РЕШЕНИЕ

№306/01.11.2016г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретаря Д.А....………………………........…..........и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова……..........………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 528 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84 ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А.Ф. - гражданин на Пакистан, с адрес: с. Пъстрогор, общ. Свиленград, Транзитен център – Пъстрогор, срещу Решение № УПП-189/21.09.2016г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Твърди се, че е нарушена нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Както оспорващият заявил пред ДАБ, причината да избяга от Пакистан била заплахата за неговия живот и свобода. В страната често имало терористични актове и липсвала сигурност. Имало непрекъснати сблъсъци между армията и талибаните. Правителството било в невъзможност да се справи с различните терористични групировки. Нямало към кого да се обърне за помощ в страната си. Решил да не чака да пострада и избягал от Пакистан. Сочи се, че тъй като бил налице отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган следвало да изложи подробни аргументи относно сигурността на държавата на произход на оспорващия. Това задължение на административния орган произтичало от факта, че изпълнението му било законова гаранция за спазване на най-основния принцип в бежанското право (non refoulement ) – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която била застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и възприет от чл.4, ал.3 от ЗУБ. Доказателства за сигурността на обстановката в Пакистан и липсата на необходимост от международна закрила на търсещите убежище не били посочени в решението. Според информация, изнесена в средствата за масово осведомяване, Пакистан се отказал от властта в отделни райони на страната и ги оставил в ръцете на талибаните. На екстремистите било позволено да контролират териториии като долината Суат в северозападната част на Пакистан. Пакистанската съдебна система имала ограничено влияние в страната извън столицата. Пакистанското правителство на практика абдикирало пред талибаните и екстремистите. Правителствената политика водела до отстъпване на все повече територии на бунтовниците, на талибаните, на Ал Каида, на съюзниците, които били в терористичен синдикат. Някога най-популярната туристическа дестинация в Пакистан, долината Суат, сега била под контрола на талибаните. Хиляди хора напуснали района, а стотици училища били разрушени в резултат на ръководените от метежниците военни действия срещу властите. Съгласно константната практика на ВАС пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителя, което включвало както обстоятелствата, свързани с опасенията му от преследване, така и с реалната настояща ситуация в страната му по произход, представлявал нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ и на основание чл.173, ал.2 във вр. с чл.146, т.3 и т.4 от АПК, и чл.90 от ЗУБ следвало решението да бъде отменено и върнато на административния орган за ново произнасяне. В тази насока в жалбата се цитира съдебна практика. Поради това административният акт се явявал немотивиран и следвало да бъде отменен. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган.

Ответникът - Интервюиращ орган при ТЦ на ДАБ – с. Пъстрогор, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и пледира за отхвърлянето ѝ.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба до ДАБ при МС с вх. №1940/14.09.2016г. на ТЦ – с. Пъстрогор (рег. № УП-5253/14.09.2016г. на ДАБ), чужденецът е поискал от властите в Република България предоставяне на международна закрила. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната е била установена с Декларация по чл. 30, ал.1, т. 3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А.Ф., гражданин на Пакистан, роден на ***г***, неженен. Попълнен е Регистрационен лист към молбата, в който търсещият закрила бил записан като А.Ф., роден на ***г***, религия - сунит, етническа принадлежност – пенджабец, професия - търговец, със средно образование, неженен. Посочено е още, че родителите на чужденеца са в Пакистан, както и е направено отбелязване, че има двама братя и две сестри, които също са в Пакистан.

С Писмо рег. №УП-5253/16.09.2016г. на ДАБ, Директорът на ТЦ – с.Пъстрогор е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила, като в писмото е посочено, че на границата чужденецът се е представил като АФ., роден на ***г. от Пакистан. Такова становище не е приложено към преписката.

На 20.09.2016г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в протокол рег. № УП-5253/20.09.2016г. В хода на производството е заявено, че жалбоподателят не е бил арестуван или осъждан както в страната си по произход, така и в друга държава. Отрича се членство в политическа партия или организация, както и неприятности с пакистанските власти или проблеми на етническа или религиозна основа. За напускането на страната си чужденецът посочва, че напуснал Пакистан преди около два месеца – юли 2016г., нелегално, с помощта на трафикант и отишъл в Иран, където останал около 13-14 дни. Оттам преминал в Турция, в гр. Истанбул, където останал около 20 дни. След това тръгнал за България. Границата преминал нелегално, пеша, през гората, а след това с автомобил заминал за гр. София, където останал около 10 дни, след което полицията го задържала. В хода на интервюто е заявил също, че напуснал Пакистан, за да си търси работа. Работел заедно с баща си като строителен работник, получавали малко пари, дори понякога не им плащали. С получените пари преживявали трудно, а чужденецът имал и по-малки братя и сестри. Не можел да си намери по-добра работа, тъй като нямал необходимото образование. Искал да си намери хубава работа с добро заплащане, за да помага на семейството си. В Пакистан се занимавал със строителство от около 3-4 години, тъй като нямало какво друго да работи, нямали земя. Бащата на чужденеца боледувал, имал диабет и не можел да работи, както преди. Преди години имали земя, която попадала в Кашмир, в Индия и била откъсната от тях. Там се живеело много трудно. Чужденецът смятал да си потърси работа в Германия. Не искал да се връща в Пакистан, докато нямало работа.

