А Д М И Н И С Т Р А Т И В Е Н С Ъ Д
– Х А С К О В О
Р Е Ш
Е Н И
Е № 280
14.11.2016г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Хасково на дванадесети октомври през две
хиляди и шестнадесета година, открито заседание, втори касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
2. КРЕМЕНА КОСТОВА - ГРОЗЕВА
Секретар: Д.А.
Прокурор: Розалин Трендафилов
като разгледа
докладваното от съдията Костова-Грозева к.а.н.д.
№262 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид :
Производството е по
реда на чл.63 ал.І изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение
№182/19.07.2016г., постановено по АНД №698/2016г. РС-Хасково отменил
Наказателно постановление №218/2016 от 20.04.2016г. на Началник на Митница
Пловдив, с което на основание чл.126а, ал.1 от Закон за акцизите и данъчните
складове /ЗАДС/, на „Каменица” АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление гр. П. 4000, район Централен, бул. „И.” №.., била наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв.
Обстоятелства по
обжалването
Касаторът – Митница Пловдив, останал недоволен от
решението и го обжалва в срок чрез процесуален представител. Неправилен и
необоснован се явявал изводът на съда, че посочените разпоредби, които били
нарушени, а именно чл.88, ал.2 от ЗАДС и чл.78, ал.1 от ППЗАДС визирали две
съвсем отделни и различни дейности, вменени като отделни задължения за
лицензирания складодържател във връзка с изискванията към водения регистър
„ДСН”. В този смисъл неправилно съдът приемал, че това са отделни задължения
като част от общото задължение – материална отчетност. Задължението на
лицензирания складодържател било за водене на дневник складова наличност,
изпълнението на което било свързано с покриването на няколко условия, всяко от
които водело до окончателното изпълнение, съответно неизпълнение, ако едно от
условията липсвало. Така, задължението за извършване на рекапитулация и
отразяването на данните в ДСН възниквало за дружеството в края на всеки данъчен
период. Следвайки логиката на съда и необвързвайки го с времеви период,
означавало, че за установеното от митническите органи неизпълнението на
задължението по чл.88, ал.2 от ЗАДС лицензирания складодържател следвало да
бъде санкциониран само веднъж. На практика обаче, неизпълнението на това
задължение било налице след изтичането на всеки данъчен период и данъчно
задълженото лице следвало да бъде санкционирано за всяко от неизпълненията. За
конкретния данъчен период, дружеството, като не отразило в регистъра ДСН
произведените и складираните в данъчния склад акцизни стоки, не изпълнило
вмененото му задължение, регламентирано в чл.88, ал.2 от ЗАДС, във връзка с
чл.78, ал.1 от ППЗАДС. В настоящия случай задължението касаело определен
данъчен период – 01.02.2014г. – 28.02.2014г., без който било невъзможно да се
смята за изпълнено задължението по чл.88, ал.2 от ЗАДС. Правилно била
ангажирана отговорността на „Каменица” АД по чл.126а, ал.1 от ЗАДС. Налице било
административно нарушение, което било доказано по несъмнен начин и с НП било
наложено административно наказание – имуществена санкция, съобразено с
изискванията на закона. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което да бъде потвърдено изцяло наказателното
постановление.
Ответникът – „Каменица” АД, гр. Пловдив, в представено
чрез процесуален представител писмено възражение моли да бъде оставено в сила
обжалваното решение.
Представителят на ОП-Хасково пледира за оставяне в сила
на решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Правни съображения
При съвкупната преценка на събрания доказателствен
материал по делото касационният състав намира подадената жалба за допустима,
като направена в срок и от надлежната страна. Разгледана по същество, се явява
неоснователна.
За да постанови решението си, районният съд приел, че
съставеният акт за установяване на административно нарушение не отговарял на
изискванията за неговото съдържание от гледна точка необходимите реквизити по
чл.42 от ЗАНН, които следвало да съдържа и конкретно на тези по т.4 на
цитираната разпоредба – да се опише нарушението и обстоятелствата, при които
било извършено, а като последица се стигнало и до нарушения по т.3 и т.5 на
същата норма в аспекта на неяснота относно датата на деянието и неговата правна
квалификация. РС обсъдил цитираните в АУАН разпоредби на чл.88, ал.2 от ЗАДС и
чл.78, ал.1 от ППЗАДС, като приел, че същите визирали две съвсем отделни и
различни дейности, вменени като отделни задължения за лицензирания
складодържател във връзка с изискванията към водения регистър „ДСН”, макар и
като част от общото задължение за материална отчетност. Приел, че се касаело за
две отделни и самостоятелни задължения, като изложеното, проектирано върху
начина на описание на изпълнителното деяние, обосновавало преценката, че
актосъставителят въвел твърдения и правна квалификация, съдържащи едновременно,
но отчасти признаци от състава на две отделни нарушения. По този начин било
допуснато нарушение на процесуалните правила при описание на деянието, дало
отражение и на правната квалификация. Това нарушение било от категорията на съществените,
доколкото с него, освен до неправилна правна квалификация на деянието с
недопустимо препращане едновременно към чл.88, ал.2 от ЗАДС и по чл.78, ал.1 от
ППЗАДС, се стигнало и до накърняване на правото на защита, доколкото не ставало
ясно за какво конкретно нарушение се привличало лицето към
административно-наказателна отговорност със съставяне на процесния АУАН.
Препятствала се по този начин и възможността за контрол за законосъобразност от
съда по отношение на издаденото въз основа на процесния АУАН наказателно
постановление, в което визираните пропуски били изцяло възпроизведени.
Въззивният съд още приел, че изложеното било основание за отмяна на НП на
процесуално основание, без да се обсъждат доводи по същество. За пълнота съдът
изложил и съображения, че било невъзможно данъчно задълженото лице да бъде в
нарушение за коментирания данъчен период на дата 01.03.2014г., посочена от
актосъставителя и въприета от наказващия орган като дата на извършване на
нарушението, което се явявало самостоятелно основание за отмяна на санкционния
акт.
Касационната инстанция намира проверяваното решение за
правилно.
Неоснователно е оплакването на касатора, че се явява
неправилен и необоснован извода на въззивния съд, че в актовете на наказващия
орган са дадени описания на две отделни различни дейности, вменени като
задължения на лицензирания складодържател, както и извода, че в следствие на
това липсва прецизна правна квалификация.
В процесните АУАН и НП касаторът сочи от обективна
страна, че при извършената от него проверка на данъчен склад на „КАМЕНИЦА“АД с
посочен идентификатор и находящ се в град Х., Северна индустриална зона, е
установено, че на 01.03.2014 г. в гр. Хасково, дружеството не е отразило,
съгласно чл.88, ал.2 от ЗАДС и във връзка с чл.78, ал.1 от ППЗАДС в регистър
„Дневник на складовата наличност“ за данъчен период 01.02.2014 г. – 28.02.2014
г. акцизните стоки /бира/, произведени в данъчния склад и складирани в
депозитните резервоари /Депозит/ и в успокоителни резервоари /Филтър/. Сочи се
още в актовете, че за данъчен период 01.02.2014г. – 28.02.2014г., видно от
представения „Протокол за незавършено производство за месец Февруари 2014г.” са
отразени в наличност установените крайни количества бира /произведени в
данъчния склад/ към 28.02.2014г. в депозитни резервоари /Депозит/ и в
успокоителни резервоари /Филтър/.
Съгласно чл.88, ал.1 от ЗАДС „лицензираният
складодържател води задължително регистър „Дневник на складовата наличност”, а
съгласно ал.2 „в регистъра по ал. 1 се отразяват произведените и/или
складираните акцизни стоки, стоките, поставени под режим движение с отложено
плащане на акциз, и стоките, освободени за потребление.“. Т.е. безспорно за
лицензирания складодържател е налице принципно законово изискване да води въпросната
документална отчетност на произведените и/или складираните от него в данъчния
склад акцизни стоки, освободени за потребление. Касаторът претендира, че това
зъдължение е пряко обвързано с правилото на чл.78, ал.1 от ППЗДАС, съгласно
което „в края на всеки данъчен период, в края на всяка календарна година, както
и на датата на прекратяването на лиценза се прави рекапитулация на регистъра
„Дневник на складовата наличност”.
Според настоящата инстанция правилно РС отчита
съществения момент, че в нормата на чл.78, ал.1 от ППЗАДС се визира думата
„рекапитулация“. Правилно се явява тълкуването, дадено от въззивния съд, че
дейността /задължението/ за „рекапитулация“ на данните от регистъра „Дневник на
складовата наличност“ в посочените времеви периоди, не е еднозначно с
принципното задължение да се води такъв регистър от лицензираните
складодържатели. В този смисъл напълно правилен се явява доводът, че тези два
текста, визират самостоятелни/различни дейности, които съотв. съставляват и
самостоятелни задължения за лицензирания складодържател, макар и да са част от
общото му задължение за материална отчетност. При това тълкуване се явява
правилен доводът, че визирането и на двата текста в АУАН и НП, като нарушени,
вкл. и начина на описание на нарушението от обективна страна, като включващи
елементи и от двата текста, съставлява съществено процесуално нарушение,
свързано с правилото за ясно и точно описание на деянието от обективна страна,
съотв. това води и до непрецизност на дадената правна квалификация.
Изцяло правилен се явява доводът на РС, че тези взаимно
свързани нарушения са съществени, доколкото допускането им води до нарушаване
правото на защита на санкционираното лице, тъй като също се поставя в
невъзможност да разбере за какво точно се ангажира неговата
административно-наказателна отговорност.
Допускането на тези нарушения са достатъчно основание да
се отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно без да се
разглежда спора по същество, така, както процедира и РС.
С оглед гореизложеното, касационната инстанция намира, че
не се установява визираното касационно основание по чл.348, ал.1,т.1 от НПК.
Касационната жалба е неоснователна, а проверяваното решение, като валидно,
допустимо и правилно, следва да се остави в законна сила.
Води от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №182/19.07.2016г., постановено по АНД № 698/2016г. по описа на
Районен съд - Хасково.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.