РЕШЕНИЕ

 

№ 111/ 27.04.2011г., гр.Хасково

                                                                                                                                             

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на тринадесети април през две хиляди и единадесета година, в състав:

при секретаря  ……….М.Ч..…………………...………............в присъствието на

прокурора ………..Антон Попов...................……………………………………...като разгледа докладваното от  съдия Байнова  канд № 111 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Община Х., представлявана от Кмета Г. И. И., подадена чрез пълномощник, против Решение № 80/15.02.2011г., постановено по нахд № 1527/2010г. по описа на Районен съд – Х..

Недоволен от решението на районния съд, касаторът твърди неговата незаконосъобразност, необоснованост и постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място са наведени доводи, че първоинстанционният съд не бил взел предвид, че при съставяне и връчване на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), актосъставителят бил допуснал съществени нарушения, които довели до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него наказателно постановление (НП). В акта липсвали задължителни реквизити, както и не бил предявен и подписан от законния представител на Община Х., а от лице, което не било изрично определено за представляващ в административно – наказателното производство. В тази връзка се сочи, че ненадлежното връчване било лишило нарушителя Община Х. от правото да представи в 3 – дневен срок възражения по акта. На следващо място са изложени оплаквания за наличие на допуснати съществени нарушения на закона при издаване на процесното НП. В тази връзка са развити доводи, че  административно – наказващият орган не бил извършил проверка на АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, не бил проявил необходимата активност за разследване на спорните обстоятелства, а констатациите му били необосновани, тъй като твърдяното нарушение не било извършено, нито доказано и не било съставомерно от обективна и субективна страна. В НП липсвали и задължителни реквизити по чл. 57 от ЗАНН. На последно място касаторът твърди, че дори да било налице административно нарушение, то то представлявало „маловажен случай”. В тази връзка се сочи, че нарушението било извършено на 01.09.2010г. и било преустановено след два дни – на 03.09.2010г. Поради краткото времетраене не били произтекли вредни последици по отношение на назначеното като инкасатор лице, тъй като за последното били начислени и заплатени дължимите осигурителни вноски. В допълнителна молба, касаторът развива и доводи за нищожност на процесното НП, тъй като издалият го наказващ орган не бил компетентен. Моли за отмяна на обжалваното решение и наказателното постановление.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” – К., в представено по делото писмено становище от процесуален представител, заема становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Х. изразява мнение за неоснователност на касационната жалба. Пледира за оставяне в сила на решението на районния съд.

Касационната инстанция като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Решение № 80/15.02.2011г., постановено по нахд № 1527/2010г., Районен съд – Х. е изменил Наказателно постановление № 09/09001217 от 15.11.2010г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – К., с което за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3, предл. І – во от КТ на Община Х., като работодател е наложена „имуществена санкция” в размер на 6 000 лева, в частта на наложеното наказание, като е намалил имуществената санкция от 6 000 лева на 1 500 лева. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че нарушението и нарушителя са установени, не са констатирани допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на административно – наказателното производство, които да водят до отмяна на постановлението, изследван е и въпросът дали АУАН е надлежно връчен. Районният съд е изложил и подробни мотиви относно съображенията си, поради които е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наказанието към минималния предвиден.

Касационната инстанция споделя  изводите на районния съд.

На първо място, настоящата инстанция приема, че липсва спор между страните по установената пред първоинстанционния съд фактическа обстановка.

При извършената от касационната инстанция проверка на обжалвания съдебен акт се установи, че последният е валиден и допустим. В него са изложени и изчерпателни мотиви, въз основа на които РС – Х. е изградил правните си заключения, поради което и наведените от касатора оплаквания за необоснованост на решението не могат да бъдат споделени. Настоящата инстанция не приема за основателни и съдържащите се в касационната жалба оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, при постановяване на обжалвания съдебен акт, доколкото такива не се установяват, а и твърденията на касатора в тази насока са бланкетни.

Досежно инвокираните от касатора пороци на контролираното решение за несъответствие с материалния закон, касационната инстанция намира следното:

РС – Х. правилно и законосъобразност не е приел за основателни твърденията на Община Х. за допуснати нарушения във формата на АУАН и НП, тъй като последните съдържат всички законопредвидени реквизити по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Правилно е заключено и че АУАН е редовно връчен с оглед представеното по делото пълномощно, даващо право на Заместник кмета на Община Х. да представлява юридическото лице, включително и пред инспекциите по труда, по въпроси свръзани с функционирането на стопанисваната от Община Х. „Синя зона”.

Първоинстанционният съд подробно е обсъдил и съставомерността на описаното в АУАН и НП деяние с административното нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ.  Настоящата касационна инстанция приема за правилен изводът на съда, че от наличните по делото гласни и писмени доказателства, действително се установява наличието на едно прикрито под формата на граждански договор трудово правоотношение между Община Х. и  С. И. И.. С оглед безспорно установеният характер на правната връзка между нарушителя и С. И. И. като трудово – правна и липсата на обективиране на тази връзка в писмен договор, първоинстанционният правилно е заключил за налично съответствие между предвиденото в чл. 62, ал. 1 от КТ административно нарушение и осъщественото от страна на настоящия касатор деяние.

На следващо място районният съд правилно и в съответствие в закона е мотивирал защо конкретния случай не представлява „маловажен случай” по смисъла на чл. 415в от КТ. За разлика от общата хипотеза на „маловажен случай”, в която не са предвидени конкретни признаци и белези за определянето му, законодателят в чл. 415в от КТ изрично е посочил като маловажни тези нарушения на трудовото законодателство, които могат да бъдат отстранени веднага след установяването им по реда, предвиден в кодекса, и от които не са произтекли вредни последици за работниците и служителите. Така посочените две предпоставки следва винаги да са налице, за да може по отношение на дадено нарушение по КТ на бъде приложена по- леката отговорност по чл. 415в от КТ. В случая обаче липсват и двете предпоставки за подвеждане на процесното административно нарушение под тази норма. На първо място по делото е безспорно установено, че не по инициатива на касатора трудовото правоотношение е било уредено като такова, а това е станало по реда на чл. 405а от КТ – с издаване на постановление за обявяване съществуването на трудовото правоотношение от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – К. На следващо място са налице и произтекли вредни последици по отношение на работничката С. И. И., които не могат да бъдат отстранени, доколкото е установено, че последната е работила като инкасатор – контрольор, считано от 07.06.2010г. и до датата на обявяване на съществуването на трудовото й правоотношение не е могла да се ползва от основни свои права по КТ – право на отпуск, почивка, осигурителни права и т.н.

Правилни и обосновани са и изводите на съда досежно тежестта на нарушението и съответстващата му административна санкция, като законосъобразно РС е изменил първоначалния размер на наложената „имуществена санкция” от 6 000 лева до минималния предвиден в чл. 414, ал. 3 от КТ размер от 1500 лева.

На последно място, касационната инстанция не споделя изложените от касатора доводи, с които се обосновава нищожност на процесното НП, поради липса на компетентност на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – К. да издава наказателни постановления за нарушения по КТ. Правомощията на директорите на дирекции „Инспекция по труда” на административно – наказващи органи следват директно от разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, вр. чл. 416, ал. 5 от КТ.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните от касационният жалбоподател пороци, поради което като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2, пр. І - во от АПК, вр. чл. 63, ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 80/15.02.2011г., постановено по нахд № 1527/2010г. по описа на Районен съд - Х.

Решението е окончателно.

 

Председател:                                              Членове: 1.                                 2.