С Решение № УПП-189/21.09.2016г. на Интервюиращ орган в Транзитен център – с. Пъстрогор е била отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на А.Ф., на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

Компетентният орган е приел, че в хода на производството не се установява за А.Ф. да са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. От материалите по преписката не можело да се направи извод за наличие на причини по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, които да породят основателни опасения от преследване. Не били налице данни чужденецът да е бил обект на действия по чл.8 ал.5 от ЗУБ.

Интервюиращият орган е приел, че спрямо молителя не са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Липсвали твърдения от страна на кандидата, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ – смъртно наказание или екзекуция. Установената фактическа обстановка не давала основания да се приеме, че е бил принуден да напусне Пакистан поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание по смисъла на чл.9, ал.1 и т.2 от ЗУБ като спрямо него не били предприемани подобни посегателства.

Случаят е бил разгледан и във връзка с възможността за приложение на чл. 9, ал. 1, т.3 от ЗУБ. Базирайки се на цитирана информация от Справка с вх. № МД-1075/13.09.2016г. на Дирекция „Международна дейност” на ДАБ, решаващият орган е приел, че за пакистанския гражданин не са налице и предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Анализирайки доказателствата по преписката, административният орган е приел, че единствено поради присъствието си на територията на Пакистан, молителят не би могъл да бъде изложен на тежки посегателства по смисъла на тази разпоредба, поради което искането му за закрила и в тази част се явявало неоснователно. Същевременно не се сочели други причини от хуманитарен характер с оглед предоставяне на статут по чл.9 ал.8 от ЗУБ.

В конкретния случай липсвали и предпоставки за предоставяне на международна закрила по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 28.09.2016г., а жалбата е подадена на 30.09.2016г., следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл. 84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – П. Т. К., младши експерт в Транзитен център – с. Пъстрогор, определена със Заповед № РД05-228/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48 ал. 1 т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е мотивиран с посочване, както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се установява при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 14.09.2016г., а оспореният акт е издаден на 21.09.2016г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.

В хода на производството пред решаващия орган при ТЦ – с. Пъстрогор при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за закрила данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил като причина за напускане на страната си по произход – Пакистан, някоя измежду посочените в чл.8, ал.1 от ЗУБ. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно неоснователност на молбата за закрила. Правилно е отчетено, че причината, поради която А.Ф. е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ. Видно от изнесеното в проведеното на 20.09.2016г. интервю, чужденецът не навежда твърдения за конкретни репресии по смисъла на чл.8 ал.5 от ЗУБ, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка правилно е прието, че от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в ал.1 на цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените в нормата причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващия напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство, без да сочи факти, че изпитва основателни опасения от преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ.

Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай, чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Дори напротив - от бежанската му история става ясно, че нито е бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход и не е имал никакви проблеми с пакистанските власти.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.

Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15 б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

В конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в Справка с вх. №МД-1075/13.09.2016г. на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.8 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Цитираната справка е изготвена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, представлява официален писмен документ и обвързва съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с тях. При подробен анализ на същата съдът намира, че не следва извода за наличие на безогледно насилие, като характеризиращ белег на въоръжен конфликт на територията на Пакистан. Въпреки наличната информация за сложността на ситуацията в страната и за наличието на конфликти и въоръжени сблъсъци, то същите не биха могли да се определят нито по своя характер, нито по своя интензитет и териториален обхват, като такива, които в контекста на изложената бежанска история да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО, се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. В този смисъл е и нормата на чл.9, ал.5 от ЗУБ, според която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там.

Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.

От изложеното по-горе относно ситуацията в Пакистан и събраните по делото доказателства, може да се направи извода, че степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и понастоящем не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Напротив - приетите писмени справки на Дирекция ”Международна дейност“, данните в които не се опровергават от събрания по делото доказателствен материал, сочат, че в някои части на страната, обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите. Ето защо жалбоподателят в тези части от страната си по произход би могъл ефективно да се ползва от закрилата на правителството си. В този смисъл е и практиката на ВАС изразена в Решение № 8485 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2318/2009 г., 5-членен състав и Решение № 8983 от 21.06.2012 г. по адм. д. № 1264/2012 на Върховния административен съд и др. В тази връзка интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази й част като неоснователна.

Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко личните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в Пакистан, данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Ф. - гражданин на Пакистан, против Решение № УПП-189/21.09.2016г. на Интервюиращ орган при Транзитен център - с. Пъстрогор към Държавната агенция за бежанците.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: