Р Е Ш Е Н И Е

№280

гр. Хасково, 24.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на трети април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова от ОП - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 140 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Областно пътно управление (ОПУ) – гр.Хасково, представлявано от Директора Радостин Ламбрев, срещу Решение №224/12.12.2018 г., постановено по АНД №496 по описа на Районен съд – Димитровград за 2018 година.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Счита се за неправилен извода на съда за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление, поради неотправена покана до нарушителя да се яви за съставяне на АУАН. Сочи се, че лицето било уведомено за съставянето му по пощата, но въпреки това уведомяване не бил направил възражения по акта. Твърди се също, че била допусната техническа грешка, изразяваща се в налагане на наказание на глоба на ЮЛ вместо имуществена санкция, като това не опорочавало административнонаказателното производство. Самото посочване на разпоредбата, въз основа на която на ЮЛ била наложена санкцията, достатъчно ясно показвало действителната воля на административнонаказващия орган при издаване на наказателното постановление. В жалбата се излагат подробни доводи в насока правилно и законосъобразно ангажиране на отговорността на наказаното дружество, като се допълва, че нарушението било доказано по безспорен начин, въпреки това съдът обсъдил доказателствата, достигайки до извода за допуснати от страна на административнонаказващия орган нарушения на процесуалните правила. По изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление.

Ответникът, „БРАТ АУТО” ООД - гр.Д., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, като излага доводи за нейната неоснователност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за неоснователна. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Димитровградският районен съд е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление №1/15.10.2018 г. издадено от Директора на ОПУ - Хасково, с което на „БРАТ АУТО” ООД- гр.Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева, на основание чл.54, ал.1, вр. с чл.53, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП), за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.2, букви „б“ и „в“ от ЗП.

За да постанови този резултат, районният съд е приел, че са били допуснати съществени нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление. Липсвали доказателства, от които да се установи защо административнонаказващия орган избрал съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя. Не били налице и доказателства същият да бил поканен по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН, както и за това че не изпратил представител. Не ставало ясно и по какъв начин бил връчен съставения акт. На следващо място, съдът установил и нарушение на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН от страна на АНО, който наложил на юридическо лице наказание „глоба“ вместо „имуществена санкция“. Освен това санкцията била наложена на основание чл.53, ал.1, вместо на чл.54, ал.1 от ЗП. Трите нарушения съдът определил като съществени, тъй като опорочавали възможността жалбоподателят да участва в процедурата, развила се пред АНО, като същите водили и до противоречие с императивни законови разпоредби. Предвид формираните изводи съдът отменил оспореното пред него наказателно постановление, без да обсъжда спора по същество.

Така постановеното решение е правилно.

Не се констатираха допуснати нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. Касационната инстанция споделя крайния извод на въззивния съд за отмяна на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, уреждаща процедурата по съставянето на АУАН, акта се съставя в присъствието на нарушителя. Алинея 2 на чл.40 от ЗАНН предвижда възможност за съставянето на акта в отсъствие на нарушителя - когато е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на акта. От наличната доказателствена съвкупност по делото не става ясно защо АНО е избрал реда по чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Освен това безспорно това е станало, без да са били налице законовите предпоставки за това. Несъмнено, макар и дружеството нарушител да е било известно, няма данни и доказателства да е бил търсен и ненамерен негов представител. Имайки предвид извършване на нарушение от юридическо лице, АНО е следвало след констатирането му да изпрати покана до това лице и само в случай на неявяване на управителя на дружеството или на упълномощен от него представител, актосъставителят да пристъпи към съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Със съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, без да са налице условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН за това, е допуснато съществено нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, както и на чл.42, ал.1, т.8 от ЗАНН.

Настоящата инстанция споделя извода на районния съд за допуснато процесуално нарушение от страна на административнонаказващия орган, изразяващо се в неправилно определяне на вида на наказанието. В случая с НП е ангажирана отговорността на юридическо лице, а му е наложено наказание "глоба", каквато от една страна приложената санкционна норма на чл.54, ал.1 от ЗП не предвижда, а от друга страна - може да се наложи единствено и само на физическо лице. Според чл.13 от ЗАНН, за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните изчерпателно предвидени административни наказания: обществено порицание; глоба; временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Тези наказания се предвиждат само по отношение на нарушители физическите лица, тъй като, за да се определи като административно нарушение едно деяние, то трябва да е извършено виновно, а вина могат да формират само физически лица. Имуществената санкция, като вид административнонаказателна санкция, се извежда в специална разпоредба от ЗАНН, а именно чл.83, ал.1 като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. В цитираната разпоредба законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти, доколкото същите имат самостоятелна регламентация и се въвеждат с различни нормативни разпоредби. Имуществената санкция не е сред административните наказания, които визира чл.13 от ЗАНН и които се налагат за извършени административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Видът на налаганото наказание е съществен и задължителен реквизит на НП, съгласно чл.57, ал.1, т.7, пр. първо от ЗАНН и погрешното му определяне винаги съставлява съществено нарушение. В тази връзка не може да бъде споделен доводът на касатора, че с посочването на правилната санкционна разпоредба административнонаказващият орган се е произнесъл ясно и недвусмислено по вида на наказанието, а изписването му като глоба е техническа грешка. ЗАНН, както и НПК, не предвиждат техническите грешки относно задължителните реквизити на НП, нито възможност за поправката на такива от съда.

На следващо място, в случая на ответника „БРАТ АУТО“ ООД- гр.Д. са вменени две административни нарушения, за които при неспазване на правилото по чл.18 от ЗАНН е наложено едно наказание, без да е ясно кое от тях се санкционира. Чл.26, ал.2, т.1, букви „б“ и „в“ от ЗП ясно и недвусмислено визират две забрани, а именно изграждането и експлоатацията на рекламни съоръжения без разрешение. Въпреки това на санкционираното лице е наложено само едно наказание. По този начин се е стигнало до неяснота за кое от двете нарушения се санкционира дружеството, както и до неяснота в какво точно според АНО се е изразило осъщественото от наказаното дружество противоправно деяние. Допуснатото нарушение е от категорията на съществените такива, като освен посоченото по-горе, води и до невъзможност на съда да извърши адекватна преценка относно законосъобразността на наказателното постановление и винаги има за последица незаконосъобразност на крайния акт. Установеното е достатъчно основание за отмяна на НП на процесуално основание, без да се обсъждат доводи по същество.

Отделно от изложеното следва да се има предвид, че касационната инстанция не споделя извода на районният съд за неправилно приложено правно основание за налагане на наказанието от страна на АНО с прилагането на чл.53, ал.1, вместо на чл.54, ал.1 от ЗП. Законовата привръзка, обективирана в НП, е правилна и не следва санкционният акт да се счита за незаконосъобразен на това основание, а само на коментираните по-горе.

Като е отменил наказателното постановление, съдът е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №224/12.12.2018 г., постановено по АНД №496 по описа на Районен съд – Димитровград за 2018 година.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.