Р Е Ш Е Н И Е № 319

04.11.2016г., гр.Хасково

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Хасковският административен съд, четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

при секретаря А.Л.

и в присъствието на прокурора Николай Гугушев

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №494 по описа на съда за 2016г.

Производството е по реда на чл.84 ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на З.Б. - гражданин на Пакистан, с адрес: с. П., общ. Свиленград, Транзитен център – П., срещу Решение №УПП-165/13.09.2016г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административно-производствените правила и материално-правните разпоредби на закона. Твърди се, че била нарушена нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Както оспорващият заявил и пред ДАБ, причината да избяга от Пакистан била заплахата за неговия живот и свобода. Липсвала сигурност в страната и нямало към кого да се обърне за помощ и затова решил да избяга от Пакистан. Сочи се, че тъй като обжалваното решение било с отрицателен диспозитив, а именно налице бил отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган следвало да изложи подробни аргументи относно сигурността на държавата на произход на оспорващия. Това задължение на административния орган произтичало от факта, че изпълнението му било законова гаранция за спазване на най-основния принцип в бежанското право (non refoulement) – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която била застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и възприет от чл.4, ал.3 от ЗУБ. Доказателства за сигурността на обстановката в Пакистан и липсата на необходимост от международна закрила на търсещите убежище не били посочени в решението. Според информация, изнесена в средствата за масово осведомяване, Пакистан се отказал от властта в отделни райони на страната и ги оставил в ръцете на талибаните. На екстремистите било позволено да контролират територии, като долината С. в северозападната част на Пакистан. Пакистанската съдебна система имала ограничено влияние в страната извън столицата. Пакистанското правителство на практика абдикирало пред талибаните и екстремистите. Правителствената политика водела до отстъпване на все повече територии на бунтовниците, на талибаните, на Ал Каида, на съюзниците, които били в терористичен синдикат. Някога най-популярната туристическа дестинация в Пакистан, долината С., сега била под контрола на талибаните. Хиляди хора напуснали района, а стотици училища били разрушени в резултат на ръководените от метежниците военни действия срещу властите. Твърди се, че съгласно константната практика на ВАС пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителя, което включвало както обстоятелствата, свързани с опасенията му от преследване, така и с реалната настояща ситуация в страната му по произход, представлявало нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ и на основание чл.173, ал.2 във вр. с чл.146, т.3 и т.4 от АПК и чл.90 от ЗУБ решението следвало да бъде отменено и върнато на административния орган за ново произнасяне. В тази насока в жалбата се цитира съдебна практика. В решението се коментирала справка №МД-593/18.05.2016г. на Дирекция „Международна дейност” на самия ответник ДАБ, в която обаче не се обсъждала в цялост обстановката в страната по произход на оспорващия. Не била събирана допълнителна информация в тази връзка, а изводите били базирани изцяло само на изготвената от Дирекция „Международна дейност” на ответника ДАБ справка. Самата справка била с дата 18.05.2016г., т.е. информацията в нея не била актуална към датата на издаването на акта на 13.09.2016г. Този подход противоречал на методологията за Европейската служба за подпомагане в областта на убежището към Европейската Комисия, публикувана на интернет – страницата й, изискваща цялостен подход при преценката на основанията за предоставяне на статут, което било свързано най-вече със събиране на доказателства от повече от един източник и анализирането им в количествено и качествено отношение. Вярно било, че във визираната справка били посочени източниците, въз основа на които били изготвени. От съдържанието им обаче не се установявало какви части от тези източници били използвани и въз основа на какви критерии. Административният орган в оспореното решение в нарушение на принципите на истинност и съразмерност по чл.7 и чл.6 от АПК не обсъдил в цялост дори съдържащата се в справките фрагментирана информация и не положил усилия да събере допълнителна информация от общодостъпни източници. Поради това административният акт се явявал немотивиран и следвало да бъде отменен. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган.

Ответникът - Интервюиращ орган при ТЦ на ДАБ – с. П., чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, като излага подробни съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба до ДАБ при МС чрез ДМ-ЗМВР, рег. №105450-3970/23.08.2016г. рег. № УП-5180/30.08.2016г. на ДАБ, З.Б. поискал от властите в Република България предоставяне на международна закрила. Попълнен бил Регистрационен лист към молбата, в който търсещият закрила бил записан като З.Б., роден на ***г***, религия - мюсюлманин, етническа принадлежност – балочистанец, професия - няма, с основно образование, неженен.

От пакистанския гражданин били снети дакталоскопични отпечатъци. С покана рег. № УП-5180/30.08.2016г. същият бил поканен да се яви на 07.09.2016г. в 11,00ч. за провеждане на интервю, като бил предупреден, че при неявяването си за интервю, същото ще се счете за неспазване на съществено задължение за предоставяне на международна закрила. Поканата била съобщена на г-н Б. чрез преводач, посредством осъществена видеоконферетна връзка. От З.Б. бира подписана и декларация на осн. чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ.

С Писмо рег. №УП-5180/31.08.2016г. на ДАБ, Директорът на ТЦ – с.П. изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила, като в писмото било посочено, че на границата чужденецът се представил като З. Т., роден на ***г., от Пакистан. Такова становище не е приложено към преписката.

На 07.09.2016г. с кандидата било проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което били отразени в протокол рег. №УП-5180/07.09.2016г. В хода на производството жалбоподателят заявил, че не бил подавал молба за международна закрила в Р.България или друга държава, че бил арестуван или осъждан, както в страната си по произход, така и в друга държава.

З.Б. посочил, че напуснал Пакистан, заради дейността, която водел. Той бил от Белуджистан, като живеещите там искали да се отделят от Пакистан и да бъдат отделна и независима държава. Там имало престрелки и пет негови братовчеди били убити. От около 50 години се водели борбите за независимост на Белуджистан, откакто Пакистан го завладял. Г-н Б. посочил, че от 13-14 години се занимавал с борбите за независимост, като водел агитация, правел митинги, шествия, залепял плакати. Преобладаващата част от населението искала независимост. Пакистанските власти имали офанзива към такива мероприятия, целящи отделянето на провинцията.

Г-н Б. посочил още, че преди три месеца военни нахлули в неговия дом, разбили врати, ритали жените и търсели мъжете в къщата. В района се извършвали такива операции често, когато властите имали информация, че се водят агитации и хората, които правели тази агитация, били арестувани и измъчвани. Мъжете, които се занимавали с това, често били убивани. Имало много места, на които се заравяли хората, които се противопоставяли на властите.

Жалбоподателят посочил също така, че преди нямало такива проблеми, но опасностите се появили последните години и по-точно от 4-5 години насам. Преди 2 години на 05.05. негов братовчед бил убит. Тогава и за него възникнала заплаха да бъде хванат и убит, но той се укривал на различни места, за да не бъде хванат. Не напуснал веднага Пакистан, защото нямал такава възможност да осъществи пътуването,трябвало да събере пари. Прибрал се само веднъж в дома си за един час тайно и втори път не бил се връщал. Междувременно той продължил тайно да води агитации, като разлепял афиши и участвал в шествия, като много пъти на тези шествия бил под обсада.

Г-н Б. посочил, че предпочел да напусне Пакистан, а не да остава да продължава с дейността си, защото се страхувал за живота си. Властите в страната имали списъци с имена за издирване и затова бил принуден да напусне, тъй като неговото име също било в тези списъци. Знаел това от специалните части, които и правили операциите против тях. Списъците не били тайни, те се правели за хората, които се занимавали с тероризъм. Властите ги смятали за терористи, щом попаднели в тези списъци и всичко му вземали. З.Б. посочил, че бил член на партия в страната- BSO, която партия организирала цялата инициатива, шествията и борбата за независимост на Белуджистан. Нямал проблеми на религиозна основа, а проблемите му били заради борбите за независимост, в които участвал.

В заключението на интервюто търсещият закрила посочил, че се бил насочил към Германия или Белгия и там искал да получи закрила.

С Решение № УПП-165/13.09.2016г. на Интервюиращ орган в Транзитен център – с. П. отхвърлил молбата за предоставяне на международна закрила на З.Б., на основание чл.70, ал.1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Решението било съобщено на заинтересованото лице на 15.09.2016г. и същият бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него. Жалбата против него е подадена чрез органа и регистрирана на 20.09.2016г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Доколкото оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 15.09.2016г., а жалбата е подадена на 20.09.2016г., то тя се явява депозирана в преклузивния срок по чл. 84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до местно компетентния административен съд, срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът я намира за основателна по следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – П. Т. К., на длъжност младши експерт в Транзитен център – с. П., който е определен със Заповед № РД05-228/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за изпълняващ функциите на интервюиращ орган.

Жаленият административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на конкретни факти, на които се дава и съответна правна обосновка. Съдът установява , че процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в присъствие на преводач и на езика, владян от търсещия закрила чужденец.

Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 30.08.2016г., а оспореният акт е издаден на 13.09.2016г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура. В хода на производството пред решаващия орган при ТЦ – с. П. при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Не се установява нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото не се установява да е дадено, но следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.9 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Ето защо съдът намира, че не са налице основанията по чл.146, т.1-2 от АПК.

Оспореното решение съдът обаче намира за постановено при допуснато съществено нарушение на общите и специални процесуални правила на АПК и ЗУБ.

Причините, които българският законодател установява, като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут са тези посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият изрично заявява наличие на обстоятелства, които пораждат у него основателно опасение от преследване и репресия от страна на официалните пакистански власти и те не са породени от икономическото положение на търсещия закрила, а са следствие на упражнявана от него обществено-политическа дейност, насочена към обявяване независимостта на провинция Белуджистан, в която той живее и към която националност г-н Б. заявява, че принадлежи.

Пред интервюиращия орган се визират данни от търсещия закрила, че е активист на политическа организация, която се бори за независимостта на провинция Белуджистан и че се занимава активно с тази дейност от 13-14 години, вкл. се изнасят и данни, че той като такъв е преследван от официалните пакистански власти в последните две години и именно поради това преследване, той се укрива, защото е издирван, като издирването му е поради това, че името му се съдържа в списък, който властите изготвят, приемайки хората, включени в него за терористи. Т.е. в конкретната бежанска история пред ответника се изнасят по ясен и непротиворечив начин факти, че причината да се напусне страната по произход – Пакистан, от търсещия закрила не е икономическа, а напротив напускането се дължи на причини измежду посочените в чл.8, ал.1 от ЗУБ.

За да обоснове крайния си извод за неоснователност на молбата за статут на бежанец, административният орган извършва своята преценка чрез изнесените в интервюто данни от историята на търсещия закрила чужденец, както и допълнително изследвайки какво е конкретното обществено политическо положение в Пакистан чрез справката на Дир.„МД“ към ДАБ.

В решението се възприема, че действително търсещият закрила сочи, че е политически ангажиран, но въпреки това извежда извод за неоснователност на молбата, обосновавайки се, че от направения анализ на заявените факти и обстоятелства не се доказва риск от преследване или тежки посегателства, че не се установяват причини за основателни опасения от преследване в Пакистан поради раса, религия и др. причини, релевантни за закона. Според органа, на фона на общата обществено-политическа обстановка в Пакистан, кандидатът прави неумел опит да представи своя бежанска история, че съзнателно дава сведения от общо достъпен характер. Ответникът коментира, че ситуацията с провинция Белуджистан започва още през 1948 г. и продължава и до наши дни, като Пакистан се противопоставя на белуджите да образуват своя държава на пакистанска територия, но извежда извод, че това не следва да се разглежда като непосредствена и лична заплаха срещу живота на З.Б. и че той няма качествата на „бежанец“ по см. на Женевската конвенция от 1951г. и Протокола към нея от 1967г.

Съдът счита тези фактически изводи за изградени в нарушение на общите /чл.35-36 от АПК/ и специални законови изисквания /чл.75, ал.2 от ЗУБ/ към един административен акт, като извършената преценка на конкретните факти е едностранчива и необоснована, доколкото в така приложената към преписката справка на дир.“МД“ от 18.05.2016г. не се съдържа и един ред за положението на провинция Белуджистан и за живеещите в нея хора. В справката думата „Белуджистан“ се споменава само в началото й /т.1/ като факта, който се визира е къде географски се намира тази провинция и че в Пакистан белуджите са 3% от населението на Пакистан. Във въпросната справка, която ответникът използва, за да мотивира своя отказ дори не се съдържат данни, че белуджите се борят за своя независимост от Пакистан от 1948 г. насам, а такъв факт се съдържа в решението. Други доказателства в преписката, относими към изясняване на фактите от бежанската история, липсват. Не се представят такива и в съдебната фаза.

Съдът намира, че ответникът напълно формално разглежда данните от конкретната бежанска история и изобщо не отчита спецификата в нея, нито полага усилия да изясни релевантни за своята решаваща роля факти. Няма изясняване нито на факта, твърдян от г-н Б., че е член на политическа партия, за която сочи и нейната абревиатура и поради това и извършваната от него политическо-агитационна дейност е преследван. По никакъв начин чрез справката не се изяснява дали действително съществува такава партия, дори няма данни, че провинция Белуджистан търси своята независимост и в съответствие с това дали спрямо лицата, които агитират за тази независимост се водят някакви репресии, преследвания, гонения и прочие такива.Административният орган е длъжен сам служебно да събира доказателства за изнесените пред него факти, а не да ги отрича и да приема, че те не са налице само от чист формализъм.

Пред ответника са изнесени факти не само за проявена репресия от страна на официалните пакистански власти, но се съдържат данни и за основателни опасения, че лицето, ако бъде върнато в страната си по произход ще претърпи такива, вкл. и че за него е налице опасност за живота му. По никакъв начин в решението не се коментират и анализират фактите, че З.Б. е преследван в последните две години, през които той се укрива и твърди, че не се е завръщал в дома си, но въпреки тях се извежда извод, че не се доказва предпоставка по см. на чл.8 от ЗУБ и молбата е явно неоснователна.

За да е законосъобразно едно решение, като процесното, следва органът да извърши всестранна и задълбочена оценка дали конкретното търсещо закрила лице, с оглед неговата личност и убеждения /в частност политически и обществени/, не е изложен на риск да търпи преследвания и репресии в страната си по произход поради това, дали това лице, ако бъде върнато ще получи закрила в тази държава или той не може да се ползва от такава закрила и поради какви причини. В решението липсва пълнота и задълбочено обсъждане на личните обстоятелства, характеризиращи този случай на заявено искане за закрила. Това се дължи именно на допуснатото съществено нарушение на чл.35-36 от АПК и чл.75, ал.2 от ЗУБ, поради което извода, че З.Б. не доказва наличие на предпоставки по см. на чл.8, ал.1 от ЗУБ и молбата му се явява явно неоснователно посм. на чл.13, ал.1, т.1-2 от ЗУБ е изграден при съществено нарушение на общите и особените процесуални правила, и в противоречие с материално-правните норми. Т.е. са налице основанията по чл.146, т.3 и т.4 от АПК за отмяна на жаленото решение в частта, в която на З.Б. се отказва предоставяне на статут на бежанец.

Следва на осн. чл.173, ал.2 от АПК преписката да се върне за ново произнасяне от Председателя на ДАБ в общо производство по Гл.шеста, раздел II, чл.68-76 от ЗУБ, като при него административният орган следва да събере информация и изследва положението на белуджите, техните борби за независимост на провинция Белуджистан, дали по отношение на политически лидери или общественици от тази провинция, които защитават тезата за независимост са извършвани преследвания, репресии и гонения, и съществува ли опасност, лице от тази националност и с такива политически възгледи, ако се върне в тази провинция или където и да е в Пакистан, е изложен на риск от посегателства върху неговия живот.

Що се отнася до частта на решението на ответника за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл.9, ал.1, т.1-2, съдът намира следното: Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1.смъртно наказание или екзекуция; 2.изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3.тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Доколкото в разглеждания случай съдът приема за неправилни изводите на интервюиращия орган, че не са налице предпоставките за предоставяне на статута по чл.8, ал.1 от ЗУБ, предвид наличие на допуснати съществени процесуални нарушения намира, че на отмяна подлежи и решението в частта, в която се отказва предоставяне на статута по чл.9, ал.1 от ЗУБ.

При новото разглеждане на молбата за закрила, подадена от З.Б. от Председателя на ДАБ-МС и при спазване на указанията на съда, дадени с това решение, след произнасяне и преценка на основателността/неоснователностт на същата за предоставяне на статут на бежанец, органът следва в съответствие с новите установявания по молбата за предоставяне на статут на бежанец да се произнесе и изследва дали чужденецът сам по себе, ако бъде върнат в държавата си по произход няма да бъде изложен на реален риск от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, за да се прецени дали за него са/не са налице основанията по чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут.

По така изложеното настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение страда от порок, налагащ отмяната му по смисъла на чл.146 от АПК и затова следва да се отмени изцяло, а преписката да се върне за ново произнасяне по молба рег. № УП-5180/31.08.2016г. по описа на ДАБ от Председателя на ДАБ-МС по реда на гл.шеста, раздел II, чл.68-76 от ЗУБ.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.173, ал.2 от ЗУБ съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло по жалбата на З.Б. - гражданин на Пакистан Решение №УПП-165/13.09.2016г. на Интервюиращ орган при Транзитен център - с. П. към Държавна агенция за бежанците.

ИЗПРАЩА преписката, образувана по молба на З.Б. рег.№УП-5180/31.08.2016г. по описа на Държавната агенция за бежанците на компетентния административен орган - П

редседателя на Държавната агенция за бежанците за разглеждане и

произнасяне в производство по общия ред при спазване на задължителните указания, дадени в решението.

Решението е окончателно.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: