Р Е Ш Е Н И Е
№ 296 / 03.11.2016г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: Хайгухи Бодикян
Членове: Кремена Костова - Грозева
Цветомира Димитрова
при секретаря Й.П. и в присъствието на прокурор Розалин Трендафилов при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова КАНД №272 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1,
изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Авто-Хит” ЕООД, гр. Д., представлявано от В.Д.В., подадена чрез процесуален представител, против Решение №159/05.07.2016 г. по АНД №933 по описа на Свиленградския районен съд за 2015 г., в потвърдителната му част.
Касационният жалбоподател намира решението в обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно. Навежда твърдения,че в съставения в случая АУАН актосъставителят приел, че се касае за едно административно нарушение за посочения период от 01.04.2013г. до 30.11.2014г. Впоследствие в НП АНО приел, че се касае за 51 отделни нарушения, за които определил и наложил отделни административни наказания. Твърди се, че това било съществено процесуално нарушение, което не само ограничило правата на наказаното лице, но и съществено противоречало на разпоредбите и смисъла на ЗАНН. Сочи се, че на основание чл.42, т.4 от ЗАНН следвало да бъде описано нарушението и обстоятелствата, при които било извършено, като именно за това нарушение се водело административнонаказателното производство, като същото не можело в хода му да се променя и да се въвеждат нови нарушения, макар при идентична правна квалификация, тъй като те били отделни такива, за отделен период и всяко едно от тях следвало да бъде доказано самостоятелно. Излагат се твърдения, че разминаването на описанието на нарушението и неговия вид и брой между АУАН и НП било съществено процесуално нарушение, което следвало да доведе до отмяна на НП като незаконосъобразно. Неправилен бил извода на съда, че в издаденото НП АНО възприел изцяло констатациите, изложени в АУАН, като след преценка на доказателствата прецизирал квалифицирането на противоправната дейност единствено досежно броя на деянията, приемайки за извършени множество – 51 самостоятелни нарушения съобразно въведените за нарушени правни норми. Сочи се, че всяко отделно деяние било самостоятелно административно нарушение с дата и място на извършване, като по този начин съществено се разминавало деянието, за което започнало административнонаказателното производство с тези, за които завършило, като били въведени 51 нови самостоятелни административни нарушения, които не фигурирали в АУАН, поради което и били ограничени редица права на жалбоподателя в административнонаказателното производство и той бил лишен от възможността за защита по тях в първия етап от същото. Твърди се, че в случая не била налице хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. На следващо място, неправилен бил и извода на съда, че не било налице съществено процесуално нарушение, като не било посочено в АУАН и НП мястото на извършване на нарушението. Освен това, неправилно съдът приел, че правилно била определена и датата на извършване на административните нарушения, като в тази насока в касационната жалба се излагат подробни съображения. На следващо място, неправилен бил извода на съда, че в НП била посочена точно правната квалификация на извършеното деяние. Сочи се, че в същото не било отразено точно коя от хипотезите на чл.76в ал.4 от ЗАДС била нарушена. Следвало да се вземе предвид също, че в НП било посочено, че с деянието бил осъществен състава на нарушение по чл.126а от ЗАДС, но там била предвидена санкция за всички нарушения по ЗАДС, които се изразявали в неизпълнение на материалноправните норми в текста на закона. Предвид изложеното в касационната жалба се твърди, че в хода на административнонаказателното производство били допуснати множество съществени процесуални нарушения, които не били приети като такива от съда, поради което и същия постановил неправилно и незаконосъобразно решение в обжалваната му част. Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част и на наказателното постановление в частта, в която е потвърдено с обжалваното решение.
Ответникът, Митница Пловдив, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №159/05.07.2016 г., постановено по АНД №933/2015 г. Свиленградският районен съд е отменил Наказателно постановление №516/2015 от 15.09.2015г. на Началника на Митница Свиленград, в частта му, с която на жалбоподателя „Авто – Хит” ЕООД, гр. Д., за извършените тринадесет административни нарушения по чл.76в, ал.4, вр. чл.33а от ЗАДС и чл.56ж ППЗАДС, описани в пунктове т.1, т.2, т.7, т.10, т.14, т.15, т.17, т.18, т.21, т.24, т.27, т.34 и т.42 от НП и на основание чл.126а, ал.1 от ЗАДС са наложени тринадесет самостоятелни административни наказания „имуществена санкция”, всяка в размер на 500 лв., като със същото решение съдът е потвърдил Наказателно постановление №516/2015 от 15.09.2015г. на Началника на Митница Свиленград, в останалата му част – по пунктове т.3, т.4, т.5, т.6, т.8, т.9, т.11, т.12, т.13, т.16, т.19, т.20, т.22, т.23, т.25, т.26, т.28, т.29, т.30, т.31, т.32, т.33, т.35, т.36, т.37, т.38, т.39, т.40, т.41 и от т.43 до т.51, в която на жалбоподателя „Авто – Хит” ЕООД, гр. Д., на основание чл.126а, ал.1 от ЗАДС са наложени тридесет и осем самостоятелни административни наказания „имуществена санкция”, всяка в размер на 500 лв., за извършени тридесет и осем отделни административни нарушения по чл.76в, ал.4, вр. чл.33а от ЗАДС и чл.56ж ППЗАДС.
