Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 121/ 26.04.2011 г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично заседание на двадесети април през две хиляди и единадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА ТОЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

2. ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

при участието на секретаря : М.Ч. ………………………………………….………………..

и в присъствието на прокурора : Елена Катранджиева …………………….………..……………………

като разгледа докладваното от съдия Петя Желева К.А.Н.Д.№ 83 по описа на съда за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е касационно по реда на чл. 63, ап. 1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.

Образувано е по жалба на „ИМПУЛС 1969” ЕООД, управлявано и представлявано от М.Б.С., чрез пълномощникът му адв. З. против Решение № 40/01.02.2011г., постановено по НАХД № 1423/2010г. по описа на Районен съд – Х., с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 39906-0113939/25.10.2010г. на И.Д. Директор на офис Хасково към ТД на НАП П., с което на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл. 355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

В жалбата си касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно, необосновано, постановено при непълен и необстоен анализ на приложените доказателства. Съдът не обсъдил в нужната задълбоченост и пълнота събрания по делото доказателствен материал. Неправилно съдът приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП. На следващо място се сочи, че съдът приел за техническа грешка изписването на нарушената законова разпоредба и приел същото за несъществено процесуално нарушение, а разпоредбата на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН била императивна – като задължителен реквизит, който трябвало да съдържа АУАН, било необходимо да се посочи законовата разпоредба, която била нарушена. В случая била налице липса на кореспонденция между съставения АУАН и НП по отношение на нарушената законова разпоредба, което представлявало съществен порок в наказателното производство, като процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на нарушителя. На следващо място се твърди, че районният съд пренебрегнал съществен порок в АУАН – многобройните поправки при описание на нарушението и обстоятелствата, при които било извършено, върху цитирани в АУАН дати, обозначаващи срокове – задължителни и пропуснати. Същото се явявало нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН. Видно било, че липсата на точно, ясно и четливо обозначаване на датите водело до пропуски именно в изясняване на обстоятелствата, което от своя страна било сериозно нарушение, ограничаващо правото на защита на нарушителя. Това, че поправките били направени преди връчването на АУАН и актът бил подписан без възражения към момента на връчване, както сочел съдът, не правело несъществен порокът на съставения АУАН. Неправилно съдът отхвърлил наведените доводи за маловажност на деянието. Нарушението, описано в настоящото НП, било за първи път. То било такова на просто извършване и от същото не настъпили вредоносни последици, тъй като такава декларация била подадена, макар и след срока, като осигурителните вноски били внесени своевременно. Необосновано съдът отхвърлил този факт като смекчаващо вината обстоятелство. Наложената санкция, въпреки, че била в минимално предвидения в закона размер, се явявала прекомерна и непосилна. Въз основа на изложените в жалбата доводи, касаторът моли за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът ТД на НАП – П., чрез процесуален представител оспорва жалбата и пледира за оставяне в сила на оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Х.в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че оспореното решение следва да се остави в сила.

Хасковски административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна.

За да постанови решението, предмет на оспорване в настоящото производство, районния съд е приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение не са допуснати нарушения, същият съдържа всички необходими реквизити и е съставен от компетентно длъжностно лице, в срока по чл.34, ал.2 от ЗАНН. Нямало допуснати нарушения на правилата и при издаване на наказателното постановление. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че „И.1.” ЕООД - работодател и осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО, не е изпълнило задължението си да подаде в законоустановения срок в компетентната ТД на НАП информация за лицата, работещи по трудови правоотношения в дружеството с декларация обр. 1 за м.февруари 2010г. Възнагражденията за февруари 2010г. на наетите по трудово правоотношение били начислени на 28.02.2010г., като до момента на проверката не били изплатени. Съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, декларацията (обр. 1) следвало да се подаде в ТД на НАП не по-късно от деня, следващ деня на възникване на последното задължение за внасяне на осигурителните вноски. Последното задължение за внасяне на ЗОВ възникнало на 31.03.2010г. и декларацията (обр. 1) следвало да бъде подадена най-късно до 01.04.2010г. вкл., а тя била подадена на 19.09.2010г. С оглед на това съдът е приел, че дружеството не е изпълнило задълженията си по чл.5, ал.4 от КСО във връзка с чл.3, ал.3, т.1 от Наредба №Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица и така е осъществило състава на нарушение, което правилно е санкционирано от административнонаказващия орган. Съдът е посочил, че нарушението не е с ниска степен на обществена опасност и е изложил обосновани мотиви в тази насока.

Тези изводи на съда изцяло се споделят от касационната инстанция.

Съгласно чл.5, ал.4 от КСО, осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите посочените в разпоредбата данни, като съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба (арг. от ал.6), в случая - Наредба №Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Разпоредбата на чл.355, ал.1 от КСО предвижда налагане на глоба, респ. имуществена санкция за лице, което наруши разпоредбите на чл.5, ал.4, чл. 6, ал. 8, чл. 7, чл.8, ал.2, т.1 и чл.158 от КСО и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им.

Видно от цитираните разпоредби, нарушението е формално - неподаването на декларация обр. 1 в определения от закона срок е самостоятелно и независимо основание да бъде наложена санкция на посоченото основание – чл.355, ал.1 от КСО. Изпълнителното деяние се състои в бездействие, а именно неподаване на изискващата се декларация в рамките на установения законов срок. В случая, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че дружеството, като работодател и осигурител, не е подало декларация обр. 1 за месец февруари 2010г. в срока, определен от закона – най-късно до 01.04.2010г. вкл., с което безспорно е допуснало неизпълнение на задължението по чл.5, ал.4 от КСО, във вр. с чл.3, ал.1, т.1 от цитираната наредба, както е приел и съдът.

Неоснователни са твърденията, че АУАН бил съставен срещу лице, по отношение на което нямало установено да е извършило административно нарушение. В тази връзка правилно районният съд е посочил, че именно дружеството, което е работодател, е административнонаказателно отговорното лице.

Неоснователни са и твърденията, че била налице липса на кореспонденция между съставения АУАН и НП по отношение на нарушената законова разпоредба, както и че липсата на точно, ясно и четливо обозначаване на датите в АУАН водело до пропуски в изясняване на обстоятелствата, което от своя страна било сериозно нарушение, ограничаващо правото на защита на нарушителя. Съображения в тази насока са били навеждани и пред районния съд, който е обсъдил същите и е направил обосновани изводи, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът е приел, че неправилното изписване на номера на наредбата, разпоредба от която е нарушена, не е оказало последици върху правото на защита на нарушителя, което е реализирано напълно. Действително, от АНО е допусната неточност при изписване в НП на заглавието на Наредба №Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, но тази неточност не представлява съществено нарушение, доколкото видно от данните по делото не е довела до ограничаване правото на защита на наказаното лице - за дружеството не е била налице пречка да разбере за какво точно му е наложено наказанието, а от там – и да организира защитата си. В тази връзка, извършените в АУАН поправки също не водят до нарушаване правото на защита на дружеството - същото се е защитавало адекватно именно срещу вмененото му нарушение.

Видно от обстоятелствената част на АУАН, както и на НП, нарушението е описано, посочено е, че декларацията обр. 1 се отнася за месец февруари 2010г. Не е необходимо по - подробно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено. Самото извършване на нарушението не се оспорва от дружеството, нито се ангажират доказателства, че декларация обр. 1 за посочения месец е подадена до 01.04.2010г. /вкл./.

Изложените в жалбата твърдения, че се касае за маловажен случай, не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд обосновано е приел, че извършеното в случая административно нарушение не е с ниска степен на обществена опасност, защото макар и да няма вредни последици, то е свързано с правилното изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите – плащания от Държавата. Настоящата инстанция споделя изводите в тази насока. В случая, деянието не е резултатно и е достатъчно наличието на бездействие, за да възникне административно-наказателна отговорност за лицето, което не е подало изискващата се декларация в предвидения от закона срок. В тази връзка, тъй като нарушението е съставомерно и при липса на вредоносен резултат, то твърдяното в жалбата ненастъпване на вредоносни последици в случая не може да обоснове маловажност на нарушението. Имуществената санкция е наложена в минималния предвиден от закона размер, което е възможно най- благоприятния за дружеството вариант на отговорността, поради което съдът счита, че са отчетени всички смекчаващи обстоятелства и нарушението е определено като такова с ниска степен на обществена опасност, съобразно нарушенията от този вид, но по никакъв начин не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да доведат до извода, че степента на обществената опасност на деянието е с по-ниска в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Твърденията в жалбата, че такава декларация била подадена, макар и след срока, като осигурителните вноски са били внесени своевременно, са неоснователни, доколкото в случая отговорността е ангажирана за неподаване на декларация в предвидения от закона срок - до 01.04.2010г. вкл.

Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Постановеното решение на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да се остави в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във вр. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 40/01.02.2011г., постановено по НАХД № 1423/2010г. на Районен съд – Х., с което е потвърдено Наказателно постановление № 39906-0113939/25.10.2010г. на И.Д. Директор на офис Х. към ТД на НАП П..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1.