О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Хасково, 20.09.2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Хасковският административен съд, четвърти състав, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

като разгледа докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА а.д. №420 по описа на съда за 2016г., взе предвид следното:

Съдебно-административното производство е образувано по повод на жалба от „Млечни продукти Тракия” ЕООД гр.Хасково, чрез управителя Г. С. Г., с което се иска отмяна на уведомително писмо изх.№02-2600/2303 от 10.06.2016г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”. В жалбата се твърди, че уведомителното писмо, с което се отказвало коригиране на извършената предварителна оценка за подбор на заявление за подпомагане с ИД 26/04/2/0/00100 от 15.12.2015г., било индивидуален административен акт, тъй като засягало правата и законните интереси на дружеството – жалбоподател. Същото било издадено в нарушение на изискванията за форма и не съдържало правни и фактически основания за издаването му, а в административното производство били допуснати съществени нарушения на правото на защита, поради което моли същото да бъде отменено и административната преписка да бъде върната на Държавен фонд „Земеделие” и административният орган да бъде задължен да преразгледа и коригира извършената предварителна оценка на критериите за подбор на заявлението за подпомагане.

При извършената служебна проверка за редовността и допустимостта на подадената жалба, съдът намира, че същата се явява недопустима, по следните съображения:

Оспорваното с настоящата жалба уведомително писмо не притежава характеристиките на индивидуален административен акт по см. на чл.21 от АПК, поради което не е акт, подлежащ на съдебен контрол и е налице основанието по чл.159, т.1 от АПК, за оставяне на същото без разглеждане.

Съгласно разпоредбата на чл.41, ал.1 от Наредба № 20/27.10.2015г. за прилагане на подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/ маркетинг на селскостопански продукти” от мярка 4 „Инвестиции в материални активи” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” –РА издава заповед за пълно или частично одобрение или заповед за отказ от финансиране на подадено заявление за подпомагане, като заповедта за частично одобрение /в частта на отхвърлените финансови разходи/ и заповедта за отказ от финансиране подлежат на оспорване по реда на АПК. Отделно от това в разпоредбата на чл.38, ал.1 от Наредба №20/2015г. законодателят установява лимитивно изброени хипотези, при чието наличие също се издава акт /заповед/ за пълен или частичен отказ от финансиране, който има характеристиките на акт по см. на чл.21 от АПК.

В настоящия случай жалбоподателят оспорва уведомително писмо, издадено от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, в което не се обективира пълен или частичен отказ за финансиране на подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане с ИД 26/04/2/0/00100 от 15.12.2015г. Напротив, със същото писмо жалбоподателят се уведомява, че след извършена предварителна проверка на заявените критерии за подбор от Наредба №20, подаденото от жалбоподателя заявление получава 47 точки, като административният орган не намира основание за преразглеждане и коригиране на така извършена предварителна оценка за критериите за подбор.

Това писмо обаче не съставлява крайният акт в процедурата при договаряне по проекта, такъв акт е именно заповедта на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – РА за пълно или частично одобрение или отказ от финансиране на заявлението за подпомагане, т.е. по чл.41, ал.1 от Наредба №20/2015г. Извършването на задължителната предварителна проверка е само част /един от етапите/ на особената административна процедурата по разглеждане на заявления за подпомагане по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/ маркетинг на селскостопански продукти” от мярка 4 „Инвестиции в материални активи” от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. С това писмо несе засягат пряко и непосредствено права и законни интереси на оспорващото дружество. Това би било налице едва при издаване на заповедта по чл.41, ал.1 от Наредба №20/2015г., ако същата съдържа изявление за частичен отказ или такова за пълен отказ от финансиране. Едва при оспорване на този акт, засегнато лице има възможност да възразява по спазване на особените процедурните изисквания относно издаването на особения административен акт.

Доколкото жаленото тук УП не съдържа в себе си обстоятелства по см. и на чл.38, ал.1 от Наредба №20/2015г. и в същото не се обективира изявление за пълен или частичен отказ от финансиране именно на някое от основанията по този текст, то не може същото да се определи и като акт по чл.38, ал.1 от Наредба №20/2015г., който да бъде годен за съдебен контрол.

Съдът намира, че оспорваното уведомително писмо следва да се определи по-скоро като акт по см. на чл.21, ал.5 от АПК, доколкото съставлява волеизявление, което е част от особеното производството по издаване на крайния акт, поради което и не подлежи на самостоятелно оспорване.

Ето защо жалбата срещу уведомително писмо изх.№02-2600/2303 от 10.06.2016г. на Заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” следва да се остави без разглеждане, като недопустима, а производството по делото да се прекрати.

Водим от горното и на основание чл.159, т. 1 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорването на „Млечни продукти Тракия” ЕООД гр. Хасково, представлявано от управителя Г. С. Г., против уведомително писмо изх.№ 02-2600/2303 от 10.06.2016г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №420/2016г. по описа на Административен съд – Хасково.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен административен съд.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: