Р Е Ш Е Н И Е

№ 85/ 15.02.2011г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково на петнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в откритото си съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

Секретар: Й.П. ………………………и Прокурор: …………………………… като разгледа докладваното от съдията П. Желева административно дело № 65 по описа на съда за 2011г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 46, ал. 1 ЗЧРБ.

Образувано е по жалба на М.Р., гражданин на И., с посочен адрес: СДВНЧ – Б., ул.”Г. Г.” № .. срещу Заповед № ОЧ 1180/23.12.2010г. на Зам. Началника на ГПУ – С., с която му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - принудително отвеждане на чужденец до границата на Република България.

В жалбата се излагат съображения, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като противоречи на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Жалбоподателят твърди, че подал молба за закрила, поради което и до влизане в сила на решението на председателя на ДАБ, ПАМ „принудително отвеждане до границата” не следва да се прилагала, а при предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут дори се отменя. Моли съдът да постанови решение, с което отмени оспорения административен акт.

Ответникът – Зам. Началник на ГПУ – С. не се явява и не взема становище по делото.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С постъпило на 23.12.2010г. до Началника на ГПУ – С. предложение, последният е уведомен, че на 22.12.2010г. в 14:15 часа ГПН МПТН-04 №153 е забелязал 4 лица да преминават линията на ДГ в района на 291 гр. п. Лицата са били спрени и проверени за лични документи, след което задържани. Установено е, че се касае за чужди граждани, които не представят документи за самоличност, както и че чужденците са преминали държавната граница от Република Турция към Република България в района на 291 гранична пирамида. Единият от задържаните чужденци е настоящият жалбоподател М.Р., който е дал данни, че е роден на ***г. в И.. При разговор със задържаните лица е станало ясно, че последните имат намерение да използват Република България като транзитен пункт към Западна Европа. Поради това, че лицата са без документи за самоличност, преминали са ДГ на РБългария без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за целта места и предвид намерението им да използват страната като транзитен пункт на път за Западна Европа е предложено налагане спрямо тях на принудителни административни мерки.

Със заповед за упълномощаване рег. № 2587/10.12.2010г. на директора на РДГП-Е., началниците на ГПУ при РДГП – Е., в това число и Началник ГПУ – С., а в негово отсъствие – Зам. Началник ГПУ, са упълномощени да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.39а, т.2 от ЗЧРБ и чл.44, ал.6 от ЗЧРБ. Със Заповед рег. № 2595/11.12.2010г. на Директор РДГП - Е. е разрешено на Г. П. К. – Началник на ГПУ - С. при РДГП – Е. ползване на платен отпуск за времето от 15.12.2010г. до 07.01.2011г. вкл.

Въз основа на предложението и заповедта за упълномощаване, Зам. Началникът на ГПУ – С. е издал Заповед № ОЧ 1180/23.12.2010г., с която на М.Р., гражданин на И., е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - „принудително отвеждане до границата на Република България”. Заповедта е връчена на чужденеца на 23.12.2010г. срещу подпис, в присъствието на преводач. Жалбата срещу административния акт е подадена по пощата на 28.12.2010г.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в кръга на предоставените му правомощия, по смисъла на чл. 44, ал. 1, във вр. чл. 41, т. 1 от Закона за чужденците в Република България. Видно от заповед за упълномощаване рег. № 2587/10.12.2010г. на Директор на РДГП - Е., Началникът на ГПУ – С. е упълномощен да издава заповеди за налагане на ПАМ по чл. 39а, т. 2 от ЗЧРБ и чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, а в негово отсъствие Зам. Началника на ГПУ. Съгласно Заповед рег. № 2595/11.12.2010г., издадена от Директор РДГП – Е., Началника на ГПУ - С. при РДГП – Е. е ползвал платен отпуск за времето от 15.12.2010г. до 07.01.2011г. вкл. Предвид горното, оспореният акт е издаден от материално и териториално компетентен административен орган. Спазена е установената от закона форма. Актът е мотивиран, като са изложени фактически и правни основания за издаването му. При издаването на административния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Разпоредбата на чл.39а от ЗЧРБ регламентира видовете принудителни административни мерки /ПАМ/, които се налагат на чужденци. Съгласно чл. 39а, т. 2 от ЗЧРБ, такава ПАМ е “принудително отвеждане до границата на Република България” . Съгласно чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ, „принудително отвеждане до границата на Република България” се налага, когато: чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. Безспорно по делото е установено, че жалбоподателят е влязъл в Република България не по законоустановения ред. Поради изложеното оспорената заповед се явява постановена в съответствие с материално правната норма на чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ.

Съдът намира, че възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на издаденият акт поради нарушение на чл. 67, ал. 1 от ЗУБ е неоснователно. Съгласно чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците, принудителните административни мерки "отнемане правото на пребиваване", "принудително отвеждане до границата", "експулсиране" и "забрана за влизане в страната" не се привеждат в изпълнение до приключване на производството с влязло в сила решение. Видно от законовата норма, тези ПАМ не се изпълняват, но не е предвидено, че не може да се наложат. В случая следва да се прави разлика между производството по изпълнението на ИАА и производството по издаването му. Поради това и евентуалното наличие на неприключило производство по чл. 58, ал. 4 от ЗУБ се явява ирелевантно за законосъобразността на оспорения акт, а има отношение единствено към изпълнението му.

Неоснователно се явява и направеното в жалбата оплакване за незаконосъобразност на процесната заповед, в частта й, с която се разпорежда забрана за влизане в страната. Видно от съдържанието на оспорения акт, последния не съдържа подобна част.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореният административен акт не е засегнат от нито един от пороците по чл. 146 от АПК, поради което подадената жалба следва да се отхвърли, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Р., гражданин на И. срещу Заповед № ОЧ 1180/23.12.2010г. на Зам. Началника на ГПУ – С., с която му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - „принудително отвеждане до границата на Република България”.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: