Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 131/ 26.04.2011 г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично заседание на двадесети април през две хиляди и единадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА ТОЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

при участието на секретаря : М.Ч. и в присъствието на прокурора: Е.Катранджиева

като разгледа докладваното от съдия Петя Желева К.А.Н.Д. № 134 по описа на съда за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63, ал. 1, изр.,второ от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Община Х., пл.”О.” ***, БУЛСТАТ ***************, представлявана от Кмета на Община Х*, чрез адвокат Д.А.,***, срещу Решение № 116/25.02.2011г., постановено по НАХД № 1536 по описа на Х* районен съд за 2010 година, с което е изменено Наказателно постановление № 09-09001219 от 15.11.2010г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” /ИТ/ – К*, в частта на наложеното наказание, като е намалена имуществената санкция от 6000 лв. на 1500лв.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че съдът не взел предвид основателните оплаквания в жалбата за допуснати съществени нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила, както и за необосноваността на НП и неговата нищожност. Неправилни били изводите на съда, че не били налице съществени процесуални нарушения, допуснати в производството по съставяне и връчване на акта и издаване на НП, че било извършено нарушение, тъй като договорът бил трудов, а не граждански и че случая не бил маловажен. Съдът не извършил служебно проверка за валидността и законосъобразността на акта, каквато бил задължен да извърши. Твърди се, че актът бил съставен за деяние, което не било нарушение, липсвали съставомерни признаци от обективна и субективна страна и императивно предвидените от ЗАНН реквизити към съдържанието на акта. Не било взето предвид оплакването, че НП не било предявено на и не било подписано от законния представител на ЮЛ съгласно изискванията на чл.43 от ЗАНН. Всичко това било абсолютно основание за отмяна съгласно Постановление №10 от 28.09.1973г. по н.д. №9/1973г., Пленум на ВС. Видно било, че нарушителят бил лишен от правото на възражения в тридневен срок съгласно чл.44 от ЗАНН, което било абсолютно основание за отмяна. Обжалваното решение било постановено в противоречие с цитираните разпоредби на закона и задължителната съдебна практика. Налице били съществени нарушения на закона, допуснати от административнонаказващия орган при издаване на НП – нарушен бил чл.52 от ЗАНН, тъй като в НП липсвали императивно предвидени от чл.57 от ЗАНН реквизити. НП било необосновано, като твърдяното нарушение не било извършено, не било доказано и било несъставомерно от обективна и субективна страна по посочените законови разпоредби. Неправилно и необосновано при описаната фактическа обстановка и от съда, както и от административнонаказващия орган били направени изводи, че бил налице трудов договор. Изводите за наличие на трудово правоотношение се основавали преди всичко на предположения и съмнения, а не на безспорно и несъмнено установени по делото факти и обстоятелства, а доказването на нарушението било задължение на и в тежест на АНО. В тази част решението на съда било в противоречие със закона и установената съдебна практика. Дори и да били правилни изводите на съда, че било извършено нарушение, същото представлявало маловажен случай. Когато съдът констатирал, че предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН били налице, но наказващият орган не го е приложил, това било основание за отмяна на НП поради издаването му в противоречие със закона. Дори да се приемело, че било налице нарушение, от съда, както и от АНО следвало да се приложи чл.415в КТ и чл.28 от ЗАНН. Нарушението, за което било установено в НП, че било извършено на 01.09.2010г., ако се приемело, че такова било налице, било отстранено веднага – на 03.09.2010г., като в конкретния случай не произтекли вредни последици за изпълнителя. В този смисъл била налице и съдебна практика на административните съдилища, като е посочено конкретно решение. Предвид изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното съдебно решение, като се отмени изцяло и обжалваното НП.

Жалбата се поддържа и от пълномощникът на жалбоподателя, който в писмена молба сочи допълнителен довод за незаконосъобразност на оспореното решение, а именно, че съдът не е отчел обстоятелството, че НП е издадено от некомпетентен административнонаказващ орган.

Ответникът– Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – К. не взема становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище за неоснователност на жалбата. Пледира оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Ответникът– Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – К., .....................

Съдът след като предвид жалбата, материалите по делото и доводите на страните в процеса, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, допустима е, а разгледана по същество е неоснователна.

За да измени обжалваното НП № 09-09001219 от 15.11.2010г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – К., Районен съд – Х. е приел за безспорно установено описаното в АУАН и НП нарушение на чл.1, ал.2 от КТ във връзка с чл. 62, ал. 1 от КТ, като е посочил, че АНО не е изпълнил задълженията си по чл.83, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.27, ал.2, вр. ал.1 от ЗАНН при определяне размера на санкцията, поради което съдът е намалил наказанието до минималния му предвиден в закона размер.

Настоящата касационна инстанция споделя фактическите констатации и правни изводи на районния съд. Правилно районният съд въз основа на всички събрани по делото доказателства е приел за установена следната фактическа обстановка:

При извършена на 03.09.2010г. около 11,25 часа от Т. и К. - инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” - К. проверка в Общински паркинги „Синя зона”, на паркинга на ул.”П. Р. С.” в гр.Х. било установено, че лицето Л. М. П. работел като „инкасатор”. Същият бил с работно облекло – светлоотразителен елек с надпис „инкасатор” и обозначителен знак на „контрольор” към Община Х.. Л. М. П. попълнил декларация като е посочил данни, че започнал да работи като „инкасатор” в паркинги „Синя зона” от 01.09.2010г., с работно време от 08.00 – 17.00 часа, с почивни дни – събота и неделя, възнаграждение от 240 лв. и че няма сключен трудов договор. При последваща проверка по документи, извършена на 15.09.2010г. в Д ”ИТ” – отдел Х., от страна на Община Х. бил представен Граждански договор №54/01.09.2010г., сключен с П. за „инкасатор” в паркинги „Синя зона” – гр. Х.. АНО преценил, че в случая е налице полагане на труд като по трудово правоотношение, но Община Х. е сключила граждански договор с лицето. По тази причина на основание чл.405а, ал.1 от КТ било издадено Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Община Х. и Л. М. П. - инкасатор в „Синя зона”. На 28.09.20010г. инспекторите от Д”ИТ” – отдел Х., съставили в Община Х. АУАН №09-09001219/28.09.2010г., в присъствието на Зам. Кмета на Община Х. – К. К. и му го връчили лично, като упълномощен представител на Община Х.. С Наказателно постановление № 09-09001219 от 15.11.2010г., Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. К., въз основа на съставения АУАН № 09-09001219/28.09.2010г. е приел, че Община Х. като работодател е наел на работа лицето Л. М. П. на длъжност „инкасатор” на „Синя зона”, гр.Х., без да е сключил с него трудов договор в писмена форма, в нарушение на изискването на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения, поради което, във вр. с чл.62, ал.1 и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3, предл. 1-во от КТ е наложил на Община Х. наказание „имуществена санкция” е размер на 6000 лева.

Правилно районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на процесното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, в каквато насока настоящият касатор отправя оплаквания. Твърдения в тази насока са били навеждани и пред районния съд, който е обсъдил същите, като изводите му са обосновани и изцяло се споделят от настоящата инстанция. Съдът е извършил проверка и е констатирал, че АУАН и НП съдържат всички реквизити, визирани съответно в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Самото НП е издадено от компетентен орган по чл. 416, ал. 5, вр. чл. 399, ал. 1 от КТ, при спазване на изискванията по чл. 57 от ЗАНН и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Освен това, както правилно е посочил съдът, и АУАН и НП съдържат подробно и точно описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено, фактическото описание на деянието кореспондира с приложената санкционна норма, посочени са дата и място на нарушението.

Правилно съдът е приел, че в случая няма допуснато нарушение на чл.43 от ЗАНН, като се е позовал на разпоредбите на чл.38, чл.44, ал.1, т.15 и чл.39, ал.3 от ЗМСМА и е посочил, че по силата на изрично упълномощаване Кмета на Община Х. може да предостави на Зам. Кмета да изпълнява негови правомощия, което е било направено в конкретния случай. Безспорно АУАН е бил съставен в присъствието и е бил връчен на лице, което се явява пълномощник на Кмета на Община Х., който представлява Община Х.. Въпреки, че в ЗАНН изрично не е предвидена подобна процедура, в случая, тъй като се касае за съставяне на АУАН на юридическо лице, безсъмнено и логично се явява заключението, че актът няма как да бъде съставен лично на самото юридическо лице, доколкото последното е правна фикция, а винаги това трябва да стане на негов оправомощен представител. В случая е представено изрично пълномощно, даващо право на Зам. Кмета на Община Х. – К. К., да извършва ежедневен контрол и проверки по функционирането на синята зона в гр.Х., включително да представлява Кмета на Община Х. пред Дирекция „Инспекция по труда”, както и да подписва и получава всички необходими документи, което пълномощно изхожда от Кмета на Община Х. – т.е. АУАН е съставен и връчен на пълномощник по изричната воля на представляващия Община Х., поради което и не може да става и дума за ограничаване на права. Във връзка с посоченото, неоснователно е и оплакването, че нарушителят е бил лишен от право на възражения в тридневен срок съгласно чл.44 от ЗАНН.

Според настоящия състав на съда, а както и районният съд е приел, предвид всички доказателства по делото, следва да се приеме, че нарушението е безспорно извършено. В решението са изброени белезите, отличаващи полагането на труд като по трудово правоотношение от гражданския договор за поръчка или изработка. След като ги е обсъдил подробно, съдът правилно е приел, че доколкото всички белези на трудовото правоотношение са били налице спрямо заварения да работи като „инкасатор” в паркинги „Синя зона” към Община Х. Л. М. П., всъщност лицето е полагало труд като по трудово правоотношение, макар и с него да е бил сключен граждански договор. В случая, от ангажираните по делото доказателства еднопосочно и непротиворечиво се установява, че към момента на проверката Л. М. П. е престирал работна сила за работодателя – Община Х. и доколкото задълженията му са били уговорени като многократни и повторяеми, а не като краен продукт, който следва да бъде изработен, определено е било работно време и работно място, уговореното възнаграждение не е било обвързано от конкретен резултат, то безспорно е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. След като е съществувало трудово правоотношение, но с лицето не е бил сключен писмен трудов договор, то работодателят – Община Х. е уредил отношение по полагане на труд не като трудово, а като гражданско, с което не е спазено правилото на чл.1, ал.2 от КТ. С оглед горното, настоящата инстанция изцяло споделя изводите на районния съд, че е установено описаното в АУАН и НП административно нарушение.

Съдът е обсъдил хипотезата на чл.415в от КТ и е приел, че няма основание за прилагане на този текст на закона в конкретния случай. Като специална норма, третираща „маловажност” на нарушения, в КТ е предвиден чл. 415в, който предвижда смекчена отговорност за маловажни нарушения, както и съдържа конкретни параметри, при които следва да бъде приложен, респ. нарушението квалифицирано като маловажно – нарушението да може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ и от нарушението да не са произлезли вредни последици за работниците или служителите. В настоящия случай не са налице кумулативно всички изброени предпоставки, за да се приеме, че нарушението е маловажно такова по смисъла на цитираната разпоредба. В тази връзка районният съд е изложил обосновани мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Безспорно е, че след констатиране на нарушението не е сключен писмен трудов договор с Л. М. П. до 28.09.2010г. – датата на предявяване и съставяне на АУАН, но за наетия за инкасатор са произтекли вредни последици до 28.09.2010г., защото същият реално е бил лишен от правата и защитата, която наличието на писмен трудов договор му осигуряват, в това число зачитане на положения труд за трудов и осигурителен стаж, ползването на осигурителни права и т.н., а обстоятелството, че положения от лицето труд е заплатен от Община Х., не променя факта на извършеното нарушение на трудовото законодателство, както правилно е отбелязал съдът. В тази връзка в решението е посочено също, че нарушенията на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ са едни от най-тежките нарушения на КТ, тъй като водят до сериозно засягане на трудовите и осигурителни права на работниците и служителите. По изложените в тази насока съображения правилно съдът е приел, че не може да се сподели и довода, че случаят е маловажен и следвало да се приложи чл.28 от ЗАНН. Пред районния съд, а и пред настоящата инстанция не са изтъкнати доводи и не са ангажирани доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.

Неоснователно е възражението посочено от пълномощникът на жалбоподателя, че НП е издадено от некомпетентен административно-наказващ орган. В настоящият случай НП № 09-09001219 от 15.11.2010г. е издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – К. въз основа на АУАН № 09-09001219 от 15.11.2010г. съставен от главен инспектор в Дирекция „ИТ” – К. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ, наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. От съдържанието на цитираните законови текстове следва, че Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – К. е действал в рамките на предоставената му от закона компетентност. Нещо повече навеждането на подобно възражение срещу проведената административно наказателна процедура, едва с касационната жалба е недопустимо. Касационната инстанция е инстанция "по правото", а не инстанция "по фактите", в тази инстанция се ревизира решението на районния съд на база събраните факти и е недопустимо установяване на нови факти.

Доколкото в конкретния случай, при издаване на наказателното постановление административно- наказващия орган не е изпълнил задължението си да изложи мотиви относно определения размер на наложената санкция, след извършената преценка в тази насока и с оглед разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН, районният съд правилно е приел, че наказателното постановление следва да се измени, като се намали наложеното наказание „имуществена санкция” от 6000лв. на 1500лв., което е минималният предвиден в закона размер на наказанието.

Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 предл.първо от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 116/25.02.2011г., постановено по НАХД № 1536 по описа на Х. районен съд за 2010 година, с което е изменено наказателно постановление № 09-09001219 от 15.11.2010г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – К., в частта на наложеното наказание, като е намалена имуществената санкция от 6000 лв. на 1500лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.