Р Е Ш Е Н И Е

№ 309 / 29.11.2016г., гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на втори ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател: Хайгухи Бодикян

Членове: Кремена Костова - Грозева

Цветомира Димитрова

при секретаря А.Л. и в присъствието на прокурор Николай Гугушев при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова КАНД № 268 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ-ро от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Р.Б. /R. B./ - гражданин на Република Турция, подадена чрез пълномощник, против Решение № 172/01.08.2016г., постановено по а.н.д. № 345/2016г. по описа на Районен съд-Свиленград, с което е потвърдено наказателно постановление № 390/2016 от 18.04.2016г. на И.Д. Заместник- Началника на Митница Бургас. Със същото за нарушение на чл.233, ал.1 от Закона за митниците, на касатора е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 7533 лева, и на основание чл.233, ал.6, вр. ал.1 от ЗМ е постановено отнемане в полза на държавата на акцизните стоки предмет на нарушението.

Касаторът счита оспореното решение за незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се доказвала по безспорен начин липсата на вина за извършване на противоправното деяние /както умисъл, така и непредпазливост в двете й форми/. Твърди се, че касаторът не бил направил опит да открие пренасяната стока, напротив при запитване от страна на митническия служител детайлно обяснил какво пренася, включително процесния торф. При проверката на документите се установило, че има липсващи такива, а именно изходяща декларация и на касатора му била дадена възможността да я представи. От момента на пристигане на товара на митницата до съставянето на акта за установяване на административно нарушение, били изминали няколко дни и по категоричен начин от този факт се доказвало, че самите митнически служители били наясно, че била допусната неволна грешка при представянето на документите. Това обстоятелство се доказвало и от направеното устно деклариране от страна на касационният жалбоподател. Безспорно доказано било и обстоятелството, че положената в паспорта на последния виза изтичала на 11.11.2015г., поради което се наложило друг шофьор да довърши превоза и да представите необходимите документи пред митницата. Въпреки това бил съставен акт за установяване на митническо нарушение. Неправилно съдът не кредитирал обясненията на Р.Б., и възприел изцяло показанията на наказващия орган.

По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното въззивно решение.

Ответната страна – Митница Бургас, заема писмено становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Хасково дава мнение за неоснователност на касационната жалба, поради което пледира за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл. 218, ал. 2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С обжалваното Решение № 172/01.08.2016г., постановено по а.н.д. №345/2016г. по описа на Районен съд-Свиленград, е потвърдено наказателно постановление № 390/2016 от 18.04.2016г. на И.Д. Заместник-Началника на Митница Бургас, с което за нарушение на чл.233, ал.1 от Закона за митниците на касатора е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 7533.00 лева, и на основание чл. 233, ал.6, вр. ал.1 от ЗМ е постановено отнемане в полза на държавата на акцизните стоки предмет на нарушението.

За да достигне до този краен резултат, районният съд е приел, че съставеният акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа не него наказателно постановление са съставени , респ. издадени от компетентен орган и при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН По същество въззивният съд е установил извършването на описаното в НП нарушение от обективна и субективна страна, извършилия го субект, както и съответствието между деянието и ангажираната от органа нарушена разпоредба, вкл. е изложил доводи за правилност на наложеното наказание по вид и размер при спазване разпоредбите на чл.27 и чл.12 от ЗАНН.

Касационната инстанция намира обжалваното решение за постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Решението е правилно, като се споделят както фактическите констатации така и правните изводи на съда.

Административно наказателната отговорност на касатора е била ангажирана за нарушение по чл.233, ал.1 от Закона за митниците.

Съгласно чл. 233, ал.1 от Закона за митниците, който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките. Безспорно от приетите по делото писмени и гласни доказателства се установява наличието на недекларирани по съответния ред, пред българските митнически органи, акцизни стоки – торф, във вид и количество подробно описани в санкционният акт, намиращи се в навлизащ на 10.11.2015г. в митническата територия на Република България товарен автомобил, управляван от наказаното лице. Правилен е извода на съда, че пренасяната стока е с търговски характер и подлежи на деклариране, като по – късното представяне на декларация не оказва влияние върху крайния извод за допуснато нарушение на митническото законодателство.Следователно от обективна страна се доказва вмененото на касатора митническо нарушение.

Пред настоящата инстанция от страна на касатора се правят възражения за липса на субективната страна на деянието.

Тези възражения не се споделят от настоящият съдебен състав, който намира, че изграденият от въззивният съд, въз основа на установената фактическа обстановка по делото, извод за доказаност на осъщественото нарушение от субективна страна е правилен.

Обратно на изложеното в касационната жалба, от приобщената по делото доказателствена съвкупност не се установява при въвеждане на територията на Република България касатора да е декларирал превозваният от него торф. В тази насока последният не е ангажирал нито гласни, нито писмени доказателства, респ. тези негови твърдения са останали недоказани. Напротив- от показанията на разпитаните по делото свидетели В. и Д. се установява, че наличието на процесният торф е установено едва след извършване на ЩМП, наложена поради установено преди това при изтегляне на електронна везна несъответствие между установения товар и представените за него документи. Както напълно правилно е посочил РС-Свиленград в мотивите на решението си, не без значение е и фактът, че датата на издаване на износната декларация е два дни след пристигане на товара на МП“Капитан Андреево“. Липсват доказателства подкрепящи твърденията на нарушителя за допусната неволна грешка при деклариране на акцизните стоки. Безспорно, касаторът не е изпълнил задължението си да декларира по установения ред пред митническите органи превозваните от него акцизни стоки, въпреки че е бил длъжен да стори това, имал възможност да го направи,съзнавал е това си задължение в качеството си на длъжностно лице – шофьор на товарен автомобил носещо отговорност за поверената му стока и въпреки това умишлено не го е сторил. В контекста на изложеното, при съзнаване на задълженията си във връзка с митническия режим, включително и задължението за деклариране, вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна страна.

Видно от съдържанието на санкционният акт, описаните в НП съставомерни признаци на деянието съответстват на посочената за нарушена правна норма, а наложеното наказание е съответно на предвиденото в закона за осъществяване на състава на чл. 233, ал.1 от ЗМ. АУАН е съставен, а НП е издадено от компетентни длъжностни лица, при липса на допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива.

Определеното от АНО наказание е в рамките на предвиденото в закона за съответният вид нарушение и съобразно установената по АНП митническа стойност на стоките , която не е оспорена от санкционираното лице.

Ето защо изцяло правилен и обоснован е изводът на въззивния съд, че нарушението е установено по несъмнен начин не само от обективна, но и от субективна страна и че правилно и законосъобразно е издадено наказателно постановление против настоящия касатор за посоченото нарушение на чл.233, ал.1 от ЗМ.

Като е постановил решението си в този смисъл и съобразно приетите по делото относими доказателства, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон.

С оглед изложените дотук съображения, касационната инстанция приема, че проверяваното решение се явява валидно и допустимо, както и постановено в съответствие с приложимия закон. Поради това, проверяваният съдебен акт като незасегнат от твърдените от наказаното лице оплаквания, следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. І-во от АПК, вр. чл. 63 ал. 1 изр. ІІ-ро от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 172 от 01.08.2016г., постановено по а.н.д. № 345/2016г. по описа на Районен съд-Свиленград

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.