РЕШЕНИЕ
№288/28.11.2016г.,
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в
открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател: Хайгухи Бодикян
Членове: Кремена Костова - Грозева
Цветомира Димитрова
при секретаря Й.П. и в присъствието
на прокурор Розалин Трендафилов при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като
разгледа докладваното от
Председателя КАНД № 240 по описа
за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
вр. с чл. 63 ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Митница
Бургас, подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 166/18.07.2016г.,
постановено по АНД № 351/2016г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е
отменено Наказателно постановление /НП/ № 319/2016 от 18.04.2016 г., на и.д. Заместник-началник на Митница Бургас.
Касационният
жалбоподател счита атакуваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Счита
за неправилни изводите на въззивния съд
относно ангажирането на административно-наказателната отговорност на
физическото лице – шофьор, наместо тази на фирмата – получател и превозвач. От
обективна страна съставът на нарушението по чл.234а, ал.1 от Закона за
митниците /ЗМ/ се изразявало в неизпълнение на предвиденото в закона задължение
да бъде представена стоката в непроменено състояние. В касационната жалба се
цитира разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗМ. Твърди, че в случая намяло съмнение
и спор, че процесните стоки, които били поставени под режим транзит, били
приети от лизето, което превозва стоката – С.Е. и съответно негово било
задължението да ти представи в непроменено състояние в получаващото митническо
учреждение и именно това свое задължение Е. не бил изпълнил. Сочи, че от
субективна страна, за да бъде налице основание за ангажиране отговорността на
превозвача на стоката /както било в конкретния случай – шофьора на фирмата/
било необходимо да се установи, че съществува знание относно обстоятелството,
че превозваните стоки са поставени под режим транзит. Навежда съображения, че
санкционираното лице знаело за соченото обстоятелство, за което имало както
писмени доказателства по преписката, така и от разпитаните пред въззивния съд
свидетели. Чрез уведомяването за настъпилото ПТП и необходимостта от
присъствието на служител на агенция митници при претоварването на стоките,
нарушителят бил подал писмена молба. В този смисъл се счита, че същият е
действал със съзнанието на лице, осъществяващо формалности по режим „транзит”.
Извършването на фактически действия, свързани с превоз на стоки под режим
„транзит” винаги се осъществявал от физическо лице - самият превоз се осъществявал от конкретно
физическо лице чрез управление на МПС. В случая безспорно било установено, че
санкционираното лице въвел товарния автомобил на територията на страната и
ползвал услугите на спедиторска фирма. След като товарния автомобил бил
поставен под режим „транзит” именно това лице поело и превоза му, като нямало
данни, нито се твърдялоу това да било извършено от друго лице.
На следващо
място, излагат се съображения, че липсвал спор относно субекта, който следвало
да представи стоката пред получаващото митническо учреждение. Съгласно
действащата къмо момента на извършване на нарушението разпоредба на чл.38, §1 и
2 от Регламент 2913/92 на Съвета, стоките, въведени на митническата територия
на Общността, трябвало незабавно да бъдат превозени от въвеждащото ги лице до
съответното митническо учреждение, определено от митническите органи, като се
следвал маршрутът, определен от тях и съгласно техните разпореждания. В АУАН и
НП изрично било посочено, че именно С.Е. в качеството си на задължено лице –
въвеждащо стоката на територията на Общността, е извършило нарушението.
Безспорно било установено, че бил извършен международен превоз на стоки от
Република турция като транзитната операдия била задействата на митнически пункт
„Капитан Андреево” на 20.11.2015г. и трябвало да завърши в седмодневен срок в
ПМУ RO158200. Безспорно било установено, че стоката, поставена под митнически
режим транзит, била въведена на митническата територия на общността на
20.11.2015г. поради което съгласно цитираните норми санкционираното лице било
задълженот за представи същата стока в непроменено състояние пред получаващото
митническо учреждение в определения срок. Доколкото нямало доказателства, че
това е сторено, а напротив – имало доказателства, че стоката била отклонена и
унищожена на митническо сметище гр.Харманли, то правилно била ангажирана
административно-наказателната отговорност на санкционираното лице. Цитира се и
практика на Административен съд – Хасково. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено изцяло
наказателното постановление.
Ответникът
по касационната жалба – С.Е., чрез процесуален представител, заема становище за
неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспореното
решение.
Становището
на представителя на Окръжна прокуратура - Хасково е за оставяне в сила на
оспореното решение като правилно и законосъобразно.
Касационната
инстанция като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на
чл.218 от АПК намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С
атакуваното Решение № 166/18.07.2016г.,
постановено по АНД № 351/2016г. по описа на Районен съд – Свиленград, е
отменено Наказателно постановление /НП/ № 319/2016 от 18.04.2016 г., на и.д. Заместник-началник на Митница Бургас,
с което за извършено нарушение на чл.234а, ал.1 от ЗМ : I. От S. E. /С.Е./
гражданин на Репубблика Турция на основание чл. 233, ал.6, вр. Чл.234а, ал.1 от
Закона за митниците /ЗМ/ е отнета в полза на дължавата свежа маруля с код по КН
070511, разположена в 26 палета, с нето тегло 13 000 килограма и с общо
бруто тегло 14 500 килограма; на основание чл.234а, ал.3 от ЗМ, вр. Чл.
233, ал.6 от ЗМ тъй като същата липсва, S. E. /С.Е./ се задължава за заплати
нейната равностойност в размер на 7837,78 лева, представляващи митническата й
стойност; II. на основание чл.234а, ал.1 от ЗМ
му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 7837,78
лева, представляваща 100 % от стойността на стоката по пункт I; III. За
обезпечение на глобата по пункт II от S. E. /С.Е./ са задържани 7837.78 лева.
За да отмени
наказателното постановление, въззивният съд е приел, че са налице основания за
отмяна на наказателното постановление, доколкото наказаното лице не било
титуляр на режима на външен транзит в Общността. приел е за установено, че
извършеното деяние съдържа от обективна страна принаците на митническо нарушение
по чл. 234, ал.1 от ЗМ, което било основание за ангажиране на
административно-наказателната отговорност.
Основанието
за отмяна в оспореното решение са единствено ои само допуснати процесуални
нарушения при изготвяне на наказателното постановление.
Настоящата
инстанция намира решението на въззивния съд като неправилно постановени и
следва да бъде отменено.
Въззивният
съд приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно, доколкото назаканото
лице не било титуляр на режима на външен транзит в Общността съгласно
разпоредбата на §1, т.16 от ДР на ЗМ /отм./. Действително цитираната разпоредба
дава легално определение на „титяляр на режима” на вънешен транзит в Общността
– лицето, за сметка на което е извършено декларирането или са прехвърлени
правата и задълженията на първото лице относно митническия решим. Поради това
неправилно съдът е приел, че турското търговско дружество „Oz Umit Tarim Urunleri Nakliat ITN.IHR.SAN.ve
TIC.LTD.STI.”,
Antakia, Hatay, Turkey е титуляр на митническия режим и именно
е субект на вмененото задължение. Това е така с оглед разпоредбата на чл.102,
ал. 1 от ЗМ /отм./, но действаща към момента на деянието и изготвяне на НП, отговорното
лице е именно титуляра на режима транзит и като такова е длъжно да представи
стоките в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение и при
спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране,
както и да спазва разпоредбите за режима на транзит. Разпоредбата на ал. 2 от
същия нормативен акт /отм./ обаче предвижда, че независимо от задълженията на
отговорното лице, превозвачът или получателят, който приема стоките и знае, че
те са поставени под режим транзит, също е длъжен да ги представи в непроменено
състояние в получаващото митническо учреждение и определения срок и при
спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране.
Именно в тази насока е и възражението на касационния жалбоподател, че турският
гражданин S. E. /С.Е./ е бил длъжен да
представи в непроменено състояние в получаващото митническото учреждение
превозваните стоки.
Съгласно разпоредбата на §1, т.23 от
ДР на ЗМ, декларатор е лицето, което извършва деклариране от свое име или
лицето, от името на което се извършва декларирането. Безспорно турският
гражданин S. E. /С.Е./ е декларирал от името на турското търговско дружество „Oz Umit Tarim Urunleri Nakliat ITN.IHR.SAN.ve
TIC.LTD.STI.”,
Antakia, Hatay, Turkey, което е титурял на режима външен
транзит в общността.
Следва обаче да се съобрази, че при
съставяне на акта за установяне на административното нарушение нарушение, респ.
при издаване на процесното НП са действали разпоредбата на §1, т.16 и т. 23 от
ДР на ЗМ, както и разпоредбата на чл.102 от ЗМ. След издаване на НП и
постановяване на въззивното решение, т.е. преди влизане в сила на НП, с ДВ бр.
58/26.07.2016 г. е въведена законодателна промяна в Закона за митниците. С нея
се отменя разпоредбата на чл.102 от ЗМ и на §1, т.16 и т. 23 от ДР на ЗМ. Отмяната
на разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗМ,е
продиктувана от непосредственото приложение на Регламент /ЕИО/ 2913/1992г. на
Съвета от 12.10.1992г.
Следва
да се отбележи, че разпоредбата на чл. 38, § 1 и 2 от Регламент /ЕИО/
2913/1992г. на Съвета от 12.10.1992г. относно създаване на Митнически кодекс на
Общността, предвижда задължение за въвеждащото лице да превози стоките,
въведени на митническата територия на Общността, незабавно, като се следва
маршрутът, определен от митническите органи, и съгласно разпорежданията на тези
органи. Разпоредбата на чл.39 придвижда когато поради непреодолима сила или
непредвидими обстоятелства, задължението посочено в чл.38, §1 не може да бъде
изпълнено, лицето или друто действащо вместо него лице уведомява незабавно най
– близките митнически органи. Именно това е сторил турският гражданнин С.Е. с
помощта на свид.А. К.. Втората хипотеза на тази разпоредба предвижда, че когато
стоките не са напълно унищожени в резултат на непреодолимата сила или
непредвидените обстоятелства, митническите органи трябва да бъдат уведомени и
за точното им местонахождение. Разпоредбите на чл. 38 и чл. 39 от Регламент
2913/1992 са изменени и са съответни на разпоредбите на чл. 92 и 93, съответно
чл. 94 от Регламент 450/2008, които са отменени с Регламент 952/2013 на
Европейския парламент и на съвета от 09.10.2013г. за създаване на Митнически
кодекс на съюза, в сила от 01.05.2016г.
В
настоящия случай приложение намират разпоредбите на на чл. 92 и 93, съответно
чл. 94 от Регламент 450/2008г. , който съгласно чл.188 започва да се прилагат
не по-късно от 24 юни 2013 г. В този случай понятието „отговорно лице“ по см.
на отменената разпоредба на чл.102 от ЗМ, е следвало да се съобрази с
разпоредбите на Регламент
450/2008, който намира директно приложение в законодателството ни, а съгласно
чл.92 отговорно за режима е: 1.Лицето, което въвежда стоките на
митническата територия на Общността, ги превозва незабавно, по определен от
митническите органи маршрут, и съгласно техните разпореждания, ако има такива,
до определеното от митническите органи митническо учреждение или до друго
място, определено или одобрено от тези органи, или до свободна зона.
2. Лице, което поема задължение за превоза на стоки
след въвеждането им на митническата територия на Общността, е отговорно за изпълнение
на задължението, установено в параграф 1.
При
възникнали непредвидени обстоятелства, какъвто и процесният случай на ПТП,
приложение намира разпоредбата на чл.94 от
Регламент 450/2008г., съгласно която: 1. Когато,
поради непредвидими обстоятелства или непреодолима сила, задължението,
установено в член 92, параграф 1, не може да бъде изпълнено, лицето,
обвързано с това задължение, или друго действащо за негова сметка лице, уведомява
незабавно митническите органи. Когато стоките не са унищожени напълно в
резултат на непредвидимите обстоятелства или непреодолимата сила, митническите
органи се уведомяват и за точното им местонахождение.
Предвид
гореизложеното, касационният съд приема за незаконосъобразни изводите на
въззивния съд за допуснати процесуални нарушения при издаване на Наказателно постановление /НП/ № 319/2016 от 18.04.2016
г., на и.д. Заместник-началник на
Митница Бургас, което налагало неговата отмяна. Следва Решение № 16618.07.2016г.,
постановено по АНД № 351/2016г. по описа на Районен съд – Свиленград да бъде
отменено и върнато за произнасяне по съществото на спора.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 предл. І$ - ро от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 166/18.07.2016г., постановено по АНД № 351/2016г.
по описа на Районен съд – Свиленград, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 319/2016 от 18.04.2016
г., на и.д. Заместник-началник на
Митница Бургас, като незаконосъобразно.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Свиленград за произнасяне
по същество по въззивната жалба.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.