РЕШЕНИЕ

№337

02.11.2016 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

Секретар: Й.П.…………………………………………………………………...

Прокурор:Розалин Трендафилов ……………………………………………………………..

като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №531 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84 ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М.Х. - гражданин на Пакистан, с адрес: с. П., общ. Свиленград, Т. ц. – П., срещу Решение № УПП-174/15.09.2016г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Твърди се, че решението било незаконосъобразно поради нарушение на нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Както оспорващият заявил и пред ДАБ, причината да избяга от Пакистан била заплахата за неговия живот и свобода, както и липсата на сигурност и наличие на терористични актове в страната, непрекъснатите сблъсъци между армията и талибаните и правителството не можело да се справи с различните терористични групировки. Решил да не чака да пострада и избягал от Пакистан. Сочи, че в случай, че обжалваното решение било с отрицателен диспозитив, а именно налице бил отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган следвало да изложи подробни аргументи относно сигурността на държавата на произход на оспорващия. Това задължение на административния орган произтичало от факта, че изпълнението му било законова гаранция за спазване на най-основния принцип в бежанското право (non refoulement) – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която била застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и възприет от чл.4, ал.3 от ЗУБ. Доказателства за сигурността на обстановката в Пакистан и липсата на необходимост от международна закрила на търсещите убежище не били посочени в решението. Според информация, изнесена в средствата за масово осведомяване, Пакистан се отказал от властта в отделни райони на страната и ги оставил в ръцете на талибаните. На екстремистите било позволено да контролират териториии като долината Суат в северозападната част на Пакистан. Пакистанската съдебна система имала ограничено влияние в страната извън столицата. Пакистанското правителство на практика абдикирало пред талибаните и екстремистите. Правителствената политика водела до отстъпване на все повече територии на бунтовниците, на талибаните, на Ал Каида, на съюзниците, които били в терористичен синдикат. Някога най-популярната туристическа дестинация в Пакистан, долината Суат, сега била под контрола на талибаните. Хиляди хора напуснали района, а стотици училища били разрушени в резултат на ръководените от метежниците военни действия срещу властите. Твърди се, че съгласно константната практика на ВАС пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителя, което включвало както обстоятелствата, свързани с опасенията му от преследване, така и с реалната настояща ситуация в страната му по произход, представлявало нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ и на основание чл.173, ал.2 във вр. с чл.146, т.3 и т.4 от АПК и чл.90 от ЗУБ следвало да бъде отменено и върнато на административния орган за ново произнасяне. В тази насока в жалбата се цитира съдебна практика. Поради това административният акт се явявал немотивиран и следвало да бъде отменен. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган.

Ответникът - Интервюиращ орган при ТЦ на ДАБ – с. П., чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба от 01.09.2016г. до ДАБ при МС с вх. №1858/01.09.2016г. на ТЦ – с. П. (рег. № УП-5198/01.09.2016г. на ДАБ), чужденецът е поискал от властите в Република България предоставяне на международна закрила. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната е била установена с Декларация по чл. 30, ал.1, т. 3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М.Х., гражданин на Пакистан, роден на ***г. в Пакистан, гр. Л., неженен. Попълнен е и Регистрационен лист към молбата, в който търсещият закрила бил записан като М.Х., гражданин на Пакистан, роден на ***г. в Пакистан, гр. Л., религия – сунит, етническа принадлежност – п., с., с висше образование, неженен.

С Писмо рег. №УП-5198/02.09.2016г. на ДАБ, Директорът на ТЦ – с. П. е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила, като в писмото е посочено, че на границата чужденецът се е представил като М. Х.С.А., роден на ***г. в Пакистан. Такова не е приложено към преписката.

На 14.09.2016г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в протокол рег. № УП-5198/14.09.2016г. В хода на производството е заявено, че жалбоподателят не е бил арестуван или осъждан както в страната си по произход, така и в друга държава. Отрича се членство в политическа партия или организация, проблеми с властите, с армията или полицията в Пакистан, както и контакт с радикални ислямистки организации. За напускането на страната си чужденецът посочва, че напуснал Пакистан преди около 3 месеца, нелегално. Отишъл в Иран, а оттам – в Турция. Относно пристигането си в България сочи, че преминал границата нелегално, пеш през гората. В хода на интервюто като причина да напусне страната си посочил обстановката в страната. Когато отивал и се връщал от работа, било опасно. Не можел да извършва елементарни социални дейности, като например игра на крикет с приятели. Това била единствената причина. Решил, че иска да живее на нормално място, в нормална държава. Посочва, че спрямо него не е упражнявано физическо насилие. Твърди, че на улицата получавал заплахи от рода на „дай парите!”, „ще те убия!”. Посочил също, че подал молба за закрила в Република България, защото усещал, че имало човешко отношение.

С Решение № УПП-174/16.08.2016г. на Интервюиращ орган в Т. ц. – с. П. е била отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на М.Х., на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

Компетентният орган е приел, че в хода на производството не се установява за М.Х. да са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. От материалите по преписката не можело да се направи извод за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Не се установявали дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до преследване. Посочено е, че изложените от кандидата причини са от личен и социален характер и попадат извън предмета на ЗУБ и Женевската конвенция. От изложените факти се установявало, че чужденецът е икономически мигрант, няма релевантен за предоставянето на статут на бежанец мотив да напусне държавата си и да остане извън нея, както и че спрямо него не е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 – 5 от ЗУБ и риск от бъдещо такова.

Интервюиращият орган е приел, че липсва реална опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, поради което спрямо молителя не били налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Установената фактическа обстановка не давала основания да се приеме, че е бил принуден да напусне Пакистан поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание по смисъла на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

Случаят е бил разгледан и във връзка с възможността за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Базирайки се на цитирана информация от Справка с вх. № МД-1075/13.09.2016г. на Дирекция „Международна дейност” на ДАБ, решаващият орган е приел, че не се установяват разширенията, дадени в тълкувателното решение на Съда на европейските общности /СЕО/ от 17.02.2009г. по дело № С-465/07 и тълкувателното решение на Съда на европейските общности /СЕО/ от 30.01.2014г. по дело С-285/12 по тълкуването на чл. чл.15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. От справката било видно, че общата ситуация на несигурност и насилие в определена държава само по себе си не можела да обуслови нарушение на чл.3 от ЕКПЧ при експулсиране до територията, т.е. нивото на насилие не е безогледно по смисъла на чл.15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО, т.е. налице са региони, части от държавата по произход, в които не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. Анализирайки доказателствата по преписката, административният орган, приел, че за молителя не съществува реален риск от тежки посегателства по чл.9, ал.1 от ЗУБ, поради което искането му за закрила и в тази част се явявало неоснователно. В конкретния случай липсвали и предпоставки за предоставяне на международна закрила по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 29.09.2016г., а жалбата е подадена на 30.09.2016г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган- М.Д. К., старши експерт в Т. ц. – с. П., определен със Заповед № РД05-223/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.

Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 01.09.2016г., а оспореният акт е издаден на 15.09.2016г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.

В хода на производството пред решаващия орган при ТЦ – с. П. при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.9 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил като причина за напускане на страната си по произход – Пакистан, някоя измежду посочените в чл.8, ал.1 от ЗУБ. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. Правилно е отчетено, че причината, поради която М.Х. е напуснал държавата си по произход не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. Търсещият закрила изрично е посочил в интервюто, проведено на 14.06.2016г., че напуснал страната си, защото искал да живее в нормална държава и подал молба за закрила в България, защото тук имало човешко отношение. Чужденецът не навежда твърдения за наличие у него на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка правилно е прието, че от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразили се в някое от действията посочени в ал.5 на същата норма поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в ал.1, на същата разпоредба понятие „основателно опасение от преследване”, вкл.съобразно тълкуванието дадено в ал.6. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващия напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство, а именно такива от личен и социален характер, без да сочи факти, че изпитва основателни опасения от преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ.

Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай, чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведените интервюта с жалбоподателя същия не само не е направил изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявил, че не е бил заплашван, не е бил арестуван или осъждан, не е имал проблеми с официалните власти, нито досег с радикални и терористични групировки.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия. Следва да се има предвид, че чужденецът не изтъква общата ситуация на несигурност като причина за напускане на страната.

За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

В конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № МД-1075/13.09.2016г. на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.8 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Цитираната справка е изготвена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, представлява официален писмен документ и обвързва съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с тях. При подробен анализ на същата съдът намира, че не следва извода за наличие на безогледно насилие, като характеризиращ белег на въоръжен конфликт на територията на Пакистан. Въпреки наличната информация за сложността на ситуацията в страната и за наличието на конфликти и въоръжени сблъсъци, то същите не биха могли да се определят нито по своя характер, нито по своя интензитет и териториален обхват, като такива, които в контекста на изложената бежанска история да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС), се нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. В този смисъл е и нормата на чл. 9, ал.5 от ЗУБ, според която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там.

Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.

От изложеното по-горе относно ситуацията в Пакистан, което се подкрепя и от фактите удостоверени в приобщената в хода на съдебното производство Справка вх.№ МД- 1194 от 11.10.2016г. на Дирекция“Международна дейност“ при ДАБ при МС, може да се направи извода, че степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и понастоящем не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Напротив - от доказателствата по делото, с оглед приетата писмена справка на Дирекция ”Международна дейност“, данните в която не се опровергават от събрания по делото доказателствен материал, сочат, че в някои части на страната, обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите. Ето защо жалбоподателят в тези части от страната си по произход би могъл ефективно да се ползва от закрилата на правителството си. В този смисъл е и практиката на ВАС изразена в Решение № 8485 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2318/2009 г., 5-членен състав и Решение № 8983 от 21.06.2012 г. по адм. д. № 1264/2012 на Върховния административен съд и др. В тази връзка, позовавайки се на разпоредбата на чл.9 ал.5 от ЗУБ, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази й част като неоснователна.

Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в Пакистан, данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Х. - гражданин на Пакистан, против Решение № УПП-174/15.09.2016г. на Интервюиращ орган при Т. ц. - с. П. към Държавната агенция за бежанците.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: