Р Е Ш Е
Н И Е
№ 271
09.11.2016 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
2. КРЕМЕНА КОСТОВА - ГРОЗЕВА
Секретар: Д.А.
Прокурор: Розалин Трендафилов
като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №185 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по жалба на РУ Димитровград при ОДМВР – Хасково, подадена чрез Началника А. Ц. Д., против Решение №49/28.04.2016 г., постановено по НАХД №75 по описа на Димитровградския районен съд за 2016 г., с което е отменено Наказателно постановление (НП) №15-0254-000968/07.01.2016 г. на Началника на РУ Димитровград при ОДМВР – Хасково.
Касационният жалбоподател счита оспореното решение за неправилно, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Основният мотив на съда за отмяна на НП бил, че при издаването му е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като нямало такова извършено нарушение, каквото било описано в НП. Съдът посочил, че не било допуснато нарушение на разпоредбата на чл.50, ал.1 от Закона за движение по пътищата, тъй като по тази улица не бил поставен надлежно знак Б1, без да се посочвало ясно за коя улица се отнася това. Жалбоподателят намирал, че нарушението било установено и доказано от фактическа страна, както и правилно квалифицирано. Според него от приложения по делото доказателствен материал се установявало, че в случая водач на л.а. „Рено Меган сценик” се движел по път с предимство, означен със знак Б3, а А.Р.П. не го пропуснал, както изисква разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП. Претендира се отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП като законосъобразно, в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила при издаването и връчването му.
Ответникът, А.Р.П., чрез процесуалния си представител по делото, заема становище за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила решението на районния съд.
Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Димитровградският районен съд е отменил атакуваното пред него наказателно постановление, с което на А.Р.П. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за извършено нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП.
Районният съд приел за
установено от фактическа страна, че на 25.12.2015 г. около 09.30 часа в с.Г. и.,
наказаното лице А.Р.П. управлявал лек автомобил „Мицубиши спейс рънър“ ДК№.....
ВР и като се движел по улица в селото, приближил кръстовище. Улицата, която
пресичал, била означена с пътен знак Б3, но по улицата, по която се движел,
липсвал пътен знак Б1. Такъв имало няколко кръстовища преди това, на разстояние
по-голямо от 20 метра. В същото време по улицата с предимство преминавал лек
автомобил „Р. М. С.“ с водач Х.. Той бил уверен, че е с предимство, поради
което пристъпил към преминаване през кръстовището, но жалбоподателят не го
пропуснал и двете коли се ударили. На место се отзовали служители на МВР –
Димитровград – свидетелите И. и К.. След установяване на случилото се те съставили
констативен протокол и снимков материал, и приели, че А.Р.П. е извършил
нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП, за което съставили АУАН 184679/25.12.2015 г.
Районният съд не констатирал
съществени нарушения в процеса на издаване на наказателното постановление въз
основа на така съставения АУАН. Установил, че улицата в населеното място,
където наказаният А.Р.П. е управлявал лекия автомобил, не е била означена
надлежно, съобразно изискванията на чл.52 от Наредба №18 от 23.07.2001
г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци. Съдът е изложил мотиви, че
поради това не може да се приеме, че от П. е извършено нарушение по чл.50, ал.1
от ЗДвП, като посочил, че е извън обхвата на обективно възможната грижа, която
обичайно разумен и образован водач на ППС полага, възможността му да приеме, че
пресича път с предимство. Отменил е НП поради липса на извършено
административно нарушение.
Касационната инстанция намира решението на
районния съд за постановено при напълно и правилно изяснена фактическа
обстановка, която не се оспорва по делото. В обстоятелствената част на НП е
изложено, че на 25.12.2015 г. около 9,30 часа в с.Г. и., на Х-образно
кръстовище между улица „Б.” и улица „Ж.Д.” А.Р.П. управлявал лек автомобил „М. С.
Р.”, като при приближаване до кръстовището не пропуска движещия се по път с
предимство лек автомобил „Р. М. С.”. Това му деяние е квалифицирано като
нарушение на чл.50,
ал.1 от ЗДвП. Безспорно установено е по делото, че водачът на автомобила „Р.
М. С.” се е движел по път с предимство, сигнализиран с пътен знак Б-3 „Път с
предимство”, за което свидетелства както приложения към преписката снимков материал,
така и съставения Протокол за ПТП. От събраните по делото доказателства – схемата
на ПТП, отразена в протокол за ПТП и разпита на актосъставителя свид. И. се
установява по безспорен начин също, че пътят, по който се е движил управляваният
от А.Р.П. лек автомобил не е бил сигнализиран с пътен знак Б-1 „Пропусни
движещите се с предимство”, или пътен знак Б-2 „Спри! Пропусни движещите се с
предимство”.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка изводът на районния съд за
отмяна на НП се явява правилен и обоснован. Вмененото на наказаното лице
административно нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП не е доказано от субективна
страна. Съгласно приетата за нарушена разпоредба, „на кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство.“ С оглед установеното
обстоятелство, че пътят, по който се е движил
л.а. „Р. М. С.“ е бил сигнализиран като път с предимство, водачите на
пътни превозни средства от другите пътища са имали задължение да пропуснат този
автомобил. На основание разпоредбата на чл.54, ал.1 от Наредба №18 от
23.07.2001 г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци (изм.ДВ, бр.35 от 2015 г., в
сила от 18.05.2015 г.) в населени места и селищни образувания пътен знак Б3 „Път с предимство“ се поставя пред всяко
кръстовище, а съгласно ал.2 на същата норма, „пътищата без предимство, които
пресичат пътя с предимство или се вливат в него, задължително се сигнализират с
пътни знаци Б1 или Б2“. След като безспорно е установено по делото, че пътят,
по който се е движил управлявания от П. л.а. „М.
С. Р.” е пресичал път с предимство, но не е бил сигнализиран като път без
предимство, то водачът П. не е знаел и не е бил длъжен да знае или да
предполага, че пресичания път е сигнализиран като такъв с предимство, за да
пропусне движещото се по него моторно превозно средство. Деянието му не е извършено
виновно и не е осъществен от субективна страна съставът на административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, поради което наказателното постановление
правилно е отменено като незаконосъобразно.
Районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221,
ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №49/28.04.2016 г., постановено по НАХД №75 по описа на Димитровградския районен съд за 2016 година.
Решението е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.