Решение по Административно дело 247/2017г.

РЕШЕНИЕ

№287

16.05.2017 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА- ИВАНОВА

при секретаря Д.А. .….....…...……….........................… в присъствието на

прокурора Елеонора Иванова ............……................………………………... като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 247 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК.

Образувано е по протест на Прокурор при Окръжна прокуратура – Хасково, срещу чл.54, ал.1 и ал.9 и чл.64 от Наредба № 2 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Свиленград.

В протеста се твърди, че при извършена проверка на Наредба №2 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Свиленград е установена незаконосъобразност на разпоредбите на чл. 54, ал.1 и ал.9 и чл. 64 от същата

Визираните норми намирали място в наредба, приета от Общински съвет – Свиленград, с която се определял реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост, както и правомощията на кметовете на общината и кметствата и на кметските наместници в съответствие с разпоредбите на ЗОС и на ЗС. Навеждат се твърдения, че цитираните разпоредби от Наредбата били незаконосъобразни, тъй като било налице несъответствие на разпоредбите на чл.54, ал.1 и ал.9 от Наредбата с разпоредбата на чл.67 от ЗС на разпоредбата на чл. 64 от Наредбата с нормата на чл. 37, ал.1 от ЗОС. Във връзка с изложените в протеста съображения се претендира отмяна на разпоредбите на чл. 54, ал.1, и ал.9 и чл. 64 от Наредба №2 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Свиленград като незаконосъобразни, поради противоречието им с норми от актове от по-висока степен.

Ответникът, Общински съвет – Свиленград, не ангажира становище по протеста.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание поддържа протеста и дава заключение за отмяна на протестираните разпоредби.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Протестът е процесуално допустим. Предмет на оспорване с него са конкретни разпоредби от подзаконов нормативен акт, които са с многократно правно действие и относими към неопределен и неограничен брой адресати, т.е. с нормативен характер. Съгласно чл.185, ал.2, вр. ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд в отделни техни разпоредби, а съгласно чл.186, ал.2, вр. ал.1 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т.е. без ограничение във времето.

След преценка на доказателственият материал по делото, както и валидността и законосъобразността на оспорения акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, приложими субсидиарно на основание чл.196 от АПК, съдът намира протеста за частично основателен, при следните съображения:

Нормата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА предвижда компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същия член, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Според своя чл.1, приетата Наредба урежда редът за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи, собственост на общината, правомощията на кмета на общината, кметовете на кметства и на кметските наместници, в съответствие със Закона за общинската собственост и специалните закони.

Наредбата е приета на валидно правно основание: чл. 21, ал.2 от ЗМСМА и чл. 8, ал.2 от ЗОС. Ето защо и предвид разпоредбата на чл.76, ал.3 от АПК, Общински съвет – Свиленград е материално и териториално компетентният орган, разполагащ с правомощие да уреди нормативно обществените отношения с местно значение, каквито се явяват тези касаещи редът за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, и правомощията на кмета на общината, на кметовете на райони, на кметовете на кметства и на кметските наместници, респективно да издаде подзаконов нормативен акт със съдържание като процесния.

Наредбата е приета с Решение № 248 на Обс-Свиленград, по протокол № 14 от заседание на общинският съвет проведено на 30.10.2008г. Приемането на наредбата е включено в предложеният дневен ред , от общо 21 общински съветници на заседанието на 30.10.20108г. са присъствали 19 общински съветника, от които при явен вот, 18 са гласували „за“ приемането на наредбата, а един е гласувал „въздържал се“. Ето защо приетата с решението Наредба се явява валиден подзаконов нормативен акт. Разпоредите на чл. 59, ал.1 и ал.9 от Наредбата са изменени с Решение № 387 по протокол № 23 от проведено заседание на общинският съвет на 18.12.2012г. Измененията на текстове от наредбата са включени в дневният ред, от общо 21 общински съветници на заседанието са присъствали 18, от които в гласуването са участвали 17, които при явен вот са гласували „за“ приемането на измененията съгласно представеният им проект. Решенията са обективирани в писмена форма и същите са мотивирани, като фактически съображения по приемането им се съдържат в докладните записки с който е предложено приемането им и в протоколите по приемане на решенията и които са приложени по делото.

Между страните не съществува спор относно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения на правилата, по които се приемат подзаконовите нормативни актове на общината.

В чл.7, ал.2 от ЗНА наредбата е дефинирана като нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл.8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, а разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗНА предписва, че нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.

Без съмнение общинската наредба представлява подзаконов акт, който има предназначение да детайлизира или доурегулира разпоредбите на закона като нормативен акт от по-висока степен, поради което нейните разпоредби следва да бъдат съобразени със закона, в чиято връзка същата се издава, като стриктно се придържат към неговата рамка и са в съответствие с неговото съдържание. Тоест уредбата, която дава общинската наредба, следва да уточнява и конкретизира законовата уредба съобразно местните условия, но не може да е в противоречие със закона, или както вече бе посочено да преурежда по различен начин вече уредени от закон обществени отношения.

Настоящият съдебен състав споделя съображенията в протеста, че нормата на чл.64 от протестираната наредба противоречи на чл.37, ал.1 от ЗОС .

Нормата на чл. 37, ал.1 от ЗОС предвижда правото на строеж върху имот - частна общинска собственост, се учредява след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс и съобразно предвижданията на влязъл в сила подробен устройствен план, а в ал. 4 и ал.5 и ал.6 от същата норма са предвидени специални хипотези при наличието на които правото на строеж може да бъде учредено възмездно/ безвъзмездно от Общинският съвет, без провеждане на търг или конкурс. Същевременно в протестирания чл. 64 от Наредбата е предвидено, в случай че след сключване на договора за възмездно отстъпване право на строеж и преди издаване на разрешението за строеж лицето, на което е отстъпено това право направи искане, въз основа на одобрен инвестиционен проект за увеличаване обема на правото на строеж, кметът на общината да може да издаде заповед и да измени договора, като увеличи обема на правото на строеж съгласно одобрения инвестиционен проект срещу доплащане цената на увеличението. Изключения от правилата касаещи органа компетентен да вземе решение за учредяване на право на строеж в ЗОС и другите специални закони не са предвидени, като с чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА законодателят изрично е възложил правомощието по разпореждане с имоти общинска собственост на Общинският съвет. Кметът на общината, както правилно е посочено в протеста, е орган на изпълнителната власт и доколкото друго не е предвидено същият организира изпълнението на актовете на общинският съвет, но не е принципал на общинската собственост и не разполага с компетентност да се разпорежда с нея, респ. не разполага с правомощия да увеличава обема на вече отстъпено от общинският съвет право на строеж и по този начин да се разпорежда с общинска собственост.

В този смисъл нормата на чл. 64 от Наредба №2 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Свиленград преурежда по различен начин вече уредени от закона обществени отношения, което е недопустимо.

По изложените съображения, относно несъответствието на нормата с нормативен акт от по-висока степен, а именно с чл. 37 от ЗОС, протестираната норма - чл.64 от Наредба № 2 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Свиленград се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена изцяло.

Същевременно съдът не споделя изложените в протеста съображения, че разпоредбите на чл. 59, ал.1 и ал.9 от Наредба №2 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Свиленград противоречат на императивната разпоредба на 67 от Закона за собствеността. Според последната норма, правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години.

Същевременно текстът на чл. 54, ал.1 от Наредбата гласи: „Физическото и юридическото лице или техните правоприемници, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху земя –частна общинска собственост, въз основа на учредено безсрочно право на строеж, могат да придобият право на собственост върху земята без търг или конкурс, като подадат молба до кмета на общината“, а в чл.59, ал.9 от Наредбата е посочено че „Физически и юридически лица или техни правоприемници, притежаващи идеални части от правото на собственост върху законно построена сграда, изградена върху земя –частна общинска собственост, въз основа на учредено безсрочно право на строеж, могат да придобият право на собственост върху идеални части от земята без търг или конкурс по реда на ал.2 и сл., след подаване молба до кмета на общината“.

Доводите на протестиращата страна са, че не е възможно учредяване на безсрочно право на строеж, както и че срокът предвиден в цитираната разпоредба на чл. 67 от ЗС е давностен и с изтичането му де погасява правото да се построи сграда върху общински имот.

Възможността правото на строеж върху общински имот да бъде учредено за определен срок е предвидена в хипотезата на чл. 37, ал.3 от Закона за общинската собственост, според която когато правото на строеж е учредено за определен срок, след изтичането на срока, за който то е учредено, общината придобива безвъзмездно собствеността на построения обект. По аргумент на противното, в случай че правото на строеж не е учредено за определен срок, т.е. е безсрочно, то при реализиране правото на строеж собствеността върху построеният обект не се придобива от общината, а напротив остава в собственост на суперфициара, без ограничение във времето. Становището на протестиращия, че чл. 59, ал.1 и ал.9 от Наредбата противоречат на чл. 67 от ЗОС всъщност не държи сметка за съдържанието на атакуваните разпоредби и на текста на цитирания чл. 37, ал.3 от ЗОС. При внимателен прочит на съдържанието на чл. 59, ал.1 и ал.9 от Наредба №2 е видно, че с тях всъщност се предвижда възможност собственик на вече реализирано право на строеж, трансформирано поради това в право на собственост върху сграда или идеални части от нея, да придобие без търг или конкурс право на собственост върху земята върху която е построена сградата или на идеални части от нея, а с термина „учредено безсрочно право на стореж“ в текста на оспорените две разпоредби от наредбата, не се има предвид реализиране на строителство без ограничение във времето, а в действителност административният орган е отграничил вида на учреденото право на строеж от срочно учреденото такова предвидено в чл. 37, ал.3 от ЗОС.

По тези съображения настоящият съдебен състав, намира, че протестът на прокурор при Окръжна прокуратура , гр. Хасково за отмяна на чл. 59, ал.1 и ал.9 от Наредба № 22 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Свиленград следва да бъде отхвърлен.

Водим от гореизложеното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по протест на Прокурор при Окръжна прокуратура – Хасково, изцяло 64 от Наредба № 2 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Свиленград.

ОТХВЪРЛЯ протеста на Прокурор при Окръжна прокуратура, гр. Хасково за отмяна на чл. 59, ал.1 и ал.9 от Наредба № 2 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Свиленград.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

При неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени, решението да се обнародва по реда на чл.194 от АПК – по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.