РЕШЕНИЕ

 

№94/18.04.2011г., гр.Хасково

                                                                                                                                             

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и единадесета година, в състав:

при секретаря  ……….М.Ч..…………………...………............в присъствието на

прокурора ………..Антон Попов...................……………………………………...като разгледа докладваното от  съдия Байнова  канд № 66 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационнна жалба от „А.н.” ООД ***, представлявано от управителя Г.П.Р., подадена чрез пълномощника на дружеството адв. Ю.М., против Решение № 35/01.02.2011г., постановено по нахд № 1493/2010г. по описа на Районен съд – Х..

Недоволен от обжалваното решение, касаторът твърди неговата незаконосъобразност, поради противоречие с повелителните разпоредби на ЗАНН, регламентиращи процедурата по установяване на административните нарушения. Сочи, че районният съд изложил мотиви, в които напълно необективно, едностранчиво и пристрастно били обсъждани изразените от страните становища, и събраните по делото доказателства. Неправилно съдът възприел с обжалваното решение, че не са допуснати нарушения при издаването на процесното наказателно постановление, и по – конкретно, че самият момент на поставяне на рекламно – информационния елемент (РИЕ) не бил елемент от фактическия състав на нарушението и не следвало да се посочва самостоятелно в АУАН и НП.  Неправилно било заключено от първоинстанционният съд, че офисът на ул. „Ц.К.” № ….. се ползвал както от „А.н.” ООД ***, така и от „Р. ***. От мотивите на обжалваното решение не ставало ясно каква била необходимостта от поставяне на РИЕ на фирма „Аида нет” ООД, чието седалище било в град Х. и в който град осъществявала дейността си, върху фасадата на сграда, собственост на фирма „Р. Електроникс” ЕООД, където бил адресът на управление именно на последното дружество. Касаторът сочи още, че процесното наказателно постановление било издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като в него не била посочена датата, когато било извършено нарушението, а единствено датата на установяване на нарушението. Посочването на датата на извършване на нарушението била от изключително важно значение, с оглед преценката дали били спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове за налагане на административно наказание. Липсата на данни кога било извършено нарушението правела невъзможен съдебния контрол относно законосъобразността на действията на наказващия орган, което представлявало самостоятелно отменително основание. Моли за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът – Община Х., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Х. заема становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение.

Касационната инстанция като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Решение № 35/01.02.2011г., постановено по нахд № 1493/2010г., Районен съд – Х. е потвърдил Наказателно постановление № 1376/19.07.2010г. на Кмета на Община Х., с което на „Аида нет” ООД, БУЛСТАТ: …., със седалище и адрес на управление община Х., град Х., ул. „К. О.” № .., представлявано от упrавителя Г.П.Р., на основание чл. 40, ал. 3, вр. ал. 1 от Наредбата за рекламната дейност на територията на о.Х. (НРДТОХ) е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 000 лева. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че нарушението и нарушителя са установени, не са констатирани допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на административно – наказателното производство, които да водят до отмяна на постановлението, както и размерът и видът на наказанието са правилно определени. Районният съд е изложил подробни и изчерпателни мотиви досежно материалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган, както и по отношение на твърдяната от наказаното дружество липса на посочена в АУАН и НП дата на извършване на нарушението, като е приел, че липсва нарушение в съдържанието на НП, възпрепятстващо съда да провери дали са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН, тъй като в случая поради характера на нарушението датата на констатирането му съвпада с датата на извършване.

Касационната инстанция споделя  изводите на районния съд.

Съгласно чл. 218 от АПК, вр. чл. 63 от ЗАНН касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съдът следи и служебно. Изнесените в касационната жалба оплаквания следва да бъдат правно квалифицирани като касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

С оглед установената фактическа обстановка пред районния съд, както и поради липсата на противоречиви твърдения на страните по нея, настоящата инстанция намира за безспорно доказано, че на 07.07.2010г., около 10,25 часа при извъшена проверка от служители на отдел „КОРЗ” при О.Х. е установено, че има поставен РИЕ на западната страна на фасадата на офис на „Аида нет” ООД, намиращ се в град Х., ул. „Ц. К.” № .. – .., без рекламираното дружеството да притежава разрешение за поставяне.

Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на Районен съд – Х., за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на  административно – наказателното производство. С оглед представената пред първоинстанционният съд Заповед № 1730/29.12.2006г. на Кмета на Община Х., с която актосъставителят е оправомощен да съставя АУАН по Наредбата за рекламната дейност на територията на община Х.(НРДТОХ), както и поради възложената компетенстност на Кмета на О.Х. да издава НП по НРДТОХ (чл. 44, ал. 2 от НРДТОХ), РС – Х. законосъобразно е заключил, че процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

На следващо място касационната инстанция приема за правилни мотивите на  първоинстанционния съд, че  АУАН и процесното НП отговарят на императивните изисквания за съдържание по чл. 42 и чл.  57 от ЗАНН. Изпълнителното деяние на административно нарушение по чл. 40, ал. 1 от НРДТОХ се осъществява чрез разполагане на РИЕ на територията на община Х., без надлежно разрешение, когато такова се изисква. Макар дадената в чл. 40, ал. 1 от НРДТОХ формулировка да сочи, че  изпълнителното деяние е едно единствено, то последното се осъществява чрез комбинация от действие и бездействие и не завършва със самото физическо поставяне на РИЕ, а продължава през цялото време, през което РИЕ е разположен без изискуемото разрешение от Кмета на Община Х.. Именно поради това, настоящата инстанция намира за законосъобразни изложените от РС – Хасково мотиви, че в случая се касае за продължено административно нарушение, тъй като посредством едно изпълнително деяние, което се изразява в комбинация от действие и бездействие – разполагане на РИЕ и липса на разрешително за поставяне, административното нарушение се осъществява непрекъснато през определен период от време – до премахване на РИЕ или до снабдяване на извършителя с разрешително за поставяне. В тази връзка самият момент на поставяне на РИЕ не е елемент от фактическия състав на нарушението и не следва да се посочва самостоятелно в АУАН и НП, защото докато разполагането на РИЕ не бъде съобразено с посочените в чл. 26, ал. 1 от НРДТОХ изисквания или премахнато, то извършителят осъществява нарушение на нормата на чл. 40, ал. 1, вр чл. 26, ал. 1 НРДТОХ, поради което моментът на проверката съвпада с датата на извършване на нарушението. В тази връзка правилно районният съд е приел, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН следва да бъдат съобразени именно с датата на установяване на административното нарушение.

На следващо място настоящата инстанция намира за обосновани и законосъобразни изводите на РС – Х., че извършител на административното нарушение е именно „А.н.” ООД ***. От събраните по делото писмени и гласни доказателства и поради липсата на спор между страните, следва изводът, че извършител на административното нарушение по чл. 40, ал. 1 от НРДТОХ е именно „А.н.” ООД ***.

Неоснователни са обективираните в касационната жалба доводи, че неправилно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че дружествата „А.н.” ООД *** и „Р. електроникс” ЕООД се помещавали в един и същ офис, находящ се в град Х., ул. „Ц.К.” № .. – .., тъй като „А.н.” ООД осъществявало дейността си на територията на град Х.. В обжалваното решение районният съд правилно е посочил, че в случая правно значимите факти са дали процесният РИЕ е разположен на територията на о.Х. и дали е поставен без изискуемото разрешение, а обстоятелството дали двете дружества се помещават в един и същ офис и което дружество къде осъществява дейността си е напълно ирелевантно. Касационната инстанция споделя изцяло тези мотиви на районният съд, тъй като визирания в чл. 40, ал. 1 от НРДТОХ състав на административно нарушение е зависим единствено от посочените от първоинстанционния съд две обстоятелства.

      Предвид гореизложеното като е приел, че нарушението е безспорно доказано, не са допуснати съществени нарушения при провеждане на административно – наказателното производство и наказанието е съответно на извършеното нарушение, районният съд правилно е приложил материалния закон. Ето защо касационната инстанция приема, че в случая не са налице основания  за отмяна на оспореното решение, поради което същото като валидно, допустимо и законосъобразно следва да се остави в сила.        

      Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2, пр. І - во от АПК, вр. чл. 63, ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

 

     ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 35/01.02.2011г., постановено по нахд № 1493/2010г. по описа на Районен съд – Х..

     Решението е окончателно.

 

     Председател:                                              Членове: 1.                                 2.