РЕШЕНИЕ

№ 11871
София, 04.11.2016

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	МАРИЕТА МИЛЕВА СИБИЛА СИМЕОНОВА

при секретар	Валерия Георгиева Георгиева	и с участието
на прокурора	Лидия Ангелова	изслуша докладваното
от съдията	МАРИЕТА МИЛЕВА
по адм. дело № 9066/2015.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ против решение № 186 от 26.06.2015 г., по адм. дело № 192/2015 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отменена заповед № 125/13.03.2015 г. на същия административен орган, с която служебното правоотношение на А. С. С. е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал.1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие на материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта на административния орган да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.
Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено сила, като му се присъдят направените по делото разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, Върховният административен съд констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд - Хасково е постановено в съответствие с материалния закон.
Изводът на административния съд за постановяване на оспорената заповед в противоречие с материалноправни норми е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона. Аргументирано е преценено, че заповедта е издадена без да са налице основанията, предвидени в нормата на чл. 107, ал.1, т. 7 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Цитираният текст предвижда прекратяване на служебното правоотношение от страна на административния орган без предизвестие, когато служителят е назначен при неспазване условията на чл. 7 от ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 от ЗДСл регламентира изискванията към лицата за заемане на държавна служба (чл.7, ал.1 от ЗДСл) и въвежда ограничения за заемането на определена служба или извършването на определена дейност, като гаранция за добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес (чл. 7, ал. 2 от ЗДСл). В случаите когато държавният служител, в противоречие с изискванията на чл. 7 от ЗДСл, е назначен на служба, служебното му правоотношение може да бъде прекратено от органа по назначаването само когато нарушението съществува и към момента на прекратяването (чл. 107, ал.1, т. 7 от ЗДСл).
В разглежданата хипотеза ответникът по касационната жалба е назначен в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” на длъжност „началник отдел“ на областен отдел „КД-ДАИ“- Х. на през 2010 г. Към датата на назначаване на тази длъжност същият притежава висше образование с образователна квалификационна степен „бакалавър” по специалност защита на националната сигурност. За заемане на посочената длъжност се изисква висше образование с образователна степен „бакалавър“, без уточнени специалности. С оглед извършени структурни промени в агенцията, при които областните отдели са трансформирани в регионални дирекции със същите функции, със заповед № 1035/2013 г. служебното правоотношение на С. е прекратено поради съкращаване на длъжността. Тази заповед е отменена от съда с решение № 1038/24.02.2014 г.по адм. дело № 212/ 2014 г. на Административен съд София - град, влязло в сила с решение № 1433/ 10.02.2015 г. по адм. дело № 6585/2014 г. по описа на Върховния административен съд. На това основание служителят е възстановен на длъжността „директор“ на регионална дирекция „Автомобилна администрация – Х.“ (заповед № 115/26.02.2015г.). За длъжността директор се изисква висше образование със степен „магистър“. По тази причина със заповед № 125/13.03.2015 г., предмет на оспорване в настоящото производство, служебното правоотношение на С. е прекратено на основание чл. 107, ал.1, т. 7 във вр. с чл. 7/, ал.1, т. 6 от ЗДСл.
При тези факти административният съд правилно приема, че към момента на възникване на служебното правоотношение ответникът по касационната жалба отговаря на изискванията за заемане на длъжността началник на областен отдел „КД- ДАИ“ – Х.. Законосъобразно е и заключението, че с отмяната на предходната заповед за прекратяване на правоотношението и възстановяване на служителя на заеманата длъжност, се счита, че служебното правоотношение не е прекъсвано. Следователно с възстановяване на служителя на длъжността не възниква ново правоотношение, а съществувалото преди уволнението се запазва. Поради това в съответствие с нормативната уредба административният съд приема, че при назначаването на служителя всички условия на чл. 7, ал.1 от ЗДСл са спазени, включително и тези, предвидени в т. 6, свързани с изискванията за заемане на конкретната длъжност и предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал.1, т. 7 от ЗДСл не са изпълнени. Изискванията на нормата са кумулативни, поради което отсъствието на всяко от посочените в текста условия е основание да се приеме, че административният акт е издаден в противоречие със закона. Ето защо като достига до заключение за незаконосъобразност на оспорената заповед и на това основание отменя оспорения административен акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона.
Доводите на касационния жалбоподател, че С. е назначен или преназначен на длъжността „директор“ не могат да бъдат споделени. Както вече се посочи, с възстановяване на служителя на длъжност след отмяна на незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение, не възниква ново правоотношение за друга длъжност, а съществуващото се счита за непрекъснато. Следователно в случая не е налице ново правоотношение за различна длъжност и в този смисъл позоваването на решение по адм. дело № 5259/ 2014 г. на ВАС е некоректно. Последващите промени в структурата на агенцията, трансформирането на ръководения от ответника по касационната жалба отдел в дирекция и утвърждаването на различни изисквания за заемане на длъжността са ирелевантни в обсъжданата хипотеза, тъй като не променят факта, че при назначаването си служителят отговаря и на специфичните изисквания за заемана на длъжността, което изключва прилагане на нормата на чл. 107, ал.1, т. 7 от ЗДСл като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни.
Поради горното настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство, съдържащи се в представеното пълномощно, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 450.00 лв. разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.
По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 186 от 26.06.2015 г. по адм. дело № 192/2015 г. на Административен съд - Хасково.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, [населено място], [улица] да заплати на А. С. С. от [населено място], сумата 450.00 (четиристотин и петдесет) лева разноски по делото.
Решението е окончателно.