РЕШЕНИЕ
№.82/13.04.2011г.,
гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в открито заседание на девети март през две
хиляди и единадесета година, в състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове:
Василка Желева
Кремена
Костова-Грозева
при
секретаря....….......М.Ч............................…………………………….в присъствието
на прокурора..........Розалин Трендафилов …………като разгледа докладваното от Председателя канд №44 по описа за
2011 година ,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационни жалби на „Б.д.ж. ” ЕАД ***
/”БДЖ”ЕАД – С./, понастоящем с променено наименование „Холдинг БДЖ”ЕАД – С.,
представлявано от инж.П.Г.П. – Изпълнителен директор и на Държавна Агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси” – С. /ДАДРВВЗ - С./, подадена чрез пълномощник
срещу Решение №130/22.10.2010г. по нахд № 159/2010г. по описа на Районен
съд-М., с
което е изменено Наказателно постановление №7312/19.10.2009г. на Председателя на ДАДРВВЗ – С..
Касаторът „Холдинг
БДЖ”ЕАД – С. обжалва решението с оплаквания за незаконосъобразност като счита, че
неправилно съдът приел нарушението за безспорно установено и доказано. Моли да
се отмени решението , както и изцяло да се отмени наказателното
постановление.
Касаторът ДАДРВВЗ – С. обжалва
решението в частта, в която е намален
размера на наложената имуществена санкция. Счита, че правилно районният съд е
приел нарушението за безспорно установено и доказано, като изразява несъгласие
с извода на
съда, че наложената имуществена санкция е значително завишена. Отказът на БДЖ
ЕАД – С.да изпълни задължението си да обновява съхраняваните военновременни
запаси /ВВЗ/ и фактът, че ДА ДРВВЗ заплащала на дружеството разходи за времето
на съхранение на материали, неотговарящи на изискванията за качество, водели до
затруднения при реализацията им и до финансови загуби за агенцията и за
държавния бюджет. Следвало размерът на санкцията да бъде равен на финансовите
загуби, които агенцията щяла да претърпи при реализацията на некачественото
гориво, равняващи се към 24.09.2009г. на 391 683,22 лв. Тази сума
представлявала разликата между пазарната цена на дизеловото гориво /ако
отговаряло на изискванията/ към 24.09.2009г. и тази предложена от лицензирания оценител
т.е. пазарната, намалена с 25%, изчислена към същата дата. В този смисъл
следвало имуществената санкция да бъде в размер 400 000 лв. Неоснователен
се явявал и изводът на съда за липса на повторно нарушение. На дружеството било
издадено НП №6511/18.09.2009г. за
това, че не изпълнило задължителни предписания, едно от които било да се обнови
съхраняваното дизелово гориво съгласно Наредба за изискванията за качество на
течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Издадено било и
друго наказателно постановление – НП №4833/24.08.2010г., с което на дружеството
била наложена имуществена санкция в размер 480 000 лв и което било предмет
на нахд №187/2010г. по описа на РС-М.. В случая наложеното административно
наказание било обосновано и в пълна степен способствало за строгото спазване на
установения правен ред, както и за правилната оценка на обществената опасност на
административното нарушение. По изложените съображения се иска отмяна на
решението и потвърждаване на наказателното постановление.
В съдебно заседание
касаторът ДАДРВВЗ – С. чрез процесуалния си представител поддържа тезата
си, че административното нарушение е извършено при очевидна повторяемост, което
обстоятелство наказващият орган възприел като отежняващо отговорността за да
определи по-висока санкция. От значение за размера на същата било и
обстоятелството, че непредприемането на мерки от страна на БДЖ ЕАД за
отстраняване на нарушението довело
до вредни последици за агенцията. Същата не могла да реализира освободеното
количество гориво на стоковата борса на цени, отговарящи на реалните такива,
посочени в приложения по делото ценоразпис на „Лукойл България”ЕООД, поради
което настъпила финансова загуба при продажбата му.
Ответникът
по касационната жалба на „Холдинг БДЖ”ЕАД
– С. чрез процесуалния си представител я оспорва като неоснователна.
Ответникът по касационната жалба на ДА ДРВВЗ в
писмено възражение и молба-становище я оспорва като неоснователна и моли да се
остави без уважение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Х. дава заключение за неоснователност на жалбите и пледира за оставяне в сила на решението като правилно и
законосъобразно.
Касационната инстанция
като извърши проверка по реда на чл.218 от АПК намира за установено
следното:
Касационните жалби са
подадени в законоустановения срок от надлежни страни и са допустими.
Разгледани по
същество съдът ги намира
неоснователни, поради следните съображения:
С Решение
№130/22.10.2010г. по нахд №159/2010г. Районен
съд-М. е изменил НП №7312/19.10.2009г на Председателя на ДАДРВВЗ – С. , с което на БДЖ ЕАД
– С. на основание чл.31 ал.1 предл.3 вр. чл.27 ал.3 от Закона за държавните
резерви и военновременните запаси /ЗДРВВЗ/ е наложена имуществена санкция в
размер 400 000 лв., като е намалил същата на 1000 лв. За да достигне до
този извод районният съд е приел, че
нарушението е безспорно установено и доказано, но размерът на санкцията е
значително завишен. В тази връзка е
посочил, че не се констатира да е налице повторно нарушение, както е отразено в
НП, а същевременно доказателства в тази насока не са ангажирани по делото.
Касационната инстанция споделя изводите на районния
съд.
В настоящия случай
административнонаказателната отговорност на БДЖ ЕАД – С. е ангажирана за това,
че не е изпълнило задължително предписание, дадено с Констативен протокол
№УКДР-07-11-1947/25.05.2009г. , а именно в срок до 25.06.2009г. като съхранител
на дизелово горизо/евродизел/, да обнови последното, намиращо се в склад ЕП М. с
равно количество такова, което да отговаря на изискванията за количествено
съдържание на сяра в ДГ от 10мг/кг, от 01.01.2009г. в съответствие с Наредбата
за изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол.
Съгласно разпоредбата
на чл.31 ал.1 от ЗДРВВЗ неспазването на задължителните предписания на
инспекторите и упълномощените длъжностни лица на агенцията е
обявено за наказуемо като за едноличните търговци и юридическите лица е
предвидена имуществена санкция в размер от 1000 до 500
000 лв.
Настоящата инстанция
намира за правилен изводът на районния съд за безспорна установеност и
доказаност на нарушението.
В случая безспорно се
установява, че с Констативен протокол №УКДР-07-11-1947/25.05.2009г. на БДЖ ЕАД е
дадено задължително предписание, срокът на което е изтекъл на 25.06.2009г. като към датата на проверката
20.08.2009г. то не е изпълнено.
В хода на
производството от страна на наказаното дружеството са навеждани доводи, че не е субект на нарушението. Тези доводи
се обосновават с обстоятелството, че от 12.11.2007г. дружеството е
преобразувано, като всяко от трите нови дружества приема права и задължения на
БДЖ ЕАД. За това преобразуване в изпълнение на сключения договор
№484/12.12.2006г. дружеството уведомило ДА ДРВВЗ като срокът на този договор
изтекъл без да има сключен нов такъв. Посочва се също, че в баланса на
новообразуваното „БДЖ-ТПС/Локомотиви/”ЕООД се води ЕП-М. с процесното гориво.
В този смисъл се твърди, че БДЖ ЕАД
не е съхранител на същото като с оглед изискванията на ЗДРВВЗ и НУРОДДРВВЗ двете
дружества не могат едновременно да са съхранители на едно и също гориво.
Настоящата
инстанция не споделя тези доводи. Преобразуването на БДЖ ЕАД не води автоматично до извода, че
новосъздаденото дружество „БДЖ-ТПС/Локомотиви/”ЕООД е съхранител на ВВЗ.
Новообразуваното дружество е правоприемник на БДЖ ЕАД по смисъла на ТЗ, но не и по смисъла на
ЗДРВВЗ, доколкото по отношение на него не е изпълнено условието по чл.22 от
ЗДРВВЗ, респ. по чл.12 ал.4 от НУРОДДРВВЗ да му е възложена с акт на Министерския съвет военновременна задача. По делото не се спори, че такава е възложена на
БДЖ ЕАД , поради което същото има качеството на външен съхранител на ВВЗ по
смисъла на чл.22 от ЗДРВВЗ, респ. по чл.12 ал.4 от НУРОДДРВВЗ. Последното
обстоятелство се потвърждава и от приложеното и прието като доказателство по
делото Споразумение ДД-40/18.08.2009г. , сключено между касаторите.
Предвид
гореизложеното правилно задължителното предписание е било дадено на БДЖ ЕАД, а
доводът, че БДЖ ЕАД не е субект на нарушението е неоснователен.
Настоящата
инстанция споделя и изводите на районния съд за липса на повторност при
извършване на нарушението. Представените от втория касатор в тази насока
наказателни постановления не обосновават извод за наличие на такава. НП
№№6511/18.09.2009г. действително е издадено преди процесното, но към
19.10.2009г. не е влязло в сила, а освен това е и отменено с влязло в сила
решение на РС-Г.Т., оставено в сила с решение на Административен съд – Д.. НП
№4833/24.08.2010г. е издадено значително по-късно от процесното, поради което
няма как да е било взето предвид при определяне размера на наложената
имуществена санкция.
Настоящият
състав намира неоснователен довода на втория касатор, че следвало размерът на
санкцията да бъде равен на финансовите загуби, които агенцията щяла да претърпи
при реализацията на некачественото гориво. Следва да се посочи,че в съставения
АУАН №УКДР – 70 - 11 – 7 – 3164/01.09.2009г. изрично е посочено, че от
нарушението ДА ДРВВЗ не е претърпяла имуществени вреди. В тази насока не е без значение
обстоятелството, че двамата касатори са уредили финасовите си взаимоотношения
относно разходите за времето на съхранение на ВВЗ чрез споразумения помежду си.
Относно загубите, които агенцията е щяла да претърпи при реализацията на
некачественото гориво съдът счита, че това обстоятелство е предмет на доказване
в друго производство и не може да бъде отчитано като отегчаващо отговорността
такова при определяне размера на имуществената санкция, наложена за нарушение,
изразяващо се в неизпълнение на задължително предписание.
По изложените
съображения съдът намира и двете касационни жалби за неоснователни. Оспореното
решение е валидно, допустимо и законосъобразно , не са
налице касационни основания за ревизията му по смисъла на чл. 348 от
НПК поради което следва да се остави
в сила.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №130/22.10.2010г. по нахд № 159/2010г. по описа на Районен
съд-М..
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.