А Д М И Н И С Т Р А Т И В Е Н С Ъ Д – Х А С К О В О

Р Е Ш Е Н И Е № 282

09.11.2016г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Хасково на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, открито заседание, втори касационен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

2. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

Секретар: Д.А.

Прокурор: Розалин Трендафилов

като разгледа докладваното от съдията Костова-Грозева к.а.н.д. №267 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид :

Производството е по реда на чл.63 ал.І изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

С Решение №203/01.08.2016г., постановено по АНД №817/2016г., Районен съд – Хасково отменил Наказателно постановление №К-038962 от 20.05.2016г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, с което на ЕТ „Дани – П.П.“***, била наложена на основание чл.182, ал.1 от Закон за туризма имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение по чл.61, ал.2 от Закон за туризма.

Обстоятелства по обжалването

Касаторът – Комисия за защита на потребителите – РД - Пловдив, останал недоволен от решението, поради което го обжалва в срок чрез процесуален представител като незаконосъобразно. Счита, че установените по делото факти точно отговаряли на обективните признаци от състава на цитираната административно-наказателна разпоредба на чл.182, ал.1 от Закона за туризма. Именно това нарушение било обективно констатирано от актосъставителя, чиито показания се кредитирали с достоверност от съда. Тъй като ясно и точно били описани констатациите от длъжностно лице на обстоятелствата, при които било извършено нарушението и които били възприети при проверката, те се потвърждавали и от писмените доказателства по административната преписка. Правилно бил изписан и текста на нарушението, както и правната норма, която го визирала. Въпреки, че съдът намирал показанията на свидетелите за правдиви, както и останалите писмени доказателства, за да отмени НП, същият се позовавал на нарушение на чл.42 от ЗАНН при съставяне на АУАН относно датата на извършване на нарушението, което според въззивната инстанция било пренесено и в НП, с което била нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Касационният жалбоподател сочи, че не споделял изводите на съда, тъй като в НП било написано, че нарушението било установено на 15.03.2016г. Същата дата следвало да се смята и за дата на извършване на нарушението, тъй като „Маги Тур“ ЕООД продължавало да изпълнява обективните елементи от състава на чл.182, ал.1 от ЗТ. На следващо място се твърди, че не можело да се приемат изводите на съда, че тъй като на дата 02.04.2015г. дружеството не извършило дейност при предпоставките на чл.61, ал.2, следвало да отпадне неговата отговорност. Нарушението било формално и не било необходимо точно на тази дата да се извършвала туроператорска дейност, за да се ангажира административно-наказателната отговорност на дружеството. Законът за туризма ясно казвал, че туроператорска дейност се извършва само от регистрирано по този закон лице, а в настоящата хипотеза случаят не бил такъв. Навеждат се доводи, че наказателното постановление било издадено в съответствие с изискванията на закона, след обективна преценка на събраните в хода на административното производство доказателства. Точно била определена нарушената законова норма. Нямало допуснато процесуално нарушение, ясно и недвусмислено било определено за какво нарушение и на какво основание била ангажирана административно-наказателната отговорност на търговеца от НП и не били налице условията на чл.28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.

Ответната страна- ЕТ „Дани – П.П.“***, чрез процесуален представител моли да бъде оставено в сила решението на районния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура- Хасково пледира за оставяне в сила на обжалваното решение.

Правни съображения

При съвкупната преценка на събрания доказателствен материал по делото касационният състав намира подадената жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежната страна. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови решението си, въззивният съд приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление били допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагали отмяна на обжалвания акт. Не били допуснати нарушения по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие и връчването на АУАН на лицето, явяващо се представител по закон на жалбоподателя, от гледна точка на допуснати нарушения в тази процедура, които да се квалифицират като съществени. РС приема, че съставеният АУАН не отговарял на изискванията на чл.42 от ЗАНН относно необходимите реквизити и конкретно на т.3 от цитираната разпоредба - да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението. Този пропуск, вместо да бил отстранен от наказващия орган, се възпроизвел изцяло и в издадения санкционен акт, поради което било налице основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание и съдът не обсъдил аргументи по същество.

Касационната инстанция намира, че решението се явява правилно.

Предвид санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административно-наказващия орган е да проведе стриктно установената процедура по констатиране на едно административно нарушение и неговото наказване, чрез издаването на крайния акт в това производство - наказателното постановление. Обосновано съдът приема, че съставеният в случая АУАН не отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН относно необходимите реквизити и конкретно на т.3 от цитираната разпоредба, а именно - не е спазено изискването да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението. В случая, от направеното описание в АУАН действително се установява, че е налице неяснота на коя точно дата актосъставителят приема, че е извършено визираното от него нарушение по чл.61, ал.2 от Закона за туризма. Правилно в тази насока районният съд приема, че пропускът изрично да се впише дата на неговото извършване обуславя извод, че допуснатото процесуално нарушение може да се квалифицира като съществено. Безспорно датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит, както за съставения акт, така и за издаденото въз основа на него наказателно постановление и липсата й или неточното посочване винаги се определя като нарушение на императивните разпоредби на чл.42, т.3, съответно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е съществено, тъй като води до невъзможност да се установи кога точно е извършено нарушението, за което се ангажира административно-наказателната отговорност на лицето, а това накърнява правото му на защита. Видно от АУАН в същия има вписани няколко розлични дати - на извършване на проверките – на място в офиса на жалбоподателя и по документи, въз основа на дадени предписания от контролните органи на КЗП за представяне на такива, изложени са и данни за датата на подаване на сигнала от потребителя до КЗП. В обстоятелствената част на АУАН, след изложение на констатациите относно възприетите факти е записано, че на 15.03.2016г. с Констативен протокол № 2016К – 0210428 било установено, че ЕТ“ДАНИ-П.П.„ извършвало туроператорска дейност без удостоверение за регистрация за туроператорска туристическа дейност. Това всъщност е датата, на която контролиращите органи са констатирали нарушението на разпоредбата на чл.61, ал.2 от Закона за туризма, но тя не съвпада с датата, на която е осъществено то. В тази връзка правилно районният съд приема, че с оглед характера на нарушението и изискванията на фактическия състав на чл.182, ал.1, вр. чл.61, ал.2 от Закона за туризма, посочената в акта дата е тази, на която нарушението е установено и не може актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган, да се ангажират именно с тази дата, като момент на осъществяване на противоправното деяние. Освен това изнесените в акта и постановлението факти от обективна страна не подкрепят тезата на наказващия орган, че именно на 15.03.2016г. търговецът осъществява туроператорска дейност, но без да притежава лиценз за това. Така се потвърждава изводът на въззивния съд, че датата 15.03.2016г. е момента на установяване на нарушението, но е и момента на неговото извършване, които в този случай не съвпадат.

Същото се отнася и за мястото на извършване на нарушението. Правилно районният съд приема, че доколкото този пропуск, отнасящ се до датата, съответно и до мястото на нарушението, вместо да се отстрани от наказващия орган, се възпроизвежда изцяло и при издаване на санкционния акт, което прави същия незаконосъобразен и поражда основание неговата за отмяна. Нарушението е съществено и не се налага да се обсъждат аргументи по същество и с оглед правилността на наказателното постановление.

Неоснователни са наведените в касационната жалба твърдения, че в НП е записано, че нарушението е установено на 15.03.2016г. и същата дата следва да се смята и за дата на извършване на нарушението. Вече се посочи, а и в решението си районният съд излага подробни съображения, че липсват доказателства за каквато и да е деятелност от страна на дружеството- жалбоподател на претендираната дата 15.03.2016г., която да може да се определи, като извършване на туроператорска дейност, за да се поставя за изследване последващият въпрос изпълнени ли са към тази дата предпоставките по чл.61, ал.2 от Закон за туризма за осъществяването на тази дейност в съответствие с изискванията на закона, а оттам налице ли е нарушение по този текст, подлежащо на административна санкция по чл.182, ал.1 от същия закон. Съображенията на районния съд в тази насока са подробно обосновани и изцяло се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо същите да се преповтарят.

При констатирано нарушение, опорочило съществено административно-наказателната процедура, е безпредметно обсъждането на спора по същество.

Ето защо настоящата инстанция счита, че районният съд правилно прилага закона, като отменя наказателното постановление в частта по пункт 1.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 221 ал. 2 от АПК, Административен съд- Хасково

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 203/01.08.2016г., постановено по АНД №817/2016г. по описа на Районен съд – Хасково.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: 1.

2.