А Д М И Н И С Т Р А Т И В Е Н С Ъ Д
– Х А С К О В О
Р Е Ш
Е Н И
Е № 261
03.11.2016г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Хасково на пети октомври през
две хиляди и шестнадесета година, открито заседание, първи касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: А.Л.
Прокурор: Николай
Гугушев
като
разгледа докладваното от съдията Костова-Грозева к.а.н.д. №233 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе
взе предвид :
Производството е по
реда на чл.63 ал.І изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №163/13.07.2016г., постановено по АНД №305/2016г.
РС- Свиленград изменил Наказателно постановление №15-0351-000413/04.08.2015г.
на Началник група към ОДМВР Хасково, РУ-Свиленград, издадено против Д.А. ***,
като намалил размера на санкцията „глоба“от 200лв. на 100лв., наложена за
нарушение на чл.123, ал.1 т.3 от ЗДвП, съставляващо нарушени по т.3 от
наказателното постановление, потвърдил наложеното наказание по т.3 от
постановлението „лишаване от право да управлява БПС за срок от 6 месеца и
отменил наказателното постановление в останалите му части за извършени
нарушения на чл.25, ал.1, чл.100, ал.1, т.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Обстоятелства по обжалването
Касационна жалба е подадена от наказаното лице Д.А. и е само против частта на решението на
РС-Свиленград, с което е изменено наказателното постановление, като е намален
размера на санкцията „глоба“ за
извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП от 200лв. на 100лв. и е
потвърдено постановлението за наложената санкция „лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца“ за същото нарушение.
Касаторът счита
така жалената част от въззивното решение за постановено в нарушение на
материален и процесуален закон. Според него неправилно РС приемал, че НП било
издадено при спазени изисквания на ЗАНН. Това не било така, тъй като на първо
място били сочени три варианта на местоизвършване , което нарушавало правото му
на защита, поради липса на конкретизация. Дори и това да било някаква
„фактическа грешка“, тя не можела до се отстрани от съда във въззивното
производство при проверка на законосъобразността на постановлението.
На второ място
се сочи, че неправилно РС приел съставомерност на деянието, като нарушение на
чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, но без да се сочела точната буква от текста. Не било
установено третото лице, претърпяло вреди от ПТП, дори и имуществени вреди не
били установени, нямало насрещни претенции за такива и пр. Напускането на
местопроизшествието било съставомерно обстоятелство само по б.“в“ от текста на
ЗДвП. Квалификацията на деянието и санкционният текст били посочени непълно и
така се нарушавало изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Нещо, което съдът
също не можел да санира, а това се случило с жаленото решение.
На последно
място се сочи, че РС не съобразил обстоятелството, че били изтекли повече от
шест месеца от издаването на НП до момента на връчването му. Това налагало
отмяна на наказателното постановление, тъй като такава била и практиката на
съдилищата.
Касаторът,
редовно призован не се явява в с.з. и не изпраща представител.
Ответникът, редовно призован не се представлява. Не взема становище по
касационната жалба.
Представителят на ОП-Хасково счита решението
на Районния съд за правилно и пледира за оставянето му в сила.
Правни съображения
При съвкупната преценка на събрания доказателствен
материал по делото, касационният състав намира подадената жалба за допустима,
като направена в срок и от надлежната страна. Разгледана по същество е и основателна.
За да постанови решението си в жалената част,
районният съд приел, че от фактическа страна се доказвало извършено от касатора
нарушение на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП на посочената в акта и НП дата, час и
място. РС още приел, че дадената правна квалификация на описаните факти била
правилна и че уместно било да се посочи, че определени несъответствия, по скоро
следвало да се дефинират, като непрецизност, които не препятстват адекватното,
стойностно и пълноценно осъществяване на правото на защита на наказаното лице.
Визира се и текста на чл.53, ал.2 от ЗАНН, като в заключение съдът приема, че
доколкото не били допуснати съществени процесуални нарушения в
административно-наказателната процедура и при положение, че събраните по делото
доказателства, доказвали извършеното нарушение, за което били санкциониран
жалбоподателя /настоящ касатор/, РС извел извод за законосъобразност на
наказателното постановление досежно нарушението на чл.123, ал.1, т.3 от ЗдВП,
като едновременно с това приел, че била нарушен чл.27 от ЗАНН, като едно от
наложените кумулативно предвидени санкции не било съответно на извършеното,
както от обективна, така и от субективна страна, поради което постановил
изменение на постановлението в частта на санкцията „глоба“, намалявайки я от
200лв. на 100лв.
Касационната инстанция не споделя извода на районния
съд, че при провеждане на административно-наказателната процедура няма
допуснати съществени процесуални нарушения. Видно от обективираното съдържание
на АУАН, с него се претендира, че касаторът извършва на 24.07.2015г. около
19,45 часа в с.М. Г. по ул.“З.“посока ул.“П.“ определено деяние, което според
актосъставителя съставлява нарушение на конкретен текст от ЗДвП.
В НП обаче тези факти /касаещи момента и мястото
на извършване на санкциеруемото деяние/
се описват така „на 24.07.2015г. около 19,45часа на ул.“С. С.“ в община
гр.Свиленград на път общински №BLG1005 – с.М. Г. по ул.“З.“
посока ул.„П.“. Т.е. налице е яснота относно момента на извършване на деянието,
но е налице противоречиво описание на мястото на нарушението, доколкото едва в
НП се съдържа и записа „на ул.“С. С.“ в община гр.Свиленград на път общински №BLG1005“.
Въпросното означава на първо място нарушение на
изискването за пълен идентитет между съдържанието от обективна страна на АУАН и
НП. Еднопосочно практиката приема, че е недопустимо за първи път и едва с НП да
се въвеждат факти от обективна страна на нарушението, които не се съдържат в
АУАН, а цитирания по-горе текст „на ул.“С. С.“ в община гр.Свиленград на път
общински №BLG1005“ безспорно не е изписан и не
е обективиран като съдържание на АУАН.
Напълно основателно се възразява от касатора, а
същият нарочно възразява и пред самия РС, че няма яснота относно мястото на
извършване на деянието, което се определя за административно нарушение. Това
възражение не е възприето правилно от РС, който позовавайки се на чл.53, ал.2
от ЗАНН, възприема тезата за неговото приложение. Въпросният текст действително
допуска да се издаде едно НП и когато в акта има допуснати пропуски, но тук
нарушенията са в самото НП, тъй като неяснотата относно мястото на нарушението
е налице именно с издаването на постановлението, не на акта.
От друга страна, фактите допълнително съдържащи се
в НП не се и доказват, тъй като свидетелите еднопосочно сочат, че нарушението е
извършено не къде да е, а в с.М.г. на ул.“П.“ и ул.“З.“, което било Т-образно
кръстовище. Нито едно свидетелско показание, или друго доказателства, не
подкрепят фактите, че нарушението е извършено на ул.“С. С.“ община
гр.Свиленград на път общински №BLG1005.
Това нарушение е съществено и не съставлява
„непрецизност“, както приема въззивния съд. Неясното посочване на мястото на
нарушението, което в този случай се изразява в посочване на две места, които
дори не са в едно и също населено място, не може да се възприема като
„непрецизност“, а единствено съставлява нарушение на процесуалните изисквания
на ЗАНН и води до нарушение на правото на защита на наказаното лице, а от там и
обосновава извода за незаконосъобразност на акта на наказващия орган-НП. Не
достигайки до тези правни и фактически извод, съдът постановява едно неправилно
решението, като това обоснова извод за основателност на касационната жалба, тъй
като се доказва, че РС допуска нарушение на материалния закон.
Следва да се посочи и още, че РС неправилно
постановява изменителния диспозитив. Нарушението по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП е
посочено в НП, като това по т.2, а не по т.3, както се визира в решението на РС.
С този диспозитив де факто и де юре РС изменя и потвърждава нарушението по т.3,
за което в мотивите самият РС приема, че не се доказва и за това следва да се
отмени, а на второ място за това нарушение наложената санкция е глоба от 10
лв., а не тази която изменя въззивния съд. Така че е налице и твърдяното от
касатора допуснато нарушение на процесуалния закон, което е още един довод за
отмяна на решението на РС-Свиленград.
Предвид обаче извод за неправилност на съдебния
акт, поради нарушение на материалния закон, следва решението да се отмени в
жалената му част, без да се връща за ново разглеждане от друг състав на същия
съд.
Водим от горното и на
основание чл. 63 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН,
във вр. с чл. 221 ал. 2 от АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №163/13.07.2016г., постановено по АНД №305/2016г.
по описа на Районен съд Свиленград в обжалваната му част, вместо което
постановява:
ОТМЕНЯ НП №15-0351-000413/04.08.2015г. на Началник група
към ОДМВР Хасково, РУ-Свиленград, с което за нарушение на чл.123, ал.1 т.3 от
ЗДвП и на осн. чл.175, ал.1, т.5 от с.з. на Д.Х.А., ЕГН-********** *** е
наложена санкцията „глоба“ в размер на 200лв. и наказание „лишаване от право да
управлява БПС за срок от 6 месеца“ .
Решението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.