За да постанови този резултат, районният съд е приел, че атакуваното НП се явява незаконосъобразно и неправилно в една своя част, конкретно досежно нарушенията, описани в пунктове т.1, т.2, т.7, т.10, т.14, т.15, т.17, т.18, т.21, т.24, т.27, т.34 и т.42, поради настъпила промяна в законодателството след неговото издаване и при висящо съдебно производство по обжалването му, т.е. преди същото да е влязло в сила. Предвид разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, при извършен анализ и с оглед последвалото изменение в законодателството, с приемането на нова разпоредба – чл.76в, ал.11 от ЗАДС, въвеждаща изключение от правилото – задължение по ал.4, т.1 на същата норма и съответно чл.33а, ал.2 от ЗАДС, съдът е приел, че към момента не съществува правно основание за квалифициране на посочените деяния като административни нарушения и съответно за налагане на административни наказания за тях, на основание санкционната норма на чл.126а, ал.1 от ЗАДС. Поради това е отменил НП в тази част, досежно тези нарушения и наложените за тях санкции. По отношение на всички останали доставки и вътрешнообщностни въвеждания на акцизни стоки – масла, с кодове по комбинираната номенклатура (КН) 27 10 19 81, 2710 19 83 и 2710 19 87, описани в пунктове т.3, т.4, т.5, т.6, т.8, т.9, т.11, т.12, т.13, т.16, т.19, т.20, т.22, т.23, т.25, т.26, т.28, т.29, т.30, т.31, т.32, т.33, т.35, т.36, т.37, т.38, т.39, т.40, т.41 и от т.43 до т.51 вкл., материализирани в съответните фактури, чийто предмет са и стоки в количества над 5 литра, конкретно 20-25 л., 60л. и 208 л., въведеното в чл.76, ал.4, т.1 задължение било напълно относимо и неговото неизпълнение, което се доказало несъмнено по делото, обосновавало извод за наличие на осъществено от дружеството – жалбоподател административно нарушение, съобразно приетата правна квалификация, като последното правилно и законосъобразно било санкционирано по реда на чл.126а, ал.1 от ЗАДС. Наложените с НП за посочените нарушения имуществени санкции били правилно определени от АНО досежно вида и размера си.
Касационната инстанция споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи на районния съд. Правилно въз основа на всички събрани по делото доказателства районният съд е приел за установена фактическата обстановка по делото. Обосновани са изводите, че при съставянето на АУАН и при издаването на процесното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. След извършената проверка съдът е констатирал, че АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити, визирани в ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административно наказващият орган санкционна норма съответства на установените нарушения.
Настоящия касационен състав не споделя изложените в касационната жалба възражения. Същите са били навеждани и пред районният съд и последният обосновано ги е счел за неоснователни. Правилно съдът е установил, че макар и в обобщен вид в АУАН са посочени съставомерните признаци от обективна страна на вменените на касатора нарушения - изброени вътрешнообщносните доставки, с указване на точният им брой и конкретно посочване на данъчните периоди за които се отнасят, както и е посочено че за описаните доставки не са подадени изискуемите съгласно чл. 76в, ал.4 от ЗАДС писмени уведомления. Ето защо не може да се приеме , че е налице липса на описание на нарушенията. При това положение при прецизирането в НП на конкретните отделни нарушения, което е изцяло в правомощията на АНО, не се е стигнало до въвеждане на нови факти, срещу които наказаното лице не е имало възможност да се защитава след съставяне на АУАН. Противно на изложеното в касационната жалба, от начина на описание фактическите признаци на нарушението в АУАН и НП е видно, че достатъчно ясно са посочени мястото и датата на извършване на нарушенията.
С оглед така установената от съда фактическа обстановка, обосновани и законосъобразни са изводите в обжалваното решение на районният съд за доказаност на осъществените нарушения по т.3, т.4, т.5, т.6, т.8, т.9, т.11, т.12, т.13, т.16, т.19, т.20, т.22, т.23, т.25, т.26, т.28, т.29, т.30, т.31, т.32, т.33, т.35, т.36, т.37, т.38, т.39, т.40, т.41 и от т.43 до т.51 вкл. в санкционният акт, като този въпрос не е и спорен пред касационната инстанция. Твърденията на касационният жалбоподател за недоказаност на датата на извършване на нарушенията визирана в НП не се споделят от настоящата съдебен състав. Видно от съдържанието на същия , посочените дати на нарушенията съвпадат с приетите по делото фактури от който се установява извършването на вътреобщностни доставки на смазочни масла. Именно до датата на издаване на фактурата е пределният момент при който дружеството –касационен жалбоподател е можел законосъобразно да изпълни задължението си по чл. 76в, ал.4, т.1 от ЗАДС, като да уведоми компетентното митническо учреждение за тяхното изпращане.
Предвид изложеното, касационният състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №159/05.07.2016 г. по АНД №933 по описа на Свиленградския районен съд за 2015 г., в обжалваната му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.