Р Е Ш Е Н И Е № 186

Untitled-1 Р Е Ш Е Н И Е № 186

26.06.2015г., гр.Хасково

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Хасковският административен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

при секретаря А.Л.

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №192 по описа на съда за 2015г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на А.С. ***, подадена чрез адв.В.К. против Заповед №125/13.03.2015г. на Изпълнителен Директор на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация”, с която е прекратено без предизвестие служебното му правоотношение, на основание чл.107, ал.1, т.7 и чл.108, във връзка с чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл и Класификатора на длъжностите в администрацията.

В жалбата се претендира незаконосъобразност на процесния административен акт. Оспорващият твърди, че със Заповед №115 от 26.02.2015г. на Изпълнителния Директор бил допуснат да изпълнява длъжността Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация” гр.Хасково, при условията на чл.87а от ЗДСл, в изпълнение на влязло в сила Решение №1433, постановено по адм. дело №6585/2014г. по описа на ВАС, потвърдено с Решение №1038/24.02.2014г., постановено по адм. дело №212/2014г. по описа на Административен съд София – град, за отмяна на уволнението на жалбоподателя със Заповед №1035/06.12.2013г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация” гр. София. Сочи, че от 06.03.2015г. бил в законоустановен отпуск по чл.63 ЗДСл, когато установил, че на 18.03.2015г. на сайта на ИА „АА” било обявено на основание чл.61, ал.3 от АПК, че правоотношението му се прекратявало със Заповед №125 от 13.03.2015г., считано от датата на публикацията – 18.03.2015г. В жалбата се сочи, че разпоредбата на чл.61, ал.1 от АПК гласи, че административният акт се съобщава на заинтересованите лица в тридневен срок от издаването му. Когато адресът на заинтересованото лице не е известен или не е намерено на посочения от него адрес, съобщението може да се оповести чрез интернет страницата на административния орган. В конкретния случай не били налице условията на чл.61 от АПК, поради което било налице ненадлежно връчване на заповедта с оглед момента на пораждане на правно действие.

По същество оспорената заповед била незаконосъобразна, тъй като към дата на издаване на заповедта изпълнителният директор нямал правно основание за издаване на същата, поради липса на материалните предпоставки за това. Освен това липсвали фактическите обстоятелства, обуславящи прекратяването на служебното правоотношение, тъй като било посочено, че правоотношението се прекратява на основание чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл, без да се сочи дали са спазени условията на чл.7 от ЗДСл и то точно да бъде конкретизирано кое условие не е изпълнено, което водело до нарушаване правото на защита на оспорващия. На следващо място се сочи, че липсвали мотиви, което в случая водело до нарушаване на формата на оспорвания административен акт и представлявало съществено нарушение на административно-производствените правила и било основание за отмяна /т.2 от Тълкувателно Решение №4/2004г. на ОС на ВАС/. Моли се за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Изпълнителен Директор на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация” – гр.София, в представено чрез процесуален представител писмено становище /молба/ моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна, като излага подробни съображения, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Хасковски административен съд, ІІІ-ти състав, след като обсъди поотделно и в неговата съвкупност събрания по делото доказателствен материал, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №165/03.04.2007г., Изпълнителният Директор на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация” назначил А.С.С., с образование: Висше – б., специалност Защита на националната сигурност, за държавен служител на длъжността „Младши инспектор” с ранг Vм в Регионална Дирекция „АА” – Хасково, считано от 04.04.2007г. Представена била диплома на А.С.С. за завършено висше образование на образователно-квалификационна степен б. по специалност „Защита на националната сигурност”, издадена от Варненски свободен университет „Ч. Х.” гр. Ва..

Със Заповед №376/16.07.2010г., Изпълнителният Директор на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация” преназначил А.С.С. с ранг ІІІм от длъжността „Младши инспектор” в Областен отдел „КД – ДАИ” – Хасково, на длъжност Началник отдел в Областен отдел „КД – ДАИ” – Хасково, считано от 19.07.2010г. По делото е представена Длъжностна характеристика за длъжност „Началник областен отдел”, Областен отдел „КД-ДАИ” – Хасково, от дата 17.07.2010г., с която оспорващият бил запознат срещу подпис, като в същата са посочени следните изисквания за заемане на длъжността: 1. Образователна степен – б.; 2. Професионален опит – * /т.Х – „Изисквания за заемане на длъжността” от длъжностната характеристика/.

Със Заповед №38/24.01.2013г., Изпълнителният Директор на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация” преназначил А.С.С. от длъжност „Началник отдел” с ранг ІІІм в Областен отдел „КД – ДАИ” – Хасково, на длъжност Началник отдел, с ранг ІІІм, в Отдел ОО „КД – ДАИ” – Хасково, в Дирекция „Автомобилна инспекция – Бургас” в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” с място на изпълнение на служебните задължения: ОО „КД-ДАИ” – Хасково в Дирекция „АИ” – Бургас, считано от 28.01.2013г.

Представено е Длъжностно разписание на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, в сила от 28.01.2013г., утвърдено от Изпълнителен директор. Видно от същото, за длъжността Началник отдел на ОО „КД-ДАИ” – Хасково са предвидени следните минимални изисквания за заемане на длъжността: Образователна степен – б., Ранг – ІІІм, Професионален опит – 4.

С Решение №1433/10.02.2015г. на Върховен административен съд на Република България по адм. дело №6585/2014г., е оставено в сила Решение №1038 от 24.02.2014г. по адм. дело №212/2014г. на Административен съд София – град. Адм. дело №6585/2014г. по описа на Върховен административен съд на Република България било образувано по повод жалба на Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” против Решение №1038 от 24.02.2014г. по адм. дело №212/2014г. на Административен съд София – град, с което била отменена Заповед №1035/06.12.2013г. на същия административен орган, с която служебното правоотношение на А.С.С. било прекратено на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл – поради съкращаване на длъжността.

В Заявление №10-00-00-19/2 от 24.02.2015г. до Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация” гр. София, А.С.С. посочил, че с Решение №1433/10.02.2015г. на Върховен административен съд на Република България по адм. дело №6585/2014г. било оставено в сила Решение №1038/24.02.2014г., постановено по адм. д. №212/2014г. по описа на Административен съд София – град, за отмяна на Заповед №1035/06.12.2013г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” гр. София, като незаконосъобразна. Със същото заявление С. посочил, че желае да заеме пренаименованата длъжност – Директор на Дирекция „Автомобилна инспекция” гр.Хасково.

Във връзка с това заявление Изпълнителният Директор на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация” издал Заповед №115/26.02.2015г., с която допуснал А.С.С. да изпълнява длъжността Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация” – Хасково, с ранг ІІІм. Посочено било, че заповедта влиза в сила от датата на връчването й на служителя, като върху същата е налице отбелязване, че е получена от А.С. на 04.03.2015г. срещу подпис.

По делото е представено Длъжностно разписание на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, в сила от 12.02.2015г., утвърдено от Изпълнителен директор. Видно от същото, за длъжността Директор на Дирекция РД „АА” - Хасково са предвидени следните минимални изисквания за заемане на длъжността: Образователна степен – магистър, Ранг – ІІІм, Професионален опит – 4.

С писмо изх. №11-01-1866/05.03.2015г. на Изпълнителен Директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, адресирано до Директора на РД „Автомобилна администрация” – Хасково, последният бил уведомен, че към момента в служебното му досие се съхранява документ, удостоверяващ, че притежава образователно-квалификационна степен б. по специалност „Защита на националната сигурност”. Посочено е, че предвид заеманата от него длъжност, в 3-дневен срок от получаване на писмото следва да представи в ИА „Автомобилна администрация” диплома за завършено висше образование за образователно-квалификационна степен магистър за удостоверяване, че отговаря на минималното изискване за образователна степен за заемане на длъжността директор на РД „Автомобилна администрация” – Хасково, съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията. Върху писмото било направено отбелязване, че е получено на 05.03.2015г. и е поставен подпис, като по делото липсва спор, че писмото е получено от оспорващия.

