РЕШЕНИЕ

№ 147/15.03.2011г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на десети март през две хиляди и единадесета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретаря Д.А.……....................………………………..и в присъствието на прокурор………………………………………......................………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова Адм. дело № 868 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на С.С.Ж. - гражданин на И., срещу Заповед № ОЧ 1090/10.12.2010г. на Началник на ГПУ - С., с която му е наложена принудителна административна мярка „принудително отвеждане до границата на Република България”.

Жалбоподателят твърди, че е подал молба за закрила до ДАБ . Счита, че допуснатото предварително изпълнение на заповедта за принудителното му отвеждане до границата е постановено в нарушение на чл.67 ал.1 от ЗУБ. Наложената му принудителна административна мярка не следвало да се привежда в изпълнение до влизане в сила на решението на председателя на ДАБ. Тази мярка се отменяла, когато с решението се предоставял статут на бежанец или хуманитарен статут. Правилото на чл.67 ал.1 от ЗУБ било специално по отношение на общите разпоредби за чужденците и отменяло тяхното приложение. Претендира отмяна на оспорената Заповед №ОЧ 1090/10.12.2010г.

Ответникът – Началник на ГПУ - С. не изразява становище по жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

До Началника на ГПУ - С. е постъпило Предложение рег.№24239/10.12.2010г. от Началник на ГОДГ – 04 гл. инспектор Ф., с което го уведомява, че на 08.12.2010г. в 18.25 часа, в зоната за отговорност на ГПУ С. при РДГП Е., ГПН „МПТВН” Терма-06 на ГОДГ-04, при връщането си към ПБ „Щит” забелязва група лица да се движат пеш по асфалтовия път покрай възпрепятстващото съоръжение в близост до портала за с.М.. След извършена проверка са задържани осем лица, самоопределящи се като граждани на И., които не представили документи, с които да удостоверят самоличността си. Същите преминали държавната граница от РТ. в РБългария в района на 289 гранична пирамида в землището на с.М. без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за целта места. Сред тях е бил и жалбоподателят С.С.Ж., роден на ***г. в И. /по заявени от него данни/. Поради това, че лицата са без документи за самоличност, преминали са държавната граница без разрешението на надлежните органи и не през установените за целта места, и предвид намерението им да използват страната като транзитен пункт на път за Западна Европа, е предложено налагане спрямо тях на принудителни административни мерки.

Със Заповед рег.№ОЧ 1090/10.12.2010г. Началник на ГПУ - С. е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка „Принудително отвеждане до границата на РБългария” на основание чл.41 т.1 и чл.44 ал.1 от ЗЧРБ. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 10.12.2010г. срещу подпис в присъствието на преводач. Жалбата срещу нея е постъпила по пощата с дата на пощенското клеймо 16.12.2010г., т.е. в 14-дневния срок за обжалване, установен в чл.46 ал.1 от ЗЧРБ вр. чл.149 ал.1 от АПК.

Със Заповед рег.№2587/10.12.2010г. относно възлагане на функции по издаване на заповеди за налагане на принудителни административни мерки от ръководни служители в РДГП – Е., Директорът на РДГП-Е. е оправомощил комисар Г.П.К.- Началник ГПУ-С. при РДГП – Е. да издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл.39а т.2 и чл.44 ал.6 от ЗЧРБ.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед изхожда от компетентен административен орган. Съгласно чл.44 от ЗЧРБ, принудителните административни мерки могат да се налагат със заповеди на директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция” на МВР или на оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед рег.№2587/10.12.2010г., Директорът на РДГП - Е. е делегирал правомощия на Началник на ГПУ - С. комисар Г.П.К.да издава заповеди за налагане на ПАМ по чл.39а т.2 и чл.44 ал.6 от ЗЧРБ. Предвид изложеното оспорената заповед е издадена от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.

Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й. При издаването и са спазени административно-производствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от АПК административният акт е съобщен на жалбоподателя в присъствието на преводач, което е удостоверено с подписа му.

Оспорената заповед е съобразена и с материалния закон. Съгласно чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ, принудителната административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България" се налага, когато чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред, т. е. нормата е императивна и при наличието на материалноправните предпоставки на цитираната хипотеза, административният орган следва да наложи предвидената ПАМ.

В конкретния случай безспорно е установено,че С.С.Ж. е преминал държавната граница без разрешение на надлежните органи и не през определените за целта места. Доказателства за влизането на жалбоподателя в страната по законоустановения ред не са представени, поради което по отношение на него е налице материалноправната предпоставка, обуславяща налагането на принудителната административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България”. В тази връзка, Заповед № ОЧ 1090/10.12.2010г. на Н.на Г. е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗЧРБ.

Неоснователни са изложените в жалбата доводи за противоречие на оспорената заповед с разпоредбата на чл.67 ал.1 от ЗУБ. Наличието на висящо производство по ЗУБ е неотносимо към законосъобразността на приложената ПАМ "принудително отвеждане до границата на Република България”, а има връзка единствено с нейното изпълнение.

Предвид изложеното, съдът приема, че обжалваният административен акт съответства на всички изисквания за законосъобразност по смисъла на чл.146 от АПК. Не са налице основания за отмяната му, поради което подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.Ж., гражданин на И., срещу Заповед № ОЧ 1090/10.12.2010г. на Началник на ГПУ-С..

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

Съдия: