РЕШЕНИЕ
№118
24.03.2011г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и единадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря......... Д.А. …...……………………………..и в присъствието на прокурор…………………………………………...................……………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 581 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по Заповед № РД-11-288/19.10.2010г. на О.у.на О. ***, за оспорване на Решение № 452, в частта му по т.1 на ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – С., прието с Протокол №42 на заседание, проведено на 30.09.210г.
Твърди се незаконосъобразност на оспореното решение поради допуснати изключително съществени нарушения на условията за законосъобразност на административния акт, предвидени в АПК, както и в други относими законови и подзаконови нормативни актове. Приетият от ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – С. акт бил постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, при грубо нарушение на административнопроизводствените правила. Макар и трудно, поради неясната формулировка на решението и несъответстващите му правни основания, можела да бъде изведена волята на колективния орган на местното самоуправление – да се разпореди с имоти, за които не бил посочен характера на собствеността – публична или частна, както и наличието на изискванията на чл.34, ал.4 от ЗОС. В решението липсвали фактически основания и били посочени несъответстващи правни такива, което налагало извода, че не била спазена императивната разпоредба на чл.59, ал.2 от АПК относно формата на административния акт. Видно от решението, същото било с посочено правно основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, чл.35, ал.1 от ЗОС и чл.21 и чл.22 от НРПУРОИ. Съгласно чл.8, ал.2 от ЗОС реда за разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост се определял с наредба на общинския съвет. Посочените разпоредби чл.21 и чл.22 от НРПУРОИ, което трябвало да е наредбата по чл.8, ал.2 на Общински съвет С., касаели определяне на наемни цени и прекратяване на наемни правоотношения. В разпоредителната част на решението, не било налице изискването на чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА за определяне на конкретните правомощия на кмета на общината във връзка с взетото решение за разпореждане с имоти общинска собственост. Излагат се съображения, че актът бил немотивиран, което било съществен порок, касаещ формата му, а липсата на форма на административния акт от своя страна било абсолютно основание за отмяната му, защото предполагала липса на юридически факт, който да породи упражненото от органа публично субективно право.Основание да се оспорва посоченото решение на ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – С. било и противоречието му с материалноправните норми на ЗОС и ЗСПЗЗ. Видно от прикрепените към докладната записка на кмета на Община С. скици на Общинска служба „Земеделие”, с С. ПИ №000422 с площ 5,948дка, находящ се в землището на с.С., ПИ №000823, 000824, 000202, 000589, 000197, находящи се в землището на с.С., представлявали земеделски земи с начин на трайно ползване – пасище, мера. Съгласно чл.25, ал.1, изр.2 от ЗСПЗЗ собствеността на общините върху мерите и пасищата била била публична и можела да се обявява за частна общинска собственост при промяна предназначението на мерите и пасищата по реда на ЗОС в определените в ал.3 случаи. Промяна на характера на собствеността – от публична общинска в частна общинска била допустима единствено при промяна на предназначението на мерите и пасищата, а такава именно се извършвала съгласно чл.25 от ЗСПЗЗ по изключение само в случаите, изчерпателно изброени в ал.3, които като предпоставка липсвали в Решение №452/30.09.2010г. на ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – С.. Според чл.7, ал.2 от ЗОС имотите и вещите – публична общинска собственост не можело да се отчуждават и прехвърлят в собственост на трети лица. Така приетото решение на Общински съвет не съдържало указание относно процедурата чрез която да бъде извършено разпореждането с имотите, описани в т.1 от решението, както и определяне на начална тръжна цена, съобразно чл.41, ал.2 от ЗОС. Липсвал и един от реквизитите, предвидени в чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, а именно – определяне на конкретните правомощия на кмета на общината във връзка с взетото решение, което пряко противоречало на императивните норми, касаещи местното самоуправление и местната администрация. Претендира се отмяна на оспореното решение.
Ответникът по оспорването – ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – С., не изпраща представител и не ангажира становище по оспорването.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С докладна записка от Кмета на Община С. до Общински съвет /ОбС/ - с.С. във връзка с постъпила молба от Ю. А. Т., жител ***-В-21, желаещ да закупи имот общинска собственост е направено предложение относно вземане на решение на основание чл. 35, ал.1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и Наредба за реда придобиване и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет с.С., а именно : да се одобри продажбата на имоти – общинска собственост: Здравна служба находящ се на I етаж на сградата кметство намиращ се в УПИ III, кв.9 по плана на с. Бял кладенец.
С друга докладна записка от Кмета на Община С. до Общински съвет /ОбС/ - с.С., предвид постъпили молби от жители на Община С., желаещи да закупят имоти частна общинска собственост, е направено предложение относно вземане на решение на основание чл. 35, ал.1 от ЗОС и Наредба за реда придобиване и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет с.С. за следното :
1. Да се одобри продажбата на имот – частна общинска собственост:
А/ - ПИ №000823, 000824, 000202, 000589 и 000197 в землището на с.С. и ПИ №019030 в землището на с.Д. Б.. За посочените имоти е подадено заявление с вх. №С-2964/26.08.2010г. със заявител Й. Г..
Б/ - ПИ №0049, находящ се в землището на с.М. И., за посочения имот е подадено заявление с вх. №С-2828/12.08.2010г. със заявител А. Р..
В/ - предаваемо място от 76 кв.м., от които 38 кв.м. към УПИ II-101 и 38 кв.м. към УПИ III-101, находящи се в кв.11 по плана на с.Т., с цена 2.00лв на кв.м. без ДДС, подадено е заявление с вх. №С-2993/30.08.2010г. от собствениците на двата имота Г. Г. и Д. Г..
Г/ - УПИ №V-общ. в кв.10 с площ от 920 кв.м. с начална тръжна цена 1 380.00лв. без ДДС по плана на с.П., подадено е заявление с вх. №С-3313/20.09.2010г. със заявител М. М. Ю..
Д/ - ПИ №000422 с площ от 5.948 дка, находящо се в землището на с.С.. За посочения имот е подадено заявление с вх. №С-3256/16.09.2010г. със заявител Б. Я. Н..
След проведени разисквания на заседание на общински съвет, проведено на 30.09.2010г. е взето решение № 452 на ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – С., прието с протокол № 42 от 30.09.2010 год., с което на основание 21, ал.1, т.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, във връзка с чл.35, ал.1 от ЗОС и чл.21 и чл.22 от НРПУРОИ и докладна записка от Кмета на Общината, общинския съвет решава следното : 1. ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – С. одобрява продажбата на имот – общинска собственост:
· ПИ №000422 с площ от 5,948 дка, находящо се в землището на с.С.;
· ПИ №000823, 000824, 000202, 000589, 000197, находящи се в землището на с.С.;
· Предаваемо място от 76 кв.м., от които към УПИ II-101 с площ от 38 кв.м. и към УПИ III-101 с площ от 38 кв.м., находящи се в кв.11 по плана на с.Т., с цена 2.00лв на кв.м. без ДДС;
· УПИ №V в кв.10 с площ от 920 кв.м. с начална тръжна цена 1 380.00лв. без ДДС по плана на с.Пътниково.
2. ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – С. не одобрява продажбата на имот – общинска собственост:
· ПИ №0049, находящ се в землището на с.М. И.;
· ПИ №019030, находящ се в землището на с.Д. Б.;
· Здравна служба находяща се на I етаж на сградата Кметство, намираща се в УПИ III, кв.9 по плана на с. Б. к..
Оспореното решение е прието с гласовете на 15 общински съветници, а общият брой на общинските съветници при ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – С. към дата 30.09.2010г., е 17 общински съветници, което обстоятелство е писмено удостоверено по делото от Председателя на Общински съвет С..
Областния управител е уведомен за взетото решение с писмо изх. № 54/07.10.2010г. на Председателя на ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – С., а оспорването, обективирано в заповед № РД-11-288/19.10.2010 год. срещу решение № 452, в частта му по т.1 на ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – С., прието с Протокол №42 на заседание, проведено на 30.09.2010г., е изпратено до съда на 20.10.2010г., видно от отбелязването на представената по делото товарителница №0002236866 относно доставена пратка с номер на плик 0736003, с подател Областна администрация, гр.Х..
В хода на съдебното производство, с подадена на 20.01.2011г. писмена молба от ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – С., е представен Акт №1031 за частна общинска собственост, съставен на 19.10.2010г., за УПИ V, кв.10 по регулационния план /подробен устройствен план/ на с.П., Община С., Област Х.. Видно от съдържащото се в акта описание на имота, същия представляват незастроен урегулиран поземлен имот с площ от 920 кв.м. В молбата изрично е посочено, че за другите имоти, упоменати в заповед № РД-11-288/19.10.2010г. на О.у.на О. ***, няма издадени актове за общинска собственост.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът намира оспорването на Областния
управител за допустимо. Съгласно чл. 32, ал. 2, изр.1 от Закон за
администрацията /ЗА/, Областният управител може да оспорва незаконосъобразни
актове на общинските съвети по реда на ЗМСМА. Упражняването на това правомощие
е в съответствие и с чл. 31, ал. 1, т. 5 от ЗА, съгласно който Областният
управител упражнява контрол по законосъобразността на актовете и действията на
органите на местното самоуправление, каквито безспорно са общинските съвети.
Съгласно чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, областният управител упражнява контрол върху
всички видове административни актове на Общинските съвети като липсва специална
клауза, която да изключва съдебния контрол на решения на общинските съвети,
взети на основание чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА, вкл. за разпореждане с общинско
имущество.
Оспорването е направено в законоустановения срок и е насочено срещу годен за обжалване администативен акт.
Разгледано по същество оспорването е основателно.
Обжалваното решение изхожда от компетентен по смисъла на чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА вр. чл.35 ал.1 от ЗОС орган. Същото е обективирано в писмена форма, но не е спазено изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК да се посочат фактическите и правните основания за издаването му като необходими реквизити от съдържанието му.
В решението е посочено, че се издава на основание 21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, във връзка с чл.35, ал.1 от ЗОС и чл.21 и чл.22 от НРПУРОИ и докладна записка от Кмета на Общината. Разпоредбата на чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА регламентира правомощието на общинския съвет да приема решения за разпореждане с общинско имущество и в тази връзка да определя конкретните правомощия на кмета на общината. Разпоредбата на чл.35 ал.1 от ЗОС урежда най - общо процедурата по продажбата на имоти – частна общинска собственост , компетентния орган, който я осъществява и способите за извършването и , която процедура е следваща решението по чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА. С оглед нормата на чл.8 ал.2 от ЗОС правилно е позоваването на НРПУРОИ, но видно от приложената по делото такава за Община С. , посочените разпоредби на чл.21 и чл.22 от същата касаят определяне на наемни цени и прекратяване на наемни правоотношения, какъвто не е настоящият случай. Неправилно посочените правни основания за издаване на оспореното решение обаче не могат да обосноват незаконосъобразност на същото, доколкото съдът не е обвързан от правната преценка на административния орган. В случая обаче липсва посочване на конкретни фактически основания за издаване на акта. Позовававнето в оспореното решение на докладната записка на кмета на общината в настоящия случай не може да замести излагането на фактически основания, доколкото в нея такива също не се съдържат. Единствено е визирано, че са постъпили молби от жители на с.С., желаещи да закупят имоти – частна общинска собственост като за всеки имот са посочени имената на заявителите и номерата на подадените заявления. При това положение липсва яснота и конкретика на какво основание и по какви причини следва да бъде издаден административният акт като посочването на относимия към случая нормативен акт не е достатъчно да изпълни изскването за мотивираност на решението. Видно и от Протокола от проведеното на 30.09.2010г. заседание на ОбС разискванията относно предложените за продажба процесни имоти са оскъдни и не внасят никаква яснота относно това какво е мотивирало административния орган да постанови крайния си извод за одобряване на продажбата им.
Непосочването на фактическите основания за издаване оспорения акт е съществено нарушение на изискванията за форма и представлява самостоятелно основание за отмяната му.
Следва също да се посочи, че е налице разминаване между докладната записка на кмета на общината и диспозитива на оспореното решение досежно вида на общинската собственост върху процесните имоти като в докладната записка и предложеното проекто-решение са същите се сочи, че са частна общинска собственост, а в решението се визира единствено, че са общинска собственост. Незавсимо от последното и доколкото описаните в оспорената част от процесното решение имоти са посочени в докладната записка като такива, представляващи частна общинска собственост съдът счита, че колективният административен орган е одобрил продажба именно на имоти – частна общинска собственост. В тази връзка съдът намира, че решението на ОбС С. е постановено в противоречие с материалния закон.
Видно от представените скица № КО1769/06.10.2010г. за имот 000422, скица № КО1764/06.10.2010г. за имот №000823, скица № КО1765/06.10.2010г . за имот №000824, скица № КО1766/06.10.2010г. за имот №000202, скица № КО1767/06.10.2010г. за имот №000589 и скица №КО1768/06.10.2010г. за имот 000197, всички в землището на с.С., имотите представляват пасище, мера, стопанисвани от общината. Съгласно нормата на чл. 25, ал. 1, изречение второ от ЗСПЗЗ собствеността върху мерите и пасищата е публична и може да се обявява за частна общинска собственост при промяна на предназначението на мерите и пасищата по реда на ЗОС в определените в ал. 3 случаи, данни за което не се съдържат в оспореното решение. В тази връзка и доколкото гореизброените имоти са публична собственост оспореното решение в частта му досежно имоти №,№ 000422, 000823, 000824, 000202, 000589 и 000197 е в противоречие с разпоредбата на чл.7 ал.2 от ЗОС, въвеждаща забрана такива имоти да се прехвърлят в собственост на трети лица.
По отношение на описания в т.1 от решението имот - УПИ №V в кв.10 с площ от 920 кв.м. с начална тръжна цена 1 380.00лв. без ДДС по плана на с.П., е представен Акт №1031/19.10.2010г. за частна общинска собственост, вписан в Службата по вписванията при Хасковския районен съд на 02.11.2010г. Към датата на приемане на процесното решение – 30.09.2010г. разпоредбата на чл.34 ал.4 изр.2 от ЗОС въвежда изискване разпоредителни действия с имоти – часта общинска собственост да се извършват само с имоти, актовете за които са вписани по съответния ред в службата по вписванията. В случая актът за частна общинска собственост по отношение на горепосочения имот е съставен и вписан след приемане на процесното решение, поради което не е спазено изискването на чл.34 ал.4 от ЗОС /в редакцията преди изм. с Д.в. бр.87/2010г./.
По отношение на имота, описан в т.1 от решението като „предаваемо място от 76 кв.м., от които към УПИ II-101 с площ от 38 кв.м. и към УПИ III-101 с площ от 38 кв.м., находящи се в кв.11 по плана на с.Т., с цена 2.00лв на кв.м. без ДДС” е невъзможна преценка за съответствие с материалноправните разпоредби, доколкото липсват посочени канкретни фактически основания за одобряване на продажбата му.
За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че при издаването на оспореното решение не се констатираха съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е прието при поименно гласуване, отразено в протокола от заседанието и с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците , с което са спазени изискванията на чл.27 ал.4 и ал.5 от ЗМСМА. Независимо от това крайният извод на съда за незаконосъобразност на оспореното решение остава непроменен предвид гореизложените съображения.
С оглед изложеното съдът намира оспорването за основателно, поради което решението на О.с.С. в оспорената му част следва да се отмени.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 452 от 30.09.2010г. в частта му по т.1 на ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – С..
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия: