Р Е Ш Е Н И Е № 353

10.11.2016г., гр.Хасково

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Хасковският административен съд, четвърти състав, в открито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

при секретаря А.Л.

и в присъствието на прокурора Николай Гугушев

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №541 по описа на съда за 2016г.

Производството е по реда на чл.84 ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М.К. - гражданин на Пакистан, с адрес: с. Пъстрогор, общ. Свиленград, Транзитен център – Пъстрогор, срещу Решение № УПП-203/27.09.2016г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административно-производствените правила и материално-правните разпоредби на закона. Твърди се, че била нарушена нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Както оспорващият заявил и пред ДАБ, причината да избяга от Пакистан била заплахата за неговия живот и свобода, както и невъзможността да издържа и задоволява нуждите на семейството си. Решил да не чака да пострада и избягал от Пакистан. Сочи се, че тъй като обжалваното решение било с отрицателен диспозитив, а именно налице бил отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган следвало да изложи подробни аргументи относно сигурността на държавата на произход на оспорващия. Това задължение на административния орган произтичало от факта, че изпълнението му било законова гаранция за спазване на най-основния принцип в бежанското право (non refoulement) – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която била застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и възприет от чл.4, ал.3 от ЗУБ. Доказателства за сигурността на обстановката в Пакистан и липсата на необходимост от международна закрила на търсещите убежище не били посочени в решението. Според информация, изнесена в средствата за масово осведомяване, Пакистан се отказал от властта в отделни райони на страната и ги оставил в ръцете на талибаните. На екстремистите било позволено да контролират територии, като долината Суат в северозападната част на Пакистан. Пакистанската съдебна система имала ограничено влияние в страната извън столицата. Пакистанското правителство на практика абдикирало пред талибаните и екстремистите. Правителствената политика водела до отстъпване на все повече територии на бунтовниците, на талибаните, на Ал Каида, на съюзниците, които били в терористичен синдикат. Някога най-популярната туристическа дестинация в Пакистан, долината Суат, сега била под контрола на талибаните. Хиляди хора напуснали района, а стотици училища били разрушени в резултат на ръководените от метежниците военни действия срещу властите. Твърди се, че съгласно константната практика на ВАС пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителя, което включвало както обстоятелствата, свързани с опасенията му от преследване, така и с реалната настояща ситуация в страната му по произход, представлявало нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ и на основание чл.173, ал.2 във вр. с чл.146, т.3 и т.4 от АПК и чл.90 от ЗУБ решението следвало да бъде отменено и върнато на административния орган за ново произнасяне. В тази насока в жалбата се цитира съдебна практика. Поради това административният акт се явявал немотивиран и следвало да бъде отменен. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган.

Ответникът - Интервюиращ орган при ТЦ на ДАБ – с. Пъстрогор, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, като излага подробни съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба до ДАБ при МС с вх. №1934/13.09.2016г. на ТЦ – с. Пъстрогор (рег. №УП-5249/13.09.2016г. на ДАБ), М.К. от Пакистан поискал от властите в Република България предоставяне на международна закрила. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с Декларация по чл. 30, ал.1, т. 3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М.К., гражданин на Пакистан, роден на ***г. в Пакистан, гр. Гуджрат, неженен. Попълнен бил Регистрационен лист към молбата, в който търсещият закрила бил записан като М.К., роден на ***г. в Пакистан, гр. Гуджрат, религия - сунит, етническа принадлежност – пенджабец, професия - сервитьор, с начално образование, неженен.

С Писмо рег. №УП-5249/15.09.2016г. на ДАБ, Директорът на ТЦ – с.Пъстрогор изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила, като в писмото било посочено, че на границата чужденецът се представил като М.К., роден на ***г. от Пакистан. Такова становище не е приложено към преписката.

На 26.09.2016г. с кандидата било проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което били отразени в протокол рег. №УП-5249/26.09.2016г. В хода на производството жалбоподателят заявил, че не бил арестуван или осъждан, както в страната си по произход, така и в друга държава. Отрича членство в политическа партия или организация, неприятности с властите, с армия или полиция, както и контакт с радикални ислямистки организации. Посочил, че срещу него не било упражнявано физическо насилие, нито получавал заплахи. Напуснал нелегално Пакистан на 02.08.2016г. и заминал за Иран, после отишъл в Турция. В България влязъл нелегално, пеш, с група от 25 човека. Отвели ги в София, после ги закарали до границата със Сърбия, но там ги арестували.

В хода на интервюто търсещият закрила посочил, че напуснал Пакистан, защото бил беден. Баща му отглеждал животни, а чужденецът работел в един ресторант към хотел и парите, които печелел, не били много. Затова продали животните и с парите решил да замине за Италия – така му препоръчал трафиканта. Искал да поработи 3-4 години в Италия и после да се върне в Пакистан, за да започне свой собствен бизнес. Това била причината да напусне Пакистан. Подал молба за закрила в Република България, за да продължи нататък – към Италия.

С Решение № УПП-203/27.09.2016г., Интервюиращ орган в Транзитен център – с. Пъстрогор отхвърлил молбата за предоставяне на международна закрила на М.К., на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Решението било съобщено на лицето на 30.09.2016г. и същият бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него. Жалбата е подадена чрез органа и регистрирана на 06.10.2016г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 30.09.2016г., а жалбата е подадена на 06.10.2016г., следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл. 84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до местно компетентния административен съд, срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – М.Д.К., на длъжност старши експерт в Транзитен център – с. Пъстрогор, която е определена със Заповед № РД05-223/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за изпълняващ функциите на интервюиращ орган.

Процесният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на конкретни факти, на които се дава и съответна правна обосновка. Съдът не установява при постановяването на решението да има допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и особено такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец.

Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 13.09.2016г., а оспореният акт е издаден на 27.09.2016г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура. В хода на производството пред решаващия орган при ТЦ – с. Пъстрогор при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Не се установява и нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото не се установява да е дадено, но следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.9 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Ето защо съдът намира, че не са налице основанията по чл.146, т.1-3 от АПК.

Оспореното решение съдът намира и за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател установява, като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не заявява, като причина за напускане на страната си по произход – Пакистан, някоя измежду посочените в чл.8, ал.1 от ЗУБ. За да обоснове крайния си извод, административният орган следва да извърши преценка на изнесените чрез интервюто данни от историята на търсещия закрила чужденец, както и служебно да събере информация за положението в държавата по произход, вкл. и да изследва всички данни от бежанската история, преценена през обществено-политическата ситуация в Пакистан или областта от където идва търсещият закрила. Изследвайки данните от конкретната бежанската история на жалбоподателя и като се имат предвид данните от преписката, съдът намира, че в конкретния случай ответникът достига до обоснован извод за неоснователност на подадената молба за закрила.

Правилно органът отчита, че причината, поради която М.К. напуска държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ. Бежанската история е твърде кратка от към факти, а така изнесените в нея правилно не се приемат за достатъчни и обосноваващи реална опасност от преследване по см. на чл.8, ал.1 от ЗУТ, тъй като същите са основно и единствено от икономически характер и желанието на търсещия закрила за по добър и материално осигурен живот.

Ето защо съдът намира, че след извършената преценка на фактите от бежанската история, обосновано се приема, че визираните причини за напускане на страната по произход-Пакистан не са правно значими по см. на ЗУБ. В конкретния случай обстоятелства, релевантни по см. на чл.8, ал.1 от ЗУБ, не се установяват по категоричен начин. Реално в историята си чужденецът не навежда абсолютно никакви ясни твърдения за конкретни репресии, предприети спрямо него или близки членове на семейството му, които да се дължат на някоя от причините, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ.

В тази връзка, изцяло правилно ответникът приема, че от събраните материали не може да се прави извод за реално осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”.

При това положение напълно правилен се явява изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска страната си по произход, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство, нито сочи, че изпитва основателни опасения от преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ, поради което молбата му за предоставяне на статута по чл.8 от ЗУБ се явява явно неоснователна.

Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата и за предоставяне на хуманитарен статут на основанията посочени в чл.9, ал.1, т.1-2. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай, както се сочи в това решение, чужденецът въобще не навежда, като причина за напускането на родната си страна, наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Дори напротив - от бежанската му история става ясно, че нито е арестуван, нито осъждан в държавата си по произход, нито се сочат някакви ясно изразени проблеми с пакистанските власти, полиция и армия или други организации.

Третото обстоятелство, което обосновава извод за предоставяне на хуманитарен статут е това по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ – наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът приема, че тя не е налична по отношение на оспорващия.

Член 9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15 б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15 б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, Съдът на Общността (приложимо и по отношение на действащата вече Директива 95/2011) се постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

В конкретния случай, за да отхвърли молбата за този вид закрила, решаващият орган се позовава изцяло на фактите, които се съдържат в Справка с вх. №МД-1075/13.09.2016г. на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.8 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Цитираната справка е изготвена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, представлява официален писмен документ и обвързва съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с тях, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства, каквито де факто не се представят, нито се сочи техния източник, за да се събират. От извършения подробен анализ на данните от същата съдът намира, че действително не се следва извод за наличие на безогледно насилие, като характеризиращ белег на въоръжен конфликт на територията на Пакистан или на част от нея. Въпреки наличната информация за сложност на ситуацията в тази страна и за наличието на конфликти и въоръжени сблъсъци, то същите не могат да бъдат определени по своя характер, интензитет и териториален обхват за такива, които в контекста на изложената бежанска история да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Т.е. не се доказва наличие на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията на Пакистан, който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (отм.). Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи.

Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. Такива са налице, доколкото ответникът представя в с.з. допълнителна справка за актуалното положение в Пакистан. Ето защо съдът цени данните от този документ, като актуални и в достатъчна степен обосноваващи извода на органа. При липса на други противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на ответника, съдът не може да обосновава извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на пакистанския гражданин по реда на чл.9 от ЗУБ.

Ето защо относно ситуацията в Пакистан, може да се направи извод, че не е налице такова насилие, което да е до степен на безогледност и това е така, както към датата на произнасяне на административния орган, така и към настоящ момент. При това положение не може да се обосновава и извода, че цивилното лице, поради самия факт на пребиваване на територията на Пакистан е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Напротив - приетите писмени справки на Дирекция ”Международна дейност“, данните в които не се опровергават от събрания по делото доказателствен материал, сочат, че в някои части на страната, обстановката е овладяна до степен, осигуряваща приемливо ниво на сигурност за гражданите, при което жалбоподателят може в тези части от страната си по произход ефективно да се ползва от закрилата на правителството си. В този смисъл е и практиката на ВАС изразена в Решение № 8485 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2318/2009 г., 5-членен състав и Решение № 8983 от 21.06.2012 г. по адм. д. № 1264/2012 на Върховния административен съд и др.

Не се установява да са налице и основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, за да се приема извод за предоставяне на такъв статут.

Административният орган изпълнява задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните за неговата решаваща роля факти, а именно извършва проверка доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни, обсъжда актуалната обстановка в страната по произход-Пакистан, като данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение не страда от порок, налагащ отмяната му по смисъла на чл.146 от АПК и затова следва да се потвърди, поради което подадената против него жалба се явява неоснователна.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К. - гражданин на Пакистан, против Решение № УПП-203/27.09.2016г. на Интервюиращ орган при Транзитен център - с. Пъстрогор към Държавната агенция за бежанците.

Решението не подлежи на обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: