Р Е Ш Е Н И Е

№ 216

03.10.2016 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: М.Ч.

Прокурор: Николай Гугушев

като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №446 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.87, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на О.С.К., гражданин на И., с посочен по делото адрес: РПЦ Харманли – ДАБ, срещу Решение №6695/04.08.2016 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Претендира се решението да бъде отменено. Навеждат се съображения, че решението противоречало на чл.75, ал.1 от ЗУБ. Изложените в него съображения били противоречиви и взаимно изключващи се, с което били нарушени чл.35 и чл.36 от АПК. Не отговаряли на истината описаните в решението мотиви на административния акт, че жалбоподателят не бил заявил заплаха за живота си. Същият напуснал И., защото имало реални заплахи към него и семейството му, дори няколко пъти бил нападнат и получил рани от хладно оръжие – около 9 прободни рани в областта на главата. Изводът, че липсват основания за предоставяне на закрила бил необоснован и в противоречие със закона. Обжалваният административен акт бил постановен и в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Административният орган следвало да изложи подробни аргументи относно сигурността в държавата на произход на жалбоподателя, което му задължение било законова гаранция за спазване на основния принцип в бежанското право non refoulment – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която е застрашена неговата свобода или живот. Пропускът да бъдат изследвани тези факти представлявал основание за отмяна на решението.

Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител излага в писмени бележки становището си за неоснователност на оспорването. Намира решението за законосъобразно и правилно и претендира отхвърляне на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение, а оспореното решение да бъде потвърдено като законосъобразно.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез РЦ – Елхово при Дирекция „Миграция” под вх.№536400-3165/18.02.2016 г. и подадена чрез РПЦ – Харманли под вх.№547/19.02.2016 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-8425/19.02.2016 г., О.С.К. от Ирак е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-8425/19.02.2016 г. като О.С.К., гражданство И., етническа принадлежност кюрд, роден на *** г. в И., гр.С., с постоянен адрес ***, професия готвач, образование начално, религия сунит, неженен, без документи за самоличност.

С О.С.К., ЛНЧ ********* са проведени две интервюта, резултатите от които са обективирани в Протоколи с рег.№УП-8425/19.02.2016 г. и рег.№УП 8425/17.05.2016 г. В интервюто от дата 19.02.2016 г. чужденецът е заявил, че не е членувал в политическа партия или организация, не е бил член на въоръжена групировка и че в страната си по произход той лично не е имал проблеми заради изповядваната религия. Напуснал Ирак през декември 2015 г. легално, с полет от С. за И.. Относно напускането на страната си по произход жалбоподателят разказва, че обичал едно момиче и искал да се ожени за него, но техните не били съгласни и два пъти имал нападения, при които мъже му нанесли девет рани с ножове, трите от които по главата. Първия път го нападнали през лятото на 2011 г., за което той на съобщил в полицията. Втория път го нападнали преди 3 години – през 2013 г. в едно кафене, като някой го ударил три пъти по главата с твърд предмет. След това жалбоподателят избягал и се уговорил с момичето да напусне държавата и след това да се съберат в Европа. В интервюто от дата 17.05.2016 г. жалбоподателят потвърждава, че неговият проблем е „семеен“, свързан с противопоставянето на близките на момичето на желанието им да се оженят, за което получавал и заплахи за живота си от семейството на момичето. Заявява, че не е потърсил помощ от полицията, защото „те нищо не правят и нищо не могат да направят“.

С Решение №6695 от 04.08.2015 г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2, във връзка с чл.8 и на основание чл.75, ал.1, т.4, във връзка с чл.9 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на О.С.К..

На 15.08.2016 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 22.08.2016 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България. Съгласно чл.75, ал.1 от ЗУБ, в срок до 6 месеца от образуване на производство по общия ред председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което (т.2) отказва статут на бежанец; (т.4) отказва хуманитарен статут.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Не се споделят изложените в жалбата възражения за немотивираност на акта поради излагането на противоречиви и взаимно изключващи се мотиви. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и конкретни твърдения в тази насока няма изложени в жалбата. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – гр.Харманли при ДАБ, с чужденеца са проведени интервюта, отразени в нарочни протоколи, прочетени на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език. Административният орган е изпълнил задължението си преди произнасяне по молбата за международна закрила да прецени всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведените с жалбоподателя интервюта не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. В случая са заявени конкретни обстоятелства, от които не може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група на жалбоподателя. Споделените в провежданите интервюта твърдения на жалбоподателя за упражнено спрямо него насилие от страна на семейството на момичето, за което желаел да се ожени и опасения за убийството му от тяхна страна, правилно не са кредитирани като преследване поради някое от изброените по-горе основания. Изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява законосъобразен.

Правилна е и преценката за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9 от ЗУБ. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая не се установява в държавата си по произход жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание ли нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

Съгласно чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт”. В тази връзка административният орган е изложил и подробни съображения защо приема, че членовете на семейството на момичето, за което кандидатът за статут желаел да се ожени, не могат да бъдат определени като извършващ посегателство недържавен субект по смисъла на чл.9, ал.2, т.3 от ЗУБ. Тези мотиви се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, като се има предвид и отдалечеността във времето (през 2011 г. и 2013 г.) на извършените спрямо жалбоподателя физически посегателства, и обстоятелството, че същият е живял необезпокоявано в държавата си до м.декември 2015 г. и това, че я е напуснал легално.

Правилно бежанската история на кандидата е изследвана и в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива.

Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

Административният орган е извършил преценката си въз основа на информацията за страната по произход, обективирана в Справка вх.№МД-663/02.06.2016 г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ относно актуалното положение в Република И. и е цитирал една част от изложените в справката данни в акта си. Въз основа на справката е приел, че на територията на кюрдската автономна област И. К., на територията на която се намира град С., в който е живял жалбоподателят, не е налице въоръжен конфликт. Макар през 2015 г. в градовете С. и Х. да има прояви на напрежение и протести, то няма безогледно насилие, достигнало до толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени опасения за излагането на реална опасност цивилно лице, върнато в съответния регион поради самия факт на присъствието си на тази територия.

Настоящият съдебен състав намира така извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна. В случая, въпреки наличието на данни за конфликт в Ирак, характерът на конфликта, обхванатите територии и текущото развитие на обстановката – по данните от съдържащата се в административната преписка Справка вх.№МД-663/02.06.2016 г. – не разкрива само по себе си и в контекста на твърденията на молителя да е основание да предоставяне на хуманитарен статут единствено поради общата ситуация в Ирак. С оглед изложеното в справката относно положението в И. К. следва да се приеме, че в И. са налице региони, в които не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, с оглед на което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там, което е основание за отказване на статут, предвид разпоредбата на чл.9, ал.5 от ЗУБ. Този извод на административния орган се потвърждава и от анализа на информацията, съдържаща се в допълнително представената по делото Справка вх.№МД-1020 от 01.09.2016 г. относно актуалното положение в И. К., включително вътрешните и международни полети от и до тази територия. Налага се извода, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт.

Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.С.К., гражданин от И., против Решение №6695/04.08.2016 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: