Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 129/ 26.04.2011 г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично заседание на двадесети април през две хиляди и единадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА ТОЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

2. ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

при участието на секретаря : М.Ч. ………………………………………….………………..

и в присъствието на прокурора : Елена Катранджиева …………………….………..……………………

като разгледа докладваното от съдия Петя Желева К.А.Н.Д.№ 125 по описа на съда за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е касационно по реда на чл. 63, ап. 1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.

Образувано е по жалба на Т.В.Д. ***, подадена чрез пълномощник против Решение № 30/24.02.2011г., постановено по НАХД № 477/2010г. по описа на Районен съд – Х., с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 1336/10 от 30.09.2010г. на Началник на РУ на МВР гр.Х., с което на Т.В.Д. са наложени административни наказания: глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. При постановяване на решението съдът не се съобразил с настъпилата промяна в нормативната уредба, регламентираща административнонаказателната отговорност за визираното в обжалваното наказателно постановление нарушение. Налице било нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, даващо основание за отмяна на съдебното решение и отмяна на обжалваното НП. Основен принцип на административнонаказателната отговорност била нейната законоустановеност и възможността, дадена от законодателя в чл.3, ал.2 от ЗАНН – до влизане в сила на НП да се приложи по-благоприятния закон. В конкретния случай решаващият съд не се съобразил с промяната в нормативната уредба, регламентираща административно-наказателната отговорност за нарушения на правилата на движение, установено в ЗДвП и не приложил правилно регламентиращия материален закон. Процесното НП било издадено за виновно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което нарушение АНО приложил нормата на чл.182, ал.1, т.4 от същия закон. Към момента на постановяване на съдебния акт със ЗИД на ЗДвП, обн. в ДВ бр.10/2011г. (в сила от 01.02.2011г.) нормата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП била изменена, като наказанието за визираното нарушение било глоба в размер на 200.00лв., без да било предвидено наказание – лишаване от право на управление на МПС. В новата редакция на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП било предвидено административно наказание, което се явявало по-благоприятно такова. Д. допуснала визираното в акта административно нарушение превишение на скоростта по време на изпълнение на задълженията си на търговски представител. Видно било от съставения акт, че управляваното МПС било собственост на търговска фармацевтична компания. За Д. и за осъществяване на задълженията й като търговски представител било от съществено значение притежаването на правоспособност за управление на МПС. Лишаването й от право да управлява МПС за един месец щяло да доведе до прекратяване на търговските й отношения с възложителя, представляващо неблагоприятна за нея последица във финансово отношение и във връзка с нейната репутация и авторитет. Предвид тези съображения се твърди, че изменената разпоредба на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП представлявала по-благоприятен за жалбоподателя закон, поради което същият следва да бъде приложен. Въз основа на изложените в жалбата доводи, касаторът моли за отмяна на съдебното решение, като бъде отменено, евентуално изменено наказателното постановление.

Ответникът по касация – РУ на МВР – Х. не взема становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Х. изразява становище, че жалбата е частично основателна. Счита, че с оглед последвалият по-благоприятен закон, оспореното решение следва да се отмени, като по същество се измени издаденото наказателно постановление, като се отмени наказанието лишаване от право да управлява МПС и се увеличи размера на наложеното наказание глоба.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо правен интерес да обжалва съдебния акт и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество е частично основателна.

С Решение № 30/24.02.2011г. на РС- Х., постановено по нахд №477/2010г. по описа на същия съд, съдът е потвърдил Наказателно постановление №1336/10 от 30.09.2010г. на Началника на РУ на МВР гр.Х., с което на Т.В.Д. са наложени административни наказания: глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, а на основание Наредба № Iз-1959 на МВР се отнемат общо 7 контролни точки. За да постанови този резултат съдът е приел за доказано извършеното от Т.В.Д. нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, не е установил допуснати съществени нарушения на закона при издаване на НПи на АУАН, както и е счел наложените административни наказания за правилни и законосъобразно определени.

Настоящата касационна инстанция намира, че районният съд правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства - писмени и гласни, е приел за установена описаната в процесното наказателно постановление фактическа обстановка. Съдът е приел за доказано, че на 15.09.2010г. около 14,10ч. в С., по околовръстен път Т.В.Д. управлявала лек автомобил със скорост 90 км./ч. при ограничение на скоростта от 50 км./ч. за населено място. Скоростта била засечена и фиксирана с техническо средство: Трафик Радар TR-4 №210/99 и показана на водача с точен час и дата.

Правилно съдът е приел, че жалбоподателката виновно е нарушила разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и не е изпълнила задължението си да управлява МПС със съобразена скорост и при условията за това, посочени в ЗДвП. В случая, въз основа на неоспорени писмени доказателства и показанията на свидетелите, районният съд е направил извод за достатъчно пълно фактическо описание на нарушението, правилната му правна квалификация и безспорното му извършване, както и установяването му от административния орган с годно техническо средство, фиксиращо скоростта, датата и точния час, а именно радарен скоростомер TR4 №210/99, който е бил технически изправен и фиксираните с него дата, час и скорост напълно съответстват на посочените в АУАН и НП. Твърденията на Д., изключващи нарушението, са обсъдени от районния съд, който е направил обосновани изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. в тежест на жалбоподателката е било да извърши доказване на неверността на отразените в процесния АУАН обстоятелства, а доказателства, опровергаващи констатациите на административнонаказващия орган, не са представени в производството пред районния съд, нито пред настоящата инстанция.

Наред с това, настоящата инстанция констатира, че с ДВ, бр.10 от 01.02.2011г., приложимата в настоящия казус норма на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е изменена като предвиденото в предходната редакция на същата, наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец”, е премахнато от състава, а размерът на наказанието „глоба” е увеличен от 150 на 200 лева. Изменението е влязло в сила на 04.02.2011г. и следва да бъде взето предвид от настоящата инстанция, предвид нормата на чл.3 ал.2 от ЗАНН, която предвижда императивно, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, да се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Константно съдебната практика приема, че по - благоприятен закон е този, който предвижда за нарушителя по - леки административно - наказателни последици. Прилагането на принципа на по - благоприятния закон се свързва с хипотезите, при които или се изключва наказуемостта на даден вид деяния, третирани дотогава като административни нарушения, или се предвижда по - леко по размер или по вид наказание за деяния, които представляват административни нарушения и по стария закон. Настоящата инстанция приема, че новата редакция на чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП, предвиждаща единствено наказание глоба, макар и в увеличен размер, е по-благоприятен за нарушителя закон, тъй като в новата редакция на закона кумулативно предвиденото наказание “лишаване от право на управление на МПС” в старата редакция е отпаднало и за нарушението е предвидено единствено по-леко по вид наказание глоба. От друга страна, настоящата инстанция счита, че не следва единствено да се отмени предвиденото в старата редакция на закона наказание лишаване от право да управлява МПС без да се увеличи размера на наказанието глоба, тъй като прилагайки правилото на по-благоприятния закон, съдът е длъжен да приложи по-благоприятния закон измежду старата и новата редакция на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, а не да търси най-благоприятното положение за нарушителя, което не е предвидено нито в стария, нито в последвалият го закон.

Предвид гореизложеното, настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение, с което е потвърдено Наказателно постановление № 1336 от 30.09.2010г. на Началника на РУ на МВР гр.Х., е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което нарушение е в резултат на последвали законодателни промени. В този смисъл, атакуваното решение следва да бъде отменено, а по същество издаденото наказателно постановление следва да се измени, като се увеличи размерът на наложено наказание „ глоба” от 150 лв. на 200 лева и се отмени наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец .

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. ІІ- ро, и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. ІІ- ро и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 30 / 24.02.2011г., постановено по НАХД № 477/2010г. по описа на РС – Х., като вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 1336 от 30.09.2010г. на Началника на РУ на МВР – Х., с което на Т.В.Д. са наложени наказания „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец, като на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН, във вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП, УВЕЛИЧАВА размера на наложеното наказание глоба на 200 /двеста/ лева и ОТМЕНЯ наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1.