Р Е
Ш Е Н
И Е
№477
12.07.2017 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
2. РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА - ИВАНОВА
Секретар: Мария Ченгелова
Прокурор: Николай Гугушев
като разгледа докладваното от съдия В.Желева адм. дело №382 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК.
Образувано е по протест на Прокурор при Окръжна прокуратура – Хасково, срещу чл.17, ал.2, т.8 от Наредба №24 за условията и реда за записване, отписване и преместване на децата в предучилищна възраст в общинската детска градина и общинските училища на територията на Община Любимец.
В протеста се твърди, че при извършена проверка на посочената наредба била установена незаконосъобразност на разпоредбата на чл.17, ал.2, т.8, която предвиждала, че „предимства за прием на децата в детската градина създават следните обстоятелства – … Деца от семейства, в които поне един от родителите работи в системата на образованието – 1 точка“. Незаконосъобразността се разкривала на основата на нормите на Закона за защита от дискриминация. Понятието „дискриминация“ било дефинирано в международните конвенции като различие, изключение, ограничение или предпочитане по признак на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, икономическо положение или рождение, което има за цел или резултат да наруши равенството в третирането. От този аспект, за да е налице дискриминация, било необходимо или едно лице да е третирано по-неблагоприятно спрямо друго в сравнима ситуация на основата на признак, защитен по смисъла на чл.4, ал.1 от закона, или видимо неутрална разпоредба да поставя едно лице на основата на защитен признак, в по-неблагоприятно положение спрямо друго. Нямало спор, че забраната за неравно третиране на основата на защитените признаци била всеобща – по аргумент от чл.1 на същия закон. Това означавало, че неравенството можело да е резултат и на правна норма. Естеството на правилото в конкретния случай налагало преценка относно наличието на пряка дискриминация, тъй като разликата произхождала от качества на родителите, или поне един от тях, в този контекст се касаело за произход по смисъла на СК. Видно било от смисъла на обсъжданата норма, че произходът на другите деца, чиито родители не упражнявали описаното занятие, отричало правото им да участват в класирането за прием в детска градина наравно с деца с такива родители. По този начин била осъществена пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. Пряката дискриминация била абсолютно и безусловно забранена от закона, освен в случаите, регламентирани в чл.7, ал.1 от ЗЗДискр. Цитираната норма, при изрично и изчерпателно изброяване, определяла обстоятелствата, при които неравното третиране, на основата на някой от признаците по чл.4, ал.1 от закона, не представлявала дискриминация. Проверяваният критерий безспорно не попадал в нито една от хипотезите на чл.7, ал.1 от закона и констатацията се потвърждавала главно от граматическото тълкуване на нормата, което задължително било стриктно, тъй като разпоредбата позволявала изключение от принципа за равно третиране. За изчерпателност можело да се отбележи и че т.8 на чл.17, ал.2 от Наредбата противоречал на чл.3, ал.2, т.3 и 4; чл.7; чл.55 и чл.56 от ЗПУО. Предвид изложеното се предлага да бъде отменена разпоредбата на чл.17, ал.2, т.8 от Наредба №24 за условията и реда за записване, отписване и преместване на децата в предучилищна възраст в общинската детска градина и общинските училища на територията на Община Любимец като незаконосъобразна, поради противоречието й с разпоредби на нормативен акт от по-висок ранг.
Ответникът, Общински съвет – Любимец, не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание поддържа протеста и дава заключение за отмяна на протестираната разпоредба.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Докладна записка вх.№124/23.08.2016 г. на Общински съвет Любимец, Кметът на Община Любимец е предложил на ОбС – Любимец да бъде взето следното решение: 1. Приема Наредба за условията и реда за записване, отписване и преместване на децата в предучилищна възраст в общинската детска градина и общинските училища на територията на Община Любимец. В докладната записка е посочено, че с влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование общините в Република България имат ангажимент да регламентират с Наредба реда за записване, отписване и преместване на децата в общинските детски градини. В чл.61 от същия закон и в чл.7, ал.3 от Наредба №5 от 03.06.2016 г. за предучилищното образование е указано, че общинската наредба за записване, отписване и преместване на децата в общинските детски градини се отнася и за общинските училища, в които се осъществява задължително предучилищно образование. На основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.59, ал.1, чл.61 от ЗПУО, чл.7, ал.1 от Наредба №5 от 03.06.2016 г. за предучилищното образование, е направено предложение да се приеме посоченото решение.
Проектът на наредбата е публикуван на интернет страницата на Община Любимец на 26.07.2016 г.
Видно от препис – извлечение от Протокол №13 от 30.08.2016 г. на ОбС – Любимец, докладната записка е включена като т.20 в дневния ред на заседанието. С Решение №137, взето на заседание на Общински съвет Любимец, проведено на 30.08.2016 г., на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.59, ал.1, чл.61 от ЗПУО, чл.7, ал.1 от Наредба №5 от 03.06.2016 г. за предучилищното образование, Общински съвет – Любимец приема Наредба за условията и реда за записване, отписване и преместване на децата в предучилищна възраст в общинската детска градина и общинските училища на територията на Община Любимец.
Видно от Протокол №13 от 30.08.2016 г., в гласуването при приемане на Решение №137/30.08.2016 г. са участвали 16 общински съветници (от общо 17, съгласно чл.4, ал.1 от Правилник за организацията и дейността на Общински съвет – Любимец, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, публикуван на официалната страница на Община Любимец – http://www.lyubimets.org ), от които 16 общински съветници са гласували „за”, няма гласували „против“ и „въздържали се”.
По делото се представя в актуалната ѝ действаща редакция Наредба №24 за условията и реда за записване, отписване и преместване на децата в предучилищна възраст в общинската детска градина и общинските училища на територията на Община Любимец (Наредбата). Разпоредбата на чл.17, ал.2 от Наредбата гласи: „Предимства за прием на децата в детската градина създават следните обстоятелства: … т.8 – Деца от семейства, в които поне един от родителите работи в системата на образованието – 1 точка;“.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Протестът е процесуално допустим. Предмет на оспорване е конкретна разпоредба от подзаконов нормативен акт, действащ на територията на Община Любимец. На основание чл.186, ал.2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт. Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред съда е частично и касае само посочената разпоредба от Наредба №24 за условията и реда за записване, отписване и преместване на децата в предучилищна възраст в общинската детска градина и общинските училища на територията на Община Любимец, което е допустимо съгласно чл.185, ал.2, вр. ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т.е. без ограничение във времето.
Разгледан по същество, протестът е изцяло основателен.
Нормата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА предвижда изрична компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същия член, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Отделно от това, според чл.59, ал.1 от ЗПУО, на общинските съвети е вменено правомощие по приемане на наредба, регламентираща условията и реда за записване, отписване и преместване в общинските детски градини, т.е. налице е и изрична законова делегация на компетентност, за регулиране с подзаконов нормативен акт на обществени отношения, свързани с прилагане на отделни разпоредби на ЗПУО, в полза на съответния общински съвет.
С оглед изложеното, Наредбата, чиито разпоредби се протестират, е приета от Общински съвет – Любимец като материално и териториално компетентен орган.
Спазени са и административно-производствените правила при приемането ѝ. Не се установяват нарушения на административно-процесуалните правила, които се визират в чл.26 от ЗНА в приложимата му редакция (ДВ бр.46/2007 г.), доколкото процесните текстове от Наредбата са приети на 30.08.2016 г., преди влизане в сила на измененията на чл.26 от ЗНА с ДВ бр.34/2016 г. Спазено е изискването за писмена форма, като актът съдържа и всички съществени реквизити, липсата на които би се отразила на неговата валидност.
Не е спорно по делото, а и се установява от приетите писмени доказателства, че Наредбата е приета с решение от ответния орган, взето на редовно проведено заседание на общинския съвет, при наличие на кворум и мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници.
Проектът на наредбата е придружен от мотиви, изложени в докладната записка на Кмета на Община Любимец, като след извършена справка на официалния сайт на Община Любимец – http://www.lyubimets.org, се установи, че преди внасянето на проекта на Наредбата за обсъждането и преди разглеждането му от общинския съвет, същият е публикуван на интернет страницата на Община Любимец, като на заинтересованите лица е предоставен минимално изискуемия срок от 14 дни за евентуални предложения и становища, в изпълнение изискването на чл.26, ал.2 от ЗНА (в приложимата редакция на разпоредбата).
Ето защо не се установяват основанията по чл.146, т.1-3 от АПК за отмяна на протестирания текст от Наредбата.
Независимо от това съдът намира, че протестираната разпоредба е приета в нарушение на материалния закон, по следните съображения:
Наредбата е приета въз основа на законовата делегация на чл.59, ал.1 от ЗПУО, видно от §1 от ПЗР на Наредбата, и следва да съответства на разпоредбите на този нормативен акт, по приложение на който е издадена, и който е от по-висока степен нормативен текст от наредбата.
По правилото на чл.15, ал.1 и ал.3 от ЗНА, оспорените разпоредби, като част от подзаконов нормативен акт, следва да отговарят на изискванията на ЗНА, на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В чл.76, ал.3 от АПК и чл.8 от ЗНА изрично се сочи, че общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат обществени отношения с местно значение, но съобразно нормативните актове от по-висока степен.
От текста на чл.17, ал.2 от Наредбата се вижда, че при приема на децата в детската градина предимства създават обстоятелства, изброени в т.1 до т.8, като за всеки от тях се начисляват различен брой точки (в т.8 се предвижда, че за деца от семейства, в които поне един от родителите работи в системата на образованието, се начислява 1 точка). Безспорно предимствата имат значение за приема в детските градини и се изразяват в това, че децата, които отговарят на определени общи и социални критерии, описани изчерпателно в точки от 1 до 8 на чл.17, ал.2 от Наредбата, се класират с предимство пред всички останали, съгласно реда, установен в Глава трета, Раздел I от Наредбата. Съгласно критерия, установен в протестираната т.8 на чл.17, ал.2 от Наредбата обаче, предимство се дава на деца от семейства, в които поне един от родителите работи в системата на образованието.
С императивната разпоредба на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние, или на всякакви други признаци, установени в закон, или в международен договор, по който Република България е страна.
По смисъла на ал.2 на същата норма, пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано, или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Съгласно определението, дадено в ал.3, непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл.4, ал.1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите, търпят по-малко благоприятно третиране, или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
От анализа на цитираните норми следва извод, че пряка дискриминация е налице винаги, когато някой, на основата на защитен признак, е по-неблагоприятно третиран, в сравнение с другиго в сходна ситуация.
Ето защо, следва да се приеме, че протестираната разпоредба на т.8 от чл.17, ал.2 от Наредбата установява в противоречие с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. пряка дискриминация, тъй като в една и съща ситуация – кандидатстване за прием в детска градина, поставя в по-благоприятно положение една група деца, поради личното и семейното им положение (защитени признаци), като роднини с лица, заемащи определено обществено положение и упражняващи определена професия, в сравнение с други деца в сходно положение – кандидати за прием, които нямат такива родители. Неравното третиране се изразява в отричането на правото на децата, които нямат соченото „предимство“ да участват в класирането за прием в общинска детска градина наравно с деца, които имат „необходимите“ родствени връзки.
Разпоредбата на т.8 от чл.17, ал.2 от Наредбата е приета и в противоречие с принципите, установени в чл.3, ал.2, т.3 и 4 от ЗПУО и целта, която преследва закона, а именно равен достъп до качествено образование и приобщаване на всяко дете и всеки ученик, и равнопоставеност и недопускане на дискриминация при провеждане на предучилищното и училищното образование.
Пряката дискриминация е абсолютно и безусловно забранена от закона, освен в случаите, регламентирани в чл.7, ал.1 от ЗЗДискр. Цитираната норма, при изрично и изчерпателно изброяване, определя при какви обстоятелства неравното третиране, на основата на някой от признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., не представлява дискриминация. Процесният критерий, установяващ предимство за определена група деца в чл.17, ал.2, т.8 от Наредбата, безспорно не попада в нито една от хипотезите на чл.7, ал.1 от ЗЗДискр.
Въз основа на така изложеното, съдът е мотивиран да приеме, че протестираната разпоредба се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.
При този изход на спора, в полза на Окръжна прокуратура – Хасково следва да се присъдят поисканите и направени в производството разноски, които са в размер на 20 лева, представляващи заплатената такса за обнародване на оспорването в ДВ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по протест на Окръжна прокуратура – Хасково т.8 на чл.17, ал.2 от Наредба №24 за условията и реда за записване, отписване и преместване на децата в предучилищна възраст в общинската детска градина и общинските училища на територията на Община Любимец.
ОСЪЖДА Общински съвет – Любимец да заплати на Окръжна прокуратура – Хасково разноски по делото в размер на 20 (двадесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
При неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени, решението да се оповести по реда на чл.194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.