РЕШЕНИЕ

 

253/21.11.2016г., гр. Хасково

                                                                                                                                             

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съдХасково, в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                 

                                                     Председател: Хайгухи Бодикян  

                                                                 Членове: Кремена Костова - Грозева  

                                                                            Цветомира Димитрова

      

при секретаря  А.Л. и в присъствието на прокурор Н. Г. при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от  Председателя   КАНД 208 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационни жалби на С.Х.Г. и на Митница Пловдив, срещу Решение №73/08.03.2016г. по АНД № 1203/2015г. по описа на Районен съд-Свиленград. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление №1474 от 13.11.2015г. на Заместник – Началник на Митница Свиленград, в частта му, с която на С.Х.Г., на основание чл.126 от Закон за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв., като съдът е потвърдил Наказателно постановление №1474 от 13.11.2015г. на Заместник – Началник на Митница Свиленград в останалата му част, с която на основание чл.124, ал.1, във връзка с чл.126 от ЗАДС е постановено отнемане в полза на Държавата от С.Х.Г. предмета на нарушението – бяло вино „Grillo Terre Siciliane” – 14 850 бутилки.

Недоволен от решението в потвърдителната му част е останал С.Х.Г., който го обжалва в срок чрез процесуален представител, като твърди, че в тази му част решението било неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че постановеното от административнонаказващия орган отнемане в полза на Държавата на посочените в НП стоки - бутилки бяло вино, било разпоредено на основание чл.124, ал.1, вр. чл.126 от ЗАДС. Следователно отнемането в полза на Държавата като допълнителна санкционна последица от извършеното нарушение било пряко обусловено от наличието на последното и надлежно ангажиране на административнонаказателната отговорност на съответния деец. В случая съдът приел, че отговорността на наказаното с НП лице С.Х.Г. била ангажирана неправомерно, което от своя страна налагало и отмяна на санкционния акт в частта му, с която се отнемали от последния в полза на Държавата и стоките. Наличието на нарушение, субектът на което не бил разкрит, не можело да представлява фактическо основание за потвърждаване на НП, издадено на конкретно посочено правно основание – чл.124, ал.1, вр. чл.126 от ЗАДС. И тъй като АНО преценил, че извършителят на нарушението бил известен – С.Х.Г., то намерил, че са налице основанията за приложението на чл.124, ал.1, вр. чл.126 от ЗАДС. След като съдът стигал до извод, че било налице нарушение от неустановен нарушител, не следвало да потвърждава частично НП. Това следвало да стане в отделно административнонаказателно производство, което да е обект на отделен съдебен контрол. Следвало да бъде посочено, че не били налице правните основания, посочени от съда. В жалбата се цитира разпоредбата на чл.53 от ЗАНН и се сочи, че тези норми не касаели хипотеза, свързана с вещи, предмет на нарушение. Що се касаело до правното основание чл.126, чл.124, ал.1 от ЗАДС, то не можело да е приложимо, тъй като не било налице нарушение по чл.126 от ЗАДС. Моли се да бъде отменено решението в обжалваната му част и да бъде разпоредено стоките да бъдат върнати.

Недоволна от решението в отменителната му част останала Митница Пловдив, която чрез процесуален представител го обжалва в срок с твърдения, че в тази част е неправилно и необосновано. Излагат се съображения, че по делото било безспорно установено, че за стоката, намираща се в товарното ремарке, нямало документи, които да доказват заплащането или обезпечаването на акциза, дължим за нея. Безспорно било също, че виното, съгласно чл.2, т.1, във връзка с чл.6 от ЗАДС, било акцизна стока и за нея се дължало заплащане или обезпечаване /в определени случаи/ на акциза. Съдът неправилно съсредоточил мотивите си, основавайки се основно на разпоредбите, касаещи издаването на документите и правилата по чл.76в, ал.1 от ЗАДС. Виното като продукт, независимо от неговите разновидности, било акцизна стока на територията на целия Европейски съюз. В този смисъл движението му на територията на Съюза било свързано с определени формалности, но доколкото констатираното в настоящия случай нарушение било такова по чл.126 от ЗАДС и касаело държане на акцизна стока без документ за заплащането или обезпечаването на акциза, то тези разпоредби имали значение само за установяване на документа, който можело да бъде представен за тази стока. Горните обстоятелства касаели превозвача, в лицето на неговия представител Г., тъй като той осъществявал конкретния превоз, доколкото същия бил длъжен да се снабди с необходимите за превоза документи. Излагат се подробни съображения, въз основа на които е направен извод, че от всички събрани по делото доказателства се установило, че към датата на установяване на нарушението именно С.Г. бил отговорен за намиращата се в ремарке №NE....АВ акцизна стока и я държал на паркинг в гр. С. без документи, удостоверяващи плащането или обезпечаването на акциза за нея. Моли се да бъде отменено атакуваното решение в обжалваната му част и да бъде потвърдено изцяло наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба на С.Х.Г. – Митница Пловдив, в подадена чрез процесуален представител писмена молба оспорва същата.

Ответникът по касационната жалба на Митница Пловдив – С.Х.Г., чрез процесуален представител оспорва същата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбите за неоснователни. Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбите и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено следното:

Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и са допустими. При разглеждането им по същество съдът намира жалбата на С.Х.Г. за неоснователна, а жалбата на Митница Пловдив - за основателна. 

С обжалваното Решение №73/08.03.2016г. по АНД № 1203/2015г. по описа на Районен съд-Свиленград е отменено Наказателно постановление №1474 от 13.11.2015г. на Заместник – Началник на Митница Свиленград, в частта му, с която на С.Х.Г., на основание чл.126 от Закон за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв., като съдът е потвърдил Наказателно постановление №1474 от 13.11.2015г. на Заместник – Началник на Митница Свиленград в останалата му част, с която на основание чл.124, ал.1, във връзка с чл.126 от ЗАДС е постановено отнемане в полза на Държавата от С.Х.Г. предмета на нарушението – бяло вино „Grillo Terre Siciliane” – 14 850 бутилки.

За да постанови решението си, районният съд е посочил, че неправилно и незаконосъобразно била ангажирана административнонаказателната отговорност на С.Х.Г., като мотивирал съображенията си. В настоящия случай Г. не бил регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС, поради и което също не можел да бъде субект на нарушението по чл.126 от ЗАДС. Отделно от това, действително посочената разпоредба предвиждала няколко хипотези и следвало да се посочи именно тази, която субсумира санкционно релевантното поведение - отсъствие на документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Не само, че не било конкретизирано ясно, точно описанието на нарушението, но не бил посочен другия визиран в ЗАДС текст – чл.76в, ал.4, т.1 от ЗАДС, който давал вече представата, водеща до разбираемост, адекватно организиране на защитата стойностно и в пълен обем. Изложени са съображения, че АНО следвало да установи качеството на жалбоподателя с оглед разпоредбата на чл.76в, ал.4 от ЗАДС. Съдът е посочил, че не може и не следва да подменя волята на АНО, но следи за прецизността на квалификацията, така, че жалбоподателят да е в състояние и възможност да организира и правилно и адекватно да реализира защитата си. Относно отнемането в полза на Държавата на въпросните акцизни стоки, съдът е посочил, че независимо от факта, че счита за незаконосъобразно ангажирана отговорността на жалбоподателя, то нарушение било налице. След като имало нарушение и още повече не бил разкрит действителния получател на стоките, на когото следвало да се вмени нарушението, то НП в частта относно отнемането на акцизните стоки следвало да се потвърди .

Касационната инстанция намира, че при правилно и пълно установена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, районният съд е достигнал до неправилни изводи, че неправилно и незаконосъобразно била ангажирана административнонаказателната отговорност на С.Х.Г..

Видно от доказателствата по делото, АУАН и НП са издадени от разполагащи с необходимата компетентност длъжностни лица и съдържат необходимите реквизити, визирани в чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН. В АУАН и в НП се съдържа конкретно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено. Дадената правна квалификация е вярна, съответстваща на фактите, съдържими се в обстоятелствената част на НП, които и АНО е приел за установени. Предвид горното, не е нарушено по никакъв начин правото на санкционираното лице да организира и осъществи защитата си в пълен обем Ето защо настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при спазване на законовата процедура. 

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място С.Х.Г. е извършил посоченото в НП нарушение, след като в качеството му на физическо лице е държал общо 14 850 бутилки бяло вино “Grillo Terre Siciliane”, по 0.750 литра всяка и с 12.5 % алкохолно съдържание, тъй като именно от страна на това лице е упражнявана фактическата власт върху предмета на нарушението, а чия собственост е същия /кой е получателя на стоката/ е ирелевантен за делото въпрос. По този начин, освен конкретната форма на изпълнителното деяние, е доказано и авторството на нарушението, а именно, че жалбоподателят е съпричастен в извършването му. По делото пред районния съд не е бил и налице спор между страните относно предмета на нарушението и факта, че процесните количества вино съставляват акцизна стока. Установен е и фактът, че за посочената акцизна стока С.Х.Г. не е доказал, че разполага с документ измежду посочените в нормата на чл.126 от ЗАДС, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Ето защо и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на посоченото лице с процесното НП, като размерът на наложеното наказание е правилно определен.  

Като не е достигнал до този правен извод, Районен съд-Свиленград е приложил неправилно закона.

По изложените по – горе съображения, настоящият съдебен състав намира касационната жалба на Митница Пловдив за основателна. С оглед доказаността на осъщественото нарушение по чл.126 от ЗАДС, то правилно с наказателното постановление е разпоредено на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС отнемане в полза на Държавата на предмета на нарушението. Ето защо касационната жалба на С.Х.Г. се явява неоснователна, а решението на Районен съд-Свиленград в тази си част е правилно.

С оглед изложеното, проверяваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отменено НП № №1474 от 13.11.2015г. на Заместник – Началник на Митница Свиленград, в частта, с която на С.Х.Г., на основание чл.126 от Закон за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв. и вместо това бъде постановено ново такова, с което се потвърди наказателното постановление в тази му част. Предвид това в останалата си оспорена от касатора С.Х.Г. част, решението на РС-Свиленград следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 73/08.03.2016г., постановено по АНД № 1203/2015г. по описа на Районен съд-Свиленград, в частта, с която е отменено НП № 1474 от 13.11.2015г. на Заместник - Началник на Митница Свиленград, в частта, с която на С.Х.Г., на основание чл.126 от Закон за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв., като вместо това

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1474 от 13.11.2015г. на Заместник - Началник на Митница Свиленград в частта по т. II, с която на С.Х.Г. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, на основание чл.126 от ЗАДС.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му оспорена част.

Решението е окончателно.                  

 

 

Председател:                                            Членове:1.

                                                                                             

                                                                                   2.