.2018г., постановено по АНД 1358/2018г. по описа
на Районен съд - Хасково, е потвърдено Наказателно постановление №45-0000180 от
04.09.2018г., издадено от Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ -
Хасково, с което на „ИВАТ ИНВЕСТ“ ЕООД, за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от Закона
за автомобилните превози (ЗАвтП), на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвтП е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
За
да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че съставеният
АУАН и издаденото НП отговарят на изискванията чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Като
доказан определил факта, че дружеството „ИВАТ ИНВЕСТ“ ЕООД на 18.06.2018г.
допуснало до управление на МПС за извършване на превоз на товари за собствена
сметка лице, което не отговаря на изискванията за психологическа годност.
Именно в този ден от превозвача била извършвана дейност с товарен автомобил
„Рено Премиум“ с рег.№ Х … ВР. Посочил, че по преписката било приложено копие
от извлечение от карта на водача, от която било видно, че на посочената дата
той управлявал визирания автомобил. Установил, че на въпросния водач А.П. било
наредено със заповед да осъществи превоз на стоки за собствена сметка по
маршрут Х.-М.- Х., като превозът бил вътрешен. Според съда, към датата на
осъществения превоз водачът бил назначен на длъжност шофьор на тежкотоварен
автомобил и не разполагал с Удостоверение за психологическа годност, с което
било извършено нарушение на чл.7а, ал.2 от ЗАвтП от страна на дружеството, тъй
като допуснало осъществяване на дейността му от водач, който не отговарял на
изискванията за психологическа годност. Формирал мотиви за правилна
индивидуализация на наложеното наказание, както и за липса на основания за
прилагане на чл.28 от ЗАНН.
При
касационната проверка настоящата съдебна инстанция намира, че oбжалваното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти
са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред.
На касатора е наложена имуществена санкция на основание чл.96г, ал.1,
предл.2-ро от ЗАвПр, поради осъществено нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП.
Нормата на чл.96г, ал.1 предвижда налагане на глоба или имуществена санкция в
размер на 3000 лева на онзи, който назначи на работа или допусне водач, които
не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари. Според разпоредбата
на посочената за нарушена норма на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от този закон и чл.152,
ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата.
В случая, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът правилно е
възприел фактическата обстановка, а именно, че на 18.06.2018г., при извършване
на превоз на товар, Ат. П., като шофьор на „ИВАТ ИНВЕСТ“ ЕООД, е бил допуснат
да управлява товарен автомобил „Рено Премиум“ с рег.№ Х ….ВР, собственост на
дружеството, без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност.
В хода на административнонаказателното производство е установено, че превозът е
извършен за собствена сметка от името на дружеството и от посочения водач,
който имал трудов договор с превозвача, като същият е приложен като доказателство
към административнонаказателната преписка. Установена е и липсата на валидно
удостоверение за психологическа годност на името на водача, което от своя
страна означава, че същият не отговаря на изискванията за психологическа
годност. В резултат на това за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП е
съставен акт за установяване на административно нарушение и е издадено
обжалваното наказателно постановление.
Неоснователни са наведените в жалбата доводи за неправилно определена
правна квалификация на нарушението. Приложената от АНО норма на чл.7а, ал.2 от
ЗАвтП визира точно нарушенията, извършвани от лицензирани превозвачи, какъвто
безспорно е касаторът, който осъществява превоз посредством водачи на МПС,
непритежаващи валидни удостоверения за психологическа годност. Законовият текст
посочва и лицата, извършващи превози за собствена сметка. В случая са налице и
двете хипотези. Предвид изложеното, следва да се приеме, че са налице
елементите от фактическия състав на извършеното нарушение. Описаното нарушение,
както в АУАН, така и в НП, е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и
не е нарушено правото на защита на касатора.
С оглед горното, настоящата инстанция счита, че проверяваното решение е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, и при постановяването
му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което
следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК
съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№414/20.11.2018г., постановено по АНД №1358/2018г. по описа на Районен съд -
Хасково.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.