Със Заповед №125/13.03.2015г. на Изпълнителен Директор на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация”, на основание чл.107, ал.1, т.7 и чл.108, във връзка с чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл. и Класификатора на длъжностите в администрацията, било прекратено без предизвестие служебното правоотношение с А.С.С., заемащ длъжността Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация” – Хасково, притежаващ ранг ІІІм. В заповедта е посочено, че на основание чл.122, ал.1 и чл.104, ал.1 от ЗДСл и в изпълнение на влязло в сила като необжалваемо съдебно Решение №1433 от 10.02.2015г. по административно дело №6585 по описа на Върховния административен съд за 2014г., с което е оставено в сила Решение №1038/24.02.2014г., постановено по адм. д. №212 по описа на Административен съд София – град за 2014г., с което е отменена Заповед №1035 от 06.12.2013г. за прекратяване на служебното правоотношение между ИА „Автомобилна администрация” и А.С.С. за заеманата от него длъжност Началник на Областен отдел „КД-ДАИ” – Хасково към Дирекция „Автомобилна инспекция” – Бургас и предвид подадено заявление с рег. №10-00-00-19/2 от 24.02.2015г. от А.С.С., същият е допуснат да изпълнява длъжността Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация” – Хасково. Същата, според мотивите и на двете постановени и посочени съдебни решения, е идентична като съвкупност от функции и задължения с длъжността, заемана от С. при прекратяване на служебното му правоотношение за длъжността Началник на Областен отдел „КД-ДАИ” – Хасково към Дирекция „Автомобилна инспекция” – Бургас със Заповед №1035 от 06.12.2013г., поради което служителят е допуснат да изпълнява именно длъжността Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация” – Хасково. Посочено е, че специфичните изисквания за заемането на длъжността директор на РД „Автомобилна администрация” са определени в Класификатора на длъжностите в администрацията, в който са посочени минималните изисквания за заемане на длъжности в администрацията. Длъжността Директор на Дирекция в териториалните звена на централната администрация, каквато е заеманата от А.С. длъжност, е с ръководно ниво 6А, определена е за заемане по служебно правоотношение при следните минимални изисквания за заемане на длъжността: образователна степен – магистър, ранг – ІІІ младши и професионален опит – минимум четири години. Посочено е също, че с представените от А.С. и съхранявани в служебното му досие документи е удостоверено, че същият има завършено висше образование по специалност „Защита на националната сигурност” с образователно-квалификационна степен б.. Видно от отразеното в заповедта, към момента на заемане от А.С.С. на длъжността Директор на РД „Автомобилна администрация” – Хасково, както и към настоящия момент, А.С.С. не отговаря на минималното изискване за притежавана образователно-квалификационна степен магистър за заемане на длъжността, поради което е налице основанието по чл.107, ал.1, т.7, във връзка с чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл и Класификатора на длъжностите в администрацията за прекратяване на правоотношението със служителя. Посочено е също, че от С. е представен болничен лист №Е201518*****, регистриран в деловодната програма на агенцията с номер РД-33-254/06.03.2015г., съгласно който на С. е разрешен отпуск за временна неработоспособност за периода от 06.03.2015г. до 04.04.2015г. включително. Отбелязано е, че предвид уредбата в ЗДСл и трайната съдебна практика, връчването на заповед за прекратяване на служебно правоотношение с държавен служител по време на ползван от него отпуск за временна неработоспособност, респ. прекратяването на правоотношението по време на този отпуск, не води до незаконосъобразност на заповедта. Отразено е, че на основание чл.108, ал.2 от ЗДСл А.С.С. не запазва придобития от него ранг. Посочено е, на А.С.С. да се изплати обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, съгласно чл.61 от ЗДСл.

Заповедта била изпратена чрез куриерска фирма на адрес на жалбоподателя в гр. Хасково, но видно от представените по делото разписки /л.10-11/ пратката била върната поради отсъствие на получателя на адреса.

От Директор на Дирекция „Административно-правно обслужване” към Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация” бил изготвен доклад, за публикуване на съобщение за издадената Заповед №125/13.03.2015г. на Изпълнителен Директор на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация” в интеренет страницата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, на основание чл.26, ал.2, във връзка с чл.61, ал.3 от АПК. Представена е Справка за издадени административни актове от 18.03.2015г. от Интернет страницата на ИА „АА” – София, видно от която било публикувано съобщение до А.С.С., че на основание чл.61, ал.3 от АПК, Изпълнителният Директор на Изпълнителна Агенция „ Автомобилна администрация” съобщава, че: със Заповед №125/13.03.2015г. на Изпълнителния Директор е прекратено служебното правоотношение между Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” и А.С.С., с ранг ІІІ м, на длъжност директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Хасково, на основание чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл и чл.8 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, приет с Постановление №272 на Министерски съвет от 2013г., считано от датата на публикуването на съобщението. Посочено е, че заповедта подлежи на оспорване пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщаването й. Посочено е също, че копие от заповедта може да се предостави при поискване от А.С.С. в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” гр. София, ул. „Ген. Гурко” №5, ет.7, ст.717.

Жалбата срещу заповедта е заведена в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” на 01.04.2015г., видно от поставения входящ номер.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:

Жалбата се явява редовна от външна страна и допустима, като подадена от лице с правен интерес, в законния срок по чл.149, ал.1 от АПК, вр. с чл.124, ал.1 от ЗДСл, срещу годен за оспорване административен акт, пред местно компетентния административен съд. Не се установява наличие на другите предпоставки на чл.159 от АПК, обуславящи недопустимост на жалбата против процесната заповед.

С оглед на тези изводи съдът следва да разгледа административния спор по същество съобразно критериите по чл.146 от АПК.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, по аргумент от чл.108, ал.1 от ЗДСл. и данните, че орган по назначението на оспорващия е именно Изпълнителен Директор на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация”.

При издаване на оспорения административен акт е спазена установената писмена форма на акта. Същият съдържа визираните в чл.108, ал.1 от ЗДСл задължителни реквизити. Посочено е правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Съдът намира, че цитираното правно основание и приложените към административната преписка доказателства позволяват да се извърши контрол за законосъобразност на волеизявлението на административния орган. С оглед горното съдът намира, че не е налице основанието по чл.146, т.2 от АПК и не е накърнено правото на защита на оспорващия.

При издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Във връзка с наведените в жалбата твърдения, че е налице ненадлежно връчване на заповедта, следва да се отбележи, че съобщаването на заповедта не е част от административното производство по издаване на същата, т.е. фактът на връчването на заповедта няма никакво отношение към нейната законосъобразност, а е относим единствено към началния момент, от който тече срокът за обжалване. След като в случая е налице редовно упражняване на правото на жалба от лицето, то дори и да е допуснато твърдяното нарушение, същото не е съществено, тъй като не препятства правото на защита на лицето. Оспорващият в срок обжалва издадения административен акт пред съда, като излага съображенията си в подкрепа на твърдението за нейната незаконосъобразност.

Наред с горното съдът намира, че при издаване на оспорената заповед административният орган изяснява фактите и обстоятелствата от значение за случая и няма неизяснени такива. Т.е. не се допуска нарушение на чл.35 от АПК. Обстоятелството, че от оспорващия е представен болничен лист, с оглед на който на лицето е разрешено ползването на отпуск за временна неработоспособност за периода от 06.03.2015г. до 04.04.2015г. вкл., което обстоятелство не е спорно между страните по делото, също не води до извод, че има допуснато нарушение, свързано с прекратяването на служебното правоотношение, което да обосновава извод за незаконосъобразност на жаления акт. Доколкото назначаването на оспорващия е извършено при условията и реда на ЗДСл, съответно прекратяването на служебното му правоотношение се подчинява на разпоредбите на този закон, в който липсва правна норма, въвеждаща забрана за прекратяване на служебното правоотношение по време на ползване на отпуск за временна неработоспособност, в случая следва извода, че няма допуснато нарушение при провеждане на процедурата по уволнение на жалбоподателя, което да е самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед като незаконосъобразна.

По така изложеното може да се направи извод, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на оспорваната в настоящото производство заповед и не е налице основанието по чл.146, т.3 от АПК.

При преценка за съответствието на оспорения акт с материално-правните разпоредби съдът намира следното:

Ангажираното от Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация” основание за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя е това по чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл, във връзка с чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл. Съгласно чл.107, ал.1 от ЗДСл, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато: т.7 - държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл.7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. В чл.7, ал.1 от ЗДСл се визира, че за държавен служител може да бъде назначено лице, което: т.6 - отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.

Посоченото правно основание за прекратяване на правоотношението на оспорващия изисква наличие, в отношение на кумулативност, на две предпоставки – държавният служител да е назначен при неспазване на условията на чл.7 от ЗДСл и нарушението да съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Тези условия са предвидени в чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл. С оглед горното, основният въпрос е лицето отговаря ли на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност към посочените в закона два момента. Ако към единия от посочените два момента липсва нарушение на нормативната база, то заповедта ще е незаконосъобразна. Иначе казано, за да се прецени законосъобразността на издадената заповед на процесното правно основание, трябва да се изследват нормативните текстове към двата релевантни момента и ако към единият от тях липсва нарушение на нормативната база, то заповедта ще е незаконосъобразна.

В случая жалбоподателят е за първи път назначен /чрез преназначаване/ на длъжността Началник отдел в Областен отдел „КД – ДАИ” – Хасково със Заповед №376/16.07.2010г., считано от 19.07.2010г. Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото доказателства, че към посочения момент оспорващият има завършено висше образование по специалност „Защита на националната сигурност” с образователно-квалификационна степен б.. Наред с горното, към коментирания момент, видно от представената по делото Длъжностна характеристика от 17.07.2010г., за длъжността, заемана от жалбоподателя – началник областен отдел, Областен отдел „КД-ДАИ” – Хасково, длъжностно ниво по ЕКДА – А7, са поставени следните изисквания за заемане на длъжността: образователна степен – б., професионален опит – *. Съобразно приложимата редакция на действащия към този момент Единен класификатор на длъжностите в администрацията /отм. ДВ, бр.49 от 29.06.2012г., в сила от 01.07.2012г./, за длъжностно ниво А7, минималната образователна степен, необходима за заемане на длъжността, е „б.”, съответно минималният ранг за заемане на длъжността – ІІІ младши, минималният професионален опит за заемане на длъжността – 5 години.

С оглед така установено фактическо положение се следва изводът, че към момента на назначаване на държавния служител на длъжността Началник отдел в Областен отдел „КД – ДАИ” – Хасково са спазени условията на чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл, съгласно която разпоредба лицето трябва да отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност. Такива специфични изисквания са посочените в действащия към този момент Единен класификатор на длъжностите в администрацията – минимална образователна степен „б.” и ІІІ младши ранг, каквито А.С.С. безспорно удостоверява, че притежава.

Със Заповед №38/24.01.2013г., Изпълнителният Директор на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация” преназначава А.С.С. от длъжност „Началник отдел” с ранг ІІІм в Областен отдел „КД – ДАИ” – Хасково, на длъжност Началник отдел, с ранг ІІІм, в Отдел ОО „КД – ДАИ” – Хасково, в Дирекция „Автомобилна инспекция – Бургас” в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” с място на изпълнение на служебните задължения: ОО „КД-ДАИ” – Хасково в Дирекция „АИ” – Бургас, считано от 28.01.2013г. Изпълняваната длъжност е с ръководно ниво 7А по Класификатора на длъжностите в администрацията, като видно от действащата към този момент редакция на Класификатора на длъжностите в администрацията, както и от утвърденото Длъжностно разписание на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, в сила от 28.01.2013г., минималната образователна степен, необходима за заемане на длъжността, е отново „б.”, съответно минималният ранг за заемане на длъжността – ІІІ младши, минималният професионален опит за заемане на длъжността – 4 години. Изисквания които и към този момент се удостоверява, че са налице по отношение на А.С.. Т.е. дори и към този момент /28.01.2013г./ са спазени условията на чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл, съгласно която разпоредба лицето трябва да отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.

С ПМС №272/29.11.2013г. е приет нов Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, с който са създадени 27 регионални дирекции „Автомобилна администрация” по един във всеки областен град, като е предвидено Дирекциите да се ръководят от Директор – длъжност с ръководно ниво 6А по Класификатора на длъжностите в администрацията, съответно са предвидени следните минимални изисквания за заемане на длъжността: образователна степен „магистър”, ранг – ІІІ младши и професионален опит – минимум 4 години, видно от Класификатора на длъжностите в администрацията. Именно във връзка с новия УП със Заповед №1035 от 06.12.2013г. е прекратено служебното правоотношение на С. с ИА „АА”, поради съкращаване на длъжността. Въпросната заповед обаче е отменена, видно от представените по делото Решение №1038/24.02.2014г. на Административен съд София – град по адм. дело №212/2014г. и Решение №1433/10.02.2015г. на Върховен административен съд на Република България по адм. д. №6585/2014г. В съдебните актове е прието, че прекратяването на правоотношението поради съкращаване на длъжността „Началник областен отдел КД-ДАИ” е незаконосъобразно, тъй като ново създадената длъжност Директор на РД”АА” е с идентични функции с тези на длъжността „Началник ОО КД-ДАИ.” Именно във връзка с така приетото и предвид подаденото Заявление с рег. №10-00-00-19/2 от 24.02.2015г. от А.С.С. същият е допуснат да изпълнява именно длъжността Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация” – Хасково, тъй като длъжност е идентична с тази, от която е съкратен А.С. през 2013г.

По арг. на чл.103, ал.1, т.2 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда и държавният служител не се яви да заеме предишната длъжност в срока по чл.122, ал.1, служебното правоотношение се прекратява, се стига до извод, че законът въвежда презумпцията, че незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение, когато впоследствие бъде отменена, не го прекъсва, т.е. счита се, че правоотношението продължава да съществува във вида, в който е преди издаването на отменената заповед, поради което, за да продължи, е достатъчно и необходимо служителят да се яви да заеме длъжността в 14-дневен срок от влизане в сила на решението за отмяна на уволнението. Този извод се подкрепя и от текста на чл.122, ал.1 и чл.118, т.1 от ЗДСл.

Предвид на това при допускането на А.С. да заеме длъжността „Директор РД”АА” през м.февруари 2015г. не възниква ново правоотношение, а само се възстановява положението по служебното му правоотношение, такова каквото съществува преди Заповед №1035 от 06.12.2013г., като правоотношението се счита за непрекъснато. При това положение неправилно се приема от органа, че към дата 26.02.2015г. не са налице изискванията на закона за заемане на длъжността Директор РД „АА” от А.С. тъй като той не притежава изискваната за длъжността образователна степен „магистър”. Тази преценка следва да е към момента, от които С. заема длъжността „Началник ОО КД-ДАИ”, който е 19.07.2010г.

По делото не е спорно между страните, че А.С.С. към 26.02.2015г. не притежава образователна степен „Магистър”, вкл. и към момента на издаване на оспорената в настоящото производство заповед. Но към датата на назначаване на С. на длъжността „Началник на Областен отдел КД-ДАИ” изискването за притежаване на образователна степен „Магистър” не е налице. В конкретния случай безспорно се установява, че към момента на назначаването /преназначаването/ на служителя на въпросната длъжност няма нарушение на чл.7, т.6 от ЗДСл, тъй като изискванията за заемане на същата са спазени, а изискването за притежаване на образователно-квалификационна степен „Магистър” се въвеждат по-късно, в период, в който С. е с прекратено правоотношение, поради съкращаване на заеманата от него длъжност.

Ето защо се следва изводът, че при заемането на длъжността „Началник ОО КД-ДАИ”, която е идентична като функции на длъжността „Директор РД”АА”, са спазени всички законови изисквания за заемането й от страна на С.. Това означава, че не е налице една от кумулативно изискуемите се в чл.107, ал.1, т.7, вр. с чл.7 от ЗДСл предпоставки за издаване на акт на това основание- държавният служител да е назначен при неспазване на условията по чл.7 от ЗДСл.

Ето защо заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение се явява незаконосъобразна и следва да се отмени поради нарушение на материалния закон. Налице е основанието по чл.146, т.4 от АПК.

При този изход на делото съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер 400.00 лв.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 и чл.143 ал.1 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на А.С.С. Заповед №125/13.03.2015г. на Изпълнителен Директор на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация”, гр. София.

ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация”, гр.София да заплати на А.С.С., ЕГН: ********** от гр.Свиленград, направените по делото разноски в размер 400.00 /четиристотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :