А Д М И Н И С Т Р А Т И В Е Н С Ъ Д
– Х А С К О В О
Р Е Ш
Е Н И
Е № 268
03.11.2016г., гр.Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Хасково на пети октомври през
две хиляди и шестнадесета година, открито заседание, първи касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: А.Л.
Прокурор: Николай
Гугушев
като
разгледа докладваното от съдията Костова-Грозева к.а.н.д. №249 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе
взе предвид :
Производството е по реда на чл.63 ал.І изр.2 от
ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение №172/12.07.2016г., постановено по АНД №678/2016г. РС-Хасково отменил
Наказателно постановление №220/2016 от 20.04.2016г. на Началник на Митница Пловдив,
с което на основание чл.126а, ал.1 от Закон за акцизите и данъчните складове
/ЗАДС/, на „Каменица” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
гр. П. ****, район Ц., бул. „И.” №***, била наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв.
Обстоятелства по обжалването
Касаторът – Митница Пловдив, останал недоволен от решението и го обжалва в
срок чрез процесуален представител. Твърди, че се явявал неправилен и
необоснован изводът на съда, че посочените разпоредби, които били нарушени, а
именно чл.88, ал.2 от ЗАДС и чл.78, ал.1 от ППЗАДС визирали две съвсем отделни
и различни дейности, вменени като отделни задължения за лицензирания
складодържател във връзка с изискванията към водения регистър „ДСН”. В този
смисъл съдът приемал, че това били отделни задължения, като част от общото
задължение – материална отчетност. Този извод на съда също бил неправилен –
задължението на лицензирания складодържател било за водене на дневник складова
наличност, изпълнението на което било свързано с покриването на няколко
условия, всяко от които водело до окончателното изпълнение, съответно
неизпълнение, ако едно от условията липсва. Така, задължението за извършване на
рекапитулация и отразяването на данните в ДСН възниквало за дружеството в края
на всеки данъчен период. Следвайки логиката на съда и необвързвайки го с
времеви период, би означавало, че за установеното от митническите органи
неизпълнението на задължението по чл.88, ал.2 от ЗАНН лицензирания
складодържател би следвало да бъде санкциониран само веднъж. На практика обаче,
неизпълнението на това задължение било налице след изтичането на всеки данъчен
период и данъчно задълженото лице следвало да бъде санкционирано за всяко от
неизпълненията. За конкретния данъчен период дружеството, като не отразило в
регистъра „ДСН” произведените и складираните в данъчния склад акцизни стоки, не
изпълнило вмененото му задължение, регламентирано в чл.88, ал.2 от ЗАДС, във
връзка с чл.78, ал.1 от ППЗАДС. В настоящия случай задължението касаело
определен данъчен период - 01.10.2014г. – 31.10.2014г., без който било
невъзможно да се смята за изпълнено задължението по чл.88, ал.2 от ЗАДС.
Правилно била ангажирана отговорността на „Каменица” АД по чл.126а, ал.1 от
ЗАДС. Налице било административно нарушение, което било доказано по несъмнен
начин и с НП било наложено административно наказание – имуществена санкция,
съобразено с изискванията на закона. С оглед изложеното се твърди, че в хода на
административнонаказателното производство не били допуснати нарушения, правото
на защита на лицето не било накърнено, а осъществено в пълен обем и били
спазени преклузивните срокове по ЗАНН. Моли се за отмяна на обжалваното решение
и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено изцяло наказателното
постановление.
Ответникът – „Каменица” АД, гр. П., чрез процесуален представител моли да
бъде оставено в сила обжалваното решение.
Представителят на ОП-Хасково счита жалбата за основателна. Пледира за отмяна
на решението на районния съд.
Правни съображения
При съвкупната преценка на събрания доказателствен
материал по делото касационният състав намира подадената жалба за допустима,
като направена в срок и от надлежната страна. Разгледана по същество се явява
неоснователна.
За да постанови решението си, районният съд приел,
че актосъставителят описал обстоятелствата и дал правна квалификация, съдържащи
едновременно признаци от състава на две отделни нарушения. Задължението на
лицензирания складодържател за отразяване в „Дневник на складовата наличност”,
регламентирано в чл.88, ал.2 от ЗАДС, било отделно и самостоятелно от
задължението за извършване на рекапитулация на регистъра на „Дневник на
складовата наличност” в края на всеки данъчен период, в края на всяка
календарна година, както и на датата на прекратяването на лиценза, визирано в
чл.78, ал.1 от ЗАДС. В този смисъл двата текста визирали различни дейности,
които съставлявали и самостоятелни задължения на лицензирания складодържател,
част от общото му задължение за материална отчетност. В резултат на смесването
на посочените в АУАН и НП задължения за отразяване и рекапитулация не ставало
ясно за какво точно нарушение и на коя конкретна разпоредба от ЗАДС или
нормативен акт по прилагането му се ангажирала отговорността на дружеството -
жалбоподател, а това от своя страна водело до нарушаване на правото на защита
на санкционираното дружество. Именно тази неяснота препятствала съдебната
проверка по същество на наказателното постановление.
Касационната инстанция намира проверяваното
решение за правилно.
Неоснователно е оплакването на касатора, че се
явява неправилен и необоснован извода на въззивния съд, че в актовете на
наказващия орган са дадени описания на две отделни различни дейности, вменени
като задължения на лицензирания складодържател, както и извода, че в следствие
на това липсва прецизна правна квалификация.
В процесните АУАН и НП касаторът сочи от обективна
страна, че при извършената от него проверка на данъчен склад на „КАМЕНИЦА“АД с
посочен идентификатор и находящ се в град Х., С.и. з., е установено, че на
01.11.2014 г. в гр. Х., дружеството не е отразило, съгласно чл.88, ал.2 от ЗАДС
и във връзка с чл.78, ал.1 от ППЗАДС в регистър „Дневник на складовата
наличност“ за данъчен период 01.10.2014 г. – 31.10.2014 г. акцизните стоки
/бира/, произведени в данъчния склад и складирани в депозитните резервоари
/Депозит/. Сочи се още в актовете, че за данъчен период 01.10.2014г. –
31.10.2014г., видно от представения „Протокол за незавършено производство за
месец Октомври 2014г.” са отразени в наличност установените крайни количества
бира /произведени в данъчния склад/ към 31.10.2014г. в депозитни резервоари
/Депозит/.
Съгласно чл.88, ал.1 от ЗАДС „лицензираният
складодържател води задължително регистър „Дневник на складовата наличност”, а
съгласно ал.2 „в регистъра по ал. 1 се отразяват произведените и/или
складираните акцизни стоки, стоките, поставени под режим движение с отложено
плащане на акциз, и стоките, освободени за потребление.“. Т.е. безспорно за
лицензирания складодържател е налице принципно законово изискване да води въпросната
документална отчетност на произведените и/или складираните от него в данъчния
склад акцизни стоки, освободени за потребление. Касаторът претендира, че това
зъдължение е пряко обвързано с правилото на чл.78, ал.1 от ППЗДАС, съгласно
което „в края на всеки данъчен период, в края на всяка календарна година, както
и на датата на прекратяването на лиценза се прави рекапитулация на регистъра „Дневник
на складовата наличност”.
Според настоящата инстанция правилно РС отчита
съществения момент, че в нормата на чл.78, ал.1 от ППЗАДС се визира думата
„рекапитулация“. Правилно се явява тълкуването, дадено от въззивния съд, че
дейността /задължението/ за „рекапитулация“ на данните от регистъра „Дневник на
складовата наличност“ в посочените времеви периоди, не е еднозначно с
принципното задължение да се води такъв регистър от лицензираните
складодържатели. В този смисъл напълно правилен се явява доводът, че тези два
текста, визират самостоятелни/различни дейности, които съотв. съставляват и
самостоятелни задължения за лицензирания складодържател, макар и да са част от
общото му задължение за материална отчетност. При това тълкуване се явява
правилен доводът, че визирането и на двата текста в АУАН и НП, като нарушени,
вкл. и начина на описание на нарушението от обективна страна, като включващи
елементи и от двата текста, съставлява съществено процесуално нарушение,
свързано с правилото за ясно и точно описание на деянието от обективна страна,
съотв. това води и до непрецизност на дадената правна квалификация.
Няма спор, че тези взаимно свързани нарушения са
съществени, доколкото допускането им води до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице, тъй като също се поставя в невъзможност да разбере за
какво точно се ангажира неговата административно-наказателна отговорност.
Допускането на тези нарушения са достатъчно
основание да се отмени процесното наказателно постановление като
незаконосъобразно без да се разглежда спора по същество, така, както процедира
и РС.
С оглед гореизложеното, касационната инстанция
намира, че не се установява визираното касационно основание по чл.348, ал.1,т.1
от НПК. Касационната жалба е неоснователна, а проверяваното решение, като
валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в законна сила.
Води от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №172/12.07.2016г., постановено по АНД № 678/2016г.
по описа на Районен съд - Хасково